За прераждането (диалог)

Теософ: Неотдавна ми се наложи да разговарям с един християнин, който през цялото време ме убеждаваше, че християнската вяра не е съвместима с прераждането, а защо не е съвместима, така и не успях да разбера. Показа ми една глава от Послание до евреите и настояваше, че човек умира само веднъж. Аз обаче не се убедих – разумът ми говори друго, а не мога да приема искрено това, което не разбирам. А не разбирам как точно знанието за кармичния закон за прераждането противоречи на християнското учение. Той обяснява всестранно световната божествена еволюция на човечеството към Доброто, като премахва всички противоречия, всички съмнения в справедливостта на вечната участ на човека. Не можем да не признаем, че Законът за всеобщото спасение е всеобщо издигане към Доброто и към Истината. Ако човекът не е успял в един живот да подобри себе си, то в другия получава нова възможност за самоусъвършенстване.

Християнин: Да, за всички, които вярват в самоусъвършенстването, това учение е много ободряващо. То е удобно за мнозина, които се надяват на самоусъвършенстването, а не на Твореца. Мога да Ви отговаря, че християнинът, знаейки Кой е сътворил човека и Кой претворява водата във вино, а виното в Кръвта на вечния живот, няма съмнения в „справедливостта на вечната участ на човека”. Няма нужда да измисля сложни системи, за да изведе от безизходицата своя ограничен разум, изпълнен с всякакви недомислици дори по отношение на земния живот. А какво остава този разум – ratio да се издигне до строителството на небесните планове! Небето изисква особено зрение.

Теософ: Но ако пътят към Бога може да бъде облекчен?

Християнин: Правилно, не са нужни никакви протези. Ако човек е лишен от зрение (по детски доверчиво сърце), няма да му помогнат никакви изкуствени очи. Тук трябва да умреш за себе си и да възкръснеш в друг свят. Съгласете се, че „вярата” не е само вяра в Бога, но и вяра (доверие) на Бога.

Теософ: Но Господ е навсякъде. Той е и в нашия разум. Ние сме искри на Божеството, лъчи на Бога.

Християнин: Ние сме искри, създадени от Бога, но съвсем не сме „лъчи на Бога”. Божият Лъч е самият Господ Иисус Христос и този Лъч не може да помръкне. А ние сме хора – помрачени. Нима не усещате, че човекът е помрачен? Той е твар, която свободно се помрачава чрез не-любовта, чрез недоверието си към Твореца, и която сега огнено е призована към очистване, към любов, към вяра (доверие!). Защо наричате Отца небесно „Божество”? Това е толкова хладно.

Теософ: Смятам, че можем да се издигнем над антропоморфните понятия. Божеството е толкова високо, че както и да Го наричаме, ние няма да изразим Неговата същност.

Християнин: Разбира се. Но разбирането на това съвсем не означава издигане над човешките понятия. Вие така или иначе не можете да се освободите от земните понятия, преминавайки от земния свят на явленията към мъртвия свят на абстракциите. Трябва да се навлезе в дълбочината на дадените от Бога откровения. Откровение е, че Господ е Отец… И ние можем да се молим само на Живия Бог, а не на „Божество”.

Теософ: Бих искал да получа от Вас конкретен отговор на моя въпрос: в какво се състои противоречието между християнското откровение и окултното знание на кармичния закон за превъплъщението?

Християнин: Вече Ви отговорих с най-сериозния аргумент: трябва да вярваш не само в Бога, но и на Бога. И, като оставиш наистина своята „житейска” грижа за небесна справедливост, да довериш справедливостта си на Бога. Нали не е трудно да повярваме, че там тя съществува в неизречимо по-чисти и възвишени прояви, отколкото тук, в нашите земни чувства и мисли. Не бива да губим време за тези неща. Ако човек достига до върховете на Хималаите с толкова труд и опасности, то колко по-малко способен е той да докосне със земния си ratio небесните тайни. Изучаването на „кармичните закони” е жалък опит на човешкия ratio. Той е несъстоятелен даже от своята рационална страна… Вие как мислите, свободен ли е човекът?

Теософ: Да, свободен е.

Християнин: В такъв случай нима можете да гарантирате за всички хора, че всички те, непременно, в своите бъдещи животи на земята ще пожелаят по-доброто, а не по-лошото? И че безкрайно ще желаят това по-добро?

Теософ: Разбира се, ако човекът е свободен, не трябва да се предполага насоката на свободната му воля.

Християнин: В такъв случай тази трудност, която Вие откривате в спасението чрез самоусъвършенстване в един живот на земята, само се разтяга на безкраен брой късчета от същия този живот? Къде тук е изходът, къде е спасението?

Теософ: ?…

Християнин: Вие искате някак си чрез теорията за превъплъщението да обясните всички противоречия в живота, а всъщност затъвате още повече в тях… Вероятно сега би трябвало да ми отговорите, че човекът е предопределен и няма свобода, но се движи механично според скритите в него закони на доброто, непременно в добрата посока и така всички хора, независимо от волята им, непременно достигат до съвършенство.

Теософ: Да, разбира се, свободата не бива да се разбира безусловно… Човекът е определен за добро.

Християнин: Но в такъв случай, ако всичко се движи по силата на неизбежната еволюция към добро, аз не мога да разбера защо човешкият свят става все по-лош – по-горделив, по-атеистичен, по-бездушен, и черните апокалиптични облаци все повече се сгъстяват над човечеството. Също не разбирам защо тогава са необходими множеството късчета живот, ако в нито едно от тях не участва човешката свобода, ако го няма този единствен израз на човешката богоподобна личност?! Ако всичко е „механизъм”, ако Бог не е Жив небесен Отец, а абстрактно „Божество”, защо са изобщо всички наши търсения на Истината? Всичко ще стигне до един край. Глупавата безкрайност на поредицата животи във времето всъщност е равна на един миг живот във вечността! И затова е твърде неразумно, даже от философска гледна точка, да се търси разрешаване на тайната на греховния живот в теорията за някакви, продължаващи в пространството и във времето, превъплъщения.

Теософ: Но самото Евангелие говори за превъплъщението. Отворете Мат. 17:12. Там Христос казва: „Но Илия дойде и не го приеха”… Той е говорил това за Йоан Кръстител, показвайки им, че Йоан Кръстител е превъплътеният Илия.

Християнин: Моля Ви, моля Ви, това няма никакво нито философско, нито емпирично потвърждение. Господ няма как да сметне пророк Илия за „превъплътен”, защото пророкът е бил взет с тяло на небесата. Това е първото. А второ, не някой друг, а самият Илия-пророк, в своя собствен образ, е предстоял пред Спасителя на планината на Преображението, заедно с Моисей: следователно личността му не е била унищожена. Това явяване на пророк Илия на планината на Преображението е било след раждането на земята на Йоан Кръстител!

Теософ: Как тогава се разбират тези думи на Христос?

Християнин: Не е трудно да ги разберем, като погледнем на едно друго място в Евангелието. Господ казва: „Ако искате да приемете”, т. е. подчертал е иносказателния характер на Своето слово. И изобщо, Евангелието не бива да се взема на парче. От един стих, изваден от която и да е книга, може да се докаже каквото искаш. Но по метода на истинското научно изследване текстът трябва да се разглежда в контекста му. И ето какъв е контекстът на цитираните от вас думи – може да го намерите в Глава 1 от Лука, където се казва, че Предтечата трябва да дойде „в духа и истината на Илия” (ст. 17). Не е ли истина, че това обяснява вече всичко: „в духа и силата…”. Ще отбележа също, че юдеите са наричали всеки благочестив цар Давид и са правели това без ни най-малката мисъл за превъплъщение, а единствено поради образността на езика. И изобщо мисълта за превъплъщение е толкова чужда на Библията, колкото и идеята за атеизма. Обратното – идеята за възкресението се предусеща в Стария Завет и ослепително се разкрива в Новия. Тази идея съдържа нещо дълбоко различно от идеята за превъплъщение.

Теософ: Тогава защо учениците са питали Учителя за слепородения: „Той ли е съгрешил или родителите му?” (Иоан 9 гл.). Ако е „той”, то, разбира се, той би могъл да съгреши само в предишните си животи.

Християнин: По никакъв начин не следва такова нещо. Прочетете Евангелието, прочетете цялата Библия и няма да откриете мисъл за превъплъщение. Затова пък ярко присъства мисълта за първородния грях и последствията му. „В беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми” (Пс. 50:7). Пророк Давид се кае за своя първороден грях, за който се смята отговорен, защото той е жива частица от цялото тяло на човечеството. И апостолите, когато попитали Господа за слепородения, са имали именно това предвид, т. е. все едно казвали: „Първородната греховност ли е причина за неговата слепота или личните грехове на неговите родители?”. Спасителят обаче пренася въпроса на съвсем друга плоскост – и посочва не причината за слепотата, но промислителното следващо последствие, т. е. насочва вниманието им към Славата Божия, изцелила слепородения. Така Господ ни заповядва да внимаваме повече над изпълването на живота ни с Божията слава, отколкото да любопитстваме безплодно за причините на съкровените явления.

Теософ: Преди две хиляди години човечеството не е било все още зряло, за да възприеме пълнотата на Откровението. Тайната на превъплъщението е последното откровение и, разбира се, това откровение е до известна степен езотерично, не е за всички, а само за зрелите и избраните.

Християнин: Това е трудно за вярване. Първо, никой човек, притежаващ дори най-малка духовна чувствителност, не ще повярва, че Елена Петровна Блаватска, Ани Безант, Кришнамурти и полковник Олкот са били по-зрели и по-избрани, в сравнение с всички пророци, апостоли, учители и безбройните светци на Христовата църква – за цели четири хилядолетия. Много по-лесно е да повярваш в обратното, т. е. че тези няколко пророци на „новата религия” са не само по-ниско от всички светли пророци на Духа Христов, но и хора, откровено призовани от тъмната сила за борба със светлата дълбина на християнството. Според учението на Истината, по-късното откровение не може по никакъв начин и в нищо да противоречи на по-ранното. Такова е било и такова ще бъде християнското Откровение в света. И ап. Павел, по внушението на Духа, е провъзгласил анатема (отлъчване от Истината) на всеки, даже на ангел от небето, който би се осмелил да проповядва учение, противоречащо на апостолското благовестие. Защото апостолите са знаели, Спасителят ги е предупредил, че в последващата история на света ще се явят много лъжепророци, които ще бъдат вълци, облечени в овчи одежди, и, бидейки духове на тъмнината, ще „приемат образ на светъл ангел” (2 Кор. 11:14). Злото действа хитро и лукаво, а понякога, впрочем, грубо, надявайки се на човешката глупост и на човешкото неверие в единственото Откровение на Небесата.

Теософ: Но защо никой учител на християнството и досега не е обяснил всичките тези дълбоки метапсихични явления, които се случват в човека и които сега се изучават от окултните науки, прониквайки в областта на подсъзнателното и свръхсъзнателното? Това явно доказва прогреса на духовните и психическите знания, които днес окултистите поставят на здрав научен фундамент.

Християнин: Простете ми, не искам да Ви обидя по никакъв начин; вярвам, че Вие наистина не знаете християнските откровения, но това, което наричате „окултни науки” е демагогия на духа. Както в политиката партиите се стараят за по-голяма популярност сред масите да се представят за защитници на интересите на мнозинството, така и тук, знаейки, че повечето съвременници се доверяват много повече на човешката си „наука”, отколкото на богооткровената вяра, окултистите се нарекоха хора на „науката”, защото иначе няма с какво да привлекат хората. „Науката” им придава солидност и авторитет в очите на духовните слепци. Защото зрящият ще разбере, че тук иде реч за демагогия и следователно за мрежа. Защото какво общо имат наистина земните, научни, емпирични и рационални принципи с истинското познание на Духа? Нищо общо. Даже обратното – истинското познание на духа предполага метафизично отричане от всички нисши емпирични и рационални познания. В това се състои смисълът на вярата – в доверието към Словото на Откровението. Науката на духа действително съществува и тя е много задълбочено разработена в творенията на светците, но тя няма нищо общо със земната окултна научност, която се корени в старата, непреобразена природа на човека и която е „душевна”, т. е. не е истинско знание, към което не само не бива да се стремим, но и от което трябва всячески да се освободим. О, ако знаехте какви дълбини на истинското небесно познание са скрити в Евангелието, при апостолите и при християнските подвижници и учители на духа! Но до това знание може да се стигне единствено по пътя на истинския, царски езотеризъм: езотеризмът на вярата, на чистотата на сърцето и на кръстната саможертва, в благодатта на Светия Дух. „Блажени нищите духом и блажени чистите по сърце”… Тук има нов ред на нещата, нов свят на Божието осиновяване.

Окултната наука е автономна наука, „човешка” наука. Тя може да бъде изучена от всеки атеист, без той да напусне своя жизнен практически атеизъм (затова в теософския орден на Звездата на Изтока атеизмът се приветства наравно с всички вери; широк е плацдармът…). Всеки духовен слепец може да изучи нейните тънкости, да проникне в нейния абстрактен мъртъв езотеризъм. Съвсем другояче са нещата в истинската наука на духа… Тук знанието се добива не по външно, зависещо само от човека, изучаване и не чрез механично-йогистки упражнения, а чрез раждане от благодатта на Светия Дух, чрез Божия Син, чрез Небесния Отец – Твореца, прославян в Троица и съвършено познаваем. Тук човекът идва в смиреното покаяние на духовната нищета, отхвърляйки своята самодостатъчност и влизайки в чистотата на сърцето. И според мярата на тази чистота (на покаянието – любов към Бога) пред него се открива светът на духовете. Това са два съвсем различни пътя! На йога и окултистите с техните науки, и пътят на християнските подвижници на духа! От опита на последните, окултният опит за „научно” проникване във висшия свят е опит на „прелестта”, на „прелъстяването”, на плътското и лъжливо знание – път, отхвърлен от Църквата още в първите столетия на християнството като път на „езичестващата ерес”. Затова, от гледна точка на християнството, цялата диалектика на спасението чрез превъплъщение е, първо, елементарна ерес (духовна лъжа), а второ, тя изцяло показва характера на окултното знание като нисше, непреобразено знание.

Теософ: Но как конкретно си представя християнската мисъл такива феномени като спомена за места, видени от човека по-рано, където той никога не е бил в този си живот?

Християнин: Това явление не е сложно и се обяснява с това, че човешкият дух, който сега отразява земното състояние на човека, живее извън времето и пространството, и затова може да си спомня както минали събития, така и да предвижда бъдещето, защото всичко земно – както минало, така и бъдеще, са в същото време един миг от настоящето, т. е. вечното. И затова много често в живота на човека се изостря „паметта за бъдещето”, т. е. насън или даже наяве, съзнателно или по-често несъзнателно, се запомня бъдещето, което след това, разбира се, лесно се „припомня”. Това явление не е сложно.

Теософ: Но как понякога човекът разкрива детайли, които са изчезнали вече от света през конкретната епоха, а по-рано са присъствали на това място. Например, спомня си, че в някакво място в старинния замък има нещо заровено и т. н.

Християнин: Това явление също не предпоставя „предишен живот” на човека на земята. Според християнското учение и според истинското знание на духа е известно, че около човека, а често и в човека действат силите на невидимите духове. Тези сили, както светли, така и тъмни, пребивават извън човешкото време и човек много често попада в тяхното осезаемо влияние. Така наричаното явление на „двойниците” – раздвоението на личността, е основано тъкмо на това, както и всички видове обсебване и бесноватост (обсесия и посесия). Нерядко феномените на ясновидството също се коренят там. Прочетете Деяния на апостолите, където апостол Павел прогонва дух на ясновидство от една жена (Деян. 16:16-18) и как в тази жена веднага изчезват всички прояви на ясновидство.

Теософ: А различните състояния на таланта и дарованията, с които човек идва на света, нима не свидетелстват за неговия предишен живот, за предишните му способности?

Християнин: Ни най-малко. Твърде правилно отбелязахте: „талант, дарования”… Всичко тук говори за Този, Който е дал таланта, Който е дарувал личния дар. Притчата за талантите в Евангелието разкрива и обяснява Божиите дарования за човека. На християнското благодатно съзнание е съвсем чужда мисълта за превъплъщение – дотам, че и най-малкото възникване на тази мисъл в учението на Ориген, който е учил единствено за предсъществуване на човешките души (преди влизането им в тяло), е било единодушно отхвърлено на Петия вселенски събор. Християните от всички векове много ясно са усещали безкрайната ценност не само на живота, макар и в неговата най-кратка, земна форма, но и на всяка минута от този живот, чийто смисъл съвсем не е в някакво окончателно преобразяване на човека тук, на земята, а в ясното определяне дълбочината на неговите воля и дух (интересите на сърцето). За Великия Господ е достатъчно само да докосне човешката душа до земята, до тялото, за да определи още сега: годна ли е тя за Неговото Царство на безкрайната светлина или не, пшеница ли е тя или е плевел. Тук е само определянето. В това определяне обаче се осъществява тайнственият закон на спасението, съчетаващ пълнотата на човешката свобода с пълнотата на Божието всеведение за тази свобода. Затова окултистите искат да принудят човека до безкрай да рови в земята, защото не познават истинските пътища за усъвършенстване на човека, което става не по техните „научни” пътища, не по пътищата на земното самоусъвършенстване на духа (за които и циклите на самата бездънна бездна на вечността не биха стигнали!), а по единствения Път, единствената Врата – Христос Спасителят, Който изтръгва всеки смирен грешник, с житейския му кръст, от неговата безкрайна кармична яма, и го въвежда направо в Небесното царство! „Днес ще бъдеш с Мен в рая!”.

Теософ: Но моето нравствено чувство не може да допусне, че за един кратък живот на земята човек може да се окаже вовеки погинал!

Християнин: Погледнете по друг начин на въпроса. Първо, престанете да го гледате от гледна точка на своята малка „житейска справедливост”, поне за минута се освободете от категорията на „своето” нравствено чувство, „своето” морално чувство. Признайте всяко „свое” чувство за недостатъчно за решение на небесните въпроси. Повярвайте, че мъдростта не е в търсенето на човешки обяснения, а в пълното синовно доверие към непогрешимата правда на Небесния Отец. Можете ли да предположите за миг, че Господ Бог, ако Го усетите не като кармично-безволев, безжизнен „Принцип на живота”, а като Жив Небесен Отец, че този Господ, Небесен Отец, Творец на видимия и невидим свят, още довеждайки Ви в съприкосновение със земната атмосфера, вече вижда Вашата свобода, Вашата воля: синовна ли е тя, пшенична, или вълча, плевел?… Ако ние, хората, сме в състояние за секунда да заснемем с фотоапарат движещия се живот, колко повече Отецът и Творец на всичко може за един миг да определи проявите и деформациите на нашата свобода по Своя непонятен за нас път на Всеведението.

Теософ: Да, това би могло да се предположи.

Християнин: Ето, виждате ли. Това е най-важното. А сетне си припомнете онова, за което вече говорихме и против което Вие не възразихте: че дори секунда от нашето земно време, както и милиардите векове в същото земно време, са равни пред вечността, пред тази Небесна светлина, която ни търси и в чието сияние ни призовава Отец. Няма да бягаме от тази Светлина в сивотата на вечния си сумрак.

А усъвършенстването не само е възможно извън пределите на тази земя, но даже представлява същинската атмосфера на това Небесно царство, чието пришествие „в сила” вече възвестиха апостолите и което не е някакво небитие на нирваната, а океанът на преизобилния живот на синовете, които възрастват в делото на любовта. „Любовта – казва преп. Йоан Лествичник – е вечното усъвършенстване на ангелите”.

Теософ: Значи Вие категорично смятате теорията за превъплъщението за погрешна?

Християнин: Теорията за превъплъщението – и аз не мога никак да смекча това – е ярко и безусловно антихристиянска. И не грешат онези християни, които я наричат антихристова. Тези християни вярват в Христос Спасителя и виждат Христовия дух да се извисява над духовете на Блаватска и Рудолф Щайнер, подобно на небе над бездната. Антихристът трябва някак да дойде. „Просто” да дойде той не може. Никой християнин няма да повярва. А неговата мисъл, според откровението на Самия Христос е да „прелъсти, ако е възможно и избраните” (Мат. 24:29). Затова той трябва предварително да убеди света, че съществува някаква справедлива (о, по-справедлива отколкото в Евангелието) и „научно”-достоверна теория за превъплъщение, по чийто закони и ще стане Второто пришествие на Христос. Християните, познаващи законите на своята вяра, никога не ще повярват в подобно нещо, знаейки, че Второто пришествие на Христос ще е неочаквано и като Съд над цялото човечество, при което Господ ослепително ще дойде в Своето възкръснало и преобразено (пребиваващо и сега с Него на небесата) Тяло: „да съди живи и мъртви”, след което ще започне съвършено нов свят, нов живот за човечеството – в Христос, в Алфата и Омегата на живота.

А Антихристът („баща на лъжата”) трябва непременно да измами всички, поддали се на окултното „знание” за превъплъщението на Месия. Теософията и до днес повтаря старата мисъл на древната езичестваща и твърде вредна секта на гностиците, изградили 365 небеса (според днешната терминология „планове” и „субпланове”) и твърдящи, че Духът на Месия-Христос е слязъл над Иисус при Кръщението. И сега, в новия цикъл, в „новата ера на човечеството”, този дух на Месия-Христос ще слезе върху друг „велик Посветен”…[1] Съвсем наскоро Ани Безант (прочетете статията ѝ в американския вестник The Ojoi от 14 януари 1927 г.) уверявала всички, че „Световният Учител е тук”, че духът на Месия (колко кощунствено звучи това за нас, християните) е слязъл върху младия човек Кришнамурти… и т. н. Сетне самият Кришнамурти се отказал от висотата на своето положение. Каква недостойна комедия! Сега естествено за всеки по човешки далновиден пророк все още има смисъл да се откаже от месианството, защото има все още много християни, твърди в упованието си в Господа и Владиката Иисус Христос. Но ще дойдат дни и други месии няма да се откажат, а ще седнат на престолите си. За тези дни нашият Господ казва: „Тогава, който ви каже, Христос е тук или там, не вярвайте. Защото ще се явят лъжехристи и лъжепророци и ще направят велики знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, Аз ви казах това предварително. И така, ако ви кажат: Той е в пустинята, не излизайте; Той е в тайните стаички – не вярвайте” (Мат. 24:23-26).

Проповедта за превъплъщение на хора и на месии е прекрасна подготовка за появата на всеки антихрист. Защото по друг начин антихристът няма как да дойде в света. Ако хората вярват в превъплъщение, делото е спечелено. Тъй като е съвършено очевидно, че чрез самото приемане на вярата в превъплъщение човек се отрича от вярата в Боговъплъщението, единствено и вечно, извършило се в Рождеството на Христос, а също така се отрича и вярата във Възкресението на Христос, защото, разбира се, не може да съвместиш вярата в новото човешко тяло на Христос с вярата в това, че Неговото едно Тяло пребивава навеки в Бога Отца. Човекът, който вярва в превъплъщение, се отрича и от най-святото Евхаристийно тайнство на Тялото и Кръвта Христови, от истинското Причастие с това „раздробяемо, но неразделно” Тяло, възнесено към Отца и изпълващо със славата Си цялата вселена. Човек се отрича от своята тео- и антропософична вяра и от християнското си Кръщение, основано на апостолския Символ на вярата. Отрича се даже и от възможността да вярва в едната човешка личност, в неповторимите личности на светците на небесния свят и на всички хора – както пребиваващите на земята, така и напусналите този свят. Защото ако окултното богословие е принудило великия пророк Илия да се разтвори в личността на Йоан Кръстител, то според тази вяра ние не можем призова по име ни един светец, и не можем да обичаме нито един починал. Ето до какви безизходици, до какъв духовен маразъм води вярата в превъплъщение.

За доброволните слуги на тази теория няма какво да се говори. Те са слуги на онази тайна на беззаконието, която „вече действа” (2 Сол. 2:7). Това е началото на антихриста, който по израза на апостол Йоан Богослов „ще бъде и вече е”. Апостолът на любовта говори за отношението към тези доброволни слуги така: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всеки дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света” (1 Иоан. 4:1-3). По-болезнено е да гледаш неволните слуги на тази „действаща тайна на беззаконието”. Служейки на настъпващото в света зло, те мислят, че вършат „Божието дело”. Увлича ги човекомъдрието (антропософията). Увлекли са ги многозначните фрази, красивите, абстрактни сентенции. Те мислят, че вървят по пътя на „християнския езотеризъм”. Води ги богинята на мъртвата „Истина” вместо Живият Бог. Бих искал именно тях, гладните и жадните за последната правда, да повикам в оградата на едната света Христова църква, за да може тя, невестата Христова, истината Христова, да ги напои с чистото словесно мляко – с небесната храна на неумопостижимо-прекрасното Откровение. За да могат да се приближат към Христовите Тайни, казвайки на своя Господ:

„На Твоята Тайна вечеря днес,
Сине Божи, за причастник ме приеми.
Няма да издам Тайната на Твоите врагове,
нито целувка ще Ти дам като Юда,
но като разбойника Те изповядвам:
Помени ме, Господи, в Твоето Царство”.

Превод: Златина Иванова

* „О перевоплощении” – В: Иоанн Сан-Францисский (Шаховской), архиеп. Избранное, Петрозаводск: „Святой остров” 1992, с. 155-163, и онлайн, на страницата Азбука.ру – тук (бел. прев.).

^[1] Всичко това се повтаря и от руските „национални представители” в теософския орден на „Звездата на Изтока” – Пушкина, В. И. Богочеловечество в современной жизни, 1927 г.