Новомъченичеството в комунистическата история на страната ни
Историята на всеки народ е поредица от периоди на възход и упадък, но за разлика от светските историци, за които често тази история е плод на определени натрупвания и случайности, църковният историк вижда в нея премъдрия домостроителен план на Твореца за спасението на всички. И именно периодите на падение, на най-големите трагедии в историята на един народ са тези, които трябва да бъдат осмисляни най-дълбоко и в детайли, за да бъде разчетено посланието на Бога, което Той изпраща чрез тези събития. Както казва един от големите съвременни сръбски архиереи св. Николай (Велимирович), убийците на Христос и неверниците до ден днешен прокламират само Христовата смърт, християните – и смъртта, и Възкресението. За първите трагедията на Голгота представлява триумф на смъртта, за християните – триумф на живота. За убийците и враговете Христос е победен, за християните – Христос е победител. Два различни прочита на фундаменталното събитие в историята на човечеството.
Християнството има тази обърната и скандална за логичното мислене перспектива – да вижда величието в поражението, силата в слабостта, според думите на Бога: Силата Ми в немощ напълно се проявява (2 Кор. 12:9). Именно в моментите на човешко безсилие, когато човешкият дух е стигнал пределите на своите възможности, се открива място за намесата на Бога. Намеса огнена, изгаряща непотребното и отделяща златото от сламата.
Ние, богословите и църковните историци, сме все още в дълг пред християнската общност у нас, защото не сме предложили своя цялостен, убедителен и църковен прочит на гоненията срещу Църквата в България през комунистическия период. От нас самите зависи да видим величието в тези трагични събития за историята на България и Христовата църква. А това е много важно, защото няма да е преувеличено, ако кажем, че възраждането на същинския християнски живот в нашата Църква зависи от осмислянето на саможертвата на Христовите изповедници през богоборческия режим.
За нас, историците, е безспорен факт, че Църквата е най-жива и най-силна, когато е гонена; и доказателство за това е раннохристиянският ѝ период – периодът на мъчениците, на гоненията срещу християните, който даде над двадесет милиона „свидетели”, т. е. мъченици за Христос. Тази цифра ужасява и днес. Ако обаче направим уточнението, че населението на земята тогава е било в десетки пъти по-малко от това, което имаме днес, и че цялата Римска империя е имала население от порядъка на 40-50 милиона души, то това е определено най-голямата трагедия в историята на човечеството. По парадоксален и противоречащ на здравия разум и логика начин обаче този период на поражение се превръща в най-големия триумф на Църквата. В кръвта на мъчениците се ражда най-непоколебимото свидетелство за истинността на нашата вяра, което вече две хиляди години озарява, вдъхновява и спасява света. Господ мина през Голгота, за да възкреси живота, пътят на истински вярващия също трябва да мине оттам: ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име (Мат. 24:9). Тертулиан казва, че кръвта на мъчениците е семе, от което се ражда вярата, а затова и в историята на Църквата се редуват периоди на гонения, следвани от разцвет на вярата и светостта.
В противовес на това трябва да отбележим, че прекалено дългите периоди на спокойствие, на опитите за вкарване на Църквата и държавата в едно русло водят до залиняване, до обезличаване на духовния живот на самата Църква. Както казва известният руски дисидент и антикомунист Иван Солоневич, чийто житейски път минава и през България, държавата строи храмове, но оставя Църквата в запустение.[1] Днес повече от всякога Църквата ни има нуждата да излезе от сянката на политиката и политическата конюнктура и да заеме мястото, за което нашия Господ Иисус Христос се разпна.
Когато светостта, която е плод на действието на Светия Дух в живата Църква, започне да оскъднява, когато солта започне да губи силата си (Мат. 5:13), Бог допуска изпитания, при които с кръвта си верните оросяват „корените” на Църквата, за да започне тя обилно да дава отново плодове. Османският период в българската история на Църквата дава стотици мъченици за вярата и техният подвиг и смърт катализират възстановяването на църквата ни, раждат няколко поколения големи духовници, богослови, вярващи. Когато обаче възрожденският пламък започва да загасва, Бог изпраща на църквата ни ново поколение свидетели, които да осветят с мъченическия си край мрака на атеистичната пропаганда, разпростиращ се над земната родина на св. Йоан Рилски. Такива свидетели на Христос са духовници-мъченици като митр. Борис Неврокопски, архим. Ириней (Попконстантинов), о. Евстатий Витошки и още стотици други.
Днес нашата църква вече три десетилетия живее в условия на свобода. Свободата обаче винаги е била най-голямото изпитание за християните, защото изисква голяма зрялост. Ще успеят ли вярващите да останат верни на Христос, когато всичко им е позволено (срв. 1 Кор. 6:12), ще Го потърсят ли тогава, когато животът им не е застрашен, или ще потънат в блатото на ежедневието, забравяйки радикализма на Христовото евангелие и превръщайки се в конформисти? Белег на това духовно бодърстване, според нас, е и интересът към живота на новомъчениците на нашата църква през комунистическия период. Апатията към тяхното дело е изобличително свидетелство за топлохладността ни в Христос. А топлохладните души не могат да дадат плодове в Църквата, тях Господ ги изблюва от устата Си (Откр. 3:16).
Затова пътят към същинското възраждане на църковния живот у нас минава през канонизацията на новомъчениците на комунистическите гонения, което ще свидетелства за духовната зрялост на българските християни и за това, че нашият народ и църква действително са успели да разпознаят величието и победата над злото в трагедията на стотиците невинно избити Христови чеда у нас. Отвъд мрака на Голгота винаги пребъдва светлината на Възкресението, която се излива обилно върху всички изповедници на Христовото име, а чрез тях и върху техните наследници по род и дух, изповядали пред света техния подвиг.
Пред нашето църковно поколение стоят две важни задачи: да издирим и направим достояние на Божия народ у нас всички сведения за избитите от комунистите клирици и миряни, като отсеем с християнска честност истината от заблудата и като посочим на вярващите техния пример. Християните винаги имат нужда от образци на духовна смелост, от изповедниците, които да им покажат, че човешкият дух може да се издигне над материалните облаги и дори над инстинкта за запазване на земния живот – стига да има пред очите си вечния живот в Христос. И точно тук е втората, не по-малко важна задача, която нашето църковно поколение трябва да разреши – не е достатъчно само да възстановим паметта за българските новомъченици чрез публикации, конференции и книги. Църквата има нужда не просто от памет, но от молитвена памет. Тази молитвена памет трябва да се отглежда внимателно. Имаме свидетелствата на такива пастири като св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски, които са си поставили като първостепенна задача в своето време да развият молитвената почит, молитвената връзка на християните с новомъчениците от онова време – съвсем скоро след завършека на антихристиянските гонения в Римската империя. Без молитвена връзка, без включването на паметта за новомъчениците на комунизма в литургичния живот на Църквата делото ни ще остане наполовина свършено. Защото самите убити за Христос нямат нужда от човешка прослава, нито от канонизация. От тези неща има нужда земната Църква, живите сега, които да черпят вдъхновение от тяхното мъжество, но и да имат небесната им помощ и закрила в ежедневието си. От живата памет за мъчениците има нужда и светското общество, за да помни жертвите на войнстващия атеизъм и да не се подлъгва по примамливия аромат на неговите отровни цветя.
Във връзка с първата задача – да формираме памет за новомъчениците на комунизма, възниква следният въпрос: как трябва да се говори за новомъченичеството, за да бъде църковното слово убедително и за да даде плодове? Отговорът зависи от това какви плодове очакваме. Ако очакваме да предложим един нов празник в календара на националната памет, то за жертвите на комунизма може да се говори църковно-патриотично, в близък до политическия дискурс. Според нас обаче този подход няма да даде очакваните църковни плодове. По този начин новомъчениците могат да бъдат издигнати като примери за съвременни народни герои, те могат да са повод дори за национална гордост, но не могат да вдъхновят към покаяние. А без покайно стоене пред Божиите очи, без смирено осъзнаване на собствения екзистенциален крах, без призоваване на Христовата помощ и помощта на Неговите мъченици, които вече са минали по този път, свидетелството за Христос е невъзможно.
Затова за новомъчениците на комунизма следва да говорим не през призмата на винаги ограничените национални интереси, не като повод за горделиво превъзнасяне на една църква над друга, като имаща славни страници в своето минало и очаквания за още по-славно бъдеще. Христовите мъченици не са национални герои – и това трябва много добре да бъде осмислено. Това е стереотип, който ние трябва да преодолеем, ако искаме словото ни да бъде църковно, а не политическо. Ние нямаме нужда от герои, с които да се хвалим. Пък и, както свидетелстват запазените документи, смъртта на новомъчениците не е била никак героична, според светските представи за геройска смърт. Българските новомъченици на комунизма очакват от нас не фанфари и бляскави чествания, а вглеждане в трагедията на тяхното време, осмисляне на причините, довели до бързото разпространение на атеизма сред християните, и най-важното – покаяние. Без такова покаяние, без изпитване на съвестта ни (с въпроси като: А ние бихме ли устояли? Здрава ли е основата на вярата ни или сме стъпили на подвижния пясък на конформизма?), никога не може да сме сигурни чие дело продължаваме – на изповедниците, останали верни до смърт, или на техните гонители.
Ориентир във всичко това неизменно ще ни бъде Христос, Който не обещава земен успех на Своите последователи. Той не иска Неговите църкви да са облечени в пурпура на светското могъщество, а ги иска облечени в смирена багреница, готови винаги да дадат отговор за своята надежда и, ако трябва, да отдадат и живота си за Този, Който пръв умря за нас.
Бих искал да завърша с думите на свщмчк митр. Серафим (Чичагов): Гонението ще свърши и православието отново ще възтържествува. Днес мнозина страдат заради вярата, но това е пречистване на златото в духовната пещ на изпитанията. След това ще има толкова свещеномъченици, пострадали за вярата Христова, колкото не помни цялата история на християнството.
Затова нека помним: нека отворим тази страница от българската църковна история и запишем в нея имената на свещеномъчениците, последвали у нас Христос в Неговата Голгота. За да имаме надежда, че по техните молитви и ние ще участваме във всеобщото възкресение на праведните. Амин!
* Доклад, изнесен на научната конференция Неврокопският митрополит Борис – стожер на православната вяра и духовност, посветена на 70-годишнината от мъченическата смърт и 130-годишнината от ражденето на Неврокопския митр. Борис, 16-17 ноември 2018 г., Благоевград (бел. ред.).
[1] Солоневич, И. Народная монархия, М. 2010, с. 446.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) Георги Каприев |
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)