Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Белградските мъченици дякон Ермил († 314 г.) и дякон Авакум († 1814 г.)

Сряда, 23 Октомври 2019 Написана от Прот. Радомир Попович

St Ermil StratonikБелград е сред най-старите раннохристиянски градове в Европа. Към края на 3 в. той вече е известен като седалище на епископ. Поради недостиг на достатъчно писмени исторически сведения първи вести за християни в този пограничен римски град – тогава Сингидунум, имаме едва от началото на 4 в., от времето на гонението срещу християните при римския император Диоклетиан (284-305), който в 303 и 304 г. предприема гонение срещу Християнската църква. Тогава като мъченици за вярата в Белград са споменати дякон Фортунат и християнинът Донат. Още повече сведения са известни за времето на управление на Лициний (убит през 324 г.), който в тази област на Римската империя управлява като съвладетел на Константин († 337 г.). По това време трябва да търсим и самото начало на познатата ерес на Арий. Спорната по въпросите на вярата личност на имп. Лициний се свързва със страданията, именно в Белград, на двама християнски мъченици: дякон Ермил и воина Стратоник. Това мъченичество се датира според обстоятелствата в 314 г., т. е. година след издаването на познатия Медиолански едикт (313 г.) за свободата на християнската вяра в Римската империя. Как става така, че един от участниците в издаването и прокламирането на свобода за християните, Лициний, става техен гонител? В науката не е напълно изяснено дали причината за това е началото на конфликта му с Константин Велики или възникването на арианството, което изглежда той подържа и против което Константин се бори, както впрочем и против другите разколи вътре в Християнската църква в началото на 4 в.

Жертва на Лициниевите гонения в Сингидунум, т. е. Белград, преди почти 1 700 г. е дякон Ермил (памет на 26 (13) януари, в навечерието на паметта на св. Сава Сръбски). Името на неговия епископ в Белград не е споменато, което не означава, че този град не е имал епископ. Проследявайки събитията от християнското минало на Белград, никак не е случайно, че хиляда и петстотин години по-късно (в 1814 г.) в същият град, наред с останалите пострадва за същата православна християнска вяра и преподобномъченикът йерод. Авакум (рождено име Лепой – памет на 30 (17) декември).

Дякон Ермил (съдейки по името – грък) храбро изповядва пред многобожниците вярата в Христос Господ. Шпионите на императора го откриват в молитва и го предават на императорския съд. Дълго е разпитван, държан е в тъмница и е мъчен, но не отстъпва от вярата. Първото условие, което му поставят, е да се отрече от Христос, като в замяна му обещават, че всичко ще му бъде опростено. Вместо да направи това, дякон Ермил усърдно се моли: „Господи Боже мой, Ти, Който заради мен си понесъл удари и кръст по времето на Понтий Пилат, погледни на мен страдащия” (Дап. 20, 24). Неговото мъчение е явно, както и самият съдебен процес. Много хора, като виждат непоколебимата му вяра и надежда, сами, макар до този момент да се били противници на християните, са повярвали и явно са изповядали вярата си в Господ Христос. Един от тях е тъмничарят Стратоник, пазач в затвора, в който се намира дякон Ермил. Тъй като е натъжен поради страданията на дякона, веднага го обвиняват пред императора, за да страда заедно с Ермил и да съучаства в неговите мъки. Той явно признава, че е християнин, макар да съзнава, че в този момент това е равно на смърт. Но „праведникът чрез вяра ще бъде жив“[1] и „тази вяра е нашата победа, която победи този свят“,[2] който лежи в грях и зло. Вярата ражда вяра, безбожието ражда безверие. За Стратоник Ермил става учител във вярата и двамата храбро и безстрашно пострадват за Христос. Светата двоица е осъдена на смърт след дълги и свирепи мъчения. Свиреп е и начинът, по който те са умъртвени: поставени са в ковчег, след което са потопени в р. Дунав при Белград. Затова в службата на тези мъченици се казва, че са победили многобожната лъжа с многото свои мъки и рани. В кошер са хвърлени и са приели удавяне с вода и по този начин са „удавили лукавия демон“, както се казва по-нататък в тяхната служба.

По предание, в околностите на Белград е имало храм, посветен на св. мъченици Ермил и Стратоник. Почитанието към тях е било особено развито и в Константинопол, където те също са имали храм. В християнските темели на днешния Белград са и дякон Ермил, и воинът Стратоник. В чест на 1700-годишнината от техните страдания би трябвало да им посветим един храм в Белград, като място на тяхното изповедничество и мъченичество. Похвален е фактът, че Музеят на град Белград, за своя слава и чест, преди няколко години взе за духовни покровители именно светите белградски мъченици дякон Ермил и воина Стратоник. В новия храм на сърбите-светци в Белград, в Карабурма, са изографисани св. образи на Ермил и Стратоник – в пространството на дясната певница, тъй като се смята, че двамата са пострадали някъде в пределите на днешното белградско предградие „Вишница“.

Djakon AvakumПрепмчк Авакум, също дякон, изповядва своята вяра в същия Господ Христос, в същият град, ставайки жертва на агарянските безбожници. По особен начин са искали от него да се отрече от християнската вяра, което да послужи за пример на други заточени сърби, като в замяна са му обещавали да пощадят младия му живот. Обстоятелствата, при които протича неговото мъченичество, ни най-малко не се отличават от тези, в които е пострадал дякон Ермил. Първото въстание против османците в Сърбия е потушено с много кръв. Тук-там все още е имало отпор. Например, Хаджи-Продановата буна, която започва в Търнава при Чачак през 1814 г. (избухва на Кръстовден, 14 (27) септември) по всяка вероятност избухва не навреме и също е потушена с много кръв. Отмъщението на османците е голямо: в Драгачево[3] са убити 60 човека, а в Крагуевац – 86. По същото време колона от 115 роби се движи през Белград в хладните декемврийски дни. Те са заточени в белградската крепост и в кулата „Небойша“. Първо жив е набит на кол игуменът на манастира „Благовещение“ Паисий (Ристович). Същият ден още 48 са убити и след това набити на колове. На Савинден 1815 г. са убити около 20 свещеника, сред които Симо Сиеничанин, Радован Вуйович от Търнава, Михайло от Лутовница. Особено болезнено е страданието и изповедничеството на младия монах йерод. Авакум. Като истински Христов воин, преодолявайки настоятелните молби на майка си да се отрече от вярата, за да спаси младия си живот, той побеждава агаряните с кротост и смирение. Авакумов кръст е дъбовият кол, който той носи по улиците на Белград, съпровождан от ругатните на башибозука. Като жива и осветена жертва, той принася сам себе си на Бога и със своята невинна кръв обагря Белград на същото място, където е направил това и архим. хаджи Рувим (29.1.1804 г.). Неговите изповеднически думи са молитва: „Няма вяра по-добра от християнската! Сърбинът е христов, радва се на смъртта… А всъщност се радва, надява се на възкресение и на живот вечен, въпреки сегашните страдания“.

Отбелязвайки 200-годишнината от Първото сръбско въстание, след като това не е направено досега, прилично е да се помисли за храм в Белград, посветен и на препмчк Авакум, игумен Паисий и множеството мъченици за вярата от началото на 19 в. Впрочем съхраняването на паметта за християнските мъченици и изповедници на вярата е съучастничество в истинското изповедничество. Неслучайно Християнската църква се грижи за това от самото начало. Допускането на забрава и на немара спрямо светците е голямо прегрешение и пред Бога, и пред хората.

Радвайте се свети преподобномъченици дяконе Ермиле и Стратониче Белградски, преподобномъченици игумене Паисие и дяконе Авакуме и останалите мъченици Белградски и Всесръбски, и молете Христа Бога да се спасят нашите души сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Превод: прот. Петър Петров

Литература:

Васић, Д. Велики исповедник вере: књига о ђакону Авакуму, Београд 1968.

Милићевић, М. Ђ. Поменик знаменитих људи у српском народу новиjег доба, Београд 1979, с. 5-7.

Минеj за jануар, 13. дан.

Павловић, М. Служба Свjатим Преподобномученицима Паjсиjу и Авакуму, Београд 1970.

Поповић, J. Житиjа светих за децембар, Београд 1977, с. 478-494.

Поповић, Р. „Београдски мученици Ермил и Стратоник“ – В: Богословље, 1 и 29, 1991, с. 69-85.

Поповић, Р. Рано Хришћанство на Балкану пре досељења Словена, Београд, 2004

Србљак, 17. децембар.

Поповић, Р. „Београдски мученици ђакон Ермил († 314 г.) и ђакон Авакум († 1814 г.)“ – В: Српска црква у историjи, Београд 2007, с. 255-260; за първи път текстът е публикуван в: Црква – Календар Српске Правословне Патриаршиjе, 2004. годину, с. 73-76 (бел. прев.).

[1] Срв. Рим. 1:17 (бел. ред.).
[2] Срв. 1 Иоан. 5:4 (бел. ред.).
[3] Област в Западна Сърбия (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhuau 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме