Описание на небесната литургия в евхаристийните молитви на ранната Църква

Основание за всяка християнска есхатология са били и до края на времената ще останат на първо място есхатологичните думи на Господ Иисус Христос, съдържащи се в Евангелията (за които дори се говори като за Малък апокалипсис), както и книга Откровение (Апокалипсис на св. Йоан).[1] От своя страна, тези новозаветни текстове са тясно свързани с по-широкия кръг т. нар. „междузаветна апокалиптична литература”.[2] Разбира се, Малкият апокалипсис от каноничните Евангелия и Откровението на св. Йоан се отличават от другите апокалиптични произведения на междузаветния период със своето боговдъхновено съдържание, но по форма и особености на изложението каноничните и другите (както старозаветни, така и християнски) Апокалипсиси са близки едни на други. С други думи, каноничните апокалипсиси са възникнали не на празно място – те се явяват апотеоз на прозренията, съдържащи се в другите произведения с апокалиптично съдържание, като при това остават в голяма степен в рамките на литературните и прочие особености на последните.

Затова усърдното изследване на новозаветното есхатологично учение предполага също и познаване на останалата апокалиптична книжнина, а изясняването на въпроса за есхатологичните представи в ранната Църква изисква и анализ на това, доколко различната апокалиптична литература е оказвала влияние върху раннохристиянските автори и устното Предание. Настоящият доклад е посветен на частен въпрос[3] от тази важна тема, а именно – въпросът за влиянието на апокалиптичната литература върху евхаристийните молитви на ранната Църква.

В това, че подобно влияние е безспорно, ни убеждава наличието на описания на Небесната литургия в повечето анафори на ранната Църква.[4] Описанията на Небесната литургия са една от най-характерните съставни части на апокалиптичната книжнина в междузаветния период[5] (в апокалиптичните произведения небесна литургия означава, разбира се, не евхаристийното богослужение, а видението на тайнозрителя на небесното ангелско служение и изобщо устройството на Небесата). По конкретно, сред апокалиптичните паметници с християнски произход описание на Небесната литургия съдържат Откровението на св. Йоан[6] и апокрифното Възнесение на Исаия[7]; споменаване присъства и в Първо послание до коринтяните на св. Климент Римски,[8] едно от най-ранните християнски съчинения (извън новозаветните книги),[9] а също и в други раннохристиянски произведения.[10]

Ще приведем текстовете на споменатите свидетелства:

Откровение на Йоан[11]

4:1 – 5:14:

4:1. След това видях и ето – врата, отворена на небето; и предишният глас, който бях чул като звук на тръба да говори с мене, каза:

„Възлез тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това”.

2. И на часа аз бях в Духа: и ето – стоеше на небето престол и на престола имаше Седнал, 3. с вид подобен на камък яспис и сардис, и дъга около престола, наглед като смарагд. 4. И около престола имаше двадесет и четири престола, а на престолите – двадесет и четирима стареи, облечени в бели дрехи, със златни венци на главите им. 5. И от престола излизаха мълнии и гръмотевици и гласове, и седем огнени светилника горяха пред Неговия престол, които са седемте духове Божии; 6. и пред престола – като че стъклено море, приличащо на кристал, а сред престола и около престола – четири животни, пълни с очи отпред и отзад. 7. Първото животно приличаше на лъв, второто животно приличаше на телец, третото животно имаше лице като на човек, четвъртото животно бе подобно на летящ орел; 8. и всяко от четирите животни имаше по шест крила, а отвътре бяха пълни с очи, и без да престават нито денем, нито нощем, казваха:

„Свет, Свет, Свет Господ Бог Вседържител, Който е бил, е и идва”.

9. И когато животните въздадат слава, почит и благодарение на Седящия на престола, Живеещ во веки веков, 10. двадесет и четиримата стареи падат пред Седящия на престола, покланят се на Живеещия во веки веков и полагат своите венци пред престола, като казват:

11. „Достоен си, Господи Боже наш, да приемеш слава, почит и сила, понеже Ти си сътворил всичко и по Твоята воля съществува и е сътворено”.

5:1. И видях в десницата на Седящия на престола книга, изписана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. 2. И видях силен ангел да провъзгласява с гръмовен глас:

„Кой е достоен да разкрие тази книга и да свали печатите ѝ”.

