Вярата на свободата: може ли днес да се повтори „златният век” на християнството?
През 2013 г. целият християнски свят тържествено отбеляза 1700-годишнината от издаването на Медиоланския едикт. За Руската православна църква това събитие съвпадна с друг знаков юбилей – 1025 години от Кръщението на Русия. Пред в-к „Российская газета” Волоколамсксият митр. Иларион (Алфеев) споделя свои размисли във връзка с тези юбилеи.
Според мен, нашата епоха има в себе си нещо дълбоко сходно с епохата, която е последвала обнародването на Медиоланския едикт. През връзките между отделните епохи изпъква понятието свобода.
В същността си Медиоланският едикт е първият официален държавен документ на Римската империя, благодарение на който Християнската църква получава не само правото си на съществуване, но и държавно и обществено признание. Като пълноценен участник в обществените процеси тя започва не само свободно да устройва вътрешния си живот, но и да има съществено влияние върху живота на държавата и на обществото.
Новото положение на християните в обществото ги заставя да се замислят върху качеството на това общество и върху собствената си роля в него – роля на активни граждани, на молитвеници за отечеството и хора на добрата воля.
В империята започва бурен разцвет на християнската мисъл и култура, заражда се християнската историософия, формира се ново отношение на Църквата към света, който я обкръжава. Епохата, чието начало е положено с издаването на едикта, влиза в историята като златен век на християнството, а за империята тази епоха става време на смяна на светогледните парадигми. Богословието на Църквата ляга в основата на ново разбиране за личната, обществената и държавната отговорност, повлияло за обновяване на обществените институти, дало нов ценностен фундамент на семейните отношения, на отношението към жената, повлякло след себе си постепенно изживяване на института на робството в империята. Новата империя съединява в себе си римската култура на правовите отношения с гръцкото изкуство на изящната мисъл и с благочестието на Йерусалим.
Шестнадесет столетия преди нас Медиоланският едикт изпреварва всичко онова, което в пълна мяра става възможно едва в 20 век – след столетия на войни и дискриминация. В цяла поредица от международни документи, положени в основата на съвременното световно право (като Международния законопроект за правата на човека, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи) свободата да изповядваш вярата си и да живееш в съответствие с нея – главната цел на едикта – се постулира като една от най-важните свободи на човешката личност.
Нещо подобно на това, което е станало в Римската империя през 313 г., се случи преди 25 години в мащабите на тогавашния Съветски Съюз. Бяхме свидетели на това, как Църквата в нашата страна, след множество изпитания и кървави жертви, изведнъж излезе от гетото. Съвършено неочаквано, в контекста на празнуването на хилядолетния юбилей от Кръщението на Русия, замислен отначало като строго църковно тържество, в народното съзнание се пробуди това, което е прието да се нарича генетична памет – национална или религиозна идентичност. И за властта не оставаше нищо друго, освен да види и да признае, че Църквата не е музеен експонат, нито е звяр в клетка, а духовна сила на многомилионен народ, способна да възражда и обновява. И именно даването на религиозна свобода изпревари даването и на останалите граждански свободи, които в наше време се разглеждат сред главните достижения на демократичното общество.
Убеден съм, че нашият народ именно затова и преодоля колосалната социална и икономическа катастрофа от 90-те и намери в себе си сили да се изправи на крака – защото в дълбините на националното ни съзнание все още не е изтрита докрай представата за християнската свобода.
Историческият опит на Църквата не ни позволява, веднъж получили свободата си, да не се разпореждаме с нея със своя ум. Днес от свещеноначалието на Църквата се изисква особена мъдрост, тъй като получихме такъв исторически шанс, който нямаме право да изпуснем. Светейшият патриарх Кирил възприе тази мисия, превръщайки в един от приоритетите на своето служение изграждането наново на отношенията на Църквата с държавата, с институтите на гражданското общество и с всеки гражданин, способен да чуе словото на Църквата.
Неотдавна на заседание на Валдайския клуб[1] президентът разказа нещо, което нашата църква говори в продължение на последните години – за съзнателния отказ на европейските страни от тяхната християнска идентичност. Валдайската реч на Путин ми се стори знакова. Сякаш най-накрая доживяхме времена, когато гласът на държавните лидери да може да звучи в унисон с гласа на хората на вярата.
Съзвучието между Църквата и държавата в оценката на обществените процеси в никаква мяра не трябва да се смята за признак на „сливане” между тях. Принципът на взаимното невмешателство във вътрешните дела между Църквата и държавата трябва да се съхранява и се съхранява. Този принцип обаче трябва да бъде уравновесяван от друг, не по-малко важен принцип: на съработничеството между Църквата и държавата във всички онези области, в които това съработничество е възможно и е необходимо.
Да притежаваш свобода – за Църквата означава да оставаш „солта на земята”,[2] евангелска закваска, духовна сила и народна съвест. Да осъществяваш свободата си пък означава да действаш, да използваш онези възможности, които ти се дават от Господа за служение и за проповед. Светът е устроен така, че свободата е условие за решително, но и премислено действие. Свободата е средство, условие за творчество. А творчеството – това е въвлеченост в живота на обществото, с всички негови вътрешни противоречия.
Запазвайки вътрешната свобода, ние не трябва да се страхуваме от творчедството и от риска на творчеството. Защото Господ ни призовава да сме Негови съработници в този свят, а съработничеството не може да не бъде творчество в най-високия смисъл на тази дума.
Носейки в света словото Христово, не трябва да забравяме за това, че най-добро свидетелство винаги ще бъде примерът на собствения ни живот. Нека творчеството ни започне в нашите души, в нашите семейства. Тогава нашият собствен опит ще оказва и преобразяващо въздействие върху цялото общество.
Превод: Борис Маринов
* Иларион (Алфеев), митр. Волоколамский „Вера свободы. Можно ли сегодня повторить „золотой век” христианства?” – В: Богослов.ру (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин