Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Видовден

Вторник, 10 Март 2020 Написана от Прот. Радомир Попович

Fr Radomir PopovicВидовден 1999 г., Белград – църква Ружица

Който претърпи до край, ще бъде спасен.

С търпение спасявайте своите души.

Ето, тези вечни истини на Христовото Евангелие ние си припомняме днес, на Видовден. За Видовден, макар че ние, сърбите, сме изправени пред много въпросителни, е трудно да се говори без вълнение. За сърбите този празник е подобен на Велики петък, тъй като Косово е подобно на Голгота, където е разпънат Спасителят на света Господ Иисус Христос. Св. вмчк княз Лазар и Княжевската вечеря подсещат за Христовата тайна вечеря. Княжевската, както и Тайната вечеря, има своя Юда, Бранкович, но има и Обилич. Всички тези паралели свидетелстват, че Видовден и Косово – Косовският завет, установяват Нов завет, който сърбите са създали и написали като православни християни.

Днес си спомняме за първия Видовден от 1389 г. И този спомен споява в себе си и духовна радост заради добрия избор, и решимост за действие, и тъга поради големите жертви, които са паднали, а продължават да падат и до днес, до този шестстотин и десети по ред Видовден. Видовден едновременно е и нашата молитва, и нашето минало, и нашето настояще и нашето бъдеще.

За нас, които празнуваме Видовден, няма по-добър ден в годината, в който да можем да извършим собствена духовна самооценка и пред Бога, и пред ближните, и пред приятелите, и пред неприятелите – с една дума, пред всичко онова, което за нас е най-добро, най-възвишено и най-свято. Спомняме си за многото битки и бойни полета, за св. княз Лазар, за Косовските герои и витязи, за мъчениците и страдалците за кръста и свободата. Видовден е и денят, в който се каем за всичко, което сме съгрешили, а сме грешили и като хора, и като народ – и пред Бога, и пред хората.

Бранили сме вярата, свободата и родината си преди и след Видовден, изпълнявайки Христовата заповед за възвишената любов към Бога и към ближните: Няма по-голяма любов от тази да положиш живота си за своя ближен. Нашите жертви, а те са многобройни и неизчислими, са били съзнателни, евангелски, давани са безкористно и гордо, подобни са на жертвата на Леонид и неговите спартанци при Термопилите. На Косово, а и много по-късно ние сме изпълнили още една евангелска заповед: Моето царство не е от този свят и Не бойте се от онези, които убиват тялото, но се бойте от този, който когато убие може да хвърли в ада. Честитият княз е наречен цар, тъй като избира Царството небесно, „тъй като земното царство е за малко, а небесното е вечно и до века“. Добре са ни известни имената на героите от Косово: Милан Тополица, Иван Косанич, Сърджа Злопоглед, деветимата Юговичи; войската се изповяда и причастява в „Бялата Самодържавна църква“. Прощавайки се помежду си и със своите, героите говорят: „Ето, душо, отиваме в лагера на честития княз, за да загинем“. Днес не може да се каже за всекиго: „Цар Лазарово честито коляно“, но за много между нас може да се каже: „Бранковичево, поганско коляно – така ли се брани отечество, така ли се пази почитание“.

Видовден е и наше вдъхновение. Как по друг начин може да се обясни Видовден в Сараево през 1914 г. Щом това е така, то го знаят и нашите приятели и нашите неприятели. Видовден пречи на нашите противници. Това се потвърждава и от най-новите прояви на актуалните окупатори и усвоители на сръбските територии Косово и Метохия. Генералният секретар на НАТО направи изявление, че ние, сърбите, не трябва да робуваме на минало и митове, а да се устремим към бъдещето според някакви негови мерки и стандарти. Така обаче размишляват онези, които нямат нито минало, нито история, а още по-малко духовност. Ние, напротив, от историята си не се срамуваме, гордеем се с нея и върху нея основаваме своето бъдеще. Припомняйки си първият Видовден трябва винаги да имаме на ум и „домашното зло“. И днес, по нашето отношение към Видовден, ние лесно се разпознаваме помежду си: „Утре е ден Видовден, ще се видим в полето на Косово. За някои това е вярно, но за кой ли е невярно“. За мнозина между нас и днес, и тук Видовден не е празник и не е светиня. И тази година се подготвят някакви погански юлски огньове, а от празника на Йоан за мнозина е останал само „7 юли“ (по стар стил е Рождението на св. Йоан Предтеча или Еньовден, но на 7 юли 1941 г. е извършена партизанска акция в с. Бяла църква, с което се смята, че е сложено "началото на въстанието на сръбския народ" - б. р.).

Този шестстотин и десети поред Видовден празнуваме в много тежък момент. Косово и Метохия са окупирани от западните кръстоносци и арнаутите с помощта на „злите домакини“. Ние, между това, Косово не можем да забравим. То ще живее в нас и ще чака някое по-добро бъдещо време. Струва ми се, че над нас се е изпълнило старозаветното пророчество, че в Косово сме строили къща, а не живеем в нея, садили сме лозя, а други пият вино, женили сме се, а други спят с жените ни, сели сме пшеница, а други ядат хляба.

Мисълта, че днес няма да има св. Литургия нито Видовдановски парастаси в Душановият Призрен, в Далматинско Косово, в Джанковица, предизвиква болка. Съответно, имаме много и различни причини да удвоим молитвите си към нашия Господ, св. княз и всички сръбски светци: О, преславни и велики княже Лазаре, който си пролял своята кръв за вярата и отечеството, не предавай на забрава твоите обичани чеда, тъй като много грижи и страдания ни обзеха! На всички нас е потребна твоята помощ; преклони колена пред Владиката Христос, моли православната християнска вяра да не оскъдее в твоето отечество, моли победителя Бога да ни дарува победа над видимите и невидими неприятели. Амин.

Превод: прот. Петър Петров



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6af3w 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме