Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Несвоевременна радост

Понеделник, 17 Април 2023 Написана от Свещ. Николай Петков

Chora Resurrection FragmentСигурно сте забелязали, че в началото на пасхалната литургия пеем: „… и сътвори Бог този ден, за да се възрадваме и развеселим“. Тези думи са стих от Псалом 117 и всяка година ги чуваме в патриаршеското пасхално възвание. Въпреки това от година на година радостта ни все повече помръква. На фона на войните и мизерията, на фона на личните и националните катастрофи, пасхалната радост ни изглежда някак ненавременна и сякаш напомня за късен априлски сняг, от който – точно сега – никой не се нуждае. И това е сериозно основание да бъда особено настоятелен и още по-категорично да повторя: радвайте се! Но добре знам, че думите ще звучат като лозунг и че лозунгите никому не носят радост и утеха. Затова най-добре би било да ви прочета пасхалното слово на св. Йоан Златоуст. То е публикувано в края на Служебника и отдавна е станало част не само от богослужебния ни, но и от личния ни живот. Ала точно затова вие го знаете като петте си пръста. Може би по-разумно би било да ви припомня четиридесет и петата омилия на св. Григорий Назиански. Тя също е пасхална. С нея завършват словата на най-великия богослов и вече шестнадесет века е най-съвършеният образец за църковно красноречие.

И да – защо не – ще започна с думите на Богослова: Ще застана на стража и ще кажа като чудния Авакум: ето мъж, издигнал се на облак – и видът му – вид на ангел. Той вдигна ръка на изток, възкликна с висок глас – и гласът му с глас на медна тръба. И рече: „Днес е спасение на света – за видимия и за невидимия свят! Христос възкръсна от мъртвите. Вдигнете се заедно с него и вие! Христос възкръсна от гроба, освободете се от веригите на греха! Портите на ада се отварят, смъртта е унищожена, старият Адам се отстранява, създава се новият, който е ново творение. Затова обновете се и вие!“.

Спокойно. Няма да ви чета цялото слово. То е дълго около тридесет страници и малцина от вас ще намерят търпение да го изслушат. Не защото св. Григорий е лош оратор. Не и защото вие сте лоши слушатели. Просто назианският светител живее в друго време и говори на друг език – език, безкрайно различен от онзи, с който сме закърмени. Ето защо за съвременния човек е трудно да влезе в радостта на Църквата. Днес и утре ще си кажем: „Христос воскресе“, ще си отвърнем: „Воистину воскресе“… После ще дойде вторник, почивните дни ще свършат и – както казва народът: всяко чудо за три дни.

Но въпреки това трябва да се научим да се радваме. Вероятно, ще кажете, че ако постът не ни научи да скърбим, то и празникът едва ли ще покаже що е радост. А се опасявам, че други учители в този живот нямаме. Може би, за да излезем от този омагьосан кръг, ще трябва да се оградим с хора по-умни, по-добри и по-мъдри от самите нас. Може би ще трябва да спрем да им говорим и да се опитаме да ги послушаме. Може би ще трябва да създадем у най-близките си усещане за общност, защото нали това е щастието: да бъдеш част от нещо по-голямо от теб; да си част от нещо, което не само ти дава живот, но и на което – въпреки немощта си – ти самият даваш пълнокръвие. Сигурно затова ап. Павел сравнява Църквата с човешко тяло. Сякаш, за да ни каже, че ако белите дробове не могат да дишат, то и сърцето не може. И че не може краката да мразят ръцете, защото – видиш ли – при вървенето те носели повече тежест. Подобно мислене води до инвалидност. Затова – приветствайки ви с празника на Пасхата Господня – ви пожелавам онова крепко здраве, чрез което – както на йерихонския слепец – ще се отворят нашите очи и ще бъде видна светлината. А съзрем ли онази Светлина, която в мрака свети и мрак я не обзе, ще преживеем и радостта; същата онази радост, за която говорят св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст.

* За първи път този текст е публикуван в Портал Културатук (бел. ред.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dx3y9 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме