Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Преводаческата „работилница” на Константин Философ в храма „Св. Апостоли” в Константинопол

Понеделник, 10 Юли 2017 Написана от Василиос К. Кацарос

St Cyril the PhilosopherВ основните текстове на житията на св. Кирил и Методий[1] все още има определени места, които, според проф. Емилиос Тахиаос, „може да предоставят възможности за допълнително изследване и задълбочаване в тази огромна тема”[2] и затова „можем да очакваме значими изследователски хипотези”.[3] Наистина, въпросите, които повдигат основните извори – които са текстовете на житията – са многобройни, а предложените решения зависят от възгледите на учените, които, откривайки противоречия в тях, се опитват да запълнят празнотите с измислени конструкции. Примерите са много, а времето и мястото не ни позволяват да се спрем върху тях. Всеки път, когато възникне въпрос и неговите отговори са различни, се създава широка дискусия.

Например: Бил ли е Константин монах, както твърдят някои учени,[4] използвайки сведенията в житието, които говорят за отшелничество, молитва и занимание само с книгите[5] (за много изследователи той е бил монах в манастира Стенос[6] или в манастира Полихрониу[7] или, неопределено – някъде другаде) въпреки изричното свидетелство на текста, че е приел „ангелската схима” на монаха 50 дни преди да почине?[8]

Открил ли е Константин славянската азбука или е намерил някаква рудиментарна азбука, т. нар. „руски писмена”,[9] в Крим? Ако е вярно второто, то трябва да се търси друго тълкувание на феномена на прословутото „просвещение на славяните” и т. н.

В миналото учените се стремяха да възхвалят определени събития, стъпвайки на една основа, за която няма голямо историческо основание,[10] макар че отправната точка на мисълта им следва историческите следи. Друг голям въпрос, който според нас не е изяснен задоволително, поставяме за разглеждане и в това наше изложение.

Става дума за общия въпрос за превода на текстовете от гръцки на славянски език – времето, мястото и условията, когато това важно дело е било решено и осъществено. Този въпрос не може да бъде разрешен с удобни решения от типа на манастирски „скриптории”, отдалечени от центъра на Византия, тъй като „преводът”, бидейки голям план, не може да се смята за обикновена дейност, осъществяваща се в изолирано място, а за организирана система за образование, която действа при правила, различни от тези, които до наши дни се смятаха за възможни.

Безспорен факт е, че със своята титла философ,[11] представителна за възприемането на хората на словесността в онази епоха, Константин не е изолиран от организираната система на висшето образование в империята[12] – една система, разбирането за която се промени от времето на Франсис Дворник. Времето, когато се вярваше, че св. патриарх Фотий и т. нар. „патриаршеска школа” са били център на висшето образование във Византия отмина,[13] тъй като днес знаем, че организацията на подобно учреждение е била дело на държавата, а намесата на Фотий в т. нар. „Университет на кесаря Варда” е била незначителна.[14] Една от най-мъдрите личности на 9 век, какъвто е бил Константин, не е могла да достигне до висшата степен на учителското звание освен в рамките на една организирана система, осигуряваща образование, и от която държавата и Църквата са черпели своите висши служители.

Константин, „Философът”, спада към групата на големите личности на 9 век, които са служели на държавата, след като по-рано са получили църковни титли. Класически примери за това ниво на светско действие са Йоан Граматик,[15] Фотий като светски човек[16] и Лъв Философ.[17] Първият ще е бил учител на другите и не е случаен фактът, че всички те са били ангажирани в политиката на държавата в периода на нейния разцвет. Били са използвани от държавата за осъществяването на имперската политика. Със сигурност знаем, че те са участвали в дипломатически мисии, изискващи интелигентност и знания, но и владеене на чужди езици. Константин е владеел еврейски и арабски език,[18] както вероятно и неговият предшественик Лъв Философ,[19] със сигурност и латински – заради контактите му със Запада, знаел е и славянски. Това ниво на образованост не е могло да се постигне по друг начин, освен чрез систематично специално образование на хора със способности, които след това е можело да бъдат използвани от държавата за целите на дипломацията.[20] Способността за преценка на тази система, имаща за цел друг вид кариера от църковното или монашеско поприще, личи и в Curriculum Vitae на всички големи личности на 9 век, но най-вече в случая с Константин, който до края на живота си остава светски сановник и едва тогава става монах, както става и с много императори на Византия, които, предусещайки края си, приемат „божествената и ангелска схима”.[21]

Тази хипотеза намира основание в следните два факта:

1) неоспоримото светско образование на Константин и

2) прекият му контакт с императорския двор (при Теоктист и кесаря Варда) до края на живота му. Сам той изповядва в житието си: „От сега нататък няма да съм служител нито на императора, нито на някой друг на земята”.[22]

С други думи, Константин е държавен служител във византийската столица, който е достигнал до най-високото ниво на признание за „светски учител” – философ – и е бил изключително способен дипломат, както и предходните му учители Фотий[23] и Лъв Математик.[24] Неговите мисии не са били църковен план, както обикновено се твърди, а са обслужвали външната политика на византийския император както на Изток, така и на Запад, но и на Север. Естествено е византийският двор да е заинтересован да привлече хазарите, например, като ги откъсне от влиянието на друговерците на Изток,[25] или да се сприятели с „русите” на Крим[26] и, разбира се, интересите на външната политика на Запад, където слаби водачи като Ростислав или Коцел[27] в търсене на подкрепа постоянно са се обръщали към императора (и никога към патриарха) на Византия.

Старата теория на Ф. Дворник за намеса на Фотий в „плана за просвещаването на славяните”, която повлия и все още влияе на изследванията по този въпрос, изглежда бледнее на фона на убеждението, че такъв вид програми са от компетенцията на двора.[28] Това личи в Житие на Константин, където патриархът не се появява никъде,[29] докато императорът „присъства навсякъде”[30] в заповедите и възлагането на дипломатическите мисии на Философа, който навсякъде в текста се нарича единствено така и с никоя друга титла.[31]

Разкриването на духовния свят на християнството без съмнение е примамвало чужденците към византийците, но името на Константин, свързвано с това на Кирил,[32] има много малка връзка с Патриаршията. И обратно, намесата ѝ се свързва със светската дейност на Философа, а и признанието му за светец става след края на земния му живот. Един толкова образован учител в Константинопол не е можел да не развие свой собствен образователен модел, който да смята за необходим за образованието на хората, способни да заемат взискателните държавни служби на ниво контакти с другоезични народи и различни култури.

Поради тази причина Константин е създал своята собствена Школа с разрешението на императора. Изразът „и се засели в Апостолите”,[33] както и да се тълкува,[34] означава, че Константин се е установил на едно място, традиционно свързвано с образователния процес, за да организира своя учебна програма, да приложи дидактичния метод за доближаване до другоезичните народи и да изведе учениците си на онова ниво, което ще им позволи да разберат средството за пренасяне на византийската култура в културите на „другия”, както бихме се изразили днес. В своята цялост житието, което ни представя заниманията на Константин в традиционната „Школа на светите Апостоли”[35] не създава впечатление за негово оттегляне, както е за някои, към монашеско безмълвие – независимо, че периодично посещава брат си за почивка или, както е по-късно, защото иска той да е негов спътник в пътуванията му – но описва разнообразните задължения в една школа, която привличала и чужди ученици за уроците по диалектика[36] и превод,[37] от каквито има нужда един добър, образован дипломат, за да бъде „силен в словото”.[38] Образец за неговата диалектична способност откриваме в сблъсъка му с инославните и в аргументите, които черпи от всички области на науките (от право, медицина, етична философия, от всяка сфера на гносеологията).[39] За значението, което сам той отдава на преводаческия метод и за принципите си той свидетелства както в Пролога към превода на Евангелието, запазено на славянски,[40] така и в съдържанието на книгите му, които не са запазени.[41] Неговият брат Методий ги редактира, разпределяйки ги на осем части, и там „ще видите силата на словото, дадена от божествената благодат – като огън, който изгаря и враговете”.[42]

Прологът в превода на Евангелието е текст-манифест върху техниката на превода, която със сигурност е била преподавана в „средите” на неговите ученици-сътрудници. Дори само тези малко на брой запазени[43] изречения и твърдения са достатъчни, за да поставят Константин сред най-значимите теоретици на превода. Такъв вид текстове, според Х. Хунгер,[44] съдържат „множество граматически варианти за избор на думи и за синтаксис, които са резултат от много добро образование. Тази формална хуманитарна подготовка е достижение на „учителите” и от средите на византийските дипломати”.[45]

Такива дипломати изглежда е подготвял в своята „висша школа” и Константин Философ и той видимо използва същата организация на преподаване на преводаческия метод и по време на своите мисии в Моравия и след това в Панония,[46] където проповедта на братята отстъпва по значимост пред организацията от специални „училища”, която създават в онези страни, със системно обучение в преводаческото слово, упражнявайки „новите учители-перводачи”, които ще предават смисъла на учението на множеството, с текстове, чиито преводи са били направени първоначално в Константинопол.

За да се осъществи преводаческото дело има нужда от време, усилия и специални книги, които са съществували в добре организираната работилница или школа за бъдещи преводачи, където те събират достатъчно запаси, които ще им позволят да пренесат византийската в „чуждата” култура. Това е била целта на Константин Философ и начинанието на в същността си политическия избор на Византия – да наложи правото на славяноезичния свят да се изразява свободно на своя език, без ограниченията на „триезичието”[47] и свещените езици. Както Константинопол, така и Рим му помагат да осъществи тази цел. И той наистина успява, минавайки през сложни перипетии, в много трудна историческа обстановка. Това впрочем и е съвършеното учение в историята на културите на човечеството: хуманистично пренасяне на образованието, преодолявайки всяка пречка, издигана от варварството, каквато е липсата на граматико-синтактично и лексикално образование, а не са мирогледът и културата на „другия”.

Превод: Златина Иванова


 

Κατσαρός, Β. Κ. „Το Μεταφραστικό „Εργαστήριο” του φιλοσόφου Κωνσταντίνου στον Ναό των Αγίων Αποστόλων στην Κωνσταντινούπολη” – In: Cyril and Methodius: Byzantium and the world of the Slavs, Thessaloniki 2015, p. 691-700 (бел. прев.).
Доклад, изнесен в рамките на международния научен конгрес „Κύριλλος καὶ Μεθόδιος: Τὸ Βυζάντιο καὶ ὁ κόσμος τῶν Σλάβων”, 28-30 ноември, Солун. Текстът се публикува, както е произнесен. Добавена е само необходимата библиография.

[1] За преданието на текстовете на двете жития – ръкописи, издания и преводи – виж: Ταχιάος, Α.-Α. Κύριλλος και Μεθόδιος. Οι Αρχαιότερες Βιογραφίες των Θεσσαλονικέων Εκπολιτιστών των Σλάβων, Θεσσαλονίκη: University Studio Press 2008, σ. 34-44, където е поместена и съответната библиография. Това изследване на проф. Тахиаос е основният труд в живота му и съдържа едни от най-достоверните преводи на старославянските жития, както и изчерпателни критични бележки. Занапред, когато става дума за цитат по гръцкия превод на текста ще се използва съкращението „Житие”, а „Житие, бележки” – когато ще става дума за коментарите на Тахиаос.
[2] Ταχιάος, Α.-Α. „Το μήνυμα της κληρονομίας των Αγ. Κυρίλλου και Μεθοδίου στον κόσμο των Σλάβων” – εν: Βυζάντιο, Σλάβοι, ¨Αγιον Όρος. Αναδρομή σε αμοιβαίες σχέσεις και επιδράσεις, Θεσσαλονίκη 2006, σ. 142.
[3] Αὐτόθι, σ. 147.
[4] Виж Житие, гл. 7 и Житие, бележки, с. 107, бел. 6. Не е необяснимо посещението на Константин в манастира, където монашества брат му Методий, без самият той да има монашеска схима. Виж коментара на Тахиаос в Житие. Бележки, с. 106: „Престоя на Кирил, още като мирянин, в манастира на Олимп”.
[5] Виж Житие, гл. 7: „След като отиде на Олимп, при своя брат Методий, започна да живее [там] и да се моли непрекъснато на Бога, занимавайки се само с книгите”. Срв.: Житие, бележки, с. 106-107, бел. 4-6.
[6] Ф. Дворник (Dvornik, F. “Les légendes de Constantin et de Méthode vues de Byzance” – In: Byzantinoslavica Supplementa 1, Praha 1933, p. 70-71) е убеден, че Константин е отишъл в манастира, който той локализира като Клиди (του Κλειδίου). Дж. Осбърн (Osborn, J. Mediaeval Wall-Paintings in the Lower Church of San Clemente, Rome – New York – London 1984, p. 170-205), както и Ю. Крюгер (Krϋger, J. “Grab und Verehrung Kyrills in S. Clemente in Rom” – In: Leben und Werk der byzantinischen Slavenapostel Methodius und Kyrillos: Beiträge des Symposions der Griechisch-deutschen Initiative Würzburg im Wasserschloss Mitwitz vom 25.-27. Juli 1985 zum Gedenken an den 1100. Todestag des hl. Methodios, Münsterschwarzach 1991, S. 113-117) отъждествяват Константин с монаха, изобразен на стенописа „Слизане на Христос в ада” в храма „Св. Климент” в Рим, въпреки мнението на Л. Бойл (Boyle, L. E. “The Fate of The Remains of St. Cyril” – In: Cirillo e Metodio i Santi Apostoli degli Slavi, Roma 1964, p. 160-168, както и в изследването на същия: “The Site of the Tomb of St. Cyril in the Lower Basilica οf St. Clemente. Rome” – In: Christianity Among the Slavs. The Heritage of Saints Cyril and Methodius [= Orientalia Christiana Analecta, 231], ed. Ε. G. Farrugia, R. F. Taft, G. Κ. Piovesana, Roma 1988, p. 75-82), който не приема това мнение. Независимо кой от двамата е прав, изображението хронологично е по-късно от смъртта на Константин. Тахиаос смята мнението на Осбърн, че „Кирил е изобразеният монах (клирик?) в стенописа „Слизане на Христос в ада” (Op. cit., p. 166)” за убедително. По въпроса дали Константин е бил ръкоположен за клирик или не виж: Житие, бележки, с. 100, 162, бел. 13. Текстът на житието говори за намерение („но, след като го направим клирик, да му възложим някоя служба”, Житие, с. 52), а не за осъществена хиротония.
[7] Житие на Методий, 4: „И го поставиха игумен в манастира, който се наричаше Полихрон”. Този текст се отнася до Методий. Въпреки споровете за локализирането на Полихрон, никъде не се говори, Константин да е бил монах в този манастир.
[8] Житие, 18: „На следния ден той прие светия монашески образ и като прибави светлина към светлина, нарече се с името Кирил. И в този [монашески] чин прекара петдесет дни. Когато наближи часът да приеме покой и да се пресели във вечните жилища, той вдигна ръце към Бога и със сълзи отправи молитва…”. Това са петдесетте дни, в които бившият Константин живее като монах.
[9] Ταχιάος, Α.-Α. Τα 'ρωσικά γράμματα' εις τον 'Βίο του Κωνσταντίνου-Κυρίλλου. Θεολογικών Συμποσίων. Χαριστήριον εις τον καθηγητή Π. Κ. Χρίστου, Θεσσαλονίκη 1967, σ. 302-305, както и Житие, 8: „Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с руски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език”. Срв.: Житие, бележки, с. 111, бел. 12, където е изложена библиографията върху този проблем. Виж още: Ταχιάος, Α.-Α. Βυζάντιο, Σλάβοι, ¨Αγιον Όρος…, σ.151-153.
[10] Например, проблемът за произхода на двамата братя и къде са научили славянски език. Виж: Tachiaos, Α.-Ε. Cyril and Methodius of Thessalonica. The Acculturation of the Slavs, NY 2001, p. 19, 162; от същия автор: Житие, бележки, с. 116, бел. 8. Срв.: Μαλιγκούδης, Φ. Ελληνισμός και σλαβικός κόσμος, Θεσσαλονίκη 2006, σ. 127-136; Α. Χριστοφιλοπούλου Βυζαντινή Ιστορία, Β 610-867, Αθήναι 1981, σ. 219.
[11] Титлата философ не се е давала случайно на образованите хора във Византия. Тя кореспондира с титлата ипат на философите и показва висшето образователно ниво на преподавателите, свързани с някоя от системите за осигуряване на висше образование във Византия, предимно в 9 в. и по-късно. Виж: Sevčenko, I. “The Definition of Philosophy in the Life of St. Constantine”, Harvard University Press 1956, p. 449-457. Срв.: Dölger, F. “Zur Bedeutung von φιλόσοφος und φιλοσοφία in byzantinischer Zeit” – In: Τεσσαρακονταετής Θεοφίλου Βορέα, τ. Α΄, Αθήνα 1940, σ. 125-136.
[12] Dvornik, F. “La carrière universitaire de Constantin le Philosophe” – In: Byzantinoslavica, 3, 1931, p. 59-67. От същия автор: Byzantine Missions among the Slavs: S.S. Constantine-Cyril and Methodius, Rutgers University Press 1970, p. 55-72.
[13] Dvornik, F. Photius et la réorganisation de l'Académie Patriarcale, Melanges Pau Peeters, 2, Bruxelles 1950 (= Analecta Bollandiana 68).
[14] По-подробно по тези проблеми и съответната библиография в: Κατσαρός, Β. Ιωάννης Κασταμονίτης. Συμβολή στη μελέτη του βίου, του έργου και της εποχής του, Θεσσαλονίκη 1988, σ. 163-209.
[15] Lemerle, P. Ο πρώτος βυζαντινός ουμανισμός. Σημειώσεις και παρατηρήσεις για την εκπαίδευση και την παιδεία στο Βυζάντιο από τις αρχές ως τον 10 αιώνα, μτφρ. Μαρία Νυσταζοπούλου, Αθήvα 1981, σ. 124-127; 372-374.
[16] Αὐτόθι, σ. 160, 392.
[17] Αὐτόθι, σ. 130-134, 378.
[18] Житие, гл. 6. На 24 години Константин е пратен при арабите и разговаря с тях по богословски въпроси. За тази мисия и свързаната с нея библиография виж Житие, бележки, с. 101-104, бел. 1. Константин научил еврейски (Житие, 8, с. 60): „Тогава пое по пътя си и когато стигна в Херсон научи там еврейски език и писмо и преведе осемте части на Граматиката [на еврейски], като от това получи още повече знание”.
[19] Lemerle, Ρ. Op. cit., p. 131.
[20] Α. Χριστοφιλοπούλου Το πολίτευμα και οι θεσμοί της βυζαντινής αυτοκρατορίας 324-1204. Κράτος, Διοίκηση, Oικoνoμεία, Κοινωνία, Αθήνα 2004, σ. 220-223, както и свързаната библиография.
[21] Изразът „божествена и ангелска схима” насочва към постриг и приемане на монашество. Виж: Ακολουθία του μεγάλου και αγγελικού μοναχικού σχήματος [Λειτουργικά Βιβλία], Λευκωσία-Κύπρος Ιερά Βασιλική και Σταυροπηγιακή Μονή Μαχαιρά, 2003.
[22] Житие, 18. Има се предвид зависимостта на Константин от светската власт, от императорския двор.
[23] Lemerle, Ρ. Op. cit., p. 156-157, 392.
[24] Въпреки че не се споменава за участие на Лъв в дипломатическите мисии на Византия с арабите, „впечатляващото… пратеничество в Багдад на Йоан Граматик” като глава на посланичеството на имп. Теофил до халиф Ал-Мамун и предложението на арабския халиф до византийския император да позволи на Лъв да преподава в университета в Багдад (ibid, p. 131, 378) дава основание да се мисли за лична връзка на Лъв с арабския халиф, може би като придружител на Йоан Грамматик в пратеничеството през 830 г. (Katsaros, V. “Leo The Mathematician: His Literary Presence in Byzantium during the 9th Century” – In: Science in Western and Eastern Civilization in Carolingian Times, ed. Ρ. L. Butzer – D. Lohrmann, Basel 1993, p. 383-398).
[25] Виж: Moravcsik, G. “Betätige zu der Vita des Slaven Apostels Konstantin” – In: To Honor Roman Jacobson, 2, The Hague 1967, p. 1373-1374. Също Житие, 9.
[26] Sevčenko, I. “The Date and Author of so-called Fragments of Toparcha Gothicus” – In: DOP, 25, 1971, p. 155-157. Житие, 12; Житие, бележки, с. 126-127, бел. 2-5.
[27] Житие, 14 и 15; Житие, бележки, с. 130-135, където в бел. 2-10 е дадена подробна библиография върху мисията на двамата братя в Моравия. За гръцката библиография важни са обзорните трудове на П. Христу (Κύριλλος και Μεθόδιος οι Θεσσαλονικείς φωτιστεί των Σλάβων, Θεσσαλονίκη 1988) и на Я. Малинкуси (Μαλιγκούδη, Γ. Η παρουσία του Μεσαιωνικού Ελληνησμού στην Κεντρική Ευρώπη. Το εκπολιτιστικό έργο των αγίων Κυρίλλου και Μεθοδίου των Θεσσαλονικέων, Θεσσαλονίκη 1997) най-вече за проследяване на пътя на братята Константин и Методий към Моравия и Рим.
[28] Върху целия проблем с вътрешната политика на Византия виж: Житие, бележки, с. 159, бел. 4. Срв.: Ε. Γλύκατζη-Αρβελέρ Γιατί ο Βυζάντιο, Αθήνα 2009, σ. 185-186.
[29] Споменаването само веднъж на бъдещия патриарх Фотий (Lemerle, Ρ. Op. cit., p. 141-159) като учител на Константин се отнася до епоха, когато Фотий още като мирянин има „кръг” ученици, макар че като учител никога не е имал „титлата на преподавател в общественото образование” (ibid, р. 160). Мнението на Льомерл, че Фотий е работел „независимо от всяка преподавателска дейност” влиза в противоречие с думите на същия: „Когато оставах у дома, плувах в блажено задоволство, виждайки ревността на онези, които учеха, пламъка на онези, които задаваха въпроси, готовността на онези, които отговаряха…”. Според Льомерл това е бил някакъв частен кръг, духовно събрание или академия, чиято душа бил Фотий, а домът му бил нейното седалище”. Той не се осмелява да нарече този кръг школа, нито пък писателската дейност на Фотий като предназначена за преподавателски нужди. За патриарх Йоан Граматик виж: Γόνης, Δ. Ο διάλογος του αγίου Κυρίλλου με τον πρώην πατριάρχη Ιωάννη τον Γραμματικό, Επιστ. Επετ. Θεολ. Σχ. Πανεπιστήμιο Αθηνών, τ. ΚΘ Τιμητικών αφιέρωμα εις Σάββα Χ. Αγουρίδη, Αθήναι 1994, σ. 253-264.
[30] Виж: Житие, 4: „Отиде при царицата и ѝ рече: „Този млад философ…”; Житие, 8: „Тогава царят повика Философа…”; Житие, 14: „Изпрати писмо на имп. Михаил… и императорът, като свика съвета, извика Константин Философа… Императорът отговори отново заедно с Варда, чичо му по майка…”; Житие, 18: „Отсега вече не съм слуга нито на царя, нито никому другиму на земята…” – подразбира се княз с власт на земята, светски началник.
[31] Преброих 87 споменавания в текста на житието, където за Константин се употребява прозвището философ. За светското образование на Константин виж: Χ. Παπαγεωργίου Μη θεολογικές σπουδές και ενδιαφέροντα του Κωνσταντίνου 'φιλοσόφου', αδελφού Μεθοδίου, Πρακτικά Συνεδρίου προς τιμήν των αγίων αυταδέλφων Κυρίλλου και Μεθοδίου των Θεσσαλονικέων, φωτιστών των Σλάβων, Θεσσαλονίκη 10-15 Μάϊου 1985, Θεσσαλονίκη 1986, σ. 351-357.
[32] Естествено, името Кирил му се дава 50 дни преди смъртта, по време на монашеското му преименуване.
[33] Виж: Житие, 13: „А философът си отиде в Константинопол и след като се яви при василевса, остана да живее в безмълвие при църквата на светите Апостоли, молейки се на Бога”. Гръцкото предаване на фразата „καθεζόμενος ἐν τῲ ναό τῶν Ἀγίων Ἀποστόλων” е много проблематично: 1) дали става дума за установяването на Константин в храма „Св. Апостоли” вътре в двореца (както твърди Ф. Дворник: Byzantine Missions among the Slavs, p. 8) или в училището, за което има свидетелства и през 12 век (Browning, R. “The Patriarchal School at Constantinople in the Twelfth Century” – In: Byzantion, 32, 1962, p. 76-177) и 2) дали Константин е поел преподавателски задължения в споменатото висше държавно учреждение (виж следващата бележка). При всяко положение новото му място е предполагало важна служба в двора.
[34] Виж: Lemerle, Ρ. Op. cit., p. 140-141, 382, n. 51-55; Κατσαρός, Β. Ιωάννης Κασταμονίτης, σ. 166-167. Предлагането на „катедра” и то в помещения в храм във византийския палат, където Константин може да намери спокойствие, освободен от практическите грижи и тежестта на мисионерските си пътувания, за да се посвети на лични интереси, може би говори за по-полезно за императорския двор занимание от монашеското поприще, което му приписват богословските тълкувания за монашеска исихия и молитва.
[35] Κατσαρός, Β. „Προδρομικοί 'θεσμοί' για την οργάνωση της ανώτερης εκπαίδευσής της εποχής των Κομνηνών από την προκομνήνεια περίοδο” – στο: Η Αυτοκρατορία σε κρίση το Βυζάντιων τον 110 αιώνα (1025-1081), Αθήνα 2003, σ. 453-454.
[36] Ще рече онова, което сам той учи при Фотий и Лъв. Виж Житие, 4: „Диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства”.
[37] Факт е, че разказът от Житието поставя преводаческата дейност на Константин веднага след неговото установяване на мястото, свързано с храма на св. Апостоли. Неговото усамотяване „заедно с другите сътрудници” (Житие, 154 и Житие, бележки, с. 137, бел. 17) не означава монашеско усамотение, а съборна работа под наблюдението на специалист, и той „състави азбуката и започна да пише евангелските думи”. При всяко положение изразът „В началото бе Словото и Словото беше в Бога и Бог беше Словото…” не е оригинално, дадено като откровение на Константин писано слово. Това е преводно слово на Евангелието на Йоан, което е първият образец на превод, създаден за кратко време, което предоставя на императора „преводаческата група” под ръководството на Константин в Константинопол, а не в библиотеките на манастирите във Витиния, както смятат А. Лвов и Тахиаос. Виж: Ταχιάος, Α.-Α. Προβλήματα και προοπτικές στην έρευνα, σ. 154, σημ. 43, 44.
[38] Житие, 10: „Сега, като говорим, нека ония от вас, които са силни в словото, каквото разберат, да кажат, че е тъй; а което не разбират, да попитат, и ние ще им обясним”.
[39] Пак там, 10, с. 66; срв. Житие, бележки, с. 122, бел. 4.
[40] Пак там, с. 140.
[41] Житие, 10: „А който иска да подири тези беседи, както са, в пълнота, ще ги намери в съчиненията му, които преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Там ще види силата на словото, [дадена му] по Божия благодат, насочена като огнен пламък срещу противниците”.
[42] Пак там.
[43] Откъсът е публикуван в: Vaillant, Α. Textes vieux-slaves, première partie: Textes et Glossaire, Paris 1969, p. 63-64 и Deuxième partie: Traductions et notes, p. 52-54.
[44] Hunger, Η. Βυζαντινή Λογοτεχνία. Η λόγια κοσμική γραμματεία των Βυζαντινών, τ. Β' (κεφ. 6. Φιλολογία), Αθήνα 1992, σ. 375
[45] Αὐτόθι.
[46] Има се предвид, че в тези страни е съществувала все пак някаква система за спорадично образование. Виж: Житие, бележки, с. 148.
[47] За догмата на триезичието виж: Γ. Μαλιγκούδη, Ἔνθ᾿ ἀν., σ. 16 и Житие, бележки, с. 150.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcfuu 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме