Празнуването на Началото на индикта – църковното новолетие

На 1 септември Православната църква празнува църковното новолетие (начало на църковната година), което е Начало на индикта. През 6 в., при Юстиниан І (527-565), във Византийската църква се въвежда календарното изчисляване по индиктите (от лат. – обявяване, указание) – 15-годишен период на данъчни ставки. Под indictio в Римската империя са разбирали обозначения с цифри налог, който е трябвало да се събере през годината. Така, финансовата година в империята започвала с императорско „указание” колко е трябвало да се съберат данъци, при това на всеки 15 години се е провеждала преоценка на именията. Според В. Болотов, индиктионите имат египетски произход.[1] Официалното византийско изчисляване – т. нар. „индиктиони на Константин Велики” или „Константинополско изчисление” – е започнало на 1 септември 312 г.[2]

Във Византия църковната година не винаги е започвала на 1 септември – както в Латинския запад, така и на Изток е било добре известно мартенското леточисление, в което начало на годината е бил 1 март или 25 март (св. Благовещение). Тържественото празнуване на Нова година на 1 септември може да се приеме за късновизантийско като цяло явление.

В този ден Църквата припомня как Господ Иисус Христос прочел в синагогата в Назарет пророчеството на Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятно празнуване на Господнята година (Начало на индикта) – църковното новолетие (чете се и Лука 4:16-22). В този прочит на Господа византийците виждали Негово посочване за празнуване на деня на Новата година. Преданието свързва това събитие с датата 1 септември. В Месецослова на Василий ІІ Българоубиец (10 в.) се казва: „От това време Той дарил на нас християните този свет празник”.[3] И до днес в Православната църква на литургията на 1 септември се чете именно този евангелски текст за проповедта на Спасителя.

Същото евангелие се е четяло от патриарха и на особения чин Летопроводство – празнична служба, извършвана на 1 септември. Интересното е, че евангелието е четял лично патриархът – в практиката на Константинополската църква в епохата на късна Византия патриархът е четял евангелието лично – освен в този случай – само три пъти годишно: на утринната на Велики петък (първото от дванадесетте „страстни” евангелия) и на литургията и на вечернята на първия ден на Пасха.

Според Типика на Великата църква и византийското служебно Евангелие, чинът на Летопроводство има следния ред: след утринната архиереят с процесия при пеене на велико Трисветое излизал на площада; след пристигането дякон възгласял ектения и се изпявали три антифона; после архиереят възгласял, благославял трикратно народа и сядал на престол; следвали прокимен, апостол и архиереят четял евангелие; след това имало литийни прошения, главопреклонна молитва, пеели тропара на 2 гл. Всея твари, Содетелю и процесията се връщала в храма за литургия.

След приемането на християнството и до 15 век в Русия гражданската година е започвала от 1 март. 1 март е бил началото на годината за всички руски летописци – включително и за преп. Нестор. Но, въпреки че едва през 15 в. начало на гражданската година официално става 1 септември, има свидетелства за извършване на чина на Летопроводство не само от края на 14 в.,[4] но даже от 13 в.[5] Чинът се състоял от стихири, антифони, паримии, апостол, евангелие и молитви.

Руските редакции от 17 в. на чина на Летопроводството (1 септември) ги има в: Московски светски потребник от 1639 г.; Московски потребник от 1651 г., в Требника на митр. Петър Могила от 1646 г. (Киев) и в Сборник с църковни служби (б. г.).[6] Близък до печатните московски служби е новгородски чин, съдържащ се в ръкописен сборник от първата четвърт на 17 в.

Ще отбележим интересните особености на московския и новгородския чин.[7] По време на четенето на паримиите протопопът извършвал чин водосвет до момента на потапяне на кръста. След евангелието потапял кръста във водата при пеене на тропара Спаси, Господи, люди Твоя и измивал иконите с гъба, намокрена с осветената вода, а сетне четял молитвата на патриарх Филотей Кокин „Владико, Господи Боже наш” и главопреклонна молитва. В московския чин се описва, освен това, обредът Пришествие царя к действу,[8] неговото посрещане и поздравителната реч на патриарха. В Новгород служещият се обръщал с поздравление към воеводите и народа и произнасял титла [9] за царско многолетие.

Киевският чин се отличавал от московския и новгородския. Там не са положени кръстен ход на площада, водосвет и умиване на иконите. Евангелието се четяло в храма, нямало паримии и апостол. Лития е била извършвана пред храма – отначало два пъти обхождали храма с кръстен ход при пеене на стихири, на третото обхождане спирали от всяка страна и дякон произнасял ектения; на западната страна предстоятелят четял молитва. Не е обособен поздравителен обред.

Прекратяването на чина Летопроводство е свързано с издаването от имп. Петър І на указ за пренасяне на началото на гражданската Нова година на 1 януари. За последен път чинът е бил извършен на 1 септември 1699 г. в присъствието на Петър І. На 1 януари 1700 г. [10] църковното тържество се ограничило до молебен след литургията, а чинът на Летопроводството не бил извършен.

От това време и досега празнуването на църковната Нова година на 1 септември не се извършва с предишната тържественост, макар и Типикът и до днес да полага на този ден малък Господски празник Начало на индикта, сиреч на Нова година – съединен с празнична служба в чест на преп. Симеон Стълпник, чиято памет се пада на тази дата.

Превод: Ивайло Маринов