Анафората на ап. Тома от Молитвослова от Белия манастир
Сред повече от десетте анафори, съхранени в знаменития коптски литургичен ръкопис[1] – Молитвослова от Белия манастир[2] (ок. 10-11 в.),[3] има една, която носи името на ап. Тома[4] и предизвиква особен интерес – ако другите от известните единствено чрез този ръкопис коптски версии на анафори по структура се отнасят към т. нар. западно-сирийски тип (или пък, поради фрагментарността на текста структурният тип не може да бъде установен), то структурата на тази анафора принадлежи към египетския тип.[5]
Анафорите от египетския тип имат следната структура:
1. Всъпителен диалог (Dialogus);
2. Въведение (Praefatio);
3. [Застъпническа молитва I (Intercessio I)][6] и/или [Приношение (Oblatio)];
4. Небесна литургия (Pre-sanctus/Sanctus);
5. Призователна молитва I (Epiclesis I);
6. Установителни слова (Institutio);
7. Възпоменателна молитва (Anamnesis) [и Приношение (Oblatio)];
8. Призователна молитва II (Epiclesis II);
9. [Застъпническа молитва II ( Intercessio II)] и
10. Заключително славословие (Doxologia)
Освен особената последователност на частите главна специфика на анафорите от египетския тип е формата и значението на ангелската песен от Небесната литургия[7] – тя стои в кратка форма[8] и е тясно свързана с първата призователна молитва. Тази връзка е изразена в това, че фразите, които следват Ангелската песен, развиват темата за това, че Творението е изпълнено с Божията слава и преминават в първата призователна молитва, която съдържа молба за изпълване с благодат на принесените от Творението Дарове.
Други особености на тези анафори по отношение на съдържанието са: наличие на втора епиклеза, която се произнася след установителните слова и възпоменанието и представлява молитва за освещение на Даровете и/или църковната община; ползване на кратко приветствие[9] от предстоятеля във встъпителния диалог; неразработеност на христологичния разказ за Домостроителството на спасението в анамнезата.
Към египетския тип се отнасят три съхранени изцяло и на гръцки анафори: на ап. Марк,[10] от Барселонския папирус[11] и от молитвослова на еп. Серапион Тмуитски[12]. Известни са във фрагменти още няколко гръцки анафори от този тип: от папируса от Дер-Бализе; от пергамента от Суннарти; от Берлинския папирус № 17032.[13] Анафората (фрагмент) на ап. Тома от Молитвослова от Белия манастир е единствената анафора[14] от египетски тип, известна само на коптски език.[15]
Коптският текст е публикуван в 1958 г. едновременно от К. Центграф[16] и Е. Лан[17] (издателите са публикували и паралелни преводи – съответно на немски и френски). Само в немското издание[18] обаче текстът е придружен от научен коментар. По-късно анафората почти не е попадала в полезрението на изследователите и само понякога е била споменавана изолирано в отделни трудове.[19]
По-долу цитираме коптския текст на анафората според по-доброто издание на Е. Лан, без да запазваме някои графични особености,[20] присъщи на оригиналния ръкопис (точното възпроизвеждане на текста читателят може да намери в изданието на Е. Лан). Поместваме и наш превод, както и коментари към оригиналния текст.[21]
Анафора на св. ап. Тома[22] – коментиран превод
Всеки, който би успял да направи своя ум небесен жител, би поместил в рая своите помисли и в небесния Йерусалим би могъл да помести сърцето си, би видял невидимия Бог – Който е непостижим, Който е непристъпен, нетварен,[23] неизмерим,[24] за Когото цялото творение потвърждаващо свидетелства. Няма способен да познае Неговата творческа сила – единствено само Той Самия и Благия Отец и Светия Дух,[25] Троица в Едно[26]: Едно Божество, Едно Господство, Три ипостаси, Троица съвършена в Един Бог, Тази Троичност е Едно.
Той е Този, Който е събрал заедно всички води, които на земята са събрани, на едно[27] и е нарекъл това море (ταλασσα); Той е положил четирите течащи в него начала,[28] които не му позволяват нито да се препълни, нито да е в недостиг. Той е Този, Който е разделил водите на три части: поместил е една част на небето; поместил е една част на земята, поместил е една част под земята.[29] Той е Този, Който е създал слънцето, луната и звездите; Той е разположил слънцето така, че то осветява творението денем, а луната – нощем,[30] и звездата на смрачаване и полярната, и звездата при изгрев,[31] които светят отгоре на земята.[32] Ти Си създал също така ангели и архангели, начала и власти, сили и всички небесни воинства.[33] Ти Си създал и човека по Твой образ и Твое подобие,[34] чрез ръката Си, съвместно с Твоя Благ Отец и Твоя[35] Свети Дух. Ти Си създал и рай и Си настанил в него човека,[36] когото създаде, за да го обработва[37] и да Ти отдава слава –
на Теб, на Когото ангелите отдават слава,
на Теб, Комуто архангелите се покланят,
Сед[ящи, станете][38]
на Теб, на Когото силите въздигат химни,
на Теб, на Когото властите възгласят Светата Слава,
на Теб, Комуто престолите въздигат победно славословие,[39]
[Погледнете] на Изток[40]
на Теб, пред Когото са двете почитаеми живи същества[41] –
херувими и серафими,[42] с по шест крила всекиго – с две закрива своя лик, поради величието на славата на Твоята Божественост, с две закрива нозете си, пореди великия огън, който произлиза наоколо от горящия Твой престол,[43] Боже Творецо,
Да внимаваме[44]
и с две летят,[45] като Те възпяват, благославят, и Те прославят с неуморни уста и непреставащ език, и немлъкващи устни,[46] като Те възпяват и прославят и казват:
„Свет (ἅγιος),[47] [Свет, Свет Господ Саваот, пълни са небето и земята с Твоята Света Слава!]”.[48]
Свет Си Ти, Свет Си, Свет Си, Господи Саваот;[49] наистина небето и земята са пълни с Твоята Света Слава[50] – изпълни сега и тази Жертва[51] с благодатта[52] на Светия Дух.[53]
Ти Си настанил човека, когото създаде, в рая на наслаждението[54]; Ти му даде заповед: от всички дървета, които са в [рая][55] …
Съдържание на анафората
И така, анафората има следната структура:
1. Встъпителна фраза: „Всеки, който би…” – Praefatio;
2. Троично богословие: „Който е непостижим…”;
3. Разказ за устройството на творението: „Той е Този…”, който от своя страна се състои от пет части:
1.1. за сътворението на водите и морето;
1.2. за разделението на водите на три части: „Той е Този, Който е разделил…”;
1.3. за сътворението на светилата: „Той е Този, Който е създал слънцето…”;
1.4. за сътворението на ангелските чинове: „Ти Си създал…” – Pre-sanctus;
1.5. за сътворението на човека: „Ти Си създал и…”;
4. Небесната литургия[56]: „на Теб, на Когото…” – Sanctus;
5. Призователна молитва: „Изпълни сега и тази…” – Epiclesis I;
6. Възпоменателна молитва: „Ти Си настанил…” – Anamnesis.
Египетският произход на анафората е безспорен – тя притежава не само главния отличителен признак на анафорите от египетски тип (тясната връзка между Sanctus и Epiclesis I), но така също съдържа характерните за египетската традиция анафорални акламации и нееднократно, както бе показано по-горе, представя текстуално сходство с редица съхранени на гръцки египетски анафори. Паралелно с това, в тази анафора без съмнение се проявява и сирийското влияние върху коптската литургична традиция.[57] Това е видно както от атрибуцията на анафората (тя е надписана с името на ап. Тома, един от апостолите на Изтока par exelence),[58] така и от нейната структура (след Epiclesis I следва не Institutio, както е в другите египетски анафори, а Anamnesis, както е в анафорите от Сирия, Палестина и Мала Азия)[59] и съдържание (анафората е обърната не към Бог Отец, а към Бог Син, което е характерно именно за сирийската традиция).[60]
Интересни са и съдържателните особенности на анафората. Във встъпителната фраза се съдържа не обръщение към Бога, а поетичен образ за възхождане на висотата на Богопознанието, което е доста нехарактерно. Частта, която съдържа богословието на Троицата, започва с апофатична терминология и преминава в прослава на Троицата (знаменит пример за подобен раздел в анафора е богословието на Светата Троица от византийската версия на анафората на св. Василий Велики; в тази анафора привлича вниманието двукратната употреба на израза „psomnt oua ne (Трите са едно)” отнесен към лицата на Светата Троица: подобна употреба потвърждава, че знаменитата comma Ioanneum[61] е традиционна за източната богословска мисъл.[62] Разказът за сътворението и устройството на света, основан върху Бит. 1 и 2, е ярко гео- и антропоцентричен – за сътворението на водата и светилата тук се говори постоянно във връзка със земята; повествованието за сътворението на ангелите, идващо след изреждане на по-главните светила,[63] се увенчава с разказа за сътворението на човека. Описанието на Небесната литургия всъщност е продължение на разказа за сътворението и устройството на света – заедно те създават величава космологична картина, основана и на старозаветни, и на междузаветни представи.[64]
Безусловно, анафората на ап. Тома Близнак от Молитвослова от Белия манастир, със своята оригинална структура и съдържателните си особености, е ценен паметник на богословската и литургична мисъл на християнски Египет. Свидетелството ѝ трябва да се разглежда не само като неголяма част от обширното литургично наследство на древната Църква, но също така и като оригинален извор за историята на развитието на християнските космологични представи, основани върху старозаветни и междузаветни традиции.
Превод: Ивайло Маринов
* Желтов, М. С. „Анафора ап. Фомы из Евхология Белого монастыря” – В: ΚΑΝΙΣΚΙΟΝ: Юбилейный сборник в честь 60-летия проф. И. С. Чичурова, М. 2006, с. 304-317 (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин