Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Великата тайна на благочестието

Петък, 28 Юни 2013 Написана от Захумско-Херцеговински еп. Атанасий (Йевтич)

ap Paul_StavronikitaПавел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, за Своя Син (роден по плът от Давидово семе и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего… (Рим. 1:1-4).

Така започва своето в Христа и за Христа Евангелие св. небоходец (ουρανοβάμων) Павел, богослов и небесна тръба, първовърховен апостол в Църквата Христова. Евангелие, което, не е човешко, но божествено и неизречимо и превъзхожда всяка природа, защото и аз не от човек, а чрез откровение Иисус Христово [го получих](Гал. 1:11-12).[1]

Според много свети отци и особено св. Йоан Златоуст, на никого от човеците Бог не е открил такива велики и неизречими тайни, както на Павел.[2] Благоволи да открие в [чрез] мене (Гал. 1:15-16).[3] Т. е. на Павел е открита тайната на Бога и Отца и на Сина, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2:2-3). Открито му е цялото Вечно Евангелие,[4] което Павел определя като домостроителство (οἰκονομία)[5] на тайната, скрита от вечност в Бога, Многообразна премъдрост Божия, Широта и дължината, дълбочина и висота на Божията любов, неизследимо богатство Христово, Тайна на Евангелието и Тайна Христова (Еф. 3:2; 4:8-10, 18; 6:19; Кол. 1:26; 2:2; 4:3). Божественият Павел подчертава значението на това Евангелие в Послание до Тимотея, където – като говори за дома Божи, който е Църквата на Живия Бог – казва: И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава (1 Тим. 3:15-16).

В приведения кратък боговдъхновен стих се съдържа цялото Евангелие на ап. Павел и цялата му философия за Христос (Кол. 2:8), философия за Богочовека.[6] А това Евангелие не е нещо друго, а Сам Господ Иисус Христос, като Богочовек, и Неговото Тяло и Дело: Въплъщение и Въчовечване, Кръст и Възкресение и Петдесетница, казано накратко – Христос и Неговата Църква.

Център и квинтесенция (πεμπτουσία) на Евангелието на ап. Павел се явява тази наистина превелика Тайна на благочестието, тайната на нашата християнска вяра: Бог се яви в плът или по думите на евангелист Йоан: „Словото стана плът” (Иоан 1:14).[7] Тази велика и превъзхождаща ума тайна на Божествения кеносис (умаление, изпразване), за което говори Павел в Послание до филипяни: „Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи (εκένωσεν) Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек (Фил. 2:6-7).[8] Великата и потресаваща Тайна на благочестието, която по думите на св. Йоан Златоуст е изпълнена с изненади, се състои в това, че „Бог пожела да стане човек и Се съгласи да се понизи така ниско, че човешкият ум не може да го побере”.[9] От тази Божествена тайна произтичат и всички останали тайни на нашата вяра и спасение: „Бог стана човек, за да стане човекът Бог… Всевишният слезе долу заради домостроителството (спасението), а този долният (човек) се изкачи горе (на небето)… От човеколюбие Бог слезе на земята, а човекът се качи на небето – всичко се съедини…”. Възникна един род на Бога и човека. Затова и ап. Павел говори (в Ареопага): И тъй, ние, бидейки род Божий (Деян. 17:29).[10] И стана спасителното чудо но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението (Гал. 4:4-5).[11] Следователно Син Божи става Син човешки, за да направи хората синове Божии.[12]

Това осиновление от Бога и обòжението ни в Христа е същността (τό κεφάλαιον, главизна) на Евангелието, главното благовестие, че Бог стана човек,[13] а всичко останало произтича от тази причина и по смисъл я следва, казва св. Йоан Златоуст.[14]

Ако изходим от тази Велика тайна на благочестието, от уникалното богочовешко събитие – явяването на Бог в плът, ще можем правилно да разберем Евангелието на ап. Павел, неговото Благовестие за съединението на Бога и човешкия род в Църквата като тяло Христово. Ние добре знаем кой е бил юдеинът Савел от Тарс до неговата чудесна среща при вратите на Дамаск с Възкръсналия Христос, Когото той преди това е гонил (Деян. 9:1-20). Това чудесно събитие дава единствения ключ към обяснението на цялата тайна и на самия ап. Павел като апостол Христов, и на неговото Евангелие за Христа и за Църквата. Този ключ е нашият Господ и Спасител Иисус Христос като Бог в плът и като исторически Богочовек.

И единствено Той, бидейки единствената Богочовешка Личност, обяснява и Себе Си, и Павел, и Евангелието, и Църквата, и целия Нов Завет, и цялото християнство. Цялата същност на християнската вяра се съдържа, заключава и осмисля с тази Тайна-къбитие: Бог се яви в плът, т. е. като Богочовек.[15] И нещо повече, според ап. Павел дори и цялата тайна на сътворението и битието на света и на човечеството, цялата тайна на съществуването и на живота, на спасението и на вечното Царство, се намира, осмисля и изпълнява само в Христос като Вечен Логос (Слово) на Бога и Бог Въплътен (Кол. 1:18-19; Еф. 1:10; 3:9-11; Евр. 1:2-3; 10-16; Иоан 1:3; 17:2).[16] Който, като истински Бог, стана и истински Човек и, оставайки Вечен Бог и ставайки веднъж и навеки съвършен Човек, остава Богочовек навеки и във вечността.[17]

Явяването на Христос в историята и живота ни е действително уникално, с нищо несравнимо, неповторимо събитие, с неоценимо, решаващо значение за битието и за живота на света и на човека – в настоящето и в бъдещето, в историята и есхатологията. Христос като Син и Логос Божий, като Бог Въплътил се и Въчовечил се, а следователно като исторически Богочовек, става мистичен център на всички същества и на цялото творение.[18] В Него като Тайна Божия от вечност определена и осъществена в историята за света и човека, се съдържа и открива за цялото творение и за човешкия род великата тайна на Божествената човеколюбива икономѝя (домостроителство) за спасението и обòжението на тварния свят и човешкия род, както свидетелстват и Павел, и другите апостоли, а сетне и св. Отци (Атанасий Велики, кападокийците, Максим Изповедник, Григорий Паламà)[19] и особено св. Йоан Златоуст: „Защото Христос стана (човек) заради нас и се яви в плът... Роден неизречимо от Отца, се ражда неизразимо от Дева заради мен”.[20]

Благодарение появата на Христос във времето и пространството светът и човекът намират в Него основание, причина и смисъл за своето битие, вечен живот и блажено спасение, благодатно обòжение и обогочовечаване.[21] Особено за нас, хората – творение, създадено във времето, но предназначено за вечността, Иисус Христос става център и съдържание на съществуването, живот и вечност (Евр. 1:1-12; 13:8). И макар да се яви в последните дни, при Пилат Понтийски, Той – в Своето Въплъщение – стана център на историята, праисторията и метаисторията.[22] Защото, като Син Божи и вечна Божия Ипостас, Един от Светата Троица, Той взе в Себе Си целия човек в Своята Богоначална Ипостас, съедини го вечно със Себе Си, и стана Начало и Край (αρχή καί τέλος), всичко за нас, път и дела по Бога (Откр. 21:6; Прит. 8: 22-25). Единородният стана Първороден за всички твари и Първенец на новата твар Божия, както след Павел учи св. Атанасий.[23] И ако някога премъдрият Соломон е казал, че няма нищо ново под слънцето, това е било само до идването на Спасителя Христос, Който със Своето въчовечаване става от всичко ново Най-Ново и единствено Ново под слънцето, както точно отговаря св. Йоан Дамаскин.[24]

Новият завет затова и наистина е Нов, защото Бог се яви в плът като човек.[25] И когато Павел казва: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9), той го казва преди всичко за Христос Спасителя. Като вечна Премъдрост и Тайна Божия, съкровена, която Бог е предопределил преди вековете за наша слава, Той се роди като Човек и се разпна в последните дни като Господ на славата – заради нас и заради нашето спасение (1 Кор. 2:6-8).[26] Бидейки от вечност Бог велик и блажен, единствен Владика и Спасител, Цар на царуващите и Господ на господстващите (1 Тим. 6:15; срв. Тит. 2:11-14), дошъл на земята с благоволението на Отца и със съдействието на Дух Свети, Той дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз (1 Тим. 17:15). Като предвечен Син, Единороден на предвечния Отец, „Той е толкова велик и толкова възвисен” (ό τοσούτος καί τηλικούτος), както казва св. Йоан Златоуст,[27] снизходи към нас и „се въплъти и въчовечи не по Своя потребност”, но за да спаси нас, „за да направи синовете човешки синове Божии”.[28] В това за ап. Павел се и състои цялото Евангелие и целият Нов Завет на Бога и християните, защото и единият, и другият се въплъщават и осъществяват в Христос Богочовека и Спасителя на света и цялото човечество.