3. И никой не можеше – нито на небето дори, нито на земята, нито под земята – да разкрие тази книга, нито да погледне в нея. 4. И аз много плаках за това, че никой не се намери достоен да разкрие и да чете тази книга, нито дори да погледне в нея. 5. Но един от стареите ми каза:

„Не плачи! Ето – победи Лъвът от Юдовото коляно, коренът Давидов, за да разкрие тази книга и да свали седемте ѝ печата”.

6. И видях – сред престола и четирите животни и сред стареите стоеше Агнец, като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, изпратени по цялата земя. 7. И Той дойде и взе книгата от Седящия на престола. 8. И когато Той взе книгата, четирите животни и двадесет и четиримата стареи паднаха пред Агнеца, като всеки имаше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. 9. И те пеят нова песен, като казват:

„Достоен си да вземеш книгата и да свалиш от нея печатите, понеже Ти беше заклан, и чрез Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно, език, народ и племе, 10. и ни направи царе и свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята”.

11. И аз видях и чух глас на множество ангели около престола, животните и стареите, и броят им беше стотици хиляди и хиляди хиляди, 12. които казват с гръмовен глас:

„Достоен е закланият Агнец да приеме сила, богатство, премъдрост, могъщество, почит, слава и благословение”.

13. И чух, че всяко създание – на небето, на земята, под земята, в морето и всичко в тях – каза:

„На Седящия на престола и на Агнеца – благословение, почит, слава и власт во веки веков. Амин”.

14. И четирите животни казаха: „Амин”, а двадесет и четиримата стареи паднаха и се поклониха.

Възнесение на Исаия[12]

7:13 – 10:6:

7:13. След това <ангел> ме отнесе на тези <места>, които се намират над твърдта, които са първото небе. 14. И видях в средата престол. На него седеше ангел във велика слава и отдясно и отляво му седяха ангели. 15. Една слава имаха тези, които бяха отдясно, и пееха в един глас; а тези отляво повтаряха с тях, <но> песента им не беше като на десните. 16. И аз попитах ангела, който ме водеше: „На кого пеят?”

17. И той ми отвърна:

„На великата слава на Бога, Който е на седмото небе, и на възлюбения Му Син, Който ме изпрати при теб”.

18. И той отново ме въздигна – на второто небе. Издигнатостта му бе толкова, колкото на първото от земята. 19. И видях там, както на първото небе, ангели и отдясно и отляво, 20. и славата им и песента им превъзхождаха първите…

24. И той ме възнесе на трето небе и аз също така видях по-малък престол и ангели отдясно и отляво… 27. И те пееха песен и славословеха седящия; този ангел беше по-велик от втория.

28. И отново той ме възнесе – на четвъртото небе. Височината между трето и четвърто небе беше още по-голяма. 29. И там видях престол и ангели отдясно и отляво. 30. Славата на седналия беше по-велика от ангелите, които бяха отдясно, 31. а тяхната слава по същия начин превъзхождаше славата на по-долните.

32. И възнесох се на петото небе; 33. и видях там безчет ангели. 34. И славата им 35. и песента им бяха по-славни, отколкото на четвъртото небе. 36. И аз бях потресен, като видях такова множество ангели, разполагащи с различни блага. 37. И някои, имайки слава, славеха Съществуващия във висините (Чието Име не е открито на никоя плът), понеже Той бе дал такава слава на ангелите на всяко от небесата…

8:1. И отново ме въздигна – във въздуха на шестото небе. И там аз видях величествена слава, каквато не видях на петото небе, 2. и видях ангели във велика слава, 3. и делата на силата бяха забележителни и предизвикващи почит. Песента им беше свята и чудесна…

7. И <ангелът> ми каза: „За шестото небе – натам съм се отправил – престол няма, нито ангели отляво, но те получават порядък от силите на седмото небе, където е безценният Божий Син, 8. и цялото небе и ангелите там внимават на Него…”.

16. И възнесе ме на шесто небе и престол там нямаше, както и ангели отдясно и отляво, но всички имаха еднакъв вид и една песен. 17. И ми дадено да запея заедно с тях. И ангелът с мене и аз бяхме такива, като тяхната слава, а славата им беше една. 18. Те славеха всеобщия Отец и възлюбения Му Син и Светия Дух. Всички в един глас 19. пееха, но не с такъв глас, като на петото небе, 20. но с по-друг глас. И велика светлина беше там, 21. и когато бях на шестото небе си помислих за светлината на петото, че тя е тъма…

9:1. И той ме въздигна във въздуха на седмо небе… 6. Когато се възнесохме там, аз видях светлина, чудна и неизречима, и безброй ангели. 7. И видях праведниците, които 8. са свалили дрехите на плътта и 9. пребъдваха в небесни дрехи; и стояха във велика слава, 10. но не седяха на престоли и нямаха венци на слава. 11. И попитах ангела: „Защо са получили дрехи, а престоли и слава – не?”.

12. Ангелът ми каза: „Не са получили до това време, докато Синът отначало не достави тук престоли венци – 13. когато Се яви пред вас, 14. и князът на този свят сложи ръка върху Божия Син и Го умъртви, и Го повеси на дърво, и Го убие, като не знае Кой е. 15. И ще слезе Той в ада и ще го опустоши, заедно с всичките му видения. 16. И ще хване началника на смъртта и ще му отнеме заграбеното, и ще го лиши от неговите сили. И ще стане на третия ден, 17. като вземе със Себе Си от там всички праведници, и ще изпрати до всички краища на земята Свои проповедници, и ще Се възнесе на небето. 18. Тогава тези ще получат своите престоли и венци”…

27. И като се обърнах аз видях Господ във велика слава и много се уплаших. 28. И всички праведници се приближиха към Него и Му се поклониха, като пееха в един глас, а Неговия глас беше като техния. 29. И Михаил се приближи, поклони се и заедно с него всичките ангели се поклониха и запяха. 30. И изведнъж аз се преобразих и станах като ангелите. 31. Тогава водещият ме ангел каза: „Поклони се и ти така и запей”. И аз Му се поклоних и запях. И ангелът ми каза:

32. „Този е Господ на всичките слави, които видя”.

33. И видях тогава Друг, многославен, подобен на Този във всичко, и праведниците се приближиха към Него, и Му се поклониха и запяха. И Той запя с тях, но не Се преобрази според вида 34. им. И дойдоха ангели и Му се поклониха, а и аз Му се поклоних и запях. 35. И отново видях Друг във велика слава, 36. и като пристъпих, попитах ангела: „Кой е?”. И ми каза: „Поклони Му се, понеже това е Ангела на Светия Дух, говорещ в тебе и във всички праведници”.

37. И след това беше явена толкова неизразима и неизречима слава, че нито аз можех да я съзерцавам с отворените очи на духа си, нито ангела, който ме доведе, нито всички тези ангели, които видях преди да се покланят на Господа, 38. но видях само праведниците във велика слава да съзерцават славата. 39. И първи Се приближиха моя Господ и Ангела на Духа, 40. и Се поклониха и заедно запяха. 41. Тогава всички праведници Му се поклониха, 42. а с тях Михаил и всички ангели се поклониха и запяха.

10:1. След това чух там глас. И песента, която слушах на шестото небе, се разнесе и се чуваше и на седмото. 2. И всички славеха Този, Чиято слава не можеха да видят… 5. И песента на всичките шест небеса бе не само чуваема, но и видима. 6. И ангелът ми каза:

„Този е Живият, Единият, Вечният, Живеещ във всички вечности и почиващ във всички светии, на Когото нито Името, нито вида Му можем да понесем, възхваляван от Светия Дух в устните на праведниците”.

Св. Климент Римски. 1 Кор. 34[13]:

Да помислим за цялото множество Негови ангели – как тези, които Му служат, предстояват (λειτουργοῦσιν παρεστῶτες)[14]. Както говори Писанието: „Стотици хиляди предстояваха пред Него и хиляди хиляди Му служеха и възпяваха: Свят, Свят, Свят е Господ Саваот, пълно е творението с Неговата слава”.

Тъй и ние в единомислие, съзнателно събрали се наедно, като с едни устни усърдно нека да възкликнем към Него, та да станем причастници на Неговите велики и славни обещания.[15]

Сред анафорите на древната Църква само в няколко не е налично описание на Небесната литургия. В една или друга форма разказ за нея се съдържа в анафорите на всички известни литургични типове – египетски,[16] западно-сирийски,[17] източно-сирийски,[18] западни и мозарабски[19]. Подчертано важно място заема описанието на Небесната литургия в етиопските анафори.[20] Разказ за Небесната литургия присъства и в други важни молитви на древната Църква, построени по схемата на анафората – например, в молитвата на Великия водосвет. Ще приведем няколко примера.

Египетски анафори[21]

Анафора от литургията на св. Марк[22]

[Пресанктус:] Ти си най-отгоре на всички начала, власти, сили, господства и всяко име, с което се именува не само в този век, но и в предстоящия. Пред Тебе предстоят хиляди хиляди и десетки хиляди десетки хиляди свети ангели и архангели на войнства. Пред Тебе предстоят двете най-почетни Твои живи същества – многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват с две крила лица, с две – нозе, и с две летят и възклицават един към друг с неуморими усти и несекващ език победната и трисвета песен, възпявайки, извиквайки и славословейки великолепната Твоя слава с ясен глас:

[Санктус:] „Свет, Свет, Свет Господ Саваот, пълни са небето и земята с Твоята слава”.

Всички винаги Тебе светят, но наред с всички, които Ти отдават светост, приеми, Владико Господи, и нашето отдаване на светост, които с тях Ти пеем и казваме: „Свет, Свет, Свет Господ Саваот”.

[Постсанктус:] Наистина са пълни небето и земята с Твоята слава чрез явлението на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос; напълни, Боже, и тази жертва с благословение от Тебе, чрез дохождането на Твоя Свети Дух.

Анафора от Серапионовия молитвослов[23]:

Ти, Който си свръх всички начала, власти, сили, господства и всяко име, с което се именува не само в този век, но и в бъдещия, пред Теб предстоят хиляди хиляди и десетки хиляди десетки хиляди ангели, архангели, престоли, господства, начала и власти. Пред Теб предстоят двата най-почетни шестокрили серафима, с две крила закриващи лик, с две – нозе, с две летящи и отдаващи светост. С тях приеми и нашето отдаване на светост, които казваме:

„Свет, Свет, Свет Господ Саваот, пълни са небето и земята с Твоята слава”.

Пълно е небето, пълна е и земята с великолепната Твоя слава, Господи на силите. Изпълни и тази жертва със Своята сила и Своето причастие – на Теб принасяме тази жива жертва на безкръвния принос.

Анафора от Барселонския папирус[24]:

На Възседналия колесница, пред която са херувими и серафими, и пред Когото предстоят хиляди хиляди и десетки хиляди десетки хиляди ангели, архангели, престоли и господства, възпяващи и славословещи, с които и ние възпяваме и казваме:

„Свет, Свет, Свет Господ Саваот, пълно е небето с Твоята слава, в което Ти ни прослави чрез Твоя Единороден и роден преди всяко творение Иисус Христос, нашия Господ, Седящ отдясно на Твоето величие на небесата, Който идва да съди живите и мъртвите…”.

Анафора от папируса от Дер-Бализе[25]:

Ти си над всички начала, власти, сили и господства и всяко име, с което се именува не само в този свят, но и в бъдещия… Пред Теб предстоят хиляди хиляди свети ангели и архангели на безчислени воинства. Пред Теб предстоят херувими, пред Теб предстоят наоколо и серафими, с шест крила единия и с шест крила другия… с две покриващи лицето, с две – нозете, и с две летят. Всички всякога Тебе светят, но наред с всички, които Ти отдават светост, приеми и отдаване на светост от нас, които Ти казваме:

„Свет, Свет, Свет Господ Саваот, пълно е небето и земята с Твоята слава”.

Изпълни и нас със слава, която е от Тебе, и удостой ни да изпратиш Твоя Свети Дух върху тези творения и сътвори хляба в Тяло на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, а чашата – в Кръвта на Твоя Нов Завет на нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос.

Анафори от източно-сирийски тип

Анафора от литургията на св. Василий Велики (византийска версия)[26]:

Тебе възхваляват ангели, архангели, престоли, господства, начала, власти, сили и многооки херувими; около Теб предстоят серафими, шестокрил единия и шестокрил другия, с две закриващи лицата си, с две – нозете, и с две летящи, като въздигат един към друг с неуморими устни немлъкващи богословия; като възпяват, възгласят, възклицават и казват победната песен:

„Свет, Свет, Свет Господ Саваот, пълно е небето и земята с Твоята слава. Осанна във висините. Благословен идещият в Име Господне. Осанна във висините”.

И ние грешните, Владико Човеколюбче, заедно с тези блажени сили възгласяме и казваме: „Наистина, Ти си Свет и Всесвет, и няма мярка за великолепието на Твоите светини и си Божествен Ти във всичките Си дела, защото което си ни сторил е по правда и истинен съд.

Анафора от литургията на св. Йоан Златоуст[27]:

Ние ти благодарим и за тази литургия, за която си ни удостоил да я приемеш от нашите ръце, макар и пред Теб да предстоят хиляди архангели и безброй ангели, херувими и серафими, шестокрили, многооки, летящи, пернати, и да пеят победната песен, като възклицават, възгласят и казват:

„Свет, Свет, Свет Господ Саваот, пълно е небето и земята с Твоята слава. Осанна във висините. Благословен идещият в Име Господне. Осанна във висините”.

С тези блажени сили и ние, Владико Човеколюбче, възгласяме и казваме: „Свет си и Всесвет – Ти и Единородния Твой Син и Светия Твой Дух, Свет си Ти и Всесвет, и великолепна е Твоята слава.

Анафора от литургията на ап. Яков[28]:

Тебе възпяват небесата и небесата на небесата, и всички техни сили – слънцето и луната и целия звезден хор, земята, морето и всичко в тях, небесният Йерусалим, събранието на избраните, Църквата на първородните, записани на небесата, духовете на праведници и пророци, душите на мъченици и апостоли, ангели, архангели, престоли, господства, начала и власти и страшни сили, многооки херувими и шестокрили серафими, които с крила покриват лицата си, с две – нозете си, а с две – летят, като възклицават велегласно един към друг с неуморими устни немлъкващи богословия, като възхваляват, възгласят, славословят, възклицават и казват с ясен глас победната песен на Твоята великолепна слава:

„Свет, Свет, Свет Господ Саваот, пълно е небето и земята с Твоята слава. Осанна във висините! Благословен дошлият и идващ в Името Господне! Осанна във висините!”.

Свет си Ти, Царю на вековете, Дарителю и Господарю на всяка светост! Свет е Единородния Ти Син, нашият Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко си направил! Свет е и Всесветия Ти Дух, изследващ всичко и Твоите дълбини на Бог и Отец!

Анафори от източно-сирийски тип

Анафора на апостоли Аддай и Мари[29]:

На Твоето величие, Господи, се покланят хиляди хиляди небесни същества и десетки хиляди десетки хиляди ангели и духовни воинства, служители на огъня и Духа, като прославят Твоето Име заедно с херувимите и светите серафими с непрестанно пеене и славословене. И възгласят един на друг и казват:

„Свет, Свет, Свет Господ Саваот, пълни са небето и земята с Неговата слава”.

И заедно с тези небесни воинства, Господи, ние Ти благодарим!

Анафори от етиопски тип

Анафора на апостолите[30]:

Пред Теб стоят хиляди хиляди свети ангели и архангели, достопочтени живи същества, херувими и шестокрили серафими, с две крила покриващи лицето си, с две – нозете си и с две летящи от края на света до другия. И както те винаги те славят и Те зоват „Свет”, тъй приеми и тази светост, която Ти принасяме:

„Свет, Свет, Свет Господ Бог Саваот! Пълни са небесата и земята с Неговата света слава!”.

Наистина са пълни небесата и земята с Твоята света слава чрез нашия Господ и Спасител Иисуса Христа със Светия Дух во веки веков, амин!

Западни евхаристийни молитви

Испано-мозарабска евхаристийна молитва[31] на Св. Пасха[32]:

Всички ангели и всички светии не престават да възпяват всекидневно, като казват така: „Тебе превъзнасят небесата на небесата, Тебе превъзнасят власти, престоли, сили. На Тебе другите ангели в небесата възпяват химни. Към Тебе херувими и серафими с непрестанен глас възклицават и казват:

„Свет, Свет, Свет си, Господи Боже! Свет, Свет, Свет Господ Бог Саваот! Пълни са небесата и земята със славата на Твоето величие. Осанна на Сина Давидов! Благословен идещият в Име Господне! Осанна във висините!”.

Свет, Свет, Свет! Господи, Тебе хвалят всички небесни сили и ангелски воинства. Светиите с най-сладки стихове на Теб принасят химни. На Теб пеят псалми хор от девици и други изповедници. Пред Теб коленичат небесни, земни и подземни. Хвалим Теб, Царю на вековете! Осанна във висините!

*   *   *

Във всички посочени литургийни текстове на древната Църква разказът за Небесната литургия е свързан с пеене на Трисветата песен „Свет, Свет, Свет!”. Съвременната литургическа наука решава нееднозначно въпроса, защо тази песен присъства в повечето класически анафори. Мнозинството западни учени, сред които Р. Тафт,[33] Дж. Фенуик[34] и Дж. Каминг,[35] смятат, че Трисветата песен е интерполация от 4 век, направена под влияние на юдейската литургична практика (на подобни позиции е стоял още в началото на 20 век и И. Карабинов[36]). На нас тази гледна точка ни изглежда неприемлива. На първо място, поради неубедителността на предлаганата от нейните привърженици аргументация. Тази аргументация почива на предположението за радикални изменения, които през 4 век били претърпели евхаристийните молитви навсякъде в Християнската църква. А това предположение всъщност се основава на едно единствено сведение – откъс от анафора от т. нар. Страсбургски папирус,[37] който днес, в светлината на неотдавна публикувания Барселонски папирус, вече не може да се интерпретира в полза на това предположение.[38]

Доста по-прецизна е позицията на Ч. Джираудо[39], показваща приемствеността на раннохристиянските литургични форми от тези на междузаветния период – в частност, за междузаветните молитвени форми е било характерно включването на разказа за Небесната литургия в състава на молитвите при най-важните случаи (необходимостта от по-задълбочено изследване на влиянието на междузаветната литература върху анафорите на древната Църква подчертава и Г. Винклер[40]). Това отново ни заставя да се замислим за степента на влияние на апокалиптичната литература и изобщо на есхатологичните представи върху средата, в която са проповядвали Господ Иисус Христос и Неговите апостоли.

След 4 век обаче описанията на Небесната литургия престават да са характерна черта на християнската писменост, заменени през 4-5 век от малко по-други представи за устройството на ангелския свят,[41] отразени най-вече в известния corpus areopagiticum. Този процес отчасти е отразен и в литургичните текстове. Така по-късната византийска редакция[42] на молитвите на Великия водосвет, макар и да съдържа както преди разказа за Небесната литургия, загубва такава важна негова съставка, като Трисветата песен: „На Тебе служат ангелските сили, архангелските ликове на Тебе се покланят: многооките херувими и шестокрилите серафими, стоящи наоколо и летящи, като се покриват в страх от Твоята непристъпна слава”.

За сравнение, ето текста на молитвата от Великия водосвет според коптската традиция: „Ангелските сили на Тебе служат, архангелските ликове на Тебе се покланят. Ти си Този, Чиято слава разгласят шестокрилите серафими – стоящи наоколо и летящи, и многооките херувими – покриващи се с крилете си, понеже Твоята слава е непристъпна, и Тебе възхваляват, и казват: Свет, Свет, Свет”.[43]

При все това, в централната молитва на църковното богослужение, анафората, описанието на Небесната литургия се съхранява и до днес в пълна степен. С това се подчертава както неразривната връзка с литургичната традиция на древната Църква, така също и есхатологичното измерение на Божествената света литургия, в която Господ на Силите Се явява и Самият Той Се раздава за храна на верните и чрез която съзерцаваме Небесата и тяхната слава, като наравно с това поменаваме извършените дела заради нас и нашето спасение в Божието домостроителство, както и Деня на идващото Царство.

Превод: Ивайло Маринов