„Червеният” антисъветчик
По повод стогодишнината от рождения ден на архиепископ Василий (Кривошеин)[1]
Не трябва да се забравя, че архиепископ Василий (Кривошеин) съзнателно, при това още преди своето йерейско ръкоположение, вземайки решението да принадлежи към Московската патриаршия, е избрал за себе си особен и далеч не прост път. Той – участникът в гражданската война (подразбира се, на страната на белите) и човек, който е настроен рязко против съветския режим – свързва съдбата си с „червената църква” и в очите на мнозина руснаци, а и не само руснаци, в Европа става подозрителен – почти като агент на КГБ.
И всичко това във време, когато е било съвсем възможно да се намира в напълно „благополучната” юрисдикция на Константинопол и, по този начин – без да прекъсва евхаристийното си общение с патриаршията и с нейното паство – да бъде независим от Москва. Да постъпи така, както е постъпила основната маса руснаци в Европа – всички онези, които се групират около парижкия богословски институт „Св. Сергий” и които получават там своето образование.
Да не забравяме и това, че други руснаци (които също никак не са били малко) – последователи на митрополитите Антоний (Храповицки) и Анастасий (Грибановски) и които са осмисляли себе си като „Руска православна църква зад граница” – не просто са подчертавали своята независимост от Москва, но и открито са противостояли на патриаршията, която са смятали за „съветска” и за „изгубила благодатта”. В определен смисъл за тях е било най-лесно: те се обявявали за противници на „съветската църква” и въобще не общували с нея, бидейки последователни антисъветчици.
Съвсем друго нещо са бъдещият митрополит Антоний (Блум), владика Василий и онези миряни, които съставяли техните енории – хората, свързали съдбата си с Московската патриаршия и, следователно, с болшевиките. През 30-те години на 20 век това прави и архиепископ Серафим (Родионов), който прекарва последните си години в Цюрих, а през 1945 г. – и митрополит Александър (Немоловски), който е „освободен” от съветските войски в последните дни на войната.
Гледано отстрани, тези йерарси и техните паства са изглеждали „червени”, защото официално са били свързани с Москва, защото приемали при себе си пристигащите от СССР йерарси и сами понякога пътували до Москва, където ги пускали (за разлика от тези, които принадлежали към Константинопол или „задграничните”). На дело обаче, и това веднага ще разбере всеки, който е чел спомените на владика Василий, в повечето от тях не е имало нищо съветско, а в Съветска Русия на тях гледали като на белоемигранти и на врагове, почти агенти на ЦРУ, но, най-важното – като на закоравели антисъветчици. Именно под това име е фигурирал и владика Василий (Кривошеин) в делото на отец Димитрий Дудко. Дори, по време на Поместния събор от 1971 г., много от „съветските” архиереи гледали владика Василий предпазливо, още повече че той е смятал за необходимо по време на изборите на новия патриарх да не се ограничава до една кандидатура и рязко е критикувал онези места в съборните документи, където се е говорело за поддръжка на съветския строй, за американския империализъм и т. н., и т. н., и въобще се държал като истински чужденец, пристигнал от разложения Запад, а на всичко отгоре се обявявал и в защита на Солженицин.
Колкото до тяхната позиция по отношение на съветската власт, то най-ярко тя е изразена в следното: когато, след смъртта на митрополит Александър (Немоловски), се появява въпросът за назначаването на нов епископ на Брюкселската катедра, един от кандидатите е веднага отхвърлен само поради причината, че е имал съветски паспорт – за Брюкселските енориаши това било неприемливо. Всички патриаршески екзарси за Западна Европа до митрополит Никодим също са били или а-патриди (без поданство), или са имали западни паспорти. И въпреки това те са принадлежали към Московската патриаршия. Защо? Едва ли затова да имат възможността да посещават Русия…
Разбира се, ако говорим за нас – родилите се и живелите тогава в съветска Русия, то нашият контакт с тези хора (и преди всичко с митрополит Антоний и с владика Василий) беше невероятно живителен. Ние виждахме до каква степен те са свободни. И общуването ни с тях ни позволяваше да се отскубнем отвъд границите на „пурпурния остров”.
Не само техният духовен опит, но и фактът, че те бяха добре познати с хора като Н. А. Бердяев или отец Сергий Булгаков, с хора, за които ние само бяхме слушали, ала чиито книги никога не бяхме държали в ръце, това, че те бяха ходили на Атон, знаеха древните и нови езици, общуваха с кардинали, бяха обиколили целия свят, но, главното, не се страхуваха, не се оглеждаха около себе си и не понижаваха глас, когато говореха за нещо „забранено” – всичко това правеше от тях незаменими духовни наставници за нас, младежите от 60-те и 70-те години. И заради това ние сме им безкрайно благодарни.
Нали обаче не само заради нас, нито единствено поради патриотичните чувства, обхванали руснаците на Запад подир победата над фашизма, те са избирали този път, който в определена степен ги е направил чужди в емиграция – без да ги направи свои в Русия? Техният избор е бил свързан преди всичко с това, че те са разбирали: Църквата Христова и православната вяра са неизмеримо повече в сравнение с която и да било от политическите системи и, главно, в сравнение с възгледите и страховете на онези хора, които съставляват земната ѝ част. В Московската патриаршия те са виждали не нейната угнетеност и зависимост от болшевишкия режим, а онази канонична юрисдикция, която на руска земя наследява една хилядолетна църковна традиция.
Колкото и да звучи парадоксално това, може да се каже, че владика Василий е бил един „червен” антисъветчик. За това свидетелстват неговите спомени за участието му в Бялото движение, за митрополитите Николай (Ярушевич) и Никодим (Ротов) и за Поместния събор от 1971 г., които са събрани в книгата Воспоминания. Письма (Нижний Новгород: „Издательство Братства во имя св. Александра Невского” 1998). Първа глава от тази книга – „Февруарските дни в Петроград през седемнадесета година” – почти без изменения е включена от Александър Солженицин в неговата книга Червеното колело…
Превод: Борис Маринов
* Чистяков, Г. „«Красный» антисоветчик. К 100-летию со дня рождения архиепископа Василия (Кривошеина)” – В: Церковь Владыки Василия (Кривошеина), Нижний Новгород: „Издательство Братства во имя св. Александра Невского” 2004, с. 457-459 (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин