„Човек под въпросителна”: Личността на прот. Стефан Цанков през погледа на Държавна сигурност

След 9 септември 1944 г. бях поставен като човек под въпросителна. От преди няколко години се ползвам от благоволението да ме пущат да пътувам в странство по миротворчество – всецърковно дело за мир. Но все в демократичните страни… в капиталистически и неутралистически, каквато е Швейцария, обаче не съм правил и опит да ходя. Получих покана преди няколко години да отида на почивка в Швейцария на техни разноски, но дори не направих постъпки да вървя.[1]

Тези думи на о. Стефан Цанков, записани и предадени от агент „Любенов” на 12 октомври 1959 г., по време на подготовката му за заминаване в Париж, са показателни за горчивината и изолацията, която той изживява в последните години от живота си. Разработката срещу него в архивите на ДС, озаглавена Наблюдателно дело „Фуше”, съдържа 241 страници, открита е през 1955 г. и е закрита през 1961 г. Доносите и мероприятията, съхранявани в това наблюдателно дело, са показателни за методите на преследване на големите български интелектуалци, към които новите власти изпитват трайно недоверие, а и за начина, по който ДС се опитва да установи контрол над Българската православна църква.

През този период о. Стефан Цанков продължава да упражнява своята публична дейност като преподавател в Духовната академия, предстоятел на храм „Св. Александър Невски” и като сътрудник на Българската академия на науките. Има възможност и да продължи да поддържа контактите си с висшето духовенство на Българската патриаршия и да изказва мнението си, когато то е търсено. На пръв поглед самото наблюдателно дело не съдържа нищо драматично – в него се съхраняват предимно донесения, излагащи негови позиции и мнения по икуменическото движение, както и прихванати негови безобидни писма до западни икуменически дейци. Те не стават причина за репресивни действия, на каквито са подложени други свещенослужители. Но това дело оставя у читателя тягостното впечатление за тихата, невидима и анонимна репресия на ДС, задълбочаваща чувството на изолация у о. Цанков, който при това е бил наясно, че е обект на постоянно наблюдение.

Делото срещу обект „Фуше” е заведено на 6 май 1955 г. Ако оставим настрана стремежа към оригиналност на оперативните работници в избора на псевдоним, по-важен е контекстът, в който делото е открито. През 1955 г. най-тежките репресии срещу Православната църква са започнали да стихват, но споменът за тях е все още много силен. Репресиите и арестите отстъпват пред невидимото следене, извършвано от агентите на ДС. Немалко от тези агенти също могат да бъдат наречени жертви, тъй като са привлечени към сътрудничество на „компроматна основа”, т.е. след придобита вярна или невярна информация срещу тях, която е можела да ги превърне в обект на съдебно преследване в епохата на показните процеси. В архивите на ДС се говори за множество случаи на агенти, които точно в тези години на смекчаване на политиката се „разконспирират” и по този начин стават ненужни. Други обаче продължават да бъдат не само действащи, но и много полезни информатори. Сред тях е агент „Патриот”, един от най-полезните източници за дейността на о. Стефан Цанков.

Част от контекста на епохата е и позицията на БПЦ за неучастие в икуменическото движение и Световния съвет на църквите (ССЦ), взето през 1948 г. в Москва. Това решение сериозно и дори драматично ограничава хоризонта на най-активните международни дейци на БПЦ, най-известният сред които е именно о. Цанков. Израз на този стеснен хоризонт е не само невъзможността за пътуване в чужбина, но и ограничените възможности за получаване на информация, литература и за какъвто и да било интелектуален обмен. През втората половина на 50-те тази политика претърпява известни модификации, като е поставено началото на сближаване на позициите между Московската патриаршия и ССЦ, довели до решението от 1961 г. почти всички православни и протестантски църкви от социалистическите страни да бъдат приети за членки на ССЦ. До този момент обаче хора като о. Цанков вече са изместени от следващото поколение икуменически дейци, внимателно подбрани и контролирани от властите.

Предложението за откриване на наблюдателното дело „Фуше” съдържа важното уточнение, че до 31 март 1955 г. о. Цанков е бил обект на активна разработка заедно с цяла група други лица, подозирани в опит да създадат нелегална християндемократическа партия. Въпреки че в момента нямало данни той да извършва вражеска дейност, международните му контакти дават основание за подозрението, че може да се активизира като „враг на народната власт”.

Донесенията и мероприятията, описани в разработката, могат да бъдат разделени на три основни групи. Първата се отнася до изказани от о. Цанков мнения и позиции за вътрешното състояние на БПЦ. Втората е свързана с опитите му да поддържа международните си контакти и с редките разрешени от властите негови пътувания в чужбина. Третата част е свързана с активната кореспонденция, водена с представители на икуменическите организации с цел изписване на лекарства за болни свещенослужители от България – това е и дейността, която привлича най-силното подозрение на властите.

„Негласен ръководител на БПЦ”

Наблюдателното дело започва с няколко обобщителни справки и донесения за личността на о. Стефан Цанков. Една от по-обстойните такива характеристики принадлежи на агент „Патриот”, който информира, че познава Цанков от дълги години, и го характеризира като човек с обширни познания в областта на богословието и църковното право и като много трудолюбив и продуктивен учен, който всеки ден работи до малките часове през нощта. Според агента о. Цанков участва и следи обществения и църковен живот както във вътрешен, така и в международен план и се стреми да възприема и преценява обективно събитията. Не толкова положителна е оценката на „Патриот” за характера на о. Цанков: „колкото е силно развита при него християнската мисъл, толкова е слабо проявено християнското му чувство”. Преди 9 септември 1944 г. Цанков бил смятан за човек, близък до царя, като според слуховете дори му бил предлаган министерски пост. Веднага след това бил резервиран към „народната власт”, но след като веднъж бил приет от Георги Димитров, започнал да се изказва отначало „боязливо”, а после и по-активно в полза на новия строй.

Както става ясно от това донесение, агент „Патриот” е възрастен духовник с добри позиции сред висшата църковна йерархия, чийто псевдоним често може да бъде видян в ранните разработки на ДС срещу Църквата и нейните свещенослужители. Въпреки че неговата идентичност остава неясна, от разработката срещу о. Цанков се разбира, че „Патриот” е бил вербуван на „компроматна основа”, което обаче не пречи през тези години той да е сред важните агенти на ДС. До края на 50-те, когато наблюдателно дело „Фуше” е закрито, „Патриот” продължава да бъде най-често срещаният агентурен псевдоним, макар да е много вероятно самият о. Цанков да се е досещал за скритите зависимости на своя събеседник, поради което да е внимавал какво говори пред него и често да се е връщал към цитираната среща с Георги Димитров.

Друга подобна обобщена характеристика е справката, подписана на 5 май 1952 г. от инспектор К. Сапаревски, който оценява богослова като „заклет враг на всичко прогресивно още на младини” и като човек, който особено „злостно хулил Съветския съюз” и поддържал тесни връзки с германците по време на войната, което естествено го превърнало в „заклет враг на ОФ и Народната власт”. Справката изтъква тесните му връзки с цялото висше духовенство и контактите му с чужди шпиони в страната. Цанков е оценен като „негласен ръководител на БПЦ, ползващ се с доверието на почти всички митрополити”, като най-тесни контакти той поддържа с Врачанския митр. Паисий, наместник-председател на Синода в този момент, „който не решава почти никакъв въпрос без негово знание”. Обвиненията в контакти с чужди шпиони се основават на показанията на пастор Зяпков, дадени по време на следствието срещу протестантските пастори преди показния процес срещу тях.[2]

Всички тези данни, събрани преди 1955 г., са аргументи за откриване на наблюдателното дело. Макар да съдържат силни квалификации и обвинения, които остават недоказани, през следващите години тези оценки продължават безкритично да бъдат преписвани и цитирани в справките за Стефан Цанков.

Всъщност данните в наблюдателното дело трудно подкрепят заключението, че Цанков е бил „негласен ръководител на БПЦ”. От него наистина става ясно, че той е бил добре информиран за решенията, взимани в Синода, но няма данни да се е опитвал да влияе върху тях в каквато и да било посока. Пример за това са поредицата от донесения, свързани с лятната сесия на Синода от 1955 г., на която е решено да бъде закрит Свещеническият съюз, главният секретар на Синода еп. Йона да бъде преместен за игумен на Бачковския манастир, а досегашният игумен на манастира еп. Симеон да премине на разположение на Синода като главен редактор на сп. Духовна култура. Същата сесия определя за нов главен секретар на Синода архим. Максим, до този момент работил в Българското църковно подворие в Москва и като протосингел на Русенска митрополия. Решено е също да бъдат уволнени ръководителите на свещоливницата Никола Грудев и счетоводителят на Синодалното издателство Иван Драгошинов. Агент „Володя” обяснява тези размествания със съмненията за извършени от Никола Грудев злоупотреби, които били прикрити от еп. Йона, докато закриването на Свещеническия съюз се тълкува от всички като знак за укрепването на положението на патриарха.[3] Цанков не се оставя да бъде провокиран от друг агент – „Георги”, който на 23 юли 1955 г. съобщава, че о. Цанков не бил наясно с причините за закриването на Свещеническия съюз.

Малко повече подробности успява да разбере агент „Патриот” – на 2 декември 1955 г. той информира за свой разговор с о. Цанков, който отбелязал напрежението в Синода между привържениците на митр. Паисий и тези на патриарх Кирил. Агентът цитира мнението на Цанков, че този конфликт е станал причина за отмяната на планираното посещение на патриарха във Враца, а споровете между двете групи били толкова очевидни, че „хората в Синода се определяли като Кирилови и Паисиеви”.[4]

Причината за ограничената информация, която агентите успяват да получат от Цанков, става ясна от едно донесение на агент „Патриот” от 21 февруари 1956 г., в което той съобщава, че о. Цанков е бил предупреден от свои близки, че е внимателно следен от ДС.[5] Това може да обясни незначителните детайли, които той споделя със своите събеседници – на 3 ноември 1956 г. „Патриот” информира, че Цанков пътувал до Варна и се срещнал с митр. Йосиф, когото определил като много начетен и културен. Агентът изказва учудването си от тази оценка, тъй като в миналото отношенията между двамата били резервирани, без агентът да може да обясни причините за промененото отношение.

През септември 1956 г. в доносите срещу Цанков се включва и бъдещият най-влиятелен сътрудник на ДС в църковните среди – агент „Дамянов”. На 9 септември 1956 г. той подава информация за настроенията след арестите на няколко духовници и миряни, които са били приети като предупреждение с оглед на събитията в Унгария. Агентът старателно предава един безобиден разговор между Радко Поптодоров и Стефан Цанков по повод унгарските събития, без обаче този разговор да може да бъде използван като компромат срещу един от двамата.

„Стефан Цанков е способен да бъде ръководител на нелегална организация”

Значително по-информативна е групата от донесения, посветени на икуменическите контакти и пътувания на о. Стефан Цанков. Въпреки че той полага усилия да следи събитията в икуменическото движение, делото ясно издава все по-силната му изолация от тези процеси. Той с нетърпение очаква редките си пътувания извън страната в няколко страни от социалистическия лагер, основно защото му дават възможност за срещи със стари познати.

На лятната си сесия от 1955 г. Синодът дава съгласието си о. Цанков да замине за Будапеща за участие в среща, организирана от унгарските реформатски църкви, където да бъде удостоен със званието почетен доктор на местната богословска академия. Както „Георги”, така и „Патриот” съобщават, че той с радост приел предстоящото пътуване. В делото няма данни ДС да се е опитвала да осуети това пътуване, но тя информира унгарските служби за визитата на о. Цанков и иска от тях да осигурят наблюдението му. Резултатът е справка на руски език, изпратена от унгарските служби за сигурност, съдържаща множество безполезни детайли. Внимание обаче привлича оценката, че по време на срещата генералният секретар на ССЦ Висер Хофт проявил „най-голям интерес” към о. Цанков и прекарал дълго време в разговори с него, тъй като не знаел какво се случва в България. Справката цитира и някои от мненията, изказани от Цанков в частни разговори в Будапеща: „При Димитров нашето положение беше по-добро. Аз няколко пъти беседвах лично с Димитров. Сега въпреки това, че патриарх Кирил беше съученик на Червенков, положението с българската черква е далеч по зле, отколкото в други страни с народна демокрация”. Предадено е и мнението на о. Цанков, че той самият не пътувал за съвещанието в Москва през 1948 г., тъй като е бил наясно със съдържанието на готвената позиция, а не бил съгласен с нея. Цитирано е и негово изказване по отношение на социалистическата система: „От социализма аз мога да приема само целта, братската общност, а метода и пътя не приемам, тъй като това е насилие и ненавист”.[6]

Информацията от Будапеща предизвиква внимание на висшите етажи в Министерството на вътрешните работи, тъй като с нея се запознава включително заместник-министърът Георги Кумбилиев. Това още повече засилва подозрителността на оперативните работници, които подготвят поредица от агентурно-оперативни мероприятия с аргумента, че „Стефан Цанков е способен да бъде ръководител на нелегална организация, да се занимава с шпионаж, с вражеска агитация и пропаганда”. Сред най-близките му връзки са посочени „обектите на активна разработка” митр. Паисий и митр. Михаил, както и обектът „на наблюдателно дело” патриарх Кирил.

През следващите години о. Цанков внимателно следи преговорите и процесите на сближаване на позиции между Московската патриаршия и ССЦ, а мнението му е старателно документирано от агентите на ДС. Според тях Цанков е доволен от тези процеси и изказва мнение, че БПЦ има подготвени хора, които да се включат отново в икуменическите процеси.[7]

Следващото пътуване на Стефан Цанков в чужбина протича по вече разработения сценарий. Във връзка с неговото участие в подготвително съвещание за свикване на конгрес за забрана на атомното оръжие в Чехословакия от 29 май до 11 юни 1958 г., Трето управление на ДС иска от Първо управление (разузнаването) да помоли службите в Чехословакия да осигурят наблюдение върху Стефан Цанков, оценен като „вражески настроен” и който ще бъде придружаван и от свещ. Димитър Пенов от Хасково.[8] Справката, която се получава от Прага, проследява стъпка по стъпка визитата на о. Цанков в Прага и Карлови вари, без да съдържа каквито и да е компрометиращи данни. Същото е впечатлението и от донесението на агент „Патриот” по повод това пътуване на о. Цанков.[9]

Все пак пред „Патриот” о. Цанков изказва положителното си мнение за процесите на сближаване на позициите между Москва и ССЦ, а доказателство за добрата му информираност за тези процеси са и няколко прихванати писма от неговата кореспонденция. На о. Цанков прави впечатление още една подробност, която за него е показателна за променената позиция на Москва – в писмо до него руският свещеник Шпилер, който в миналото е спорил с него за ползите от икуменизма, сега е намекнал за предимствата от това сътрудничество.[10]

Надеждите на о. Цанков да вземе участие в завръщането на БПЦ към икуменическото движение се оказват напразни. Българската църква наистина става член на ССЦ през 1961 г., но за участници в този процес от българска страна са определени по-млади богослови, които в голямата си част са подбрани и контролирани от ДС. По същото време отделение „Духовенство” вече познава структурата и начина на работа на ССЦ, за което говори и справката, подготвена от Разузнавателното управление на 21 април 1958 г. – наред със структурата и бюджета на организацията, там се отбелязва, че към ССЦ функционира и Отдел за междуцърковна помощ с бюджет от 176 000 щ.д., в който работят 37 души, занимаващи се основно с изпращане на храни, дрехи и лекарства, а всъщност ползват осъществяваните по този начин контакти за набиране на разузнавателни данни, включително и за България.[11]

В групата на тези потенциални шпионски връзки видимо попада и о. Стефан Цанков. На 8 април 1959 г. агент „Патриот” информира, че богословът е определен да пътува за Прага като член на голяма делегация на Българската църква, водена от патриарха, която да вземе участие в поредната подготвителна среща на бъдещата Християнската мирна конференция, учредена официално през 1961 г. Към края на годината вероятно Цанков вече е бил наясно, че няма да попадне в групата на българските дейци, които ще участват в завръщането на БПЦ към икуменическото движение. Това личи от горчивината, която той не скрива пред агент „Любенов”, посетил го по повод предстоящото си пътуване за Париж. Това е разговорът, в който Цанков се окачествява като „човек под въпросителна”, заради добрите си контакти с представителите на западните църкви в миналото.

О. Стефан Цанков не получава разрешение да пътува за конгреса в Прага. В обобщена справка от 1960 г. се казва, че „още от младини Цанков се проявявал като заклет враг на всичко прогресивно”, като въз основа на тази негативна характеристика оперативният работник предлага „да се даде отказ на молбата на проф. Стефан Цанков Станчев да посети Чехословакия за участие като представител на БПЦ в общата християнска конференция на църквите”[12]. Решението е взето окончателно на 25 август 1960 г., когато върху предложението да не му бъде разрешено пътуване в Чехословакия (защото вече бил „стар и глух”) е поставен печат, върху който пише: „С мнение да се откаже”.[13]

„Писмата са проверявани за тайнопис, но досега не се установи нищо”

Другото голямо разочарование на о. Стефан Цанков е свързано с опита му да използва своите контакти, за да осигури изпращането на лекарства за болни духовници и техните роднини, като и тази негова дейност накрая е спряна заради подозрителността на ДС. Сведенията за тази кореспонденция започват да се появяват още в самото начало на откриването на наблюдателното дело. На 22 декември 1954 г. е прихванато негово писмо до Доминика Михаели в Швейцария, в което Цанков моли да бъдат изпратени лекарства за 6 души, между които митрополитите Йосиф и Климент, както и за някои свещеници и миряни. Със същия характер е и писмото до Доминика Михаели от 20 януари 1955 г., в което о. Цанков уточнява, че съгласно волята на дарителите, той ще ходатайства за лекарства само за църковни служители, въпреки че „нуждите са много по-големи”. В следващите години молбите за лекарства се изпращат до служителката в ССЦ Луиз Майхофер, като към тях са приложени и съответните рецепти.[14] Тези писма предизвикват засиленото внимание на ДС, която насочва агентурата да следи този въпрос, включително и като поставя на агент „Патриот” задачата да се сдобие с бележника на Цанков, съдържащ списъка на чужденците, с които кореспондира.

Разработката не съдържа данни агент „Патриот” да е успял да се сдобие с този бележник, но това едва ли е било необходимо, тъй като кореспонденцията на Цанков е подложена на внимателен контрол. От донесение от 5 септември 1956 г. „Патриот” става ясно, че списъците с нуждаещите се от лекарства се изготвят от Св. синод и след това се предават на Стефан Цанков, определен като посредника, чрез който тези лекарства да бъдат доставяни. Това не намалява вниманието на ДС, която грижливо документира тази негова дейност – в писмо от 10 април 1956 г. личат имената на 18 души, за които о. Цанков моли да бъдат изпратени лекарства, а по-късно същата година е изготвен и обобщен списък с имената на 52 души, за които е ходатайствал и сред които личат имената на митрополитите Паисий и Климент, както и на епископ Партений.[15]

Оперативните работници от отделение „Духовенство” изготвят на 14 май 1957 г. предложение за изясняване на характера на тази кореспонденция, тъй като напоследък тези пратки са зачестили, а техни получатели са подозрителни хора:

Характерно е това, че не всеки може да получи лекарства. На получателите се прави строг подбор. Условията, на които трябва да отговарят, са: да бъде вражески настроен и верен последовател на религията.[16]

Вниманието на ДС е дотолкова приковано от тази негова дейност, че една обобщена справка за Стефан Цанков от 1958 г. стига до следното заключение:

От началото на годината се установи, че под марките на писмата, които Цанков получава от чужбина, има разни цифри и други инициали. В едни случаи цифрите отговарят на стойността на марките, а в други не отговарят. Тези цифри и инициали изглежда служат за нещо, тъй като често се срещат под марките на писмата. Тези писма и други, които будят съмнение, са проверявани за тайнопис, но досега не се установи нищо.[17]

Както може да се очаква, параноята на ДС води до прекратяването на тази практика. Това отново става по пътя на административните мерки, без ДС да разкрива своето участие. В донесението на агент „Павлин” от 19 юни 1959 г. се съдържа оплакването на о. Цанков, че все по-трудно успява да поддържа кореспонденция с чужбина, както и че лекарствата вече не се получават. Цитирано е мнението на един свещеник, за когото Цанков е ходатайствал и който му е изпратил следното писмо:

Отец Цанков, благодаря ви от все сърце за вашата отзивчивост да изпишете от Женева специалитетът, от който моята болна жена има абсолютна нужда. Голяма беше радостта ни, когато ни съобщихте, че сте писали да ни изпратят лекарството. Но всичко се помрачи вчера, когато получихме писмо от софийската митница, в което ни съобщават, че лекарството е получено вчера в София, но ще го върнат обратно, понеже вносът на това лекарство в София е забранен.[18]

След като ДС успява да наложи забраната за изпращането на тези пратки, на 28 май 1960 г. е взето решение за унищожаването на прихванатите документи по проведените над обекта мероприятия по телефонно подслушване (т.нар. Мероприятие „Янтра”). Това става с решение на комисия от отдел 2, управление ІІІ, с председател подполк. Иван Димитров и членове майор Спас Стойчев и кап. Христо Маринчев.[19]

„От досегашното разработване не са постъпили материали със съществено значение”

Така към края на 50-те години Стефан Цанков е принуден постепенно да се оттегли от публичната си дейност. Макар това да е маскирано като негово лично желание, разработката срещу него дава да се разбере, че това става и с помощта на ДС. Първият признак за нарастващото му нежелание да работи може да се види в донесението на агент „Наков” от 29 юни 1960 г., който информира за желанието на богослова да се отдаде на почивка и напусне професорското място в университета, защото „мъчно се работи. Синодът иска и се мъчи да провежда линия, която на мен лично не ми се нрави и която всъщност не отговоря на принципа на нашата вяра и религия”. В същия разговор той изказва готовност да се оттегли и от мястото на предстоятел на храм „Св. Александър Невски” – там също „има редица неуредици, които чакат разрешението си, а средства мъчно се отпускат”. Единственото му желание било да остане в БАН.

В този контекст се вписва и най-грозният документ в цялата разработка срещу о. Стефан Цанков. Това е анонимно изложение на „група богомолци” от 7 декември 1960 г., изпратено до църковното настоятелство на храм „Св. Александър Невски”. Най-вероятно анонимката е мероприятие на ДС, а целта е Стефан Цанков да бъде принуден да напусне настоятелството на храма. Изложението е изпълнено с грозни фрази и обидни квалификации, изписани полуграмотно, които трудно могат да бъдат цитирани изцяло. Сред най-меките определения са квалификациите, че Цанков е „подлизурка и безкруполен човек... фарисей мръсен... лигльо” и други подобни, които завършват с искането „този нахалник” да бъде изхвърлен от храма като „мръсно коте”. Не по-малко обидни са и квалификациите срещу другия свещеник в храма – архим. Василий, който остава обект на подобни тихи репресии до края на живота си през 90-те години.[20]

Резултатът от това мероприятие очевидно е бил успешен. Оттеглянето на о. Цанков от публична дейност става причина на 27 май 1961 г. майор К. Тодоров да предложи закриването на наблюдателното дело и изпращането му в архив с аргумента, че „от досегашното разработване на същия не са постъпили материали със съществено значение. Имайки предвид и това, че Цанков е много стар, глух и че от 1 януари 1961 г. той е освободен като професор от Духовната академия и е пенсиониран, предлагам ОНД да бъде свалено в архив на отдел 8 на съхранение и общо ползване”[21].

Така завършва публичната кариера на академик протопрезвитер д-р Стефан Цанков. На пръв поглед той избягва съдбата на други свещенослужители и не става обект на видимите репресии на „народната власт”. Без да съдържа драматични детайли, наблюдателното дело срещу него показва начина, по който Държавна сигурност бавно, методично и анонимно успява да се разправи със своите въображаеми политически и идеологически противници, въпреки че нито едно от подозренията не се потвърждават в хода на неговото наблюдение. Делото потвърждава очакванията, че Стефан Цанков наистина е бил запознат с процесите сред висшето духовенство, но не съдържа доказателства той да се е опитвал да повлияе върху процесите на взимане на решения в Църквата. Затова и позицията му по никакъв начин не може да се сравнява с влиянието, което придобива следващото поколение икуменически дейци, някои от които наистина се домогват до позицията на „сиви кардинали”. Наблюдателното дело не потвърждава и подозренията за каквито и да било чуждестранни връзки или контакти, които да не са били регламентирани от ръководството на БПЦ. Въпреки това тази разработка е свидетелство за бавния залез и постепенната изолация, на която комунистическата държава осъжда един космополитен човек, на когото тя не позволява да води живота, съответстващ на неговия интелектуален хоризонт.