Обзор на цифровите и на интернет източниците по патрология

Ако 20 век може да бъде наречен столетието на великите открития и на научно-техническата революция, то безусловно е, че 21 в. е времето на компютърния прогрес и информационните технологии. Днес никой не би се учудил от активното им ползване в областта на точните технически науки. Трудно е да си представим математик, физик или инженер без специализираните компютърни програми, значително облекчаващи труда на учения, както и без интернет, където специалистът да може лесно и бързо да открие нужната му информация или пък да обсъди интересуващ го проблем с колега от друг континент. В крак с времето се стремят да бъдат и т. нар. хуманитарни науки, развивайки перспективни направления като историческа информатика, електронна археография и архивистика и др.[1] Вече се говори и за създаването на общо цифрово хуманитарно пространство: Digital Humanities. Тази идея прозвуча в Париж на 19.5.2010 г., където бе обявено създаването на свободното общество на цифровите хуманитарни науки за съвместна практическа работа и беше приет текст на Манифест на цифровите хуманитарни науки (Manifeste des Digital humanities).[2] Богословските дисциплини, тясно преплитащи се с много от хуманитарните науки, също активно се възползват от новите технически постижения. Една от тях е патрологията, с чийто пример ще се опитаме да направим кратък обзор на някои от електронните източници и нови информационни технологии, използвани както от чуждестранни учени, така и у нас. За подготовката на този обзор използвахме материали и работи на архим. Кирил (Говорун),[3] А. Г. Дунаев,[4] А. В. Муравьов,[5] А. В. Симонов,[6] Ч. Каненгисер[7] и др. Надяваме се той да бъде полезен както за студентите и преподавателите в богословските и хуманитарните дисциплини, така и за сега започващите своя път млади изследователи.

През последните десетилетия в научните среди – благодарение на усилията на големи екипи от специалисти – бяха разработени нови програми, които многократно облекчиха работата на изследователя патролог. Тук бихме искали да посочим особено една програма, която практически няма равна на себе си между другите електронни носители на информация. Става дума за проекта на Калифорнийския университет в Ървайн[8] Thesaurus linguae graecae.[9] Това бе първият продукт, пуснат на отделен CD-Rom, който постепенно разширяваше базата си до момента, до когато не обхвана (в днешно време) не само всички антични, но и по-голямата част от патристичните автори, както и всички най-важни византийски историци и много други средновековни текстове. От 2001 г. в него бяха добавени още стотици византийски издания на текстове, обаче те са достъпни единствено чрез интернет-мрежата, което все пак е достатъчно неудобно за обикновения учен поради високата им цена. От 2004 г. Съкровищницата беше изцяло прехвърлена в интернет формат. Базата данни е изключително полезна за патролозите и византинистите поради следните причини: удобно търсене на нови думи; добре подредена система за проследяване на цитати и на техните паралели при най-важните за съответния изследовател автори; голяма база на източниците за подготовка на проверени и пълномащабни издания и т. н. С помощта на тази програма е възможно буквално за 15 минути да се проверят голяма част от гръцките текстове от Омир до падането на Константинопол и след това, според наличието или отсъствието в тях на дадена дума или словосъчетание. Излишно е да се казва, че преди за подобна работа можеше да са нужни седмици, месеци, а понякога и години. Днес Online TLG съдържа повече от 105 милиона думи от повече от 12 000 работи, свързани с 4000 автори, като непрекъснато се обновява и усъвършенства според новите възможности и новооткрити текстове. Подкорпусът Abridged TLG (съкратен TLG) – с обширна библиографска база данни, разработена в TLG (Electronic Resources), – е отворена за общо ползване. Съкратеният вариант съдържа 900 гръцки произведения на 67 автори и ползва същата система за търсене, както и пълната онлайн версия на TLG.

Важна добавка към този електронен инструмент беше и друг CD-Rom: Greek Documentary Texts (съдържащ изданията на надписи и папируси до 1995 г.).[10] Въпреки че по-голямата част от тези материали се отнася към Античността, все пак в нея има и някои ранни и средновековни византийски надписи и дори печати, без да вземаме предвид твърде важните папируси от 7 – началото на 9 в., писани в по-голямата си част в периода на арабското господство в Египет.[11] Подобни програми съществуват и за латинските текстове: Patrologia Latina Database [CD-Rom 5], Corpus Christianorum Ecclesiasticorum Latinorum (CCEL), Bibliotheca Teubneriana Latina (BTL), Corpus Augustinianum Gissense (CAG) [под редакцията на C. Mayer, съдържа Opera omnia на бл. Августин и библиографски справочник с около 50 000 наименования][12] и т. н.

През 2006 г. в Московската духовна академия започна издаването на CD-Rom на Творения святых отцов в русском переводе на электронных носителях (ТСОЭН), в основата на които е положена серията Творения святых отцов в русском переводе (ТСО), издавана от Московската духовна академия от 1843 до 1917 г. Основната цел на създателите е да предоставят на читателя възможно най-пълна електронна база светоотечески творения на руски език, отговаряща на съвременните изисквания. Специално разработената многофункционална програма Фолиум позволява търсене на отделни изрази, отделни словосъчетания, думи и части от думи и съдържа ценна допълнителна информация. В частност, с помощта на библиографските данни, публикувани в Богословски вестник (3, 2003),[13] за всяко произведение може да бъде открит оригиналният гръцки текст според Патрология на Ж.-П. Мин или според съвременни критически издания, включително в електронната библиотека Съкровищница на гръцкия език (TLG). По-нататък в серията ТСОЭН трябва да бъдат издадени и преводи, публикувани не само в ТСО, но и другаде, както и такива, включени в отделни издания. Първият диск съдържа електронна версия на творенията на св. Григорий Богослов, с публикуването на които е започнала през 1843 г. серията ТСО.

Специално трябва да споменем и проекта Thesaurus Linguae Latinae (ThLL, TLL) – монументален речник на латинския език. Той включва всички думи от момента на първата поява на езика в писмен вид до годината на смъртта на Исидор Севилски (ок. 560-636 г.). Работата над този грандиозен проект започва в 1894 г. Нейни инициатори са Едуард Вьолфлин (Eduard Wölfflin), Фридрих Лео (Friedrich Leo) и Франц Бюхелер (Franz Bücheler). Завършването на проекта е планирано някъде към средата на 21 в. Над речника работят главни редактори, редактори и множество учени, включително сътрудници на Баварската академия за естествени и хуманитарни науки в Мюнхен. До 2013 г. са издадени 9 тома (до буква „O”), като едновременно от различни специалисти се подготвят още редица томове. В процес на разработка е електронната версия на речника. Планирано е обединяване на усилията с калифорнийския център на TLG. От декември 1998 г. първите томове от TLL, сканирани, са достъпни през Internet Archive.

Редно е да отбележим и продуктите от серията Corpus Christianorum – Library of Latin Texts (LLT; DVD – 9 диска). LLT е водещата в света база данни с латински текстове. Тя съдържа работи от самото начало на латинската литература (Ливий Андроник, 240 г. пр. Р. Хр.) до текстовете от Втория ватикански събор (1962-1965 г.) и обхваща всички произведения от класическия период, най-важните светоотечески съчинения, обширен свод на латинската средновековна литература и произведенията recentior latinitas.[14] Тук са представени пълни събрания на съчиненията на писатели като Цицерон, Вергилий, Августин, Йероним, Григорий Велики, Анселм Кентърбърийски, Бернар от Клерво и Тома Кемпийски. Текстовете се избират в зависимост от състоянието на последните изследвания, с поправки на грешки и неточности. Базата данни включва почти всички произведения, публикувани в Corpus Christianorum от двете серии: Series Latina и Continuatio Mediaeualis, литературата на Античността (библиотека Scriptorum Romanorum Teubneriana) и 600 000 думи от съвременния период. Голям брой от работите са взети и от други колекции като Corpus Scriptorum Ecclesiasticorum Latinorum, Sources Chrétiennes, Патрология на Мин, Acta Sanctorum и Analecta Hymnica Medii Aevi.[15]

Подобна е програмата (CILF) CETEDOC Index of Latin Forms. Thesuarus firmarum totius latinitatis a Plauto usque ad saeculum XXum. 70 000 000 formarum. Тя съдържа цялата латинска лексика (класическа, патристична, схоластическа, включително и целия Тома Аквински, латинските събори и др.).[16]

За библеистите незаменима е програмата Bible works,[17] заедно с нейната руска версия BibleQuote 5.0 Bibliologia Edition. Възможностите ѝ са подробно описани в статия на прот. Дмитрий Юриевич.[18] В нея са добре представени и интернет-ресурсите, нужни за работата на съвременния библеист.

Специфично явление в процеса на оформяне кръга от рускоезични православни информационни ресурси е първият мултимедиен учебник по патрология Патрология. Учебный курс, подготвен в 2007 г. от архим. Кирил (Говорун). Този учебен справочник е прекрасна демонстрация на възможностите на новите информационни технологии, удачно приложени в сферата на духовното образование. Бихме искали в близко време да видим подобни разработки и в останалите богословски дисциплини.

Особено важен и значим помощник в изследователската работа на студентите, преподавателите и младите учени са увеличаващите се всяка година възможности на световната интернет мрежа. Нейното значение е особено голямо в условията на присъщия в една или друга степен на постсъветското пространство „информационен глад”. Недостатъчно своевременното попълване на библиотеките дори в такива големи центрове като Москва, Санкт Петербург, Киев, Харков и Минск (да не говорим за други градове) в определена степен може да се компенсира благодарение на възможностите, предоставени от интернет. Ако в началото на 90-те православните рускоезични информационни ресурси присъстваха в едва десетина сайта, днес можем да говорим вече за стотици, а и хиляди православни електронни страници.[19]

Очевидно е, че за успешната изследователска работа и максимално ефективното използване на интернет-източниците са необходими знанието и представата за техните възможности. Поради това в началото на всяко научно търсене трябва по възможност най-пълно да бъде събрана и съществуващата информация по изучавания проблем. Тук може да се ползват не само общоизвестните търсещи системи от типа на yandex, google, rambler и т. н. (в които, както точно бе отбелязал А. В. Муравьов, е много трудно да се промъкваш през дебрите на многобройните енорийски и нископрофесионални просветителски ресурси),[20] но и далеч по-специфични – например Google Scholar (GS); Google Books; Springer link; Genamics Journal Seek, с чиято помощ могат да се открият нужните книги и списания в различните направления на богословския дискурс. Що се отнася до изданията на руски език, добра подборка е: Хозяйке на заметку: Поисковики Книг – най-ефективна от които, според нас, е Нигма. Огромни възможности дават и онлайн каталозите на големите библиотеки: Библиотека на Конгреса на САЩ, Библиотека на Оксфордския университет, Берлинска национална библиотека, Парижка национална библиотека, Библиотека на Тюбингенския университет и др. Важна база данни представляват също и библиографските информационни ресурси, например по патрология: Base D’Information Bibliographique en Patristique, по византология: Byzantium: Byzantine Studies on the Internet. Полезна информация съдържат и научноизследователски центрове от типа Византинороссика; Библиотека сообщества „Христианский Восток” и др., както и сайтове на научни списания (Scrinium), на съобщества (Византийская держава; Библиотека произведений античных и византийских авторов; Василевс. Українська візантиністика) и на частни лица (А. Г. Дунаев; Я. Кротов; Р. Хазарзар и др.).

Тук някои от сайтовете са специализирани за статии от списания (най-известен е JSTOR), а други – върху книги (например Questia или Библиотека на богослова [Library of theologian]). Във всички случаи обаче тези ресурси не са в състояние да обезпечат напълно изследователя, нуждаещ се и от труднодостъпна специализирана литература.

Този проблем може да бъде решен благодарение на появяващите се в последно време в достатъчно количество онлайн библиотеки с прехвърлени в цифров вид източници. На първо място тук трябва да споменем, че с труда на гръцки специалисти Гръцката Патрология на Мин [Migne, J. P. Patrologiae Cursus Completus. Series Graeca] днес е достъпна онлайн, което съществено облекчава работата с нея. Трябва да се отбележи и колосалната работа, извършена от изследователите от Американския католически университет [Catholic University of America], от Института за религиозни знания „Нил Максуел” [Neal, A. Maxwell Institute for Religious Scholarship] в Университета „Бригам Янг” [Brigham Young University] и Сирийския институт „Бет Мардуто” [Beth Mardutho: The Syriac Institute], разработили Справочна библиотека по сирология [Syriac Studies Reference Library] – онлайн сборник от редки, непреиздавани книги от изключително значение за изследването на сирийската патристика. Основното ѝ съдържание са каталози на ръкописи, речници, граматики и издания на сирийски текстове, подготвени през 18, 19 и началото на 20 век. Това е особено важно, защото за разлика от гръцките или латинските източници, които достатъчно отдавна бяха прехвърлени в цифров вид (например, историята на създаването на TLG [Thesaurus Linguae Graecae]), сирийските текстове бяха изключително трудно достъпни. За значението на дадените ресурси свидетелства дори и само фактът, че тук са представени практически всички известни работи на св. Ефрем от Сириец (например, Opera omnia quae exstant Graece, Syriace, Latine, 1732-1746). Друг много ценен по отношение на първоизточниците интернет портал е Галика – електронната библиотека на Националната библиотека на Франция [Gallica, bibliothèque numérique de la Bibliothèque nationale de France], където са представени огромен брой трудове от различни епохи – от Средните векове до началото на 20 в. и които представляват библиографска рядкост.

Незаменим инструмент в интернет за патрологически изследвания е The Digital Classicist Wiki – огромна база данни за цифрови и интернет ресурси за Античността и Византия, библиографски сборници, периодики, монографии и т. н. Друг акумулатор от голям мащаб за гръкоезични класически текстове (включително патристични), с мощни филологически инструменти е Цифрова библиотека Персей. Добре е да се има предвид и че някои образователни западни институции създават на сървърите си открити депозитарии с цел облекчаване на студентите и преподавателите, и където се включват статии и цели книги по различни предмети. По интересуващата ни тема трябва да отбележим електронния депозитарий на Лайденския университет [digital repository of Leiden University]. Доста ценни при работата с първоизточниците, както и при подготовката на статии на чужд език могат да бъдат сайтовете с преводи на произведенията на християнски мислители. Добър пример в това отношение е Духовна библиотека на христианската класика [Christian Classics Ethereal Library], където в частност са представени и английските преводи на творенията на Отците на Църквата, а именно: т. нар. серии ANF (доникейските отци на Църквата [Anti-Nicene Fathers]) и NPNF (никейски и след никейски отци на Църквата [Nicene and Post-Nicene Fathers]). Подобни на тях са и: Раннохристиански произведения, Латинска библиотека, Проект Либелус, Корпус на латинската писменост, Антична литература, Източна литература, BIBLIOTHECA AUGUSTANA и др.

Важен елемент от съвременната научна дейност е рецензирането на нови трудове (монографии, статии, дисертации, справочници и т. н.). В това отношение е любопитен сайтът recensio.net – общоевропейска многоезикова платформа, съдържаща отзиви и рецензии по историческа литература. Цялото съдържание е достъпно безплатно. Тук има и рецензии по патрология.

За изучаването на Отците са важни също така и биографичните сведения за тях, които могат да бъдат намерени както на специализираните патрологични сайтове (като например на сайта на Лувенския център за изучаване на св. Григорий Богослов към Източния институт), както и, например, на Обществото на боландистите, в „База данни по агиография „Дъмбъртън Оукс” или на платения сайт „Аcta sanctorum”.[21] Знаменитата серия от времената на ГДР „Die Griechischen Christlichen Schriftsteller der ersten Jahrhunderte” притежава сайт благодарение на ентусиазма на д-р Б. Маркшис от Източна Германия. На сайта могат да бъдат открити заглавията на томовете, както и да бъдат свалени някои от тях в PDF формат. Френската серия Християнски източници също има своя страница (Sources chrétiennes), но там е много трудно да бъдат открити текстове, макар че ресурсът е богат като посочки и информация върху историята на патрологичната наука.[22]

И накрая, периодичните издания. Измежду първите, които трябва да посочим, е собствено патрологическото списание Vigiliae Christianae, занимаващо се главно с ранни отци, писали на гръцки и на латински език, както и с друга продукция на издателство Brill Online Books and Journals. Тук могат да бъдат посочени и съществуващите в платен режим The Journal of Ecclesiastical History и Oxford Journals.[23]

Интересно явление в последните години в интернет са т. нар. „Живи списания” (ЖС, Live Journal), представени и от частни лица, и от отделни научни съобщества. На тези форуми може не само да бъде обсъдена интересуваща ни тема, но и да се открие нужната литература от други специалисти. Между личните ЖС за изследователя по патрология най-интересни са списанията на А. Г. Дунаев, Г. И. Беневич, Диодор Ларионов, Д. Бирюков, както и на научните общества: Христианский Восток, Patrological Projects’ Journal, Читатели Максима Исповедника и др. За литургистите интересни са ЖС на свещ. Михаил Желтов и на литургическото общество Церковный устав во всей его полноте, а за библеистите ЖС на А. Орлов.

Няма спор, че приведеният тук списък с информационни ресурси, представени на електронни носители и в интернет, далеч не е изчерпателен, но и при възползването от него в хода на научната работа студентът хуманитарист или възпитаникът на духовно училище ще могат съществено да разширят кръгозора си и да спестят ценно време. Като имаме предвид липсата в постсъветското пространство на комплексни специализирани богословски библиотеки, ползването на най-новите информационни технологии е жизнено необходимо, а прилагането им в процеса на преподаването не само ще подобри степента на възприемане на материала, но и ще разшири много възможностите и за преподавателите, и за студентите.

Превод: Марио Коев