Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Основи на руската култура от прот. Александър Шмеман

Написана от Живо Предание

cover Fr A Schmemann Russian CultureНа 11 декември 2017 г. в Съборната палата на главното здание на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет в Москва се е състояло представяне на нова книга на изтъкнатия православен богослов на отминалото столетие, прот. Александър Шмеман. Книгата, озаглавена Основи на руската култура, е съставена от беседи на автора, изнасяни през 1970-1971 г. в руската редакция на радио „Свобода”, а предговорът към нея е на известния руски филолог и доктор по богословие – поета, прозаика и преводача Олга Седакова. В представянето са участвали синът на отец Александър – журналистът Сергей Шмеман, авторът на проекта за издаване на книгата – Егор Агафонов, авторът на коментарите към изданието – Елена Дорман и др. С приветствие към присъстващите и участниците се е обърнал ректорът на ПСТГУ, прот. Владимир Воробьов, в чието слово е била подчертана значимостта на събитието и е било напомнено за времето, когато, благодарение на публикуваните във Вестник РСХД текстове на о. Александър, Литургията е влязла по нов начин в живота на православните християни в Русия.

На свой ред съставителят Егор Агафонов е разказал накратко за самата книга – че в нея е влязъл цикъл беседи, запазени единствено в машинопис. В словото си той още е споделил: „Отец Александър е удивителен богослов. Той продължава да удивява и след своята кончина. На 13 декември следващата година ще се изпълнят 35 години от неговата смърт, но въпреки това и днес продължават да излизат нови негови книги”.

В подробности за отпечатването на книгата Основи на руската култура е разказала сътрудникът в Дома на руското зарубежие „Александър Солженицин” – Елена Дорман.

Текстовете на беседи от 3 до 12 са открити случайно в архива на писателя Владимир Варшавски, а през 2016 г. в архива на покойната поетеса Нина Бодровая (сътрудница на радио „Свобода”) са открити всички текстове от цикъла „Основи на руската култура” – 30 на брой беседи, без първата. Така е била съставена и самата книга.

Книгата съдържа и приложение, където, по думите на Егор Агафонов, са включени и няколко радиобеседи от други цикли, лекции и по-рано публикувани текстове. Особен раздел от книгата е посветен на творчеството на А. И. Солженицин.

На свой ред синът на о. Александър, Сергей Шмеман, е благодарил на всички, взели участие в подготовката на изданието. „Откакто чета тази книга, в мен се натрупват все повече и повече въпроси, които сега бих искал да задам на моя баща” – е казал той. Като е отбелязал, че в новата книга могат да бъдат намерени отговорите на много въпроси във връзка с това, което днес се случва в Русия, той още е добавил: „За мен тази книга е важен пътеводител по днешна Русия, по днешната култура”.

Говорейки за това, какво е означавала литературата в живота на тяхното семейство, той е подчертал: „Това беше част от нашето всекидневие”. В дома на семейство Шмеман е имало лавици с книги, много от които отец Александър е знаел наизуст. Цитирал е А. Пушкин, без да поглежда в текста. Когато пък през 1972 г. в дома им се появява Бродски и чете свои стихове, в същата нощ „моят баща можеше да ги цитира наизуст – той имаше удивителна памет”.

Относно литургическите текстове, които започвали да се превеждат на английски език, отец Александър казвал на преводачите: „Четете ги като поезия”. „За него нямаше разлика: поезията, Литургията, животът – всичко това беше Царството Божие на земята” – е казал синът на свещеника, отбелязвайки, че особена тема на неговите лекции е била темата за руската религиозна литература. Успявал е да намери „светото творчество”, за което след това е говорил в своите беседи. Много от книгите той препрочитал всяка нова година. Четял много на руски и на френски, вниквал и в английската поезия.

„Ако не бях богослов и свещеник, щях да стана литературовед” – привежда думите на отец Александър неговият син. Разказал е още и това, как през 60-те неговият баща се е заинтересувал от руските филми, които тогава станали достъпни (например, „Андрей Рубльов” на Тарковски). Когато пък се появили рекламите на руски грамофонни плочи, веднага поръчал много. „Имахме чувството, че най-накрая се е появил контакт с Русия… Той никога не е бил в Русия, но знаеше наизуст, например, картата на Петербург”. Все в същите тези години отец Александър е започнал да получава и първите отзиви от своите предавания – преди това „баща ми не знаеше, слушат ли го или не”. След това се появили и първите живи контакти с хора от Русия, започнали да идват писма.

Отговаряйки на въпрос относно Дневниците на отец Александър, Сергей Шмеман е изразил удивлението си от резонанса, който те са получили в Русия. В Америка такъв отклик за тях никога не е имало. По неговите думи, когато се е запознал с тях, се е създало впечатлението, че отец Александър е имал намерението да пише спомени във формата на дневници, но не е успял да направи това. „Той обичаше да чете дневниците на писатели. Може би той е искал да направи едно по-формално издание” – е споделил още Сергей Шмеман.

Освен това, пред участниците в срещата са били демонстрирани първите три глави от новия, все още не излязъл на широк екран, документален филм за отец Александър – „Апостол на радостта”. Авторът и режисьор на филма, Андрей Желязников, е разказал, че като тласък за неговото създаване са послужили именно Дневниците на о. Александър, а работата над филма е продължила четири години. За отец Александър във филма са разказали негови роднини и приятели, негови ученици – випускници на семинарията „Св. Владимир”.

Накрая, присъстващите на представянето са имали и възможността да чуят запис на една от беседите на о. Александър Шмеман – „Тайната на Пушкин”.

В предисловието към новата книга Олга Седакова е написала: „Човек с най-дълбока вяра, православният свещеник Александър Шмеман говори върху съдбините на руската култура без ни най-малък оттенък на клерикализъм, без „религиозни” оценки. Онези, които са запознати с неговите богословски трудове, няма да са учудени от това – той не познава нищо, което да е повече противоположно на вярата, от религиозната идеология, от нейните рецепти и нейните предписания. За най-християнското произведение в руската литература той е смятал Капитанската дъщеря. А изборът „религия или културно творчество” (в съдбата на Гогол, на Лев Толстой и други) не предизвиква в него никакво съчувствие – в него той е виждал една от хроничните опасности на руската култура. На анализа на тази и на други опасни свойства на руската култура са посветени и неговите беседи”.

* По материала на Е. Бажина, публикувана на сайта Благовест.инфотук (бел. ред.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ua888 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме