Храмът и паметта на Църквата
По повод сто и двадесет и петата годишнина от освещаването на храма „Св. Стефан“ на Златния рог
Всеки християнски храм е плод от любовта към Бога. В основата на неговата поява винаги лежи порив към висшето, към чистото и святото, към Христа Спасителя, с Когото Неговите верни търсят общение за живот, свободни от суетата на този свят, който „цял… лежи в злото“ (1 Иоан. 5:19) и чийто образ е и остава „преходен“ (1 Кор. 7:31). Заедно със скришната молитвена стая на сърцето (Мат. 6:6) храмът е пространството на истинския живот на християнина и затова в него той вгражда и изразява цялата си любов. Защото храмът е онова кътче от истинската ни небесна Родина, където ние предвкусваме още тук живота, заради който сме били повикани към съществуване от нашия Небесен Отец.
Освен всичко това обаче храмът е и място на паметта. На историческата памет, но преди това, и много повече от това, на църковната памет – на паметта на Църквата, която обхваща цялото домостроителство на спасението. Тази памет е памет на първо място за всичко, сторено от нашия Господ Иисус Христос за нас – Неговото Въплъщение, Неговия богочовешки земен живот, Кръста, страданията и смъртта, Възкресението и възнасянето в небесата на прославената човешка природа. Тази памет намира своя съвършен израз в тайнството на Евхаристията, която постоянно актуализира земния живот на Богочовека Христос и ни прави причастни към Него и Църквата. Същевременно паметта на Църквата е памет и за всички онези, които са в Христа, които са живели и са се подвизавали на този свят в стремеж да се уподобят на Него, да бъдат Негови свидетели и вестители на Неговото Евангелие на царството Божие.
В този смисъл всеки Божи храм е и призив, обърнат към християните: призив, от една страна, към молитвена памет за онези, които по един или друг начин са допринесли за неговото изграждане, благоустройване и функциониране във времето, и, от друга, към вярно следване на оставения ни от тях добър пример – към подражаване на тяхната вяра, на ревността им по Бога и Църквата, на техните дела на любов и жертвоготовност.
С пълна сила всичко казано дотук е валидно за храма, който на 8 септември тази година навърши своята сто двадесет и пет годишнина – православния храм „Св. Стефан“ на Златния рог. Храм, който винаги е имал своето запазено място във всяко православно българско сърце и за който не би било пресилено да се твърди, че по своето значение за нас, православните българи, представлява един своеобразен малък Йерусалим. Място за поклонение, което – също както и Светите земи – почти всеки от нас е посещавал поне веднъж в живота си, за да се докосне до тази православна всебългарска светиня, да отдаде почит на достойни предци, отдали силите и живота си, за да ни има нас днес, за да я има православната ни идентичност.
Не е необходимо да се преразказват всички подробности около раждането на този свят храм и неговата дълга и богата история. Това е направено отдавна и днес е достъпно в изследванията на не един и двама изследователи на църковното ни минало. Напълно достатъчно е да се посочи само трудът на църковния историк доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, Българската светиня на Златния рог, който в 2010 г. претърпя своето трето преработено и допълнено издание, илюстрирано с богат документален и снимков материал. Вместо това тук ще се опитаме да погледнем към самото събитие на православния храм „Св. Стефан“ – към неговото символно значение за православния български род и за неговия път във вярата.
Преди всичко, трябва да отбележим, че идеята за него се ражда във време на подем на духовното и църковното самосъзнание на православния ни народ: период, който у нас е възприето да се определя като „Възраждане“. До голяма степен в това определение се съдържа правота, стига да разглеждаме това възраждане в истинските му характеристики, които са именно духовността, църковността и културата, на които народът ни е носител от столетия и които именно той възражда, а не в категориите на пагубния за Църквата национализъм. Това време е тежко, повратно и разделно за всички християнски народи, населявали тогава обширната Османска империя. Днес, от дистанцията на времето, вече можем да гледаме различно на онези събития. Да съхраним това, което е било градивно и положително, и да се дистанцираме от нецърковното и деструктивното.
Тогава обаче това не е било така лесно. Нашите предци настоятелно са поискали да си върнат изгубената някога църковна независимост и, макар с цената на неизбежния църковен конфликт, са предприели съвсем конкретни стъпки в тази посока. Една от тези конкретни стъпки е извоюването на правото на съществуване на православен български храм в столицата – в сърцето на империята. Там, където са съсредоточени едновременно и църковната, и държавната власт. Символното значение на това действие е било огромно и недвусмислено по своята идея. Защото наред с всичко останало храмът е и видим израз на реално присъствие. Едно от неговите ясни послания гласи: „Нас ни има“. В този смисъл, храмът на православните българи в столичния град би бил свидетелство, че те са част от една по-голяма реална съставна вътре в многоликото население на империята – общност със собствен език, писменост и култура, със своя история, традиции и обичаи. Общност, която е своеобразна и е изцяло различаваща се от останалите, съставляващи тогавашния рум-миллет. С изключение на едно единствено – вярата, която изповядва.
Свидетелство за всичко това е трябвало да бъде именно православният български храм в османската столица. И напълно в духа на църковната традиция историята на този храм започва с доброволно пожертвование – с дарение, направено от българин, който е бил важна фигура в тогавашната османска администрация и уважавана личност в столицата.
През лятото на 1849 г. българинът Стойко Цонков Стойков от град Котел, останал в историята като княз Стефан Богориди (1775-1859 г.), получава разрешение за български православен храм в града на Босфора, като за целта дарява собствен имот в кв. „Фенер“. Бъдещият храм е посветен на първомъченика на Църквата – св. архидякон Стефан, чието свето име младият Стойко сам избира за себе си още като ученик в гръцкия колеж „Св. Сава“ в Букурещ. В християнството моментът на личния избор винаги е от решаващо значение. И така, първият Христов мъченик става небесен покровител на храма, белязал решителния етап от възстановяването на институцията, украсявала пътя на българския християнски род – неговата света Православна църква, а в паметта на Църквата княз Стефан Богориди остава завинаги свързан с този храм като пръв сред неговите ктитори.
Прави впечатление – и това трябва специално да се подчертае, тъй като често бива подминавано с мълчание, че Българското възраждане започва с борба не за политическо освобождение, а за църковна самостоятелност. Тук естественият инстинкт на запознатите с каноничното право на Православната църква вероятно ще възрази, че в православието църковната самостоятелност следва политическата и държавна самостоятелност; и това, несъмнено, е точно така. Такава е историята и на българската църковна самостоятелност през Средновековието. Архиепископията в Плиска и патриаршията в Преслав, Дръстър и Охрид, архиепископията и патриаршията в Търново – всички те се появяват в резултат от политическа самостоятелност и държавна независимост. Прецедентът в случая обаче е факт още в началото на единадесетото столетие, когато – по силата на добре известните Грамоти на покорилия българите византийски император Василий Втори Македонец (976-1025 г.) – е учредена Охридската българска архиепископия. Всяко правило има своите изключения.
Връщайки се, след тази необходима скоба, към конкретната ни тема, следващото, което трябва да подчертаем, е, че, отново в духа на църковната традиция, осъществяването на желанието за православния български храм „Св. Стефан“ обединява от самото начало усилията на практически цялата тогавашна българска общност в османската столица. В този смисъл за храма „Св. Стефан“ можем да говорим и като за едно истинско общностно дело, каквото е и каквото трябва да бъде изграждането на всеки Божи дом.
Историческите сведения разказват как – след дарението на княз Стефан Богориди, разрешението от държавната власт и одобрението от Вселенската патриаршия – всеки е допринасял с каквото може за осъществяването на мащабния за онези времена проект: молитвен дом, училище и метох за поклонници. Замисленото представлява на практика цял християнски комплекс, включващ всичко необходимо за духовния и образователния живот на една жива църковна общност, каквато без съмнение е била тогава и българската.
Обтегнатите отношения на Българската църковна община с Патриаршията след 3 април 1860 г., довели в крайна сметка до тъжното разделение от 1872 г., заедно с началото на борбата за политическо освобождение на българския народ, поставено с Априлското въстание от 1876 г., са основните фактори, които забавят с десетилетия осъществяването на и без това нелекото, амбициозно и мащабно начинание. Почти половин столетие след дарението на княз Стефан Богориди проектът остава незавършен докрай и единствено параклисът „Св. Стефан“, пригоден и осветен през 1849 г. като временен молитвен дом, който е разположен на първия етаж от дървената постройка в дарения от княза имот, е мястото за богослужебни събрания на православната българска общност в столицата на империята. Размирните времена никога не са били времена на градеж и съзидание.
При все това параклисът „Св. Стефан“, съхранил се в паметта на поколенията като „Дървената църква“, който десетилетия наред е изпълнявал функциите на „Желязната църква“, не може да бъде отделен в църковната ни памет от днешния храм „Св. Стефан“. Бихме казали дори, че в известен смисъл неговата история е дори още по-важна и значима от тази на съвременния едноименен храм, защото, макар и малък по размери, той играе огромна роля в духовното ни осъзнаване и възрастване. И затова трябва да бъде помнен не по-малко от своя далеч по-внушителен „съименник“, защото паметта за него е памет и за всички онези, които са извървели заедно този неизбежно трънлив пръв етап от пътя до църковното ни пълнолетие; за всички онези – известни и неизвестни – строители на Православната ни църква, чиито съдби ще остават завинаги вплетени в живота на този храм – като живи камъни, останали завинаги вградени в основите на храма „Св. Стефан“.
През 1892 г. ситуацията е вече съвсем различна. Българската църковна община на Босфора може да разчита на подкрепа и помощ от възстановената българска държава, а Българската екзархия, макар в условията на схизма, функционира като стабилна църковна институция. Пречките пред финализирането на проекта от 1849 г. вече не съществуват и на 26 април 1892 г. приснопаметният Български екзарх Йосиф полага основния камък за дългоочаквания нов храм „Св. Стефан“ на Златния рог, за да се стигне и до 8 септември 1898 г., когато отново той извършва и тържествения чин на неговото освещаване.
Този свят храм е пред нас и днес. Той е жив и до днес. В него и до днес продължава да се извършва великото тайнство на светата Евхаристия, а това означава, че той е не само паметник, напомнящ за отминали времена, но и част от нашата църковна съвременност. А щом в един християнски храм се извършва тайнството на Евхаристията, това означава, че в него продължава да живее и паметта на Църквата. Памет, както казахме, за Христа и за онези, които са в Христа.
Съществен принос това да е така има не само нашата българска страна, но още и Константинополската Вселенска патриаршия, която полага майчински грижи за всички български храмове в съвременна Турция, както и Община Истанбул, без чиято подкрепа и ангажираност този храм нямаше да бъде в настоящия си вид. Проведените между 2011 и 2017 г. укрепващи и реставрационни дейности бяха навременна, а затова и неоценима помощ в момент, когато под въпрос беше самото оцеляване на този храм. А всичко това надгражда стойността и ценността на храма „Св. Стефан“ на Златния рог, превръщайки го от общобългарско дело в свидетелство и за добросъседски и братски междуцърковни и междудържавни отношения.
По време на освещаването на този Божи храм на 8 септември 1898 г. екзарх Йосиф, чието име също остава завинаги свързано с него в паметта на Църквата, изрича следните забележителни, изпълнени с толкова много истина думи: „Това не е обикновена църква. Това е храм на възраждането на българския народ; паметник, който съхранява в пазвата си праха на мъжествени и самоотвержени великани и труженици; … венец, изплетен от вярата, надеждата и любовта на българския народ; съсъд на свещения завет на доблестни и боголюбиви пастири – съсъд на велеславния и непоклатим дух на плеядата духовни и мирски труженици, емблемиран в твърд и неподатлив метал“.
Нека този храм, който един от неговите председатели някога справедливо нарече „майка на всичките български църкви, паметник на нашето българско възрождение“, да пребъде, изпълван от Божията благодат и от живите молитви на бъдещите поколения.
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
- Мир всем
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин