Мъдрост, разумно познание и диалог според Максим Изповедник
За Максим Изповедник, както и за цялата византийска традиция, най-висшето познание е богопознанието. То не само е най-високата тема на първата философия, но е и хоризонтът, от който се мисли за познанието изобщо. Познавателното измерение и познавателното осъществяване на богословския опит е мъдростта. С думата „мъдрост” (σοφία) Максим обозначава най-напред божествената мъдрост, която се интериоризира от блажено съзерцаващите според мярата на всеки от тях да я възприема. Мъдрецът има мъдростта като устойчива вътрешна нагласа (ἕξις). Красотата на мъдростта е въ-практикувано знание (γνῶσις ἔμπρακτος) и въ-мъдростена практика (πρᾶξις ἔνσοφος), при което сетивата и умът са в съвършено единение под действието на Духа. Затова този тип знание бива определян и като сетивност (αἴσθησις): свръх-сетивна сетивност, познаване чрез проста интуиция (κατὰ ἁπλῆν προσβολήν), непосредствено.[1]
Спецификата на мъдростта се очертава в сравнението ѝ с рационалното познание. Максим подразделя менталната сила на душата (различавайки я от жизнената сила) на теоретично (τὸ θεωρητικόν) и практическо (τὸ πρακτηκόν), при което теоретичното се припознава като ум (νοῦς), а практическото като разум (λόγοι). Умът е и се нарича мъдрост (σοφία), продължава Максим, когато съхранява непроменливи всичките си движения към Бога.[2] Умът е този, който се разгръща в неизразимо мълчание и познание. Той бива воден към истината чрез истинното и непрестанно познание (δι᾽ ἀλήστου τε καὶ ἀκατελήκτου γνώσεως).[3] Истината дефинитивно се свързва не с разума, а с ума. Разумът, от своя страна, се асоциира с мисленето, при което бива отнасян не към истината (ἀλήθεια), а към благото (ἀγαθόν). Разумът се разгръща въз основа на практическата хексис.
Има още един аргумент за отказа от пряко обвързване на разума с постигането на истината. Размишлявайки за начините на съществуване на човешката природа преди и след греха, Максим заявява, че в новия начин на съществуване човекът бива движен от три неща: от неразумните представи (περί φαντασίας ἀλόγους), резултат от заблудата на страстите; от принципите на изкуствата, упражнявани заради полза (περί λόγους τεχνῶν ἐκ περιστάσεως διά τήν χρείαν); от естествените принципи според закона на природата, за да ги познава (περί φυσικούς λόγους ἐκ τοῦ νόμου τῆς φύσεως διά μάθησιν). Очевидно, никой от тези мотиви, отсича Максим, не е движил предгреховния човек по начало (κατ᾽ ἀρχήν) и с необходимост (ἐξ ἀνάγκης). За своето съвършенство той се е нуждаел само от безотносителното (ἄσχετος) движение около Бога. Тъй като човекът е бил безстрастен по благодат, той не е допускал никакви заблуди, следващи от страстни представи и в името на наслаждението. Дори познанието в райския начин на съществуване не се е осъществявало чрез „естественото съзерцание” (περί τήν φύσιν θεωρίας), т. е. посредством способностите на естествения разум, който познава задължително дискурсивно, а чрез непосредственото познаване на истината, защото между Бога и първия човек не е имало нищо (οὐδέν οὖν εἶχεν ὁ πρῶτος ἄνθρωπος μεταξύ Θεοῦ καί αὐτου), положено като предмет на научно познание (πρός εἴδησιν), което би било способно да възпрепятства постигнатото по силата на любовта роднинство (συγγένεια) на човека с Бога. Тъй като в своето съществуване човекът не се е нуждаел от нищо, той е бил свободен от произтичащата от обстоятелствата необходимост, изискваща изкуствата, възникнали заради постигането на полза. Човекът е бил „гол по простота” (γυμνός τῇ ἁπλότητι), защото е превъзхождал всяко изследване, протичащо според природата. Той е бил по живота си свободен от изкуствата (ζωῇ τῇ ἀτέχνῳ), защото е бил чист от всеки живот, изпитващ нужда от изкуства. По силата на собствения си свободен избор обаче, сега човекът справедливо стои по-ниско от онова, което той съобразно своя произход е превъзхождал по природа.[4]
Максим гледа познанието на явленията, имащо начало от сетивата и дължащо се на работата на разума, откъдето произтичат изкуствата и науките, като компенсаторен механизъм, за да би могъл да възстановява в някаква степен загубеното непосредствено познаване на Бога и живота в близост до Бога. Те следва да бъдат определяни като съпровождащи духовното съзерцание и да бъдат оценявани положително само от перспективата на актуалния начин на съществуване на човешката природа.
И така: умът и разумът се определят като първите сили на душата и в тяхната активност като мъдрост и мислене се разпознават като първите енергии (πρώτας ἐνεργείας) на душата.[5] Умът е душевната сила, чрез която може да се получи непосредствено истинно знание, включително за божествеността, докато разумът е в състояние да постигне само едно дискурсивно и опосредено от крайните неща познание, което освен това се свързва с областта на практическото, а следователно и с аскезата, т. е. с упражняването на душевните и телесните добродетели. Максим съвсем не е самотен в историята на средновековната философия с убеждението си, че човек може да мисли правилно и все пак да не разбира истинно.
Умът постига границата и определението на своето движение около истината (περὶ τὴν ἀλήθειν ὁ νοῦς ὅρον τῆς κινήσεως δέχεται),[6] при което изразът показва, че става дума не за непосредствено докосване, а за приближаване в рамките на широк кръг около нея. Подчертава се, че незабравимото знание (ἄληστος γνῶσις) е постоянно, т. е. вечно движение (ἀεικινεσία) на мъдростта, съзерцанието и знанието (т. е. на силата, хексиса и енергията на ума) около познаваемото, което стои свръх всяко знание (περὶ τὸ γνωστὸν τὸ ὑπὲρ πᾶσαν τὴν γνῶσιν). Границата (πέρας) на незабравимото знание е именно истината като познаваемо, за което нищо не остава скрито (ἀλάθητον γνωστόν).
Самата истина остава непостижима докрай за ума и въпреки това тя – като негова целева причина, около която той кръжи непрестанно в своята завършеност – конституира и нормира неговото битие. Истината е битийната граница на ума, която той е способен да възприема на най-високото стъпало на своето възхождане, без обаче да може да достигне съвършено. Това истинно възприемане на истината par excellence е приоритет на ума и на никоя друга душевна сила.
Това обаче не означава, че разумът няма съвършено никакъв достъп до истината и не стои в никакви отношения с нея. Последната граница на разума е благото, което е Бог, Който ограничава всяка сила на разума. При благото има края си всяко движение на разума.[7] Но Бог, Който е истината, е тъждествен с Бог, Който е благото. Битийната задача на душата е да сбере ведно всички свои сили и енергии и да стане единовидна (ἑνοειδή), с което едва може да се едини с Бога.
Само по себе си обаче съждението (κρίσις) на естествения човешки разум стои в релация (σχέσις) с материята и нещата, подлежащи на изменение. Ето защо това съждение е смесено, принципно свързано с практиката и зависимо от нея.[8] Познаващите по този начин се ползват от сетивата и разума си, при което се стремят към истината посредством изследване на феномените и фигурите, посредством буквите и сричките. Този начин на познание е осъден с необходимост да прави грешки и да се подвежда по заблуди. Така очертаният път на познанието е пътят на философията в дисциплинарния и специализиран смисъл на думата дори когато става дума за християнската философия. Светците, напротив, познават чрез своя чист и свободен от всякакви затъмнения ум непосредствено и безпогрешно както логосите на нещата, така и божествеността. Този начин на познаване, тази „божествена философия”, бива наричана мъдрост и в този именно смисъл бива противопоставяна на дискурсивната философия.[9]
Но това е и основанието на Максим да търси връзката между тях. Начините на познание, казва той на едно място, са общо два: мъдрост и философия (σοφία καὶ φιλοσοφία). Първата съдържа и приема в себе си всички богоподобаващи и благочестиви начини на познание и мистичните и естествени принципи (λόγοι), обгръщащи всичко. Философията пък обхваща логосите на нрава (ἔξις) и познавателната волева нагласа (γνώμη), на практиката (πρᾶξις) и съзерцанието (θεωρία), на добродетелта (ἀρετή) и знанието (γνῶσις) и напредва като към своя причина към мъдростта в едно взаимно обвързващо ги сродство (οἰκετότης σχετική).[10] Оттук се вижда същественото място на философията в сегашния начин на съществуване на човека и нейната връзка с мъдростта. Мъдростта е едновременно причина за възникването на философията и нейна цел. Тя стои в нейния генезис и я движи като целева причина. Целта на философията е да се влее в мъдростта, да се превърне в мъдрост. Нейната относителна самостоятелност следва тъкмо от необходимостта богопознанието в този начин на съществуване на човека да става и посредством творението, посредством природните логоси, чието познание със силата на разума е сферата на философското. Необходимото присъствие на философията в този статус на човешкото я различава от всички интелектуални и полезни изкуства, чиято цел е задоволяването на потребности и постигането на ползи, следващи нуждите, предизвиквани от неблагоприятните външни обстоятелства на сегашното човешко съществуване.
Характерът на мъдростта и разумното разбиране предначертава сложната позиционираност на диалога в техния контекст. Мъдрецът или, казано по християнски, светецът пребивава в мъдростта и я практикува. Ако диалогът бъде мислен като съвместно постъпателно движение към истината, той няма място на това ниво. Истината е непосредствено налична. Мъдрецът свидетелства за нея с жизнената си практика, която включва и вербалното свидетелстване, но основното място там се заема от действието. Утвърдителното богословско свидетелство, подобаващо само на светците, твърди Максим Изповедник, следва от тяхното просветление, имащо доказателствена сила. Този тип свидетелство е делото на мъдростта. „Божествената философия” на светците е тъждествена с тяхната мъдрост. Нейните носители се гледат като представители на самото царство Божие (βασιλεία τοῦ Θεοῦ). В тяхното неизменно тъждество в живота по добродетел те са сравними с благолепното жителство и благото състояние на ангелите около Бога.[11] Изразът „божествена философия” (κατά Θεόν φιλοσοφία, θεία φιλοσοφία) или „пълна философия” (πληρεστάτη φιλοσοφία) е по-скоро означение за живеенето на самия божествен живот. Такъв вид познание надхвърля всяка собствена сила и енергия на човешкия ум. То е познание чрез божествените енергии и в тези енергии, които са свръх-природни за ума. Тази истинна или божествена философия e фундaментът на дискурсивната християнска философия. За себе си Максим заявява смирено, че той самият няма благодатта на опита и следователно е в състояние само по пътя на философската рефлексия да тълкува свидетелствата на светците, така че представя въпросите, визиращи богословски теми, само по пътя на предположението, а не утвърдително, с претенция за необходима истинност (στοχαστικῶς, ἀλλ᾽ oὐκ ἀποφαντικῶς). Затова призовава към предпазливост при работата с разума, иде ли реч за размисъл върху високите богословски тайни.[12]
Диалогът е проблематичен и на нивото на чисто рационалното. Тъкмо поради опосредения достъп на разума до истината, неговата изява е неизменно свързана с напредване чрез изследване, с преминаване през заблуди и грешки. Той няма критерия за истинност при себе си. На всеки логос противостои друг логос, упорстват да повтарят византийските мислители. Поради това текстовете, оформени като диалози, имат най-вече полемичен или обаче наставническо-дидактичен характер. Мястото на същинския философски диалог е кръгът от пребиваващи в един дух единомишленици: това е приятелският кръг на школата, демонстративно недопускащ в себе си непосветените, „чуждите”. Едва този диалог служи на същинската цел на дискурсивната християнска философия, устремена към вливането си в мъдростта.
* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 10 (127), 2017, с. 21-25 (бел. ред.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин