Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Духовността

Петък, 21 Юли 2017 Написана от Свещ. Томас Фицджералд

Fr Th FitzgeraldПравославната църква разгласява Благовестието на Иисус Христос. В гръцкия език думата за благовестие е εὐαγγέλιον, което буквално означава „блага вест”. Благата вест на православното християнство се състои в оповестяването на Божията безкрайна, жертвена любов към човечеството, както и в откриването на истинното предназначение на човешката личност. Размишлявайки върху радостното послание на Благовестието, в 4 век св. Григорий Нисийски пише: „Благата вест е, че човекът вече не е изгнаник, нито е прогонен от Царството Божие, а че отново е Божи син и поданик [на Царството]”.

Православието вярва в това, че най-скъпоценното съкровище, което Бог желае да сподели с нас, е Своя собствен живот. Нашата вяра започва с утвърждаването, че Бог е действал в историята с целта да ни позволи да участваме в Неговата любов и в Неговата благост, да бъдем граждани на Неговото Царство. Това убеждение е изразено особено красиво в молитвата от Литургията, която казва: „и не си престанал да вършиш всичко, докато не ни възведе на небето и ни дари Твоето бъдещо царство”.[1]

Посвещаването в любовта на Бога Отца е било съвършено изразено и въплътено в Личността и служението на Иисус Христос. Цялото намерение при Въплъщението на Божия Син е било да възстанови приятелството на човечеството с Бога. Големите отци и учители на Православната църква постоянно препотвърждават това убеждение, като възвестяват, че Бог е станал това, което сме ние с цел ние да станем това, което е Той.

Христос бива възвеличен като наша Светлина и наш Живот. В Неговата личност съществува единство на човешката и божествената природа, което [единство] всеки от нас е призван да сподели. В Неговия начин на живот ни е даден моделът за автентичен човешки живот, който ние сме поканени да следваме. В Неговото славно Възкресение е нашето освобождение от всички онези сили, които могат да пречат на влизането ни в Царството. Чрез Иисус, следователно, Бог Отец ни е върнал обратно при Себе си и ни е призовал да бъдем Негови синове и дъщери.

Обòжението

Главното призвание, целта на всяка личност е да споделя Божия живот. Ние сме били сътворени от Бога затова, за да живеем заедно с Него. Снизхождането на Бога към човека – в Личността на Иисус Христос, е направило възможно възхождането на човека към Отца, чрез действието на Светия Дух. Православието вярва, че всеки християнин е поканен да участва в придвижването към Бога, известно като θέωσης или обòжение.

Терминът обòжение описва духовно пътуване, в хода на което личността става все по-съвършена, все по-свята, все по-съединена с Бога. Обòжението не е някакво статично отношение, нито е нещо, което става едва след смъртта. Точно обратното – обòжението представлява движение на любовта към Бога, което за християнина започва с обреда на Кръщението и което продължава през целия сегашен живот, както и в бъдещия живот. Спасението означава освобождаване от греха, смъртта и злото. Изкуплението означава, че Бог отново ни е възстановил при Себе си. В православието както спасението, така и изкуплението са в контекста на обòжението. Тази богата визия за християнския живот е добре изразена от св. ап. Петър, когато той пише в своето Второ послание, че ние сме призвани да станем „участници в божественото естество” (1:4). Същото е потвърдено и от св. Василий Велики, когато той описва човека като творение, получило заповедта да стане бог.

Това са определено смели твърдения, които трябва да бъда разбирани правилно. Православната църква схваща обòжението като съединяване с енергиите на Бога, а не с Неговата същност, която винаги остава скрита и непозната. При все това обаче опитът на Църквата свидетелства, че това е действително съединяване с Бога. Не пантеистично, защото в това съединяване божествената и човешката природи запазват уникалните си характеристики, и в този смисъл православието вярва, че човешкият живот достига до своята пълнота едва тогава, когато се превърне в божествен.

Светият Дух

Постоянно задълбочаващото се единение на всеки християнин с Бога не е магичен или автоматичен процес. След като Христос е унищожил силата на греха, на смъртта и на злото веднъж и за всички, тази победа на свой ред трябва да бъде усвоявана от всяка отделна личност, в съработничество със Светия Дух. Всяка отделна личност е призована да се присъедини към животворящия и освобождаващ Дух Свети, осъществявайки така пълнотата на човешкия живот в общението с Отца. Светият Дух е действащият фактор на обòжението, Чиято задача е да ни присъедини към живота на Светата Троица. И все пак Духът винаги признава нашата човешка свобода и ни кани към активно съдействие в усъвършенстването на Божия образ и подобие, с които всеки от нас е създаден.

Нашето участие в живота на Светата Троица, което ние познаваме като обòжение, се случва вътре в Църквата. За православните Църквата е мястото на срещата на Бога с Неговия народ. Светият Дух и Църквата са органично свързани. През второто столетие св. Ириней Лионски припомня за това, като казва: Където е Църквата, там е и Светият Дух и където е Светият Дух, там е Църквата. Светият Дух изпълва живота на Църквата, за да ни открие нашата обща човешкост в Христос и да ни съедини с Отца. Ние имаме Светия Дух чрез отслужването на светата Евхаристия и в приемането на светите Тайни, чрез участието си в светите тайнства, в дисциплината на нашата всекидневна молитва и на поста, а всичко това има за резултат живот в подражание на Христос.

Светият Дух, Който бива почитан като Господ и Подател на живота, се проявява в живота на Църквата, за да доведе живота на всеки от нас до съвършенство и да направи от нас отговорни и любящи човешки същества. Плодът от богопочитанието са даровете на Духа, които в своето Послание до галатяни св. апостол Павел определя като: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (5:22). Несъмнено, това са добродетелите на Христоподражателния живот. И свидетелстват за факта, че любовта към Бога и любовта към ближния са неотделими една от друга.

Отделната личност и Църквата

Реалността на обòжението не само свидетелства за любовта на Бога, Който иска да сподели Себе си с нас, но също и изразява един изключително положителен възглед за човешката личност. Православието вярва, че всяка личност, по силата на уникалната си връзка с Бога, притежава и свойствени изключително на нея ценност и достойнство. На човешката личност никога не се гледа като на тотално покварена. Божият образ, макар и да може да бъде изкривен от греха, никога не може да бъде унищожен. Чрез живота в Църквата винаги съществува възможността за осъществяването на този образ. Когато биват извършвани, тайнствата винаги биват предлагани на конкретен човек, поименно – едно действие, което не само ни напомня за достойнството на всяка личност, но още и подчертава отговорността, която всеки носи по отношение на връзката си с Бога.

Признавайки обаче ценността на отделната личност, православието не вярва, че тя е предопределена да бъде изолирана от останалите или самодостатъчна. Всяка личност е призвана да бъде важен член на Църквата. Православието вярва, че никой не може да бъде християнин без да бъде част от Църквата. Процесът на обòжението се извършва в контекста на обществото на верните.

Да бъдем съединени с Бога вътре в Църквата не означава разрушаване на нашите специфични личности. В Църквата ние не сме погълнати от някаква безлична сила или могъщество. Подобно на всяка любов, която е истинна и стойностна, и Божията любов към всеки от нас зачита нашата личностност. Тя не е любов, която разрушава. Божията любов е любов, която разкрива, въздига и усъвършенства действителните ни личности. Като влизаме в Божия живот, ние ставаме онези личности, които сме били предвидени да бъдем.

Съкровищата на православието

Съкровища на православието е поредица от брошури, написани за не-православни – особено за онези, на които скоро предстои да станат членове на Православната църква и които желаят да задълбочат своето вникване в нейната вяра, в нейното богослужение и традиции. Автор на тези брошури е авторът и на този текст, който е преподавател в Гръцкото православно богословско училище на Светия Кръст. Тези брошури са, както следва:

1. Въведение – въвежда неправославните в православното християнство;

2. Божият дом – описва интериора на храмовата сграда;

3. Богослужението – описва формите и характерните черти на богослужението на Православната църква;

4. Литургията – разказва за смисъла на Евхаристията и описва отслужването ѝ;

5. Тайнствата – разказва за смисъла на богослужебния живот и неговата важност;

6. Специални служби и благословения – описва онези ритуали в Църквата, които, без да имат светотайнствен характер, допринасят към духовния живот;

7. Учението – очертава характерните моменти от учението и основните твърдения на вярата;

8. Духовността – разглежда значението на обòжението – като цел на християнския живот;

9. Историята – описва накратко големите периоди от живота на православието;

10. Църквата – описва накратко процедурата за влизане в Православната църква.

Превод: Борис Маринов


 

* Fitzgerald, T. “Spirituality” – In: Greek Orthodox Archdiocese of America (бел. прев.).

[1] Из първата молитва на свещеника от Евхаристийния канон (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcccc 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме