Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Св. апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България

Сряда, 19 Юли 2017 Написана от Венцислав Каравълчев

St AndrewВъпреки определените успехи на българските учени, изследващи историческото ни минало, и независимо от немалкото публикации, които се стремят да запълнят големите бели полета в мозайката на българската история, неизследваните теми продължават да заемат огромен дял в тази мозайка. Дори проблематика, върху която има десетки статии и монографии, продължава да крие много неизвестни – такава е спецификата на историческото познание, което не може да направи пълна възстановка на миналото, но изследва единствено следите за събитията, останали в общата памет. В полето на църковната ни история празнотите в историческото изследване са още по-големи. Миналото на България в църковно отношение крие неподозирани дълбини и богатства, които трябва да бъдат разкривани и правени достояние на сънародниците ни, особено в тези трудни и оскъдни на духовност времена, за да вдъхновяват още повече вярващите и да приобщават към Църквата онези, които се намират вън от нея.

Без преувеличение можем да кажем, че земите на днешна България не само са били осветени от проповедта на апостолите и техните ученици, но и че християнството пуска дълбоки корени тук още от първия век, а кръвта на ранните мъченици, които слабо или въобще не познаваме, е напоила тези корени толкова обилно, че дървото на Църквата ни няма да се поклати, независимо от превратностите и безплодието на времето. Неслучайно Божият промисъл е отредил Българската църква да бъде начатък за всички славянски църкви, да бъде съборно определена за първата патриаршия извън древната пентархия – Константинопол, Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И понеже в Църквата случайности няма, а всичко е по промисъл и воля Божия, Сам Господ е призовал трима от своите апостоли да проповядват благата вест по нашите земи. Това са св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Филип и св. ап. Павел. В настоящата статия ще се опитаме по-задълбочено и внимателно да разгледаме дейността и свидетелствата за тази дейност на св. ап. Андрей по нашите земи.

Можем да изпитваме само радост и благоговение от факта, че именно първият призован за апостол от Господ Иисус Христос, св. Андрей, е един от благовестниците по нашите земи. Нещо повече, земите на днешна България – Добруджа и Тракия са му апостолския „жребий”, затова, още по-голяма трябва да бъде радостта ни от факта, че Сам Господ Иисус Христос го изпраща на проповед тук. С известно съжаление и тъга трябва да отбележим, че макар проповедта на св. ап. Андрей по нашите земи да е известен на науката факт, в българската историография няма нито едно изследване по въпроса. А темата е изключително интересна и многопластова. За сметка на това в страни като Русия, Грузия, Румъния има стотици научни разработки и публикации, които всячески се опитват да свържат историята на техните поместни църкви с името на св. апостол Андрей, като е интересно да отбележим, че при разработването на тези въпроси неминуемо се засяга и връзката на тези земи с българите.[1] А ние, които и до днес живеем в земите, където е звучала проповедта на апостола по заповед на Самия Господ Иисус Христос, продължаваме да търсим източник за национално вдъхновение единствено във военната си история или пък в съмнителни духовни движения като богомилството, дъновизма и т. н., които са носители на болна мистика, а поради своята дуалистична природа са безплодни в културно и социално отношение.

Кой е св. апостол Андрей Първозвани

Според Св. Писание св. ап. Андрей е роден във Витсаида, брат е на ап. Петър и е съгражданин на ап. Филип (Иоан 1:44; Мат. 4:18). Впоследствие живее заедно с брат си в къща в Капернаум (Марк 1:21-29). Бащата на св. ап. Андрей и на св. ап. Петър се казва Йона (Мат. 16:17). В по-късно време, на базата на гръцкия текст на Евангелието от св. апостол Йоан Богослов се ражда т. нар. гръцка легенда, която предполага, че бащата на апостолите Андрей и Петър се казва Йоан, а майка им Йоана (Иоан 1:41).[2] Тук е редно да отбележим, че според новите изследвания е допусната грешка в интерпретацията на най-старото сведение, дадено от евангелист Матей. Той буквално пише: Simon Baryönä, което по-късните интерпретатори и преводачи разделят на BarYönä, т. е. син на Йона. Всъщност, така както е записана думата в оригиналния текст на св. ап. Матей – Baryönä неразделено има значение на бунтовник, екстремист, зилот, т. е. в миналото си Петър, заедно с брат си, бъдещия апостол Андрей, са участвали в съпротивата срещу Рим.[3]

Името на ап. Андрей е гръцко (Ἀνδρέας) и означава смел, мъжествен, доблестен. Гръцките имена на св. ап. Андрей, на св. ап. Филип и на други новозаветни персонажи показват колко дълбоко е проникнало гръцкото влияние и култура през този период в библейските земи.[4] Апостол Андрей е един от двамата ученици на св. Йоан Предтеча и Кръстител, които след свидетелството му последват Господ Иисус Христос (Иоан 1:35-40). Тъй като ап. Андрей е станал първият ученик на Господа, Св. Предание го нарича Първозвани. След като прекарва един ден с Христос, той призовава и брат си Петър да стане Христов последовател (Иоан 1:41-42). По свидетелството обаче на св. евангелисти Матей и Марк, апостолите Андрей и Петър, заедно с Йоан и Яков, са били рибари и по време на риболов са били призовани от Господа (Мат. 4:18, Марк 1:16). Можем да допуснем, че ап. Андрей е заемал някакво особено място сред апостолите. Основание за това ни дават някои събития, отразени в Св. Писание. Така например, при чудесното нахранване на петте хиляди с пет хляба и две риби апостол Андрей изглежда е някакъв отговорник за посетителите (Иоан 6:8-9). Подобен пример имаме и при посещението на елините, дошли в Йерусалим за Пасха, които пожелали да видят Господа. Елините се обърнали първо към св. ап. Филип, той от своя страна към св. ап. Андрей и те заедно отишли при Господа (Иоан 12:21-22). Заедно със св. апостоли Петър, Яков и Йоан, ап. Андрей е участник в беседата на Спасителя на Елеонската планина (Марк 13:3). Той присъства заедно с останалите ученици на Тайната вечеря и при явяването на Господа на апостолите след Възкресението, а също така и при Неговото Възнесение (Деян 1:13). Последното известие, което имаме от Св. Писание за ап. Андрей, е неговото участие в избора на дванадесети апостол, на мястото на Юда Искариотски, и присъствието му в деня на Петдесетница при слизането на Светия Дух (Деян 2:1).

Св. апостол Андрей и мисията му в земите на днешна България

Както вече отбелязахме, последното споменаване за ап. Андрей в Св. Писание е в книга Деяния Апостолски. Подобно е положението и с дейността на повечето от апостолите, за чийто живот и проповед, както и за мъченическата им смърт научаваме от други източници извън Писанието, много от които днес са извън каноничната литература. Фактът, че някои сведения са почерпени от неканоничната или апокрифна литература, не бива да ни смущава.[5] Тези произведения са били извадени от кръга на каноничната литература не защото съдържат сведения от географски характер, посочващи пътуванията и местата на проповед на апостолите, а защото в тях са застъпени учения, които се разминават с учението на Църквата. Един пример са сведенията за живота и дейността на Пресвета Богородица след Христовото Възнесение, които днес са широко застъпени в православната книгопис и богослужение и които също са почерпени от апокрифната литература, което ни най-малко не намалява стойността и достоверността им.

Най-ранното и съответно най-достоверното по отношение близостта във времето житие или описание за дейността и чудесата на св. апостол Андрей, наречено „Деяния Андрееви” (Acta Andreae), е било съставено още в средата на 2 век.[6] За съжаление то не е достигнало до нас в оригинал. Причините за това са много, но вероятно главната сред тях е, че то има гностичен характер и попада под ударите на т. нар. Decretum Gelasianum, с който се определя кои книги са канонични и съответно добри за четене и кои апокрифни и забранени за четене.[7] Независимо от превратностите на времето то се съхранява поне до края на първото хилядолетие след Христа. От 9 век имаме свидетелството на св. патриарх Фотий († 891 г.), че „Деянията на св. ап. Андрей” са били все още цялостно запазени в периода на неговото предстоятелство на патриаршеската катедра в Константинопол.[8] За тези „Деяния Андрееви” споменава също и Евсевий Кесарийски (265-340), което означава, че по-негово време те са достатъчно популярни, но са ги причислявали към произведенията, дело на еретици.[9] Според специалистите св. Григорий от Тур е човекът, направил съкратения латински превод на тези „Деяния”, който е достигнал до нас.[10] Опит за пълна реконструкция на „Деяния Андрееви” прави Ж. Прийор, който на основата на гръцки, коптски, латински и арменски ръкописи смята, че е успял да възстанови текста на апокрифа.[11] Възстановеният текст показва, че там няма елементи, които да го определят като еретически, но се застъпва краен аскетизъм, поради което ранната Църква основателно се е отнесла с подозрение към него. Този пък краен аскетизъм става причина текстът да намери широко разпространение сред манихеите.

