Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Била ли е св. Богородица първата, видяла възкръсналия Господ вън от празния гроб?

Вторник, 21 Април 2020 Написана от Джон Фотопулос

The Empty TombВ православните икони на празния Иисусов гроб и на Възкресението обикновено виждаме Мария, майката на Иисус, изобразена като една от жените-мироносици. Една свързана тема, макар и вероятно изобразявана по-рядко на иконите, е св. Богородица, гледаща към възкръсналия Иисус, Който е вън от гроба. Наистина, някои православни християни днес настояват, че Мария, майката на Иисус, не само е видяла възкръсналия Господ вън от гроба, но и че тя е била първата, която Го е видяла там. Къде е произходът на тези предания по отношение на св. Богородица при празния гроб и подкрепени ли са те със свидетелства от четирите канонични евангелия?

Възможно е тези предания относно св. Богородица при гроба да произлизат от Диатесарона (приписван на Тациан, † ок. 173 г.) – една симфония на четирите евангелия, която е в широка употреба в църквите в Сирия до 5 век. Тъй като четирите евангелия съдържат разлики, както и противоречия, които са били трудни за помиряване, в този Диатесарон избирателно е съчетан материал от четирите евангелия, за да може по този начин се стигне до едно вътрешно съгласувано евангелие. В Диатесарона самоличността на Мария Магдалина и тази на Мария, майката на Иисус, изглежда че са били смесени умишлено, така щото Мария, майката на Иисус, а не Мария Магдалина, както е в Иоан 20:1-18, да може да бъде възприета като отиваща при гроба сама, където да види Иисус възкръснал. Една възможна мотивация за това смесване на Мария Магдалина с Мария, майката на Иисус, може да е идвала от желанието за противопоставяне на някои групи гностици, подчертаващи особената любов, която Иисус е имал към Мария Магдалина. Само че присъствието на Иисусовата майка при гроба и нейната среща с възкръсналия Иисус също се превръщат в елементи от някои апокрифни и гностически писания от 2-4 век.

Към 5 век в Сирия се провежда съгласувана кампания от някои църковни водачи за елиминиране на Диатесарона, но вярването, че Мария, майката на Иисус, е посетила празния гроб и е видяла възкръсналия Господ, вече е било разпространено сред сирийските християни. Първият православен отец на Църквата, който изразява такова вярване, е св. Ефрем Сириец, в своя Коментар на Диатесарона (ок. 363-373 г.). Св. Ефрем насърчава – с употребата си на Диатесарона – смесването на Мария Магдалина с Мария, майката на Иисус, така че Иисусовата майка да е първата, видяла възкръсналия Иисус, и изразила привързаността си към Него, предизвиквайки Неговите думи „не се допирай до Мене“ (5, 1-5; срв. Иоан 20:17).

Св. Роман Сладкопевец (6 век) също се придържа към вярването в присъствието на Иисусовата майка при гроба след Възкресението, смесвайки я с Мария Магдалина. Макар св. Роман да е познат като плодовит византийски химнограф, той е бил родом от Сирия и в своите химни понякога е заимствал или цитирал от Диатесарона. В неговата поетична драматизация на разпъването на Иисус, в Химн 35, Иисусовата майка изразява с думи емоционалното си страдание за своя Син. В отговор Иисус ѝ казва: „Бъди смела, майко, защото ти ще бъдеш първата, която ще Ме види вън от гроба“ (35, 12 – In: Sources chrétienne, t. 128, p. 176).

Св. Софроний Йерусалимски е друг православен отец, който по свой начин дава израз на смесването на Мария Магдалина с Мария, майката на Иисус. Св. Софроний е сириец от Дамаск, служил като патриарх на Йерусалим от 634 до 638 г. В един от своите кратки химни за Възкресението (Триодион – PG 87C, 3920D) той заявява, че Иисусовата майка сама – преди всички други жени – е видяла възкръсналия Христос, сияещ вън от гроба, както и че само тя е чула Неговия поздрав „Χαῖρε“ (2 л., ед. ч., повелително наклонение от „радвам се“). Верен на инкорпорирането на Иоан 20:1-18 в Диатесарона, св. Софроний сменя Мария Магдалина с Мария, майката на Иисус, при празния гроб и като свидетел на възкръсналия Иисус. Разбирането на св. Софроний на поздрава на възкръсналия Иисус, отправен вън от гроба само към Неговата майка, инкорпорира обаче и неговата творческа интерпретация на Мат. 28:1-10. Само че на практика св. ев. Матей пише за две жени, които са видели възкръсналия Иисус вън от гроба, както и че Той е поздравил и двете с „Χαίρετε“ (2 л., мн. ч., повелително наклонение от „радвай се“). Още повече, че нито една от двете жени не е спомената като майката на Иисус.

Най-ранното иконографско изображение на Иисусовата майка до празния гроб и като очевидец на възкръсналия Христос може да бъде видяно в Евангелията на Рабула, сирийски кодекс, датиран в 586 г. Листът с тази илюстрация (13r) обаче не е оригинален за кодекса – най-вероятно той идва от гръцкоговореща Сирия и изглежда се датира в 6 век. Майката на Иисус със сигурност е изобразена при гроба и Възкресението, защото тя присъства и на друга илюстрация от ръкописа, изобразяваща Разпятието, на същия лист. Иисусовата майка може да бъде лесно идентифицирана на сцената на Разпятието (базирана на Иоан 19:18-37), тъй като тя е единствената жена до възлюбения ученик и единствената жена с нимб. Това дава възможност за недвусмислено отъждествяване на Иисусовата майка сред двете жени, изобразени на сцената при празния гроб (базирана на Мат. 28:1-10), тъй като тези две жени са облечени по същия начин, по който са и при Разпятието, докато Иисусовата майка е отново единствената жена с нимб.

Независимо от това, че някои православни днес посочват към За девството на св. Амвросий Медиолански (4 в.) и Беседа 88 на св. Йоан Златоуст върху Евангелие според Матей (4 в.) като подкрепящи виждането, че Иисусовата майка е отишла при гроба и първа е видяла възкръсналия Иисус, нито св. Амвросий, нито Златоуст не изказват ясно такава позиция в посочените беседи. Когато говори за гроба на Иисус, св. Амвросий не споменава майка Му, а само казва: „Тогава Мария видяла възкресението на Господа, и тя видяла първа и повярвала. Мария Магдалина също видяла, макар и да се съмнявала“ (De virginitatae 3, 14 – PL 16, 270A). Тук св. Амвросий се опитва да съгласува Мат. 28:1-10 с Иоан 20:1-18. Той има предвид „другата Мария“, която е отишла при гроба заедно с Мария Магдалина (Мат. 28:1), само че не казва, че тази друга Мария е майката на Иисус, макар и да съобщава, че тази друга Мария е била девица. Св. Амвросий обаче нарича девици всички жени, които са посетили гроба на Иисус, с цел да насърчи девството сред своята аудитория. На свой ред св. Йоан Златоуст – в коментара си върху версията на св. ев. Матей за Разпятието – отбелязва храбростта на жените при Кръста и заявява, че, след като видели знаменията, съпътствали смъртта на Иисус, жените били тези, които „първи видели Иисус“, и „първи се насладили да видят първите плодове“ (PG 58, 777), докато мъжете сред учениците избягали. Въпреки че намерението на св. Йоан Златоуст е донякъде двусмислено: изглежда че той насочва по-скоро към виждането от жените на спасителната смърт на Иисус, отколкото към виждането на Възкресението. Така или иначе Златоуст всъщност отъждествява, Иисусовата майка като „Мария, майката на Яков“, която е една от жените при Кръста. Ако приемем, че Златоуст иска да каже, че Иисусовата майка е била една от жените, които са отишли при гроба и са видели възкръсналия Иисус, това би бил единственият пример в целия обемист корпус на неговите трудове, когато той прави такава връзка.

Налице са обаче още много отци от 5-8 в., които изразяват по-ясно вярването, че св. Богородица е отишла при гроба и е видяла възкръсналия Иисус. С по-нататъшното развитие на византийската мариология от 9 в. нататък могат да бъдат открити още повече отци, говорещи за присъствието на св. Богородица при гроба и при Възкресението. Византийци като Псевдо-Максим (9 в.), св. Георги Никомидийски (9 в.), Йоан Геометър (10 в.) и св. Симеон Метафраст (10 в.), чиито размишления върху живота на св. Дева са повече агиографски, отколкото исторически, популяризират идеи за нейното участие в погребението и възкръсването на Иисус, които противоречат на четирите евангелия. Пример за това е описанието на св. Георги Никомидийски за това как Мария, майката на Иисус, е поела инициативата да Го погребе в нов гроб, да умие тялото Му, след като то е било свалено от Кръста, и да помаже тялото заедно с Йосиф и Никодим. След като тялото на Иисус е било погребано – разяснява той – Йосиф и Никодим се отдалечили, оставяйки св. Богородица сама при гроба. Там тя чакала Неговото Възкресение (Беседа 8 – PG 100, 1488C) и била първата, която Го видяла възкръснал от мъртвите (Беседа 9 – PG 100, 1489D-1492D). Друг обаче византиец, Епифаний, монах от манастира „Калистрат“ (8-9 в.), твърди, че св. Богородица не е отишла на гроба поради огромната си скръб, нито пък е виждала възкръсналия Иисус при Неговия гроб (Слово за живота на Пресвета Богородица 21 – PG 120, 209). Накрая трябва да се отбележи, че за св. Георги Никомидийски Мария, майката на Иисус, не е „другата Мария“ (Мат. 28:1), която отишла при гроба. Той различава жените, като подчертава, че Иисусовата майка е стояла при Кръста (Йоан 19:25), докато в Мат. 27:55-56 се твърди, че Мария, майката на Яков – която св. Георги Никомидийски отъждествява с „другата Мария“ – е гледала към Разпятието от разстояние (Беседа 9 – PG 100, 1493).

Върхът на византийската рефлексия върху св. Богородица, присъстваща при гроба и при Възкресението, можем да открием в Беседа 18 на св. Григорий Паламà – за Неделя на св. мироносици (14 в.). Когато възкръсналият Иисус се явява вън от гроба, св. Григорий твърди, че Неговата майка била първата, която видяла възкръсналия Господ, и „първата и единствената, докоснала Неговите неопетнени нозе, макар и евангелистите да не споменават всички тези неща ясно“ (18, 3, 13). Евангелие според Матей обаче недвусмислено опровергава тази преценка. Св. ев. Матей твърди, че – след като Мария Магдалина и другата Мария са видели ангела при празния гроб – те бързо са напуснали, за да разкажат на учениците. В Мат. 28:9 четем: „А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха“. Множественото число в гръцкия текст на св. Матей показва ясно, че и двете жени са се срещнали с възкръсналия Иисус, паднали са в нозете Му и са Му се поклонили. Паламà идентифицира „другата Мария“ от Мат. 28:1 с майката на Иисус, твърдейки, че причината тя да не е посочена като майката на Иисус е била да се избегне пораждането на подозрение относно Възкресението сред невярващите. Аргументът на Паламà обаче е само външно приемлив, тъй като евангелията са били писани за християните, а не за невярващи, и всички онези, които са свидетелствали, че са видели възкръсналия Иисус в дните непосредствено след Възкресението, са били предани на Иисус Негови последователи или сродници.

Единствено Евангелие според Матей говори за жена, която е различна от Мария Магдалина и която е видяла възкръсналия Иисус вън от гроба: „другата Мария“ (28:1). Част от трудността в категоричното отъждествяване на „другата Мария“ произлиза от големия брой на жените с това име, които са представени в четирите евангелия, и в различните начини, по които те са наричани от евангелистите. През вековете много от отците на Църквата са се мъчили да помирят евангелските Марии, отъждествявайки от три до седем с това име в зависимост от начина на интерпретиране на евангелията. Намирането на множество Марии в евангелията обаче не трябва да ни учудва, тъй като името Мариам – Мария (מרים , חמרי, Μαριάμ и неговите производни) е най-популярното женско име в юдаизма през епохата на Втория храм. В Мат. 27:56 една от жените при Кръста е наречена „Мария, майка на Иакова и Иосия“, а по-късно наричана просто „другата Мария“ (27:61; 28:1), която отива с Мария Магдалина при гроба, където те виждат възкръсналия Иисус. Отците на Църквата, които отъждествяват тази Мария – майката на Яков и Йосия („другата Мария“), като майка на Иисус, могат да направят това, тъй като за Иисус е разказано, че има „братя“ на име „Иаков и Иосия“ (Мат. 13:55; срв. Марк 6:3). Дори и при това положение обаче св. Матей последователно споменава Иисусовата майка, като я асоциира с Иисус (1:18; 2:11; 2:13; 2:20; 2:21; 12:46; 12:47; 12:48; 13:55). Същото правят Марк, Лука и Йоан. Трудно е, следователно, да се намери достатъчно сериозна причина, която да е накарала евангелиста във връзка със смъртта и Възкресението на Иисус – и само там в своето евангелие – да споменава Иисусовата майка като „Мария, майка на Иакова и Иосия“ (27:56), както и като „другата Мария“ (27:61; 28:1), вместо просто да я нарече Мария, майката на Иисус. Още повече че в Лука 24:10 четем, че „Мария, майката на Иакова“ е била при гроба на Иисус, но същият св. ев. Лука не се затруднява да спомене „Мария, майка на Иисуса“ като една от събралите се в Йерусалим веднага след Възнесението на Иисус (Деян. 1:14), което прави много малко вероятно двете Марии да са били една и съща жена.

Още повече „Мария, майка на Иакова и Иосия“ (27:56) в Марк 15:40 е спомената като „Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия“, но раннохристиянското предание приема, че Яков, „братът“ на Иисус, е бил по-големият заварен брат – син на Йосиф от предишен негов брак. Този Яков бива винаги посочван пръв в евангелските списъци на Иисусовите „братя“. Това първо място заедно с ръководното място по предимство на Яков в Йерусалимската църква (Гал. 1:19; 2:12-14; Деян. 12:17; 15:13-21) потвърждават възгледа, че Яков е бил най-големият от „братята“ на Иисус. След като пък този Яков е най-големият брат, се поставя допълнително съмнение върху идеята, че „Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия“, може да е била Мария, майката на Иисус.

Единствената недвусмислена информация, която е съобщена за Мария, майката на Иисус, при Разпятието, гроба или Възкресението, е в Евангелие според Йоан, когато от Кръста Иисус поверява Своята майка на Своя възлюбен ученик. Евангелистът добавя: „И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (19:27). И след като в това евангелие не е казано нищо повече относно Иисусовата майка, няма никаква причина четящият го да мисли, че тя е играла някаква роля при гроба. Мария Магдалина е по-скоро тази, която в Евангелие според Йоан отива сама при гроба на Иисус, намира го празен и се втурва да каже на Петър и на възлюбения ученик, които след това отиват при гроба. След като двамата се отдалечават, Мария Магдалина остава сама при гроба, където сама среща възкръсналия Иисус (Иоан 20:1-18). Макар и да е имало православни отци, които са вярвали, че Мария, майката на Иисус, е отишла при празния гроб и първа е видяла там възкръсналия Иисус, това е предание, което изглежда, че е започнало с Диатесарона и се е разпространило в различни форми вътре в и извън Сирия. Във византийската агиографска рефлексия върху св. Богородица това вярване се е разгърнало още повече, понякога по начини, отиващи отвъд и дори срещу свидетелството на четиримата евангелисти. В действителност засвидетелстваното в четирите евангелия почти с нищо не подкрепя вярването, че Мария, майката на Иисус, е ходила при гроба и е била първата, която е видяла възкръсналия Иисус. Към подобно вярване можем да се отнасяме като към теологумен: едно благочестиво гледище, което не е задължително за православните християни.

Превод: Борис Маринов

* Fotopoulos, J. „Was Mary, the Mother of Jesus, the first Person to see the Risen Lord outside the Empty Tomb?“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/69h9h 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме