Анафората на ап. Тома от Молитвослова от Белия манастир

Сред повече от десетте анафори, съхранени в знаменития коптски литургичен ръкопис[1] – Молитвослова от Белия манастир[2] (ок. 10-11 в.),[3] има една, която носи името на ап. Тома[4] и предизвиква особен интерес – ако другите от известните единствено чрез този ръкопис коптски версии на анафори по структура се отнасят към т. нар. западно-сирийски тип (или пък, поради фрагментарността на текста структурният тип не може да бъде установен), то структурата на тази анафора принадлежи към египетския тип.[5]

Анафорите от египетския тип имат следната структура:

1. Всъпителен диалог (Dialogus);

2. Въведение (Praefatio);

3. [Застъпническа молитва I (Intercessio I)][6] и/или [Приношение (Oblatio)];

4. Небесна литургия (Pre-sanctus/Sanctus);

5. Призователна молитва I (Epiclesis I);

6. Установителни слова (Institutio);

7. Възпоменателна молитва (Anamnesis) [и Приношение (Oblatio)];

8. Призователна молитва II (Epiclesis II);

9. [Застъпническа молитва II ( Intercessio II)] и

10. Заключително славословие (Doxologia)

Освен особената последователност на частите главна специфика на анафорите от египетския тип е формата и значението на ангелската песен от Небесната литургия[7] – тя стои в кратка форма[8] и е тясно свързана с първата призователна молитва. Тази връзка е изразена в това, че фразите, които следват Ангелската песен, развиват темата за това, че Творението е изпълнено с Божията слава и преминават в първата призователна молитва, която съдържа молба за изпълване с благодат на принесените от Творението Дарове.

Други особености на тези анафори по отношение на съдържанието са: наличие на втора епиклеза, която се произнася след установителните слова и възпоменанието и представлява молитва за освещение на Даровете и/или църковната община; ползване на кратко приветствие[9] от предстоятеля във встъпителния диалог; неразработеност на христологичния разказ за Домостроителството на спасението в анамнезата.

Към египетския тип се отнасят три съхранени изцяло и на гръцки анафори: на ап. Марк,[10] от Барселонския папирус[11] и от молитвослова на еп. Серапион Тмуитски[12]. Известни са във фрагменти още няколко гръцки анафори от този тип: от папируса от Дер-Бализе; от пергамента от Суннарти; от Берлинския папирус № 17032.[13] Анафората (фрагмент) на ап. Тома от Молитвослова от Белия манастир е единствената анафора[14] от египетски тип, известна само на коптски език.[15]

Коптският текст е публикуван в 1958 г. едновременно от К. Центграф[16] и Е. Лан[17] (издателите са публикували и паралелни преводи – съответно на немски и френски). Само в немското издание[18] обаче текстът е придружен от научен коментар. По-късно анафората почти не е попадала в полезрението на изследователите и само понякога е била споменавана изолирано в отделни трудове.[19]

По-долу цитираме коптския текст на анафората според по-доброто издание на Е. Лан, без да запазваме някои графични особености,[20] присъщи на оригиналния ръкопис (точното възпроизвеждане на текста читателят може да намери в изданието на Е. Лан). Поместваме и наш превод, както и коментари към оригиналния текст.[21]

Анафора на св. ап. Тома[22] – коментиран превод

Всеки, който би успял да направи своя ум небесен жител, би поместил в рая своите помисли и в небесния Йерусалим би могъл да помести сърцето си, би видял невидимия Бог – Който е непостижим, Който е непристъпен, нетварен,[23] неизмерим,[24] за Когото цялото творение потвърждаващо свидетелства. Няма способен да познае Неговата творческа сила – единствено само Той Самия и Благия Отец и Светия Дух,[25] Троица в Едно[26]: Едно Божество, Едно Господство, Три ипостаси, Троица съвършена в Един Бог, Тази Троичност е Едно.

Той е Този, Който е събрал заедно всички води, които на земята са събрани, на едно[27] и е нарекъл това море (ταλασσα); Той е положил четирите течащи в него начала,[28] които не му позволяват нито да се препълни, нито да е в недостиг. Той е Този, Който е разделил водите на три части: поместил е една част на небето; поместил е една част на земята, поместил е една част под земята.[29] Той е Този, Който е създал слънцето, луната и звездите; Той е разположил слънцето така, че то осветява творението денем, а луната – нощем,[30] и звездата на смрачаване и полярната, и звездата при изгрев,[31] които светят отгоре на земята.[32] Ти Си създал също така ангели и архангели, начала и власти, сили и всички небесни воинства.[33] Ти Си създал и човека по Твой образ и Твое подобие,[34] чрез ръката Си, съвместно с Твоя Благ Отец и Твоя[35] Свети Дух. Ти Си създал и рай и Си настанил в него човека,[36] когото създаде, за да го обработва[37] и да Ти отдава слава –

на Теб, на Когото ангелите отдават слава,

на Теб, Комуто архангелите се покланят,

Сед[ящи, станете][38]

на Теб, на Когото силите въздигат химни,

на Теб, на Когото властите възгласят Светата Слава,

на Теб, Комуто престолите въздигат победно славословие,[39]

[Погледнете] на Изток[40]

на Теб, пред Когото са двете почитаеми живи същества[41] –

херувими и серафими,[42] с по шест крила всекиго – с две закрива своя лик, поради величието на славата на Твоята Божественост, с две закрива нозете си, пореди великия огън, който произлиза наоколо от горящия Твой престол,[43] Боже Творецо,

Да внимаваме[44]

и с две летят,[45] като Те възпяват, благославят, и Те прославят с неуморни уста и непреставащ език, и немлъкващи устни,[46] като Те възпяват и прославят и казват:

„Свет (ἅγιος),[47] [Свет, Свет Господ Саваот, пълни са небето и земята с Твоята Света Слава!]”.[48]

Свет Си Ти, Свет Си, Свет Си, Господи Саваот;[49] наистина небето и земята са пълни с Твоята Света Слава[50] – изпълни сега и тази Жертва[51] с благодатта[52] на Светия Дух.[53]

Ти Си настанил човека, когото създаде, в рая на наслаждението[54]; Ти му даде заповед: от всички дървета, които са в [рая][55] …

Съдържание на анафората

И така, анафората има следната структура:

1. Встъпителна фраза: „Всеки, който би…” – Praefatio;

2. Троично богословие: „Който е непостижим…”;

3. Разказ за устройството на творението: „Той е Този…”, който от своя страна се състои от пет части:

1.1. за сътворението на водите и морето;

1.2. за разделението на водите на три части: „Той е Този, Който е разделил…”;

1.3. за сътворението на светилата: „Той е Този, Който е създал слънцето…”;

1.4. за сътворението на ангелските чинове: „Ти Си създал…” – Pre-sanctus;

1.5. за сътворението на човека: „Ти Си създал и…”;

4. Небесната литургия[56]: „на Теб, на Когото…” – Sanctus;

5. Призователна молитва: „Изпълни сега и тази…” – Epiclesis I;

6. Възпоменателна молитва: „Ти Си настанил…” – Anamnesis.

Египетският произход на анафората е безспорен – тя притежава не само главния отличителен признак на анафорите от египетски тип (тясната връзка между Sanctus и Epiclesis I), но така също съдържа характерните за египетската традиция анафорални акламации и нееднократно, както бе показано по-горе, представя текстуално сходство с редица съхранени на гръцки египетски анафори. Паралелно с това, в тази анафора без съмнение се проявява и сирийското влияние върху коптската литургична традиция.[57] Това е видно както от атрибуцията на анафората (тя е надписана с името на ап. Тома, един от апостолите на Изтока par exelence),[58] така и от нейната структура (след Epiclesis I следва не Institutio, както е в другите египетски анафори, а Anamnesis, както е в анафорите от Сирия, Палестина и Мала Азия)[59] и съдържание (анафората е обърната не към Бог Отец, а към Бог Син, което е характерно именно за сирийската традиция).[60]

Интересни са и съдържателните особенности на анафората. Във встъпителната фраза се съдържа не обръщение към Бога, а поетичен образ за възхождане на висотата на Богопознанието, което е доста нехарактерно. Частта, която съдържа богословието на Троицата, започва с апофатична терминология и преминава в прослава на Троицата (знаменит пример за подобен раздел в анафора е богословието на Светата Троица от византийската версия на анафората на св. Василий Велики; в тази анафора привлича вниманието двукратната употреба на израза „psomnt oua ne (Трите са едно)” отнесен към лицата на Светата Троица: подобна употреба потвърждава, че знаменитата comma Ioanneum[61] е традиционна за източната богословска мисъл.[62] Разказът за сътворението и устройството на света, основан върху Бит. 1 и 2, е ярко гео- и антропоцентричен – за сътворението на водата и светилата тук се говори постоянно във връзка със земята; повествованието за сътворението на ангелите, идващо след изреждане на по-главните светила,[63] се увенчава с разказа за сътворението на човека. Описанието на Небесната литургия всъщност е продължение на разказа за сътворението и устройството на света – заедно те създават величава космологична картина, основана и на старозаветни, и на междузаветни представи.[64]

Безусловно, анафората на ап. Тома Близнак от Молитвослова от Белия манастир, със своята оригинална структура и съдържателните си особености, е ценен паметник на богословската и литургична мисъл на християнски Египет. Свидетелството ѝ трябва да се разглежда не само като неголяма част от обширното литургично наследство на древната Църква, но също така и като оригинален извор за историята на развитието на християнските космологични представи, основани върху старозаветни и междузаветни традиции.

Превод: Ивайло Маринов