В развитието на житийната традиция на св. апостол Андрей Първозвани още от древността възникват две направления. Първото, накратко описано по-горе, води началото си от средата на 2 век и е свързано с апокрифните „Деяния Андрееви”. Най-важната особеност на тази по-ранна житийна традиция е, че разкрива посоката на мисионерската проповед на ап. Андрей по един доста по-различен начин от този, който днес ни представят редица автори. Апостол Андрей подобно на своя брат Петър (срв. 1 Петр. 1:1), се отправя към Понт (южните брегове на Черно море), като посещава Амасия, Синоп, Никея и Никомидия, Византион, Перинт, т. е. той се движи на запад и след това на северозапад към днешните земи на България. Нито дума за някакво пътуване на изток, към Грузия,[12] към Кавказ, Китай (съществува и такава легенда), нито пък към Херсон, Крим, Киев, че дори до Ладожкото езеро и бъдещия Валаам.[13] Не, св. Григорий ясно казва, че от Мала Азия той отива в Тракия: „… Inde progressi ut venirem Thracias…” и Македония: „… et invenit ibi navem quae in Macedoniam properaret…”.[14] Различни откъслечни сведения за св. ап. Андрей ни дават и апокрифите: Евангелие от Петър (ок. 150 г.), Послание на апостолите (ок. 160 г.), Апостолските постановления (ок. 250 г.) и др.

Втората традиция е също раннохристиянска и започва своето развитие в началото на 3 век. Тя е свързана с името на Ориген († 254 г.), който прави едно уточнение за мястото, където се отправя на проповед апостол Андрей. В своите коментари към Св. Писание той казва, че св. ап. Андрей отива да проповядва в Скития (по-точно Малка Скития – земите на днешна Добруджа). Ориген смята, че Понт, Витиния, Мала Азия са мястото, отредено за проповед на ап. Петър, докато мястото, отредено за ап. Андрей е Скития. Сведенията на Ориген са достигнали фрагментарно до нас, включително през други автори, които го цитират. Оригеновото свидетелство, че Скития е отредена за проповед на св. ап. Андрей („Ἀνδρέας δὲ τὴν Σκυθίαν… ”) не се е запазило в оригинал. То е цитирано от бащата на църковната история Евсевий Кесарийски (265-340): „ταῦτα Ὠριγένει κατὰ λέξιν ἐν τρίτῳ τόμῳ τῶν εἰς τὴν Γένεσιν ἐξηγητικῶν εἴρηται”[15].[16]

Почти едновременно с Ориген, друг голям раннохристиянски писател и светец на Църквата св. Иполит Римски (170-235), свидетелства също за Скития като област на проповед на апостола.[17] В съчинението си За дванадесетте апостоли св. Иполит казва, че св. Андрей проповядва в Скития и в Тракия: „Ἀνδρέας Σκύθαις, Θράκαις κηρύξας…”.[18] От думите на св. Иполит Римски се вижда, че явно след проповедта си в Скития, св. Андрей продължава своята проповед към Тракия, от където отива в Ахая, за да намери мъченическата си кръстна смърт в главния град на провинцията, Патра: „ἐσταυρώθη ἐν Πάτραις τῆς Ἀχαίας ἐπὶ ἐλαίας ὄρθιος καὶ θάπτεται ἐκεῖ”.[19] В друго свое произведение св. Иполит Римски предоставя още интересни подробности за случилото се в земите на днешна България. В своето съчинение За седемдесетте апостоли той дава допълнителни сведения за апостолската проповед по българските земи. Там той посочва като епископ на Одесос, дн. Варна, ап. Амплий: „Ὁ Ἀμπλίας ἐπίσκοπος Ὀδυσουπόλεως”,[20] т. е. имаме косвено указание и то още от периода 1-2 век, че св. Андрей Първозвани ръкополага ап. Амплий за първи епископ на Варна. Името на ап. Амплий се появява в Св. Писание в Посланието на св. ап. Павел до римляни (16:8): „Поздравете обичния ми в Господа Амплия”. Като тълкува този пасаж, Ориген нарича св. Амплий „участник в апостолското дело”.[21]

В това произведение – списък на седемдесетте апостоли на Христос – фигурират и други интересни имена. Там например присъства името на ап. Стахий като епископ на Византион: „Στάχυς ἐπίσκοπος Βυζαντίου”.[22] За ап. Стахий св. Доротей Тирски (255-362) свидетелства, че е ръкоположен лично от св. Андрей за епископ на Византион.[23] Особен интерес за нас представляват имената на ап. Карп, който е епископ на Верит в Тракия (Верия, Верея, дн. Стара Загора):[24] „Καρπός ἐπίσκοπος Βερροίας τῆς Θράκης”,[25] както и на Зина(с), епископ на Диоспол: „Ζηνάς ἐπίσκοπος Διοσπόλεως”.[26] Необходимо е да уточним, че историята познава няколко града, носещи името Диоспол, като два от тях са в Египет, а три в Близкия изток. Единственият град в Европа, който е познат под това име е дн. Ямбол.[27] Понеже в текста на св. Иполит липсват уточнения, както е и в случая с Верея, то по отношение на Диоспол въпросът остава отворен и има нужда от отделно и задълбочено изследване. Интересно е, че в този списък имаме имената на още няколко апостоли от седемдесетте, за които знаем от други сведения и апостолски списъци, че са ръководили епископски катедри в българските земи, но които поради различни причини св. Иполит е посочил за епископи на други места. Става въпрос за св. Климент Римски, който много вероятно е пръв епископ на Сердика, дн. София,[28] но в списъка на св. Иполит е даден като епископ на Сардиния: „Κλήμης Ζηνάς ἐπίσκοπος Σαρδινίας”,[29] св. Ерм, за когото имаме сведения, че е пръв епископ на Филипополис, дн. Пловдив,[30] но в случая е даден като епископ на Филипи: „Ἐρμάς ἐπίσκοπος Φιλίππων” и др.[31]

Евхерий Лионский († 449 г.) ни съобщава също, че апостол Андрей „с проповедта си е смекчил Скития”.[32]

Св. Исидор Севилски (560-636) е поредният виден църковен деец, който говори за проповедта на ап. Андрей в Скития.[33] Съществуват още доста подобни свидетелства от периода до 10 век, на които поради ограничения обем на настоящата статия няма да се позовем. В Римския мартиролог – Marryrologium Romanum – четем: „На 30 ноември, в Патра Ахайска се чества паметта на св. Андрей, апостолът, който проповядваше Евангелието на Христа в Тракия и Скития. Той бил арестуван от Проконсула Егеас и първоначално хвърлен в затвор, после тялото му нарязано и накрая разпънат на кръст. На него той живя два дни, като поучаваше хората. И като измоли от Господа да не бъде свален от кръста, той беше обграден от голяма небесна благодат, докато една светлина за кратко го обви и той предаде Богу дух”.[34]

Най-голям интерес за нашето изследване представлява „Житие на св. ап. Андрей”, създадено в началото на 9 век от Епифаний Монах (както и направените върху него преработки на Никита Давид Пафлагон (род. 885 г.) и на св. Симеон Метафраст (10 в.), което потвърждава, че „жребият” за проповед на св. апостол Андрей са днешните земи на България. Вековните спорове за първенството между предстоятелите на Рим и на Константинопол и обвиненията от страна на Римския папа, че той, като приемник на епископската катедра на св. ап. Петър, има правото да бъде пръв между йерарсите на Църквата, докато Константинополският патриарх няма и апостолска приемственост на катедрата си, провокира византийците към усилено изучаване делото на св. апостол Андрей.[35] Епифаний Монах, един от даровитите писатели и агиографи на своята епоха във Византия, предприема пътуване по стъпките на апостола и на базата на събрания материал, както и на преработката на древните предания и сведения от църковните писатели, и на съществуващия все още по негово време текст на „Деяния Андрееви” създава едно „Житие на св. ап. Андрей”, което не само добива широко разпространение, но и ляга в основата на по-късните доработки, които правят посочените по-горе автори. Това житие, независимо, че възниква едва в началото на 9 век (между 815 и 843 г.), съдържа в себе си възможно най-много и най-пълни сведения и описания за живота и делото на апостола. То е изчистено от много от фантастичните елементи, които съществуват в апокрифите, и не без основание ляга в основата на православната традиция по отношение проповедта на св. апостол Андрей. Според Епифаний Монах от Йерусалим апостолът извършва три пътувания. По време на първото той, заедно с апостол Петър, посещава Антиохия, Анкира, Синоп, Трапезунд и като достига до земите на дн. Грузия, се връща в Йерусалим. Второто пътешествие е това, което представлява особен интерес за нас. От Антиохия той, заедно със св. ап. Йоан Богослов се отправя за Ефес, където Сам Господ Иисус Христос му се явява и му заповядва да отиде в Скития, където в Одесос, дн. Варна, ръкополага св. ап. Амплий за пръв епископ на града.

„Андрей, заедно с Йоан пристигнал в гр. Ефес, където проповядвали Словото. Там (нашият) Спасител и Господ Иисус Христос се явява във видение на дивния Андрей, като го насърчава по-скоро да достигне Витиния: „Аз Съм с теб, където и да се отправиш, защото Скития те чака”. Като разказа това видение на богослова Йоан, се прости с него и като взе своите ученици, боговдъхновеният Андрей се отправи за гр. Лаодикия във Фригия Капатиана. И от тук, като продължи нататък, той пристигна в Одисупол Мизийски. Като остана в него няколко дни и постави на повярвалите епископ по име Ампион, той премина планината Олимп и отседна в Никея, което бе най-голямото село във Витиния, защото тогава той [Никея] още не беше град, защото го укрепи и украси, както разказват, по-късно Траян, и тамошното пристанище беше по-рано, както говорят, много малко, на голямо разстояние от самото село…”.[36]

От това детайлно описание на проповедническия път на св. Андрей в цитирания пасаж, се вижда, че след призоваването му да проповядва Словото в Скития, апостолът тръгва на север, преминава в Тракия и от там в Скития. Крайната северна дестинация при това пътуване е гр. Одесуполис или Одесос – днешна Варна. Тук той проповядва известно време и успява да обърне доста хора към Христос. На новосъздадената християнска община той ръкополага за епископ ап. Амплий, който в текста е назован Ампион. В началото на нашето изследване споменахме, че проповедта на апостола не обхваща цяла Скития, която се е простирала по северните брегове на Черно море, днес Украйна и Русия, но се ограничава само до част от Малка Скития, дн. Добруджа, с най-северна точка гр. Одесос. Възражението на руски автори, че провинция Малка Скития е създадена едва в края на 3 век по времето на имп. Диоклетиан и че по времето на ап. Андрей тя не съществува, а има само Скития, което допуска възможността апостолът да е стигнал и до днешна Русия, няма голямо основание.[37] Както видяхме и в другите основни цитирани извори, авторите им говорят само за Скития, а не за Малка Скития, което вярно отразява епохата и административното деление в империята. Правим уточнението Малка Скития, защото подробното описание на Епифаний конкретизира достатъчно географската област – то ни посочва точно мястото, което в по-късната административна реформа в Римската империя отговаря на Малка Скития. Дали св. ап. Андрей е достигнал и в други райони, далеч на север от Варна не е предмет на това изследване. Използването на примери и паралели, засягащи този въпрос в дебата в настоящата работа, е само за да покаже, че различни народи и поместни църкви, за които не се е съхранила никаква конкретика по въпроса, разработват активно темата за св. ап. Андрей, за да подчертаят древното достойнство на своите църкви. Докато ние, които имаме ясни сведения за присъствието и проповедта му по нашите земи, не проявяваме никакъв интерес към възраждане на историческата и църковна памет за това особено Божие благословение. Във Варна, в града и околностите, където е проповядвал апостолът, няма нито един храм, посветен на св. Андрей![38] В църковното пространство молитвената памет е тази, която предхожда и заквасва историческата памет. И ние, които претендираме да сме православни, църковни хора, трябва дълбоко да осъзнаем, че „паметта, вечната памет, динамиката на молитвеното спомняне, а не статичното изчитане на готови имена и фрази, е основен двигател и носител на Преданието”.[39]

Тропар:

Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на вселената, и на душите ни велика милост.


 

За първи път текстът е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 4 (121), с. 101-111 (бел. ред.).

[1] По-подробно за това виж в: Alexandrou, G. “The astonishing missionary journeys of the apostle Andrew” – In: Road to Emmaus, 5, 4 (19), 2004, p. 3-55. В тази статия-интервю авторът, въз основа на различни извори и източници за живота и делото на св. апостол Андрей, представя основните изводи на свое мащабно изследване-пътепис (над 1000 страници) върху мисионерските пътувания на апостол Андрей. Авторът вероятно е вдъхновен от примера на средновековния автор Епифаний Монах и посещава всички места в Европа, Мала Азия, Азия чак до Китай, където се е развило предание за проповедническата дейност на ап. Андрей. В описанието на тези традиции Г. Александру не претендира за критичен анализ на сведенията, но книгата му съдържа много ценни и малко известни факти, които заслужават по-задълбочено изследване. Така например, когато говори за проповедта на апостол Андрей в Скития, той говори за силна привързаност на християните сред протобългарите към апостола. За тази почит според него свидетелства фактът, че още по времето на съюза с хуните прабългарите са имали църкви и параклиси, посветени на св. ап. Андрей. По-късно с разселението им към Панония и Италия, както и към днешна Гърция, те пренасят със себе си този култ и в селищата им е имало параклиси и църкви, посветени на св. ап. Андрей (пак там, с. 26-27).
[2] Peterson, P. Andrew, brother of Simon Peter. His history and his legends, Leiden 1963, p. 1.
[3] Cullmann, O. Peter: Disciple – Apostle – Martyr, London & Philadelphia 1953, p. 21-22.
[4] Peterson, P. Op. cit., p. 1.
[5] Има много и различни издания на оцелялата през вековете апокрифна литература. За нуждите на нашето изследване използваме едно от най-добрите съвременни издания: Schneemelcher, W. New Testament apocrypha. I. Gospels and related writings, Louisville–London 1991; New Testament apocrypha. II. Writings relating to the apostles, Apocalypses and related subjects. Louisville–Kentuky 1992. Освен този двутомник сме използвали: Apocryphal Gospels, Acts and Revelations, trans. A. Walker, Edinburgh 1870 и др.
[6] Скогорев, А. Апокрифические деяния апостолов. Арабское Евангелие детства Спасителя. Исследования. Переводы. Комментарии, СПб. 2000, с. 33.
[7] По-подробно виж в: Dobschutz, E. Das Decretum Gelasianum de Libris Recipiendis et Non Recipiendis, Leipzig 1912.
[8] Myriobiblon sive Bibliotheca, 114 – PG 113, p. 389-390.
[9] Historia ecclesistica, 3, 1 – PG 20, 269.
[10] De miraculis S. Andreae – PL 71, 1099-1102.
[11] Prieur, J. Acta Andreae, vol. 1-2, Turnhout 1989.
[12] Още в началото на миналия век големият грузинският историк И. Джавахишвили, като изследва внимателно изворите, отхвърля възможността св. апостол Андрей да е проповядвал в Грузия. Според него теорията за проповедта в Грузия на св. Андрей се появява през 9 век и е свързана с борбата за автокефалния статут на Грузинската църква. Грузинската църква получава своята автокефалия от Антиохийската църква, но възникват спорове доколко това е канонично, защото основание за основаването на автокефалната църква според традицията е трябвало да бъде връзката с някой от апостолите. По-подробно виж в: Джавахов, И. „Проповедническая деятельность ап. Андрея и св. Нины” – В: Журнал министерства народного просвещения, 333, 1901, с. 77-113. Относно историята на Грузинската православна църква виж: Блохин, В. История Поместных Православных Церквей, Екатеринбург 2014, с. 148, 143; Скурат, К. История Поместных Православных Церквей, М. 1994, с. 21-22.
[13] Това потвърждава и един от най-усърдните съвременни руски изследователи на делото на св. Андрей и защитници на тезата, че той е проповядвал в Русия А. Виноградов. Виж: Виноградов, А. „Предания об апостольской проповеди на восточном берегу Черного моря” – В: Богословские труды, 41, 2007, с. 261.
[14] De miraculis S. Andreae – PL 71, 1099.
[15] В случая Евсевий Кесарийски цитира думи на Ориген от неговия трети том екзегеза върху кн. Битие.
[16] Historia ecclesistica, 3, 1, 3 – PG 20, 215-216.
[17] За да бъдем обективни, трябва да отбележим, че двете произведения на св. Иполит Римски, които използваме тук, са били изгубени дълго време и са намерени в по-късните векове. Това обстоятелство кара мнозина изследователи, включително и до днес, да подлагат на съмнение тяхната автентичност. Липсва обаче сериозна аргументация за нейното отхвърляне.
[18] Περὶ τῶν 12 ἀποστόλων – PG 10, 951-952.
[19] Ibid.
[20] Περὶ τῶν 70 ἀποστόλων – PG 10, 955-956.
[21] PG 22, 1280-1281.
[22] PG 10, 955-956.
[23] De Septuaginta Domini Discipulis – PG 92, 1061-1062.
[24] Ап. Карп е ученик на ап. Павел (2 Тим. 4:13). Независимо че всички извори говорят недвусмислено за Верея Тракийска, някои от боландистите и съответно гръцки учени и най-вече клирици се опитват да представят Карп за епископ на Верия в Македония (Гърция). Като аргумент те използват това, че той е ученик на ап. Павел, а съответно имаме сведение от Деян. 17:10-14, че ап. Павел е проповядвал именно във Верия Македонска. Верийската митрополия почита св. ап. Карп като свой пръв предстоятел, независимо, че пръв предстоятел там е друг апостол от седемдесетте – св. Онисим. Виж: Χιονίδης, Γ. Ιστορία τής Βέροιας, τ. 1, Βέροια 1960, σ. 171-172. Трябва да отбележим, че съвременните изследователи вече са отхвърлили този прочит и почти единодушно приемат Верея – Стара Загора за епископската катедра на ап. Карп. Споровете още от самото начало са били излишни, защото изрично се подчертава, че става въпрос за Верия Тракийска. Гръцката Верия никога не е била в Тракия.
[25] PG 10, 957-958.
[26] Ibid.
[27] Der kleine Pauly: Lexicon der antike, Bd. 2, ed. K. Ziegler, W. Sontheimer, Stuttgart 1967, S. 93.
[28] Трябва да отбележим, че св. Иполит не е прецизен в изписването на имената на градовете. В случая със Стара Загора, например, той е изписал името Верит, вместо Верия – Верея, вместо Филипопол той е дал името на Филипи, вместо Сардика, Сердика – Сардиния. Св. Доротей Тирски е този, който правилно изписва имената на градовете. По-подробно за това в: Каравълчев, В. „Св. Климент папа Римски – пръв епископ на София” – В: Християнство и култура, 10 (67), 2011, с. 116-127.
[29] PG 10, 957-958.
[30] Виж, например: Early Christianity in contexts. An exploration across cultures and continents, ed. W. Tabbernee, Michigan 2014, p. 351; Le Quien, M. Oriens christianus: in quatuor patriarchatus digestus: quo exhibentur Ecclesiae patriarchae caeterique praesules totius Orientis, 1, Paris 1740, p. 1155; Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis, 1, Patriarchatus Constantinopoletanus, Padova 1988, p. 301.
[31] PG 10, 955-956.
[32] In actibus apostolorum – PL 50, 809.
[33] De ortu et obitu partum – PL 83, 151.
[34] Propylaeum ad Acta Sanctorum. Decembris, Brussels 1940. Цитатът е по: Peterson, P. Op. cit., p. 15.
[35] Повече по този въпрос в: Dvornik, F. The idea of apostolicity in Byzantium and the legend of the apostle Andrew, Cambridge–Massachusetts 1958. Павлов, П. „Апостолско първенство, приемство и служение – история и есхатология” – В: Богословска мисъл, 1-4, 2006, с. 159-167.
[36] Epiphanii monachi et presbyteri (edita et inedita cura Alberti Dressel), Parisi – Lipsiae 1843, p. 56.
[37] Виж: Самуйлов, В. Деяния св. апостола Андрея, Севастополь 2010, с. 23.
[38] Павлов, П. „Памет и свидетелство. България между св. цар Борис и св. Климент Охридски” – доклад, изнесен на Седмицата на Православната книга в гр. Варна през септември 2015 г. (под печат).
[39] Пак там.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wccax 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме