Великата тайна на благочестието

Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, за Своя Син (роден по плът от Давидово семе и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего… (Рим. 1:1-4).

Така започва своето в Христа и за Христа Евангелие св. небоходец (ουρανοβάμων) Павел, богослов и небесна тръба, първовърховен апостол в Църквата Христова. Евангелие, което, не е човешко, но божествено и неизречимо и превъзхожда всяка природа, защото и аз не от човек, а чрез откровение Иисус Христово [го получих]… (Гал. 1:11-12).[1]

Според много свети отци и особено св. Йоан Златоуст, на никого от човеците Бог не е открил такива велики и неизречими тайни, както на Павел.[2] Благоволи да открие в [чрез] мене (Гал. 1:15-16).[3] Т. е. на Павел е открита тайната на Бога и Отца и на Сина, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2:2-3). Открито му е цялото Вечно Евангелие,[4] което Павел определя като домостроителство (οἰκονομία)[5] на тайната, скрита от вечност в Бога, Многообразна премъдрост Божия, Широта и дължината, дълбочина и висота на Божията любов, неизследимо богатство Христово, Тайна на Евангелието и Тайна Христова (Еф. 3:2; 4:8-10, 18; 6:19; Кол. 1:26; 2:2; 4:3). Божественият Павел подчертава значението на това Евангелие в Послание до Тимотея, където – като говори за дома Божи, който е Църквата на Живия Бог – казва: И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава (1 Тим. 3:15-16).

В приведения кратък боговдъхновен стих се съдържа цялото Евангелие на ап. Павел и цялата му философия за Христос (Кол. 2:8), философия за Богочовека.[6] А това Евангелие не е нещо друго, а Сам Господ Иисус Христос, като Богочовек, и Неговото Тяло и Дело: Въплъщение и Въчовечване, Кръст и Възкресение и Петдесетница, казано накратко – Христос и Неговата Църква.

Център и квинтесенция (πεμπτουσία) на Евангелието на ап. Павел се явява тази наистина превелика Тайна на благочестието, тайната на нашата християнска вяра: Бог се яви в плът или по думите на евангелист Йоан: „Словото стана плът” (Иоан 1:14).[7] Тази велика и превъзхождаща ума тайна на Божествения кеносис (умаление, изпразване), за което говори Павел в Послание до филипяни: „Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи (εκένωσεν) Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек…” (Фил. 2:6-7).[8] Великата и потресаваща Тайна на благочестието, която по думите на св. Йоан Златоуст е изпълнена с изненади, се състои в това, че „Бог пожела да стане човек и Се съгласи да се понизи така ниско, че човешкият ум не може да го побере”.[9] От тази Божествена тайна произтичат и всички останали тайни на нашата вяра и спасение: „Бог стана човек, за да стане човекът Бог… Всевишният слезе долу заради домостроителството (спасението), а този долният (човек) се изкачи горе (на небето)… От човеколюбие Бог слезе на земята, а човекът се качи на небето – всичко се съедини…”. Възникна един род на Бога и човека. Затова и ап. Павел говори (в Ареопага): И тъй, ние, бидейки род Божий (Деян. 17:29).[10] И стана спасителното чудо но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението (Гал. 4:4-5).[11] Следователно Син Божи става Син човешки, за да направи хората синове Божии.[12]

Това осиновление от Бога и обòжението ни в Христа е същността (τό κεφάλαιον, главизна) на Евангелието, главното благовестие, че Бог стана човек,[13] а всичко останало произтича от тази причина и по смисъл я следва, казва св. Йоан Златоуст.[14]

Ако изходим от тази Велика тайна на благочестието, от уникалното богочовешко събитие – явяването на Бог в плът, ще можем правилно да разберем Евангелието на ап. Павел, неговото Благовестие за съединението на Бога и човешкия род в Църквата като тяло Христово. Ние добре знаем кой е бил юдеинът Савел от Тарс до неговата чудесна среща при вратите на Дамаск с Възкръсналия Христос, Когото той преди това е гонил (Деян. 9:1-20). Това чудесно събитие дава единствения ключ към обяснението на цялата тайна и на самия ап. Павел като апостол Христов, и на неговото Евангелие за Христа и за Църквата. Този ключ е нашият Господ и Спасител Иисус Христос като Бог в плът и като исторически Богочовек.

И единствено Той, бидейки единствената Богочовешка Личност, обяснява и Себе Си, и Павел, и Евангелието, и Църквата, и целия Нов Завет, и цялото християнство. Цялата същност на християнската вяра се съдържа, заключава и осмисля с тази Тайна-къбитие: Бог се яви в плът, т. е. като Богочовек.[15] И нещо повече, според ап. Павел дори и цялата тайна на сътворението и битието на света и на човечеството, цялата тайна на съществуването и на живота, на спасението и на вечното Царство, се намира, осмисля и изпълнява само в Христос като Вечен Логос (Слово) на Бога и Бог Въплътен (Кол. 1:18-19; Еф. 1:10; 3:9-11; Евр. 1:2-3; 10-16; Иоан 1:3; 17:2).[16] Който, като истински Бог, стана и истински Човек и, оставайки Вечен Бог и ставайки веднъж и навеки съвършен Човек, остава Богочовек навеки и във вечността.[17]

Явяването на Христос в историята и живота ни е действително уникално, с нищо несравнимо, неповторимо събитие, с неоценимо, решаващо значение за битието и за живота на света и на човека – в настоящето и в бъдещето, в историята и есхатологията. Христос като Син и Логос Божий, като Бог Въплътил се и Въчовечил се, а следователно като исторически Богочовек, става мистичен център на всички същества и на цялото творение.[18] В Него като Тайна Божия от вечност определена и осъществена в историята за света и човека, се съдържа и открива за цялото творение и за човешкия род великата тайна на Божествената човеколюбива икономѝя (домостроителство) за спасението и обòжението на тварния свят и човешкия род, както свидетелстват и Павел, и другите апостоли, а сетне и св. Отци (Атанасий Велики, кападокийците, Максим Изповедник, Григорий Паламà)[19] и особено св. Йоан Златоуст: „Защото Христос стана (човек) заради нас и се яви в плът... Роден неизречимо от Отца, се ражда неизразимо от Дева заради мен”.[20]

Благодарение появата на Христос във времето и пространството светът и човекът намират в Него основание, причина и смисъл за своето битие, вечен живот и блажено спасение, благодатно обòжение и обогочовечаване.[21] Особено за нас, хората – творение, създадено във времето, но предназначено за вечността, Иисус Христос става център и съдържание на съществуването, живот и вечност (Евр. 1:1-12; 13:8). И макар да се яви в последните дни, при Пилат Понтийски, Той – в Своето Въплъщение – стана център на историята, праисторията и метаисторията.[22] Защото, като Син Божи и вечна Божия Ипостас, Един от Светата Троица, Той взе в Себе Си целия човек в Своята Богоначална Ипостас, съедини го вечно със Себе Си, и стана Начало и Край (αρχή καί τέλος), всичко за нас, път и дела по Бога (Откр. 21:6; Прит. 8: 22-25). Единородният стана Първороден за всички твари и Първенец на новата твар Божия, както след Павел учи св. Атанасий.[23] И ако някога премъдрият Соломон е казал, че няма нищо ново под слънцето, това е било само до идването на Спасителя Христос, Който със Своето въчовечаване става от всичко ново Най-Ново и единствено Ново под слънцето, както точно отговаря св. Йоан Дамаскин.[24]

Новият завет затова и наистина е Нов, защото Бог се яви в плът като човек.[25] И когато Павел казва: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9), той го казва преди всичко за Христос Спасителя. Като вечна Премъдрост и Тайна Божия, съкровена, която Бог е предопределил преди вековете за наша слава, Той се роди като Човек и се разпна в последните дни като Господ на славата – заради нас и заради нашето спасение (1 Кор. 2:6-8).[26] Бидейки от вечност Бог велик и блажен, единствен Владика и Спасител, Цар на царуващите и Господ на господстващите (1 Тим. 6:15; срв. Тит. 2:11-14), дошъл на земята с благоволението на Отца и със съдействието на Дух Свети, Той дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз (1 Тим. 17:15). Като предвечен Син, Единороден на предвечния Отец, „Той е толкова велик и толкова възвисен” (ό τοσούτος καί τηλικούτος), както казва св. Йоан Златоуст,[27] снизходи към нас и „се въплъти и въчовечи не по Своя потребност”, но за да спаси нас, „за да направи синовете човешки синове Божии”.[28] В това за ап. Павел се и състои цялото Евангелие и целият Нов Завет на Бога и християните, защото и единият, и другият се въплъщават и осъществяват в Христос Богочовека и Спасителя на света и цялото човечество.

При това е необходимо особено да се подчертае, че същността на Евангелието на Павел и на целия Нов Завет е не толкова и не преимуществено в учението и действието на Иисус Христос, но преди всичко в Него Самия като Богочовек и Спасител, ипостасна Божия мъдрост и сила, Възлюбен Син на Всеблагия Отец, роден от Пресвета Дева Мария и Дух Свети като Човек, предсказан от пророците и чакан от народите, разпнат и възкръснал в третия ден според Писанието, следователно, като втори Адам, Глава на Църквата и Спасител, началник и Извършител на нашата вяра. Затова (през 2 век) и св. Ириней Лионски пише: „Погледнете и прочетете внимателно Евангелието, което ни е дадено от апостолите и точно прочетете (вехтозаветните книги), и ще намерите цялата дейност, цялото учение, и всички страдания на нашия Господ, предсказани в тях. И ако възникне у вас мисълта: Кое е това новото, което е донесъл Господ? – тогава знайте, че донесе Себе Си, донесе всичко Ново, защото за това са пророкували – че ще дойде Новост (ἡ Καινότης), която ще обнови и оживи човека… Следователно донесе Новото в Самия Себе си и дарува на хората всички обновени блага, в които желаят да надникнат и Ангелите (срв. 1 Петр. 1:12)”.[29] Явяването на вечния Син Божи като Човек в тяло и с тяло вече обхваща, според ап. Павел, и цялата тайна и реалност на Църквата като Тяло Христово, защото тайната и реалността на Църквата е напълно обгърната от Тайната Христова, тази двуединна същинска тайна (ὄντως μυστήριον), тази Богочовешка тайна.[30]

Превод: Венцислав Каравълчев