Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

„… и ще станете като богове“!

Понеделник, 01 Март 2021 Написана от Димитър В. Попов

Dimitar PopovНеизброими са философските течения, които вече две хиляди години воюват срещу Евангелския закон на Господ Иисус Христос. Срещу всяка притча, разказ, дори срещу отделна фраза, произнесена от Богочовека, се развиват контра-учения и доктрини, чиято крайна цел е да се разводни (пантеисти, католици, протестанти, напр.), подцени (мохамедани, теософи) и накрая унищожи идеята за Единия Бог, Троичен по Лица.

След повърхностен прочит на което и да е философско или псевдо-религиозно учение човек неволно възкликва: „Ето, това го има в Евангелието!“. Но ако решим да потърсим оня общ рефрен, който звучи във всички тях, ние неминуемо ще чуем: „… и ще станете като богове“.

Плод на всички тях в днешни дни е атеизмът, и не войнстващият, който в по-голямата част от света е минало, а финият научен атеизъм, който чрез киното и телевизията, чрез писаното слово и изкуството ни предлага новите богове: артисти, атлети, политици, милионери.

Бог е Творец и човекът, създаден по Божи образ и подобие, за да бъде „като Бог“ дори в оня смисъл, който искат да му придадат атеистите, трябва да твори. Човекът днес е наистина „като Бог“ – дотолкова, доколкото той може да разруши всичко, което е сътворил, а също така и видимия свят, който не е сътворил. Въпросът не е в това да се отрича две хиляди годишната Християнска цивилизация и нейните трудове, а да се прецени доколко те са плод на изпълнение на Евангелския закон и доколко на разрушителния девиз: „… и ще станете като богове“.

Постиженията на астрономията, например, научиха човека, че Земята не е център на Вселената и сама се върти около Слънцето, но повод ли е това да се отрича Божието домостроителство?

Медицината в наши дни сполучливо заменя човешки органи и по този начин удължава човешкия живот, но не е ли това намеса в Божия промисъл за човека? И ако този въпрос може да бъде спорен, то как ще се оправдае съвременната фармация, която бълва на пазара противозачатъчни средства?

Транспортните средства, които владее днес човечеството, са плод на вековен труд, но две трети от самолетите, например, са предназначени да носят смърт в най-отдалечените краища на Земята.

Днес човек ловува не за да осигури прехраната си, а за удоволствие – той е „господар“ на Земята!

Чие творение са градовете и заводите в тях? Откъснат от земята и не изкарващ прехраната си „с пот“, гражданинът се смята за независим, необвързан с трудностите, необходими за да почувства нуждата от ближния си. Човекът в града е сам, потребител на чуждите трудове. Това, което създава един стругар, например, е част от машина, функцията на която той не е задължен да знае. Той е индиферентен към плода на труда си в смисъл, че този труд не винаги му носи радост и, оттам – непосредственото чувство на творец, което ежедневно съпровожда земеделеца и скотовъдеца. Дали са произведени сто или двеста ножа, това работника го интересува дотолкова, доколкото заплатата в пари ще му се повиши. Работникът е обречен за какъвто и да е труд да получава в еквивалент само пари. С увеличаване на труда се увеличава и заплащането, а от там и потребностите. Днес с пълна увереност можем да твърдим, че обществото ни е потребителско. Творческият дух е напуснал обикновения човек, той не му е нужен, той му пречи да потребява, да се чувства „като Бог“!

Но най-страшно звучи този девиз в самата Църква и по-точно в отпадналите от нея…

* Машинопис от личния архив на упокоилия се на 23 февруари 2021 г. преподавател в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ Димитър Василев Попов; текстът беше предоставен на редакционния екип на Живо Предание от ик. Йоан Карамихалев; липсва дата на написването, но съдейки по съдържанието („… вече две хиляди години“, споменаването, че в по-голямата част от света с войнстващия атеизъм се е приключило), вероятно е писан през 90-те години на миналия век или на самата граница между него и сегашния; същевременно, пожълтелите листове подсказват, че не може да е и много по-късен от посоченото време; текстът завършва с многоточие, което предполага, че може да е бил начало на по-обширно съчинение на автора (бел. ред.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6yw6k 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 189Ставроф. ик. Константин Галериу
Слово на Кръстопоклонна неделя

Прот. Павел Събев
Новият Завет: история, памет, разказ, идентичност

Ик. Теодор Стойчев
Небесният образ на Яков: метафора или реалност

Борис Зайцев
Бердяев

Полезни връзки

 

Препоръчваме