Писмо до йеродякон Давид

18/31 декември 1971 г.

Скъпи в Господа отец Давид!

Като Ви поздравявам с настъпващия празник Рождество Христово, молитвено Ви желая всяко благо от Господа и сили за служението Ви в светата ни обител.

Много се зарадвах да получа Вашето интересно писмо от 19 ноември стар стил – в него за пръв път ми се разкри ясната картина на положението на манастирските дела, предвид Вашата характеристика на новодошлите монаси. Разбира се, това е твърде прискърбно, но трябва да се търпи – както сам Вие пишете, като няма риба, и ракът е риба. Слава Богу, че за двама от тях – отец Авел и отец Висарион – може да се мисли, че са добри хора и ще бъдат полезни на обителта. Но, разбира се, да се разказва за това не трябва на никого, тъй като нашите недоброжелатели ще се възползват от него като от предлог: едни, за да не дават занапред разрешения за идване на нови братя от нашето отечество, а други – за да хулят Руската църква, както и правят. Добре е, че митрополит Никодим знае за всичко това. Впрочем, четохте ли Вие в списанието на Московската Патриаршия, бр. 7 за 1971 г., с. 23, какво е казал в своя доклад на Събора митрополит, а сега Патриарх Пимен за Атон и в частност – за Пантелеимоновия манастир. Когато той говореше това, аз присъствах на Събора. И въобще, както Вие сам знаете, бъдещето и дори самото съществуване на руската обител на Света Гора е тясно свързано с Руската православна църква. Както в миналото, така и в настоящето и, дай Боже, и в бъдещето. Не съм против емиграцията, сам аз съм емигрант и оставам и досега такъв по паспорт, но ясно съзнавам, че освен от Църквата в самата Русия – от Московската Патриаршия – нашият манастир няма откъде да чака помощ и не ще получи нови монаси от другаде, освен от Русия.

Разбира се, ако пожелае да постъпи и някой от емиграцията, такъв не трябва да бъде отхвърлян – слава Богу, че се е намерил, но такива ще бъдат в най-добрия случай единици. Затова Вие трябва твърдо да се държите за Руската църква, да имате духовна връзка с нея и с любов да приемате идващите от Русия поклонници, особено архиереи от Русия и да служите с тях. Всичко това обаче при съблюдаването на две условия: [1] Твърдо да помните, че Пантелеимоновият манастир на Атон винаги се е намирал в каноничната юрисдикция на Константинополската патриаршия и че в нея се намира и сега. Руската църква изцяло признава Константинополската юрисдикция над Атон, – както се вижда от същия този доклад на патриарх Пимен – макар и да се бори против нарушаването на светогорските права и против възпрепятстването от страна на гражданските властина свободния достъп до Атон. Затова и Вие трябва изцяло да признавате Константинополската юрисдикция. Впрочем това Вие знаете и без мене. На второ място, Вие също трябва да знаете, че по закон Вие не сте съветски, а гръцки граждани, макар и по-особени, предвид особеното положение на Атон. Във всеки случай, длъжни сте щателно да избягвате каквито и да било политически или църковно-политически изявления и действия, като например протести против войната, осъждане на водородната бомба, за разоръжаването, мира и т. н. Всякакви подобни изявления, които са крайно неуместни от страна на монаси, отрекли се от света, могат да се отразят крайно пагубно на нашия манастир. И най-вече, те са неправилни по същество, тъй като не е работа на Църквата, а още по-малко на монашеството, да се забърква в светските политически дела. Пиша това, тъй като нашата Патриаршия често излиза с подобни политически изявления, а това дава повод на нейните врагове, карловчаните, да я нападат. За това аз лично не я осъждам, тъй като тя е принудена да прави това вътре в самата Русия. Както се казва, „сред вълци виеш като вълк”. Нас обаче – задграничните йерарси, клирици и миряни – тя не заставя да правим това, оставя ни свободни и ние не участваме в никаква „защита на мира” и др. под. И митрополит Никодим – казано между нас – одобрява това. „Това не се отнася до вас” – каза той относно посланието на патриарх Алексий по повод 50-годишнината от Октомврийската революция и ние, разбира се, това послание в нашите църкви не сме го чели. Но Вие, разбира се, сами знаете това по-добре от мене. Надявам се, че и новодошлите монаси го разбират.

Пишете, че от страна на гръцките манастири отношението към нас понастоящем е добро. Слава Богу, много се радвам за това. От вестници и списания обаче научавам, че на Атон – основно в средите на келиотите и в скитовете – се води злостна кампания против Руската православна църква и, в частност, против митр. Никодим във връзка с решението на нашия Синод да допуска до причастие римокатолици там, където няма католически храмове и свещеници.[1] В Атина подобна антируска кампания се води във връзка с предоставянето от Московската патриаршия на автокефалия на нейната духовна дъщеря, Православната църква в Америка. Всичко това е все същата древна злоба. Що се отнася до решението на Синода, то, както през 1970 г. лично ми каза тогавашният Патриаршески местоблюстител Пимен: „Такова решение не трябваше да бъде вземано. И без него вече в продължение на много години се е установила практиката там, където у нас, в Русия, няма католически църкви, а те по цяла Русия – с изключение на Литва и Латвия – са общо шест, католици да бъдат допускани до причастие, ако молят за това. Така и трябваше да се постъпва, а официално да не се узаконява”. На това митрополит Никодим възразява, че е имало разнобой, свещениците се смущавали, трябвало е да се вземе решение. Лично аз съм повече съгласен с патриарх Пимен. Във всеки случай обаче в синодалното решение не пише нищо за никакво „общение в тайнствата” с католиците и както и преди се забранява на православните да се причастяват при римокатолици, а само в изключителни случаи на крайна необходимост – там, където в Русия, както често се случва, на хиляда версти няма нито един католически храм – се разрешава да се дава причастие на католици. Това нещо се нарича църковна икономѝя – когато строгостта на каноните донякъде се отслабва по пастирски съображения (например, отслабване на строгите епитимии за извършени грехове). Пък и днес гърците няма за какво да крещят за нарушаване на православието – още през 1878 г. Константинополският синод, начело с патриарх Йоаким ІІІ, е постановил да се допускат до причастие арменци там, където няма арменски църкви и свещеници. Да не говорим, че патриарх Атинагор причастява безразборно всички – католици и протестанти, което Руската църква изобщо не върши. Атинският митрополит Йероним[2] обаче – в своето лъжливо и клеветническо послание – напада не Константинополска патриаршия, а Московската. Не се поддавайте на тези гръцки измислици, те изхождат от лица, отнасящи се враждебно не само към Руската църква, но и към руското монашество на Атон. А колкото до личността на митрополит Никодим, ето какво ще Ви кажа, отново между нас: разбира се, че сред руските йерарси има по-духовни от него (например, митрополит Йосиф Алма-Атински,[3] архиепископ Вениамин Иркутски,[4] архиепископ Леонид Рижки[5] и т. н.),[6] но като административни способности и по ум митрополит Никодим се издига над всички. Той е изключително способен човек. Несъмнено дълбоко предан на Руската православна църква и въобще на светото Православие. Безусловно църковен и благочестив човек, а заедно с това и талантлив дипломат, едновременно гъвкав и непоколебим. Ето защо Ви съветвам: ради благото на обителта имайте му доверие, той няма да Ви подведе.

Би било много хубаво, ако – както пишете – Ви се отдаде възможност да отидете в Москва по манастирски дела. Лично аз имам намерение да ида там през април, след Пасха. Много ще се радвам с Вас да се срещнем и да поговорим. Дръжте ме в течение за Вашите планове за пътуването, та да мога в съответствие с тях да определя и моите. Предайте рождественското ми приветствие на игумена, отец архимандрит Гавриил, на отец архимандрит Авел и на всички, които ме помнят. Божието благословение да бъде над всички вас.

С любов в Раждащия се във Витлеем Господ,

Василий, Архиепископ Брюкселски и Белгийски

Превод: Борис Маринов