При това е необходимо особено да се подчертае, че същността на Евангелието на Павел и на целия Нов Завет е не толкова и не преимуществено в учението и действието на Иисус Христос, но преди всичко в Него Самия като Богочовек и Спасител, ипостасна Божия мъдрост и сила, Възлюбен Син на Всеблагия Отец, роден от Пресвета Дева Мария и Дух Свети като Човек, предсказан от пророците и чакан от народите, разпнат и възкръснал в третия ден според Писанието, следователно, като втори Адам, Глава на Църквата и Спасител, началник и Извършител на нашата вяра. Затова (през 2 век) и св. Ириней Лионски пише: „Погледнете и прочетете внимателно Евангелието, което ни е дадено от апостолите и точно прочетете (вехтозаветните книги), и ще намерите цялата дейност, цялото учение, и всички страдания на нашия Господ, предсказани в тях. И ако възникне у вас мисълта: Кое е това новото, което е донесъл Господ? – тогава знайте, че донесе Себе Си, донесе всичко Ново, защото за това са пророкували – че ще дойде Новост (ἡ Καινότης), която ще обнови и оживи човека… Следователно донесе Новото в Самия Себе си и дарува на хората всички обновени блага, в които желаят да надникнат и Ангелите (срв. 1 Петр. 1:12)”.[29] Явяването на вечния Син Божи като Човек в тяло и с тяло вече обхваща, според ап. Павел, и цялата тайна и реалност на Църквата като Тяло Христово, защото тайната и реалността на Църквата е напълно обгърната от Тайната Христова, тази двуединна същинска тайна (ὄντως μυστήριον), тази Богочовешка тайна.[30]

Превод: Венцислав Каравълчев



 
Γιέβτιτς, Α. Η Εκκλησιολογία του αποστόλου Παύλου κατά τον Ιερόν Χρυσόστομον, Αθήναι 1967, σ. 7-16. Текстът е част от увода към дисертационния труд на еп. Атанасий Йевтич (тогава йеромонах) в БФ на Атинския университет. Дисертацията е на тема: „Еклисиологията на ап. Павел (според светия Златоуст)” и е преиздавана няколко пъти на гръцки език, като първото издание е през 1967 г. (бел. прев.).
 
[1] Св. Йоан Златоуст, Беседа на Възнесение, 1 (PG 52, 774); Омилия 1, 3 на Послание до римляни 1, 2 (PG 60, 396). Всички цитати от творенията на св. Йоан Златоуст се привеждат по: J. P. Migne, Patrologia Graeca.Цитатът се различава от Новозаветния текст на Послание до галатяни, тъй като е предаден според интерпретацията на св. Йоан Златоуст (бел. прев.)
[2] Срв. 2 Кор. 12:1-4, 7; Еф. 3:1-4. Св. Йоан Златоуст, Беседа на Възкресение: „Павел още…”, 6 (PG 51, 122). Срв. Омилия 32, 2 върху Послание до римляни (PG 60, 679).
[3] Златоуст отбелязва: „Защо не казва: откри на мен Своя Син, но в мен? Това показва, че ап. Павел е слушал не само с ушите си за вярата, но е бил изпълнен обилно със Светия Дух, защото откровението е осветило цялата му душа и Христос е говорил в него” (2 Кор. 13:3). Омилия на Посланието до галатяни, 1, 9 (PG 61, 628).
[4] Откр. 14:6; срв. Рим. 15:16; 1 Тим. 1:11; 2 Кор. 11:7; Деян. 20:24.
[5] Гръцката дума οἰκονομία на славянски е преведена буквално и при това много добре като домо+строй, т. е. устрояване на дома – план и порядък за строителството и ръководството на дома. Божествената икономѝя (домостроителството) е Божият премъдър план за създаването, устройството, ръководството и спасението на света и особено на човешкия род.
[6] Думи на преп. Юстин (Попович).
[7] Срв. о. Йоан Романидис, Τό προπατορικόν αμάρτιμα, Αθηναι 1957, σ.130: „Изразът Бог се яви в плът точно съответства на израза Словото стана плът. Тук под плът означава в пълна човешка природа”.
[8] Тълкуванието на св. Йоан Златоуст на този пасаж в: Омилия 6, 1-3 на Послание до филипяни (PG 62, 217-223).
[9] Беседа за бл. Филогония, 4 (PG 48, 753).
[10] Св. Йоан Златоуст, Омилия 11, 1 на Първо Тимотей (PG 62, 555); Беседа на Възнесение, 16 (PG 52, 789). Беседа на Рождество (PG 56, 385 и 391); Омилия 1, 2 на Евангелието от Матея (57,15); Върху Пс. 8 (55, 107).
[11] Срв. Еф. 1:10; в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христос.Св. Йоан Златоуст казва: „Пълнотата на времето бе Неговото пришествие (παρουσία)”. Омилия 1, 4 на Послание до ефесяни (PG 62, 15-16). Срв. М. Сиотис Ιστορία και η Αποκάλυψις κατά τήν επιστήμην της Κ. Διαθήκης – ΕΕΘΣΘ, τ. I, 1953, σ. 375: „Новият Завет представлява самата пълнота на времето, т. е. най-подходящата епоха за осъществяване по предвечния план на Бога на откровението в Христа”.
[12] Мисълта за обòжението като цел на Въплъщението Христово се явява основна мисъл на св. Отци: от св. Ириней Лионски до св. Атанасий Велики и след това през вековете в цялото православие. За това говори в своите омилии св. Йоан Златоуст: Омилия 11, 1 на Евангелие от Йоан (59: 79); Омилия 25, 4 на Деяния апостолски (PG 60, 125): „Затова дойде Синът Божи, за да те направи бог, според човешките сили” (т. е. доколкото това е възможно за човека).
[13] Тази истина е съдържание на тропара на Благовещение: „Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божи, Син на Дева става” – „Днес спасения нашего главизна, и иже от века тайнства явление: Син Божий син Деви бивает” (става Син Човешки – истински човек)
[14] Омилия 38, 1 на Първо послание до Коринтяни (61, 322); Омилия 12, 1 на Евангелие от Матей (57: 27). Същото светецът говори и за Рождество Христово „Цялото Домостроителство на спасението е и главизна, то е първенствуващото и корен на всички блага… Повече от всяка надежда и очакване е това, че Бог стана човек. Ако това е станало, то всичко следва след него в разумна последователност. Той не би понизил Себе Си така безразсъдно и така напразно, ако нямаше за цел да ни възвеси”. Св. Максим Изповедник и след него св. Григорий Паламà дават такова кратко определение за Евангелието – благата вест: „Божието Евангелие е посланието на Бога към хората, чрез Въплътилият се Син, Който дарява на вярващите в Него вечно обòжение” Св. Максим Изповедник, Въпроси и отговори към Таласий, 61 (PG 90, 640), св. Григорий Паламà, Синодален Томос, 37 (PG 150, 745).
[15] Преп. Юстин (Попович), Догматика на Православната Църква, т. 2, Белград 1935, с. 88, 284: „Несравнимо е величието на тайната на спасението, т. е. изкуплението, възраждането, преображението, освещението, обожението и обезсмъртяването на човешката природа, съдържаща се в историческото събитие: Бог се яви в плът”. Срв. А. Теодору, „Θέωσις” – ΘΗΕ, τ. 6, σ. 509.
[16] Омилия 3, 2-3 на Послание до колосяни (62, 320); св. Атанасий Велики, Против Арианите 2, 24 (издание: Αποστολυκή Διακονία, ΒΕΠΕΣ, 30, σ. 199-200); св. Максим Изповедник, Въпроси и отговори към Таласий 60, (PG 90, 624).
[17] Срв. Св. Йоан Златоуст, Омилия за Рождеството на Спасителя, 1 (PG 56, 385-6). Също Омилия 11, 2 на Евангелие от Йоан (59, 80): „Защото нашето тяло взе върху Себе Си не затова да го остави отново, но да го има със Себе Си”. Срв. П. Лепорский, „Богочовек” – В: ПБЕ, т. 2, 870.
[18] Срв. Св. Максим Изповедник, Мистагогия, 1 (PG 91, 668); За апориите (PG 91, 1308-9).
[19] Св. Атанасий говори за това в Против Арианите, св. кападокийци, Йоан Златоуст и Григорий Паламà – в беседи за Рождество, а св. Максим Изповедник – във Въпроси и отговори към Таласий, 60 (PG 90, 624).
[20] Омилия 1, 1 на Послание до ефесяни (62, 10); За Рождеството на Спасителя 1, (56, 387). Срв. Кармирис, „Ο Θεάνθρωπος Λυτρωτής του κοσμου” – Εκκλησία, 8, 1957, σ. 123.
[21] Срв. Преп. Юстин (Попович), Философски бездни, с. 87-89, 155, както и в други трудове на преп. Юстин.
[22] Въпроси и отговори към Таласий, 22 (PG 90, 320): „Начало, среда и край на всички векове – минали, настоящи и бъдещи – е нашият Господ Иисус Христос”. Св. Теофан Затворник, Толкование на Послание св. ап. Павла к Ефесянам, М. 1882, с. 67, 71; П. Трембелас, Δογματική της Ορθοδόξου Καθολικίς Εκκλησίας, τ. 2, Αθηναι 1959, σ. 21: „Христовото Откровение е… център на цялата история на света, оста, около която се върти целия спасителен план на Бога”.
[23] Кол. 1:15-18, Еф. 1:10; 3:9-11, Евр. 1:2-3, 1 Кор. 15:20; Иоан 1:3; 17:2. Виж: Св. Атанасий Велики, Κατά Αρειανών, Λόγος 2, 70-76 (ΒΕΠΕΣ, 30, σ. 238-244), където той тълкува Притчи 8:22-25. Ап. Павел говори за непостижимите (неизследимите бел. прев.) пътища Божии (Рим. 11:33), които са пътищата на Божествената икономѝя (PG 118, 560), т. е. Христос – въплътеният Логос е Пътят (Иоан 14:6) и Икономѝята (Св. Йоан Златоуст, PG 48, 738) Божия в света. Срв. Канон на Велики Четвъртък (Козма Маюмски), където Христос казва: Отец прежде век премудрост раждает Мя, начаток путей в дела созда, яже нине тайно совершаемая: Слово бо несозданное сий естеством, гласи присвояюся егоже нине приях. Яко Человек есм существом…
[24] Точно изложение на Православната вяра, 3, 1 (PG 94, 984). Св. Игнатий пише за Новостта (καινότης) на явяването Христово: „Светлината ѝ била неизречима, новостта ѝ предизвикала изумление… Когато Бог в човечност се явил заради новия живот вечен” (Послание до ефесяни, 19, 2 – ВЕПЕΣ, 2, 268).
[25] Според св. Юстин Мъченик само Христос е Новият Завет: „Наш вечен Закон и последен, и Завет, даден на верните, е Христос… Той е новият Закон и Новия Завет”. Диалог с Трифон 11, 2, 4 – ВЕПЕΣ, 3, 218.
[26] Чл. 3 от Никео-Константинополския Символ на вярата. Срв. Св. Йоан Златоуст, Омилия 7, 2-3 на 1 Кор. (PG 61, 56-57).
[27] Срв. Беседа за Евтропий, 9 (PG 52, 404).
[28] In Isaiam Prophetarn… ех Armenio in Latinurn serrnonern translate, Venetus, 1887; Срв. Омилия 2, 2 върху Евангелието от Матей (57, 25-26).
[29] Св. Ириней Лионски, Против ересите 4, 31, 1 (PG 7, 1083-1084). Срв. св. Игнатий Богоносец, Послание до ефесяни 19, 2-3. И не само св. Ириней, но и повечето св. отци, и Православното предание като цяло има за свой център Личността на Христос. „Апостолската Православна Църква Христова – казва св. Юстин (Попович) – и цялото християнство се свежда до Личността на Богочовека Христос, защото Сам Христос, в Своята Богочовешка Личност, обединява цялото Свое учение и дело и със Себе си ги обяснява” (За същността на православната аксиология и критериология, Белград 1935, с. 13). Срв. о. Флоровски, “The Ethos of the Orthodox Church” – In: The Eccumenical Review, 12, 2, р. 194: „Главна тема на светоотеческото богословие винаги е била тайната на Личността Христова… Това христологическо разбиране съдържа и цялата богословска мисъл на древната Църква. И днес тя е водещ принцип в православното богословие”.
[30] Св. Йоан Златоуст, Омилия 5, 2 върху Първо послание до коринтяни (62, 333).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xqhr6 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме