Св. апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България

Въпреки определените успехи на българските учени, изследващи историческото ни минало, и независимо от немалкото публикации, които се стремят да запълнят големите бели полета в мозайката на българската история, неизследваните теми продължават да заемат огромен дял в тази мозайка. Дори проблематика, върху която има десетки статии и монографии, продължава да крие много неизвестни – такава е спецификата на историческото познание, което не може да направи пълна възстановка на миналото, но изследва единствено следите за събитията, останали в общата памет. В полето на църковната ни история празнотите в историческото изследване са още по-големи. Миналото на България в църковно отношение крие неподозирани дълбини и богатства, които трябва да бъдат разкривани и правени достояние на сънародниците ни, особено в тези трудни и оскъдни на духовност времена, за да вдъхновяват още повече вярващите и да приобщават към Църквата онези, които се намират вън от нея.

Без преувеличение можем да кажем, че земите на днешна България не само са били осветени от проповедта на апостолите и техните ученици, но и че християнството пуска дълбоки корени тук още от първия век, а кръвта на ранните мъченици, които слабо или въобще не познаваме, е напоила тези корени толкова обилно, че дървото на Църквата ни няма да се поклати независимо от превратностите и безплодието на времето. Неслучайно Божият промисъл е отредил Българската църква да бъде начатък за всички славянски църкви, да бъде съборно определена за първата патриаршия извън древната пентархия – Константинопол, Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И понеже в Църквата случайности няма, а всичко е по промисъл и воля Божия, Сам Господ е призовал трима от своите апостоли да проповядват благата вест по нашите земи. Това са св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Филип и св. ап. Павел. В настоящата статия ще се опитаме по-задълбочено и внимателно да разгледаме дейността и свидетелствата за тази дейност на св. ап. Андрей по нашите земи.

Можем да изпитваме само радост и благоговение от факта, че именно първият призован за апостол от Господ Иисус Христос, св. Андрей, е един от благовестниците по нашите земи. Нещо повече, земите на днешна България – Добруджа и Тракия са му апостолския „жребий“, затова, още по-голяма трябва да бъде радостта ни от факта, че Сам Господ Иисус Христос го изпраща на проповед тук. С известно съжаление и тъга трябва да отбележим, че макар проповедта на св. ап. Андрей по нашите земи да е известен на науката факт, в българската историография няма нито едно изследване по въпроса. А темата е изключително интересна и многопластова. За сметка на това в страни като Русия, Грузия, Румъния има стотици научни разработки и публикации, които всячески се опитват да свържат историята на техните поместни църкви с името на св. Андрей, като е интересно да отбележим, че при разработването на тези въпроси неминуемо се засяга и връзката на тези земи с българите.[1] А ние, които и до днес живеем в земите, където е звучала проповедта на апостола по заповед на Самия Господ Иисус Христос, продължаваме да търсим източник за национално вдъхновение единствено във военната си история или пък в съмнителни духовни движения като богомилството, дъновизма и т. н., които са носители на болна мистика, а поради своята дуалистична природа са безплодни в културно и социално отношение.

Кой е св. ап. Андрей Първозвани

Според Св. Писание св. Андрей е роден във Витсаида, брат е на св. ап. Петър и е съгражданин на св. ап. Филип (Иоан 1:44; Мат. 4:18). Впоследствие живее заедно с брат си в къща в Капернаум (Марк 1:21-29). Бащата на св. ап. Андрей и на св. ап. Петър се казва Йона (Мат. 16:17). В по-късно време, на базата на гръцкия текст на Евангелието от св. ап. Йоан Богослов се ражда т. нар. гръцка легенда, която предполага, че бащата на апостолите Андрей и Петър се казва Йоан, а майка им Йоана (Иоан 1:41).[2] Тук е редно да отбележим, че според новите изследвания е допусната грешка в интерпретацията на най-старото сведение, дадено от св. ев. Матей. Той буквално пише: Simon Baryönä, което по-късните интерпретатори и преводачи разделят на Bar – Yönä, т. е. син на Йона. Всъщност, така както е записана думата в оригиналния текст на св. ап. Матей – Baryönä неразделено има значение на бунтовник, екстремист, зилот, т. е. в миналото си Петър, заедно с брат си, бъдещия ап. Андрей, са участвали в съпротивата срещу Рим.[3]

Името на ап. Андрей е гръцко (Ἀνδρέας) и означава смел, мъжествен, доблестен. Гръцките имена на св. ап. Андрей, на св. ап. Филип и на други новозаветни персонажи показват колко дълбоко е проникнало гръцкото влияние и култура през този период в библейските земи.[4] Апостол Андрей е един от двамата ученици на св. Йоан Предтеча и Кръстител, които след свидетелството му последват Господ Иисус Христос (Иоан 1:35-40). Тъй като св. Андрей е станал първият ученик на Господа, Св. Предание го нарича Първозвани. След като прекарва един ден с Христос, той призовава и брат си Петър да стане Христов последовател (Иоан 1:41-42). По свидетелството обаче на св. евангелисти Матей и Марк, апостолите Андрей и Петър, заедно с Йоан и Яков, са били рибари и по време на риболов са били призовани от Господа (Мат. 4:18, Марк 1:16). Можем да допуснем, че ап. Андрей е заемал някакво особено място сред апостолите. Основание за това ни дават някои събития, отразени в Св. Писание. Така например, при чудесното нахранване на петте хиляди с пет хляба и две риби ап. Андрей изглежда е някакъв отговорник за посетителите (Иоан 6:8-9). Подобен пример имаме и при посещението на елините, дошли в Йерусалим за Пасха, които били пожелали да видят Господа. Елините се обърнали първо към св. ап. Филип, той от своя страна към св. ап. Андрей и те заедно отишли при Господа (Иоан 12:21-22). Заедно със св. апостоли Петър, Яков и Йоан, ап. Андрей е участник в беседата на Спасителя на Елеонската планина (Марк 13:3). Той присъства заедно с останалите ученици на Тайната вечеря и при явяването на Господа на апостолите след Възкресението, а също така и при Неговото Възнесение (Деян 1:13). Последното известие, което имаме от Св. Писание за ап. Андрей, е неговото участие в избора на дванадесети апостол, на мястото на Юда Искариотски, и присъствието му в деня на Петдесетница при слизането на Светия Дух (Деян 2:1).

Св. ап. Андрей и мисията му в земите на днешна България

Както вече отбелязахме, последното споменаване за ап. Андрей в Св. Писание е в книга Деяния Апостолски. Подобно е положението и с дейността на повечето от апостолите, за чийто живот и проповед, както и за мъченическата им смърт научаваме от други източници извън Писанието, много от които днес са извън каноничната литература. Фактът, че някои сведения са почерпени от неканоничната или апокрифна литература, не бива да ни смущава.[5] Тези произведения са били извадени от кръга на каноничната литература не защото съдържат сведения от географски характер, посочващи пътуванията и местата на проповед на апостолите, а защото в тях са застъпени учения, които се разминават с учението на Църквата. Един пример са сведенията за живота и дейността на Пресвета Богородица след Христовото Възнесение, които днес са широко застъпени в православната книгопис и богослужение и които също са почерпени от апокрифната литература, което ни най-малко не намалява стойността и достоверността им.

Най-ранното и съответно най-достоверното по отношение близостта във времето житие или описание за дейността и чудесата на св. ап. Андрей, наречено „Деяния Андрееви“ (Acta Andreae), е било съставено още в средата на 2 в.[6] За съжаление то не е достигнало до нас в оригинал. Причините за това са много, но вероятно главната сред тях е, че то има гностически характер и попада под ударите на т. нар. Decretum Gelasianum, с който се определя кои книги са канонични и съответно добри за четене и кои – апокрифни и забранени за четене.[7] Независимо от превратностите на времето то се съхранява поне до края на първото хилядолетие след Христа. От 9 в. имаме свидетелството на св. патр. Фотий († 891 г.), че „Деянията на св. ап. Андрей“ са били все още цялостно запазени в периода на неговото предстоятелство на патриаршеската катедра в Константинопол.[8] За тези „Деяния Андрееви“ споменава също и Евсевий Кесарийски (265-340), което означава, че по-негово време те са достатъчно популярни, но са ги причислявали към произведенията, дело на еретици.[9] Според специалистите св. Григорий от Тур е човекът, направил съкратения латински превод на тези „Деяния“, който е достигнал до нас.[10] Опит за пълна реконструкция на „Деяния Андрееви“ прави Ж. Прийор, който на основата на гръцки, коптски, латински и арменски ръкописи смята, че е успял да възстанови текста на апокрифа.[11] Възстановеният текст показва, че там няма елементи, които да го определят като еретически, но се застъпва краен аскетизъм, поради което ранната Църква основателно се е отнесла с подозрение към него. Този пък краен аскетизъм става причина текстът да намери широко разпространение сред манихеите.

В развитието на житийната традиция на св. ап. Андрей Първозвани още от древността възникват две направления. Първото, накратко описано по-горе, води началото си от средата на 2 в. и е свързано с апокрифните „Деяния Андрееви“. Най-важната особеност на тази по-ранна житийна традиция е, че разкрива посоката на мисионерската проповед на ап. Андрей по един доста по-различен начин от този, който днес ни представят редица автори. Св. ап. Андрей подобно на своя брат Петър (срв. 1 Петр. 1:1), се отправя към Понт (южните брегове на Черно море), като посещава Амасия, Синоп, Никея и Никомидия, Византион, Перинт, т. е. той се движи на запад и след това на северозапад към днешните земи на България. Нито дума за някакво пътуване на изток, към Грузия,[12] към Кавказ, Китай (съществува и такава легенда), нито пък към Херсон, Крим, Киев, че дори до Ладожкото езеро и бъдещия Валаам.[13] Не, св. Григорий ясно казва, че от Мала Азия той отива в Тракия: „… Inde progressi ut venirem Thracias…“ и Македония: „… et invenit ibi navem quae in Macedoniam properaret…“.[14] Различни откъслечни сведения за св. ап. Андрей ни дават и апокрифите „Евангелие от Петър“ (ок. 150 г.), „Послание на апостолите“ (ок. 160 г.), „Апостолски постановления“ (ок. 250 г.) и др.

Втората традиция е също раннохристиянска и започва своето развитие в началото на 3 в. Тя е свързана с името на Ориген († 254 г.), който прави едно уточнение за мястото, където се отправя на проповед св. ап. Андрей. В своите коментари към Св. Писание той казва, че св. Андрей отива да проповядва в Скития (по-точно Малка Скития – земите на днешна Добруджа). Ориген смята, че Понт, Витиния, Мала Азия са мястото, отредено за проповед на ап. Петър, докато мястото, отредено за ап. Андрей е Скития. Сведенията на Ориген са достигнали фрагментарно до нас, включително през други автори, които го цитират. Оригеновото свидетелство, че Скития е отредена за проповед на св. ап. Андрей („Ἀνδρέας δὲ τὴν Σκυθίαν… “) не се е запазило в оригинал. То е цитирано от бащата на църковната история Евсевий Кесарийски (265-340): „ταῦτα Ὠριγένει κατὰ λέξιν ἐν τρίτῳ τόμῳ τῶν εἰς τὴν Γένεσιν ἐξηγητικῶν εἴρηται“[15].[16]

Почти едновременно с Ориген, друг голям раннохристиянски писател и светец на Църквата св. Иполит Римски (170-235), свидетелства също за Скития като област на проповед на апостола.[17] В съчинението си За дванадесетте апостоли св. Иполит казва, че св. Андрей проповядва в Скития и в Тракия: „Ἀνδρέας Σκύθαις, Θράκαις κηρύξας…“.[18] От думите на св. Иполит Римски се вижда, че явно след проповедта си в Скития, св. Андрей продължава своята проповед към Тракия, откъдето отива в Ахаия, за да намери мъченическата си кръстна смърт в главния град на провинцията, Патра: „ἐσταυρώθη ἐν Πάτραις τῆς Ἀχαίας ἐπὶ ἐλαίας ὄρθιος καὶ θάπτεται ἐκεῖ“.[19] В друго свое произведение св. Иполит Римски предоставя още интересни подробности за случилото се в земите на днешна България. В своето съчинение За седемдесетте апостоли той дава допълнителни сведения за апостолската проповед по българските земи. Там той посочва като епископ на Одесос, дн. Варна, ап. Амплий: „Ὁ Ἀμπλίας ἐπίσκοπος Ὀδυσουπόλεως“,[20] т. е. имаме косвено указание и то още от периода на първите две християнски столетия, че св. ап. Андрей ръкополага ап. Амплий за пръв епископ на Варна. Името на ап. Амплий се появява в Св. Писание в посланието на св. ап. Павел до римляни (16:8): „Поздравете обичния ми в Господа Амплия“. Като тълкува този пасаж, Ориген нарича св. Амплий „участник в апостолското дело“.[21]

В това произведение – списък на седемдесетте апостоли на Господ Иисус Христос – фигурират и други интересни имена. Там например присъства името на св. ап. Стахий като епископ на Византион: „Στάχυς ἐπίσκοπος Βυζαντίου“.[22] За св. ап. Стахий св. Доротей Тирски (255-362) свидетелства, че е ръкоположен лично от св. Андрей за епископ на Византион.[23] Особен интерес за нас представляват имената на св. ап. Карп, който е епископ на Верит в Тракия (Верия, Верея, дн. Стара Загора):[24] „Καρπός ἐπίσκοπος Βερροίας τῆς Θράκης“,[25] както и на Зина(с), епископ на Диоспол: „Ζηνάς ἐπίσκοπος Διοσπόλεως“.[26] Необходимо е да уточним, че историята познава няколко града, носещи името Диоспол, като два от тях са в Египет, а три в Близкия изток. Единственият град в Европа, който е познат под това име е днешният Ямбол.[27] Понеже в текста на св. Иполит липсват уточнения, както е и в случая с Верея, то по отношение на Диоспол въпросът остава отворен и има нужда от отделно и задълбочено изследване. Интересно е, че в този списък имаме имената на още няколко апостоли от седемдесетте, за които знаем от други сведения и апостолски списъци, че са ръководили епископски катедри в българските земи, но които поради различни причини св. Иполит е посочил за епископи на други места. Става въпрос за св. Климент Римски, който много вероятно е пръв епископ на Сердика, дн. София,[28] но в списъка на св. Иполит е даден като епископ на Сардиния: „Κλήμης Ζηνάς ἐπίσκοπος Σαρδινίας“,[29] св. ап. Ерм, за когото имаме сведения, че е пръв епископ на Филипополис, дн. Пловдив,[30] но в случая е даден като епископ на Филипи: „Ἐρμάς ἐπίσκοπος Φιλίππων“ и др.[31]

Евхерий Лионски († 449 г.) ни съобщава също, че св. ап. Андрей „с проповедта си е смекчил Скития“.[32]

Св. Исидор Севилски (560-636) е поредният виден църковен деец, който говори за проповедта на ап. Андрей в Скития.[33] Съществуват още доста подобни свидетелства от периода до 10 в. на които поради ограничения обем на настоящата статия няма да се позовем. В Римския мартиролог – Marryrologium Romanum – четем: „На 30 ноември, в Патра Ахайска се чества паметта на св. Андрей – апостолът, който проповядваше Евангелието на Христа в Тракия и Скития. Той бил арестуван от Проконсула Егеас и първоначално хвърлен в затвор, после тялото му нарязано и накрая разпънат на кръст. На него той живя два дни, като поучаваше хората. И като измоли от Господа да не бъде свален от кръста, той беше обграден от голяма небесна благодат, докато една светлина за кратко го обви и той предаде Богу дух“.[34]

Най-голям интерес за нашето изследване представлява „Житие на св. ап. Андрей“, създадено в началото на 9 в. от Епифаний Монах (както и направените върху него преработки на Никита Давид Пафлагон (род. 885 г.) и на св. Симеон Метафраст (10 в.), което потвърждава, че „жребият“ за проповед на св. ап. Андрей са днешните земи на България. Вековните спорове за първенството между предстоятелите на Рим и на Константинопол и обвиненията от страна на Римския папа, че той, като приемник на епископската катедра на св. ап. Петър, има правото да бъде пръв между йерарсите на Църквата, докато Константинополският патриарх няма и апостолска приемственост на катедрата си, провокира византийците към усилено изучаване делото на св. ап. Андрей.[35] Епифаний Монах, един от даровитите писатели и агиографи на своята епоха във Византия, предприема пътуване по стъпките на апостола и на базата на събрания материал, както и на преработката на древните предания и сведения от църковните писатели, и на съществуващия все още по негово време текст на „Деяния Андрееви“ създава едно „Житие на св. ап. Андрей“, което не само добива широко разпространение, но и ляга в основата на по-късните доработки, които правят посочените по-горе автори. Това житие, независимо, че възниква едва в началото на 9 в. (между 815 и 843 г.), съдържа в себе си възможно най-много и най-пълни сведения и описания за живота и делото на апостола. То е изчистено от много от фантастичните елементи, които съществуват в апокрифите, и не без основание ляга в основата на православната традиция по отношение проповедта на св. ап. Андрей. Според Епифаний Монах, от Йерусалим апостолът извършва три пътувания. По време на първото той, заедно с ап. Петър, посещава Антиохия, Анкира, Синоп, Трапезунд и като достига до земите на дн. Грузия, се връща в Йерусалим. Второто пътешествие е това, което представлява особен интерес за нас. От Антиохия той, заедно със св. ап. Йоан Богослов се отправя за Ефес, където Сам Господ Иисус Христос му се явява и му заповядва да отиде в Скития, където в Одесос, дн. Варна, ръкополага св. ап. Амплий за пръв епископ на града.

„Андрей, заедно с Йоан пристигнал в град Ефес, където проповядвали Словото. Там (нашият) Спасител и Господ Иисус Христос се явява във видение на дивния Андрей, като го насърчава по-скоро да достигне Витиния: „Аз Съм с теб, където и да се отправиш, защото Скития те чака“. Като разказа това видение на богослова Йоан, се прости с него и като взе своите ученици, боговдъхновеният Андрей се отправи за гр. Лаодикия във Фригия Капатиана. И от тук, като продължи нататък, той пристигна в Одисупол Мизийски. Като остана в него няколко дни и постави на повярвалите епископ по име Ампион, той премина планината Олимп и отседна в Никея, което бе най-голямото село във Витиния, защото тогава той [Никея] още не беше град, защото го укрепи и украси, както разказват, по-късно Траян, и тамошното пристанище беше по-рано, както говорят, много малко, на голямо разстояние от самото село…“.[36]

От това детайлно описание на проповедническия път на св. Андрей в цитирания пасаж, се вижда, че след призоваването му да проповядва Словото в Скития, апостолът тръгва на север, преминава в Тракия и от там в Скития. Крайната северна дестинация при това пътуване е гр. Одесуполис или Одесос – днешна Варна. Тук той проповядва известно време и успява да обърне доста хора към Христос. На новосъздадената християнска община той ръкополага за епископ ап. Амплий, който в текста е назован Ампион. В началото на нашето изследване споменахме, че проповедта на апостола не обхваща цяла Скития, която се е простирала по северните брегове на Черно море, днес Украйна и Русия, но се ограничава само до част от Малка Скития, днешна Добруджа, с най-северна точка гр. Одесос. Възражението на руски автори, че провинция Малка Скития е създадена едва в края на 3 в., по времето на имп. Диоклетиан, и че по времето на св. ап. Андрей тя не съществува, а има само Скития, което допуска възможността апостолът да е стигнал и до днешна Русия, няма голямо основание.[37] Както видяхме и в другите основни цитирани извори, авторите говорят само за Скития, а не за Малка Скития, което вярно отразява епохата и административното деление в империята. Правим уточнението Малка Скития, защото подробното описание на Епифаний конкретизира достатъчно географската област – то ни посочва точно мястото, което в по-късната административна реформа в Римската империя отговаря на Малка Скития. Дали св. ап. Андрей е достигнал и в други райони, далеч на север от Варна не е предмет на това изследване. Използването на примери и паралели, засягащи този въпрос в дебата в настоящата работа, е само за да покаже, че различни народи и поместни църкви, за които не се е съхранило нищо конкретно по въпроса, разработват активно темата за св. ап. Андрей, за да подчертаят древното достойнство на своите църкви. Докато ние, които имаме ясни сведения за присъствието и проповедта му по нашите земи, не проявяваме никакъв интерес към възраждане на историческата и църковната памет за това особено Божие благословение. Във Варна, в града и околностите, където е проповядвал апостолът, няма нито един храм, посветен на св. Андрей![38] В църковното пространство молитвената памет е тази, която предхожда и заквасва историческата памет. И ние, които претендираме да сме православни християни, църковни хора, трябва дълбоко да осъзнаем, че „паметта, вечната памет, динамиката на молитвеното спомняне, а не статичното изчитане на готови имена и фрази, е основен двигател и носител на Преданието“.[39]

Тропар:

Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на вселената, и на душите ни велика милост.

* За първи път текстът е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 4 (121), с. 101-111 (бел. ред.).