Криза в секуларната биоетика, морален плурализъм и православна перспектива в биоетиката
Възникването и развитието на секуларната биоетика се основава на различните интерпретации и гледни точки по отношение на биоетичните казуси. Този своеобразен етичен плурализъм се изгради на основата на моралния плурализъм, който обаче се превърна в пречка и очерта своеобразна криза в секуларната биоетика поради появата на много радикално различни концептуални разбирания и интерпретации на основните биоетични казуси, най-вече от страна на различните вероизповедания. Богословието като цяло, християнската етика и антропология в частност, се включиха активно в дебатите по основните биоетични казуси. В рамките на представения текст ще се опитаме да разкрием някои от причините за кризата, в която навлезе секуларната биоетика през последното десетилетие, както и да покажем защо православната перспектива в биоетиката има своето основание като част от моралния плурализъм, който всъщност е в основата и на самата секуларна биоетика.
Историческото развитие на постиндустриалните общества през 20 в. е белязано от радикални промени както в политически, така и в етичен и в морален план. Моралният плурализъм става част от либералната идеология, която доминира и през този исторически период и се превръща в ортодоксѝя на модерността и постмодерността. В този период се оформя и развива секуларната биоетика, която формира и формулира своите концепции и принципи върху философията на Имануел Кант, поради което често е наричана „кантианска“. Разбирането за същността на човека според философията на Кант е в центъра на предложените четири основни принципа на конвенционалната секуларна биоетика от Том Бийчам (Tom L. Beauchamp) и Джеймс Чайлдрес (James F. Childress) през 1978 г. Това са принципите за автономност, незловредност, благотворство и справедливост (autonomy, nonmaleficence, beneficence and justice).[1]
Биоетичните принципи позволяват бързо и шаблонно решаване на биоетичните въпроси. Те търсят морален консенсус в голямото разнообразие от биоетични проблеми. Тяхното едноизмерно подчертаване обаче формира своеобразен секуларен етичен фундаментализъм, въз основа на който другите етични схващания по биоетичните въпроси се игнорират.[2] Така моралният плурализъм, на чиято основа се гради секуларната биоетика, става своеобразна пречка за нейното развитие, защото противоположни и различни концепции се приемат с недоверие и подозрение, като се забравя, че истината се ражда в дискусията и дебата, а не в игнорирането на една или друга мисловна концепция.
Криза на секуларната биоетика
Традиционната християнска биоетика се отделя от секуларната биоетиката чрез радикална разлика в парадигмите на двете. Християнската биоетика разбира моралния живот като връзка и живот с Бога. За разлика от светската биоетика, християнската осмисля морала в пряка връзка с влизането в отношения (общение) с Триипостасния Бог. Секуларната биоетика, от своя страна, се основава на деперсонализирани етични цели и морални принципи, които дават изкривена представа за моралния живот. Ето защо, съвременната секуларна биоетика попадна в път без изход поради няколко причини. Първо, съществуват дълбоки разногласия по отношение същността на морала, които са източник на противоречия по отношение на точното съдържание на биоетиката. Моралният плурализъм е реалност в нашето съвремие, но той носи със себе си значителни последици за претенциите на секуларната биоетика, която, тъй като не притежава канонично морално съдържание, не успява да предостави безспорни и еднозначни насоки в политиките на общественото здравеопазване. От своя страна, моралният плурализъм на секуларния морал и биоетика игнорира Бога като фокус на моралната цивилизационна рамка, като по този начин се губи уникална перспектива, от която, поне по принцип, биха могли да се вземат верни морални решения.[3] В този контекст секуларната биоетика се фрагментира и се превръща в едноизмерна нормативна етика.
Второ, загубата на Божията перспектива по отношение на етичното и моралното фундаментално води до загуба на авторитета на секуларния морал, т. е. ако към вселената се подхожда така, сякаш тя идва от нищото, сякаш историята и бъдещето на космоса са в крайна сметка случайни и безсмислени, то става невъзможно със секуларни термини да се оправдаят морални решения и действия и да се запазят интересите на тези, за които те се отнасят, защото в крайна сметка са безсмислени.
Трето, поради своята принципна разнопосочност на твърденията по основните биоетични казуси светският морал се превръща в modus vivendi. В резултат от това държавата, законът и здравната политика губят своя морален авторитет.
Четвърто, така очертаните усложнения, свързани със съвременната биоетика, се коренят в разбирането за същността на морала, който лежи в основата на секуларния морален проект, защото нито морал, нито биоетика са абстрактни принципи или абстрактни въпроси, свързани с доброто и зло.
През последните няколко десетилетия виждаме конюнктурно съгласуване, което цели да избегне моралния плурализъм и да предостави общи отговори по биоетичните казуси. Именно създаването на четирите основни биоетични принципа цели това. Неуспехът обаче на светския морал да осигури канонична морална визия или да запази приоритета си над претенциите за разумни съображения се отразява в един кардинален проблем, който „разяжда“ секуларната биоетика днес – биоетиката не може да задава морални насоки, които да оправдаят появата ѝ през 70-те години на миналия век.[4] Именно това състояние на нещата представлява ахилесовата пета на секуларната биоетика.
За всички е ясно вече, че постмодерните общества се характеризират с „какофония“ от морални визии, характеризиращи всички сериозни дискусии в политиката на общественото здравеопазване. Излишно е да споменаваме, че статутът на моралния плурализъм на съвременната биоетика е сериозно утежнен от присъствието на традиционното (православно) християнство и неговата биоетика, която се основава на съвсем различна парадигма. Изключването на морала и биоетиката от признаването на Божието съществуване по същество променя характера на морала, биоетиката и здравните политики. Както вече беше отбелязано, щом постмодерният човек вече не разпознава Божието присъствие в своя живот, той губи способността да идентифицира даден морал или биоетика като авторитетни и канонични. Отсъствието на Бога в секуларната биоетиката задава полифония на биоетичните концепции. Светската морална рационалност винаги води до надценяване на разума като краен критерий. В съвременната клинична практика се предлага пакет от услуги, предоставяни от биоетици, който включва правни съвети (например за информирано съгласие, предварителни указания) и посредничество при конфликти между лекари, медицински сестри и пациентите и техните семейства.[5] Обичайните услуги на клиничните биоетици обаче са услуги, които човек може да очаква от адвокати, правни медиатори и психолози. Тези морални услуги преди всичко изясняват правните понятия и правят анализ на моралните аргументи. Както и при секуларната културна революция на Просвещението, така и на секуларната революция, която породи секуларната биоетика, бяха възложени твърде високи морални очаквания. Надеждата за канонична морална визия затъна в полифонията на моралния плурализъм. Кризата на секуларния морал и нейните последици за секуларната биоетика до голяма степен се отричат днес, но липсата на консенсус по отношение на основните морални въпроси показва очевидността на тази криза.
Моралът и биоетиката са опредено многолики, защото различните конкурентни етични визии се основават на различни етични възгледи, осигурени от различни морални предпоставки и правила на доказателствата, поставени в различни морални парадигми. Полиморфията на морала създаде множество биоетични концепции, защото защитниците на различни позиции по отношение на различните биоетични казуси и здравни политики не споделят едно мнение по основните биоетични казуси, въпреки че следват единен секуларен епистемологичен апарат.[6] Резултатът е радикално обезценяване на интегритета и силата на секуларната биоетика, защото тя не може да осигури безспорни морални насоки по основните биоетични казуси. През годините се направи опит за игнориране от страна на секуларната биоетика на различните мнения по биоетичните казуси, но в този случай се игнорира моралният плурализъм, на който се основава самата секуларна биоетика.
Православната перспектива по биоетичните казуси – едно различно етосно начало
Традиционната християнска биоетика е различна по съдържание и функция от секуларната биоетика. Тя не цели създаването на нова конвенционална етична система, подобна на секуларната. Нейната задача е преди всичко да покаже органичната връзка между теорията и практиката и да култивира личностноцентрична етика.[7] Тя не приема предполагаемите безлични морални принципи и цели, които водят до изкривяване на моралния живот. Предлагането на готови решения по биоетични проблеми води до затваряне на църковния етос в границите на нормативната етика, която функционира като утилитарна морална система.[8] Теологията и биоетиката на православното християнство служат на една кардинална цел, доста различна от тази на секуларната биоетика. Православното християнство се стреми да установи права вяра и право действие – чрез право поклонение. Опитът (праксис) на християните е същностна характеристика на светоотеческото разбиране за етосно формиране на човешкия живот според истината. Този опит прави възможна богословската рецепция на биоетичните казуси.[9]
Съвременният обществен живот изправя Православната църква пред актуални биоетични проблеми, а затова и църковният етос има за свои екзистенциални граници общението и личността, а биоетичните проблеми могат да бъдат разбрани само когато се разглеждат в тази общностна и личностна перспектива,[10] в противовес на дискурсивните секуларни рационални разсъждения, които се стремят преди всичко да изразят моралните ангажименти на гражданите. Теологията и биоетиката на православното християнство са неразделна част от пътя към човешкото спасение. Епистемологичните, метафизичните и аксиологичните ангажименти на православното християнство, които оформят неговата биоетика, имат различен характер от секуларната биоетика и от голямата част от западната християнска биоетика. Първо, православното християнство няма морална теология, тъй като тя възниква и се развива в римокатолицизма. Също така няма и морална философия, която римокатолицизмът заимства и реанимира от гръко-римската езическа морална философия от 5 в. пр. Хр.
С други думи, православното християнство няма академично установени морална философия и морална теология, които да посредничат в отношенията между Бога и човека, което на Запад се приема за даденост, а именно – академичният научен труд да е откъснат от християнския аскетизъм.[11] Теологията на западното християнство развива идеята, че човек може да разграничи доброто и правото, без да е необходимо право (ортодоксално) поклонение на Бога. Единственият истински посредник между Бога и човека не е някаква академична етична дисциплина, а Богочовекът Христос. Нещо повече, Църквата не е просто светска институция, а Тяло на Христос в Светия Дух. В тази перспектива трябва да посочим, че мистичното съпреживяване на вярата в най-добрия смисъл е това, което прави православната етика и етос радикално различни от секуларната биоетика. Православната биоетика се фокусира върху духовното познание, без да игнорира дескриптивното.[12] Фокусирането единствено и само в емпиричното знание води до игнориране на духовното знание като източник за познание.[13]
Второ, за да възприеме вярно биоетиката, човек трябва да има благодатта, енергията на Бога, която се получава чрез вярно насочено благочестие и поклонение не на творението, а на Твореца. Етосоопределящото морално познание изисква повече от интелектуален анализ и размисъл. В резултат от това само и единствено емпиричното познание е релевантно при дискусията и решаването на биоетичните казуси. Акцентът върху духовното познание от страна на православната биоетика дава възможност на Божиите енергии (благодат) да действат във вярващите и те да придобиват знания, които излизат извън рамките на дескриптивното.
В съвременния свят лишенията или ограничаването в който и да било аспект на живота са дълбоко непознати и дори звучат дискриминационно, а затова и аскетичното мислене и аскезата нямат място в съвременното консуматорско общество, а те са в основата на вярното осмисляне на биоетичните въпроси. В нашата епоха човекът е роб на своите придобивки в резултат от развитието на технологиите. Тези характеристики на консуматорския манталитет са същността на неолибералния етос на съвременния човек. В противовес на този манталитет православната биоетика, с помощта на аскезата, дава възможност да се постигнат две основни неща, невъзможни за човека от 21 в. Посредством аскезата човекът се отделя от нещата, които го заобикалят или които притежава, и по този начин може да осъзнае и да види отстрани същността на проблема. Едва след осъзнаването на даден проблем (какъвто и да е той) е възможно заемането на вярна позиция и вземане на вярно решение, тъй като, освобождавайки се от страстите посредством аскезата, се променя отношението към света и той вече е не даденост, а дар от Бога. По този начин православната християнска биоетика винаги се намира в рамките на аскетичната практика, насочена към духовното излекуване на душата и тялото, а не „остава“ в рамките на интелектуално независимата, академична етична наука.
Заключение
Предложените кратки разсъждения не изчерпват темата за кризата на секуларната биоетика, а само представят кратка диагностика на някои от проблемите, които засягат секуларния морал и биоетиката. Проблеми, свързани преди всичко с последиците от прекъсването на връзката между секуларната биоетика и Източника на цялата реалност – Триипостасния Бог. Последиците от тази прекъсната връзка са, първо, че секуларният морал е изключен от възможността да се основава на Божието откровение, а затова и той е „неканоничен“; второ, Просвещението създаде високи очаквания за секуларния морал и биоетиката, но нито тя, нито клиничните биоетици, с техните многобройни роли в болниците и в комитетите по етика, могат да осигурят канонично морално ръководство; трето, и най-важно, това състояние на нещата е резултат от самото разбиране за същността на морала, в което човек е призован да мисли за биоетичните казуси от гледна точка на абстрактните принципи и безличните етични цели. Констатираното състояние на нещата е породено от кризата на секуларния морал, която, от своя страна, е резултат преди всичко от отделянето на човешкия живот от Извора на всяко добро и благо – Триипостасния Бог.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин