Пасхални размисли
Под звъна на камбаните, при ликуването на природата и хората, на най-великия от християнските празници започваме скромното си дело.
Отново християнският свят празнува окончателната победа на доброто над злото, на живота над смъртта, на творческата, възсъздаваща любов над разлагащата вражда, и тази победа, постигната от Богочовека и завинаги спасила света и човеците, той празнува като залог и предвкусване на вечното, мирово възкресяване и преобразяване на тварите. И, предвкусвайки чрез вярата, той преживява окончателното тържество още сега – като факт, който вече е осъществен, като сияние на светлината в обкръжаващата ни тъмнина, като разгаряща се любов и радост от нея посред царствата на враждата и раздора.
Възкръсналият Христос и до днес възкръсва и в душата на всеки човек, и в душите на народите, и яркото сияние на Възкръсналия, прониквайки през нощната тъмнина, не само ослепява радостното око, но също и пронизва с ослепителната светлина на съвестта мрака, в който ние живеем, осветлявайки тази Голгота, в която ние превръщаме света. И пението на ангелите в небесата се слива с хрипа и стоновете, носещи се от лобното място. В деня на Възкресението ние не можем – докато сме живи – да забравим за Голгота, нито можем да победим Голгота, не можем да го направим и не сме длъжни да го правим.
И радостно развълнуваната, но заедно с това и скръбна мисъл неволно се обръща към земната Голгота и към онова, което я обкръжава, което я и създава – към фанатичния синедрион, към ленивия и равнодушен кариерист Пилат, към грубите войници, които в подножието на Кръста си поделят хитона, към помрачения народ, който в заслепението си крещи: „… разпни, разпни Го!“.[1] Колко близки са за нас сега, в Русия, през 1906 г., тези голготски образи, как те прорязват и изгарят сърцето и то не е в състояние да забрави за тях дори и в деня на Възкресението; не може, умъртвено от преживяното, да възкръсне напълно заедно с Възкръсналия Христос, да се стреми, заедно със скръбната, смирената Мария Магдалина, към своята среща с Възкръсналия. То е изпълнено с размишленията и с чувствата от седмицата на Христовите страдания.
В каква одежда посрещаме празника на любовта? Омърсени, окървавени, трижди окървавени парцали, прехвърлен през раменете чувал, пълен с гладни, бедни, вдовици, сираци – ето я духовната одежда, която ние имаме, облечени в която ние излизаме за нашата среща с Възкръсналия! Какви само мъчения не сме изобретявали ние за Него, какви само престъпления не сме извършвали ние против Него в злочестите времена? Защото нали всяко добро и всяко зло, което сторваме на Неговите братя, на човечеството, сторваме на Него…
Нахранили ли сме гладния? Не сме. Заради нашите грехове обаче, заради нашата обществена неправда гладува руската земя, гладуват жените, децата, старците, изпълнените със сили работници.
Наситили ли сме заключените в тъмница?… Не, напротив – препълнили сме тъмниците, арестувайки и правия, и виновния, и цяла Русия сме превърнали в някакъв каторжен дом, дом на хора, които са побъркани от злоба. Превърнали сме Русия в страна на надзиратели и затворници като някакви изверги. Напомняйки Ирод и оскърбявалите и оплювали Христа, сме подложили затворниците на още повече изтезания и по-големи унижения.
Извършили ли сме дела на любов? Не, но сме залели Русия с кръв, осветявайки я със заревото на пожарите, изпълвайки я с ужаса на междуособиците. И цяла Русия сме превърнали в лобно място, където действа палачът – в място, където отново и отново ние разпъваме Христа, разстрелваме и накрая громим „инородците“[2] за слава Божия, и даже на устните на пастирите, осъждащи извършваните убийства, църковните власти налагат печата на мълчанието,[3] следвайки примера на своя знаменит духовен предшественик Каяфа, изрекъл, както е известно, останалия неопровержим и до днес за духовните му чеда аргумент в защита на смъртното наказание: „… по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине“ (Иоан 11:50). Такива християни сме ние, този е начинът, по който ние осъществяваме правдата Христова в националния си живот.
Отровили сме самата душа на народа, която сега не знае кому и за какво да вярва, след кого да върви, къде да търси правдата. Очернили сме самата религия, превръщайки я в прислужница на силата. Очернили сме правдата на закона като сме я приравнили до правото на силния.
И кога ще се пробудим от кървавия кошмар? Кога ще повдигнем натежалия си взор, за да видим въплътилата се любов, и ще „загори“ ли тогава нашето сърце, както са горели сърцата на апостолите, вървящи към Емаус,[4] макар и да не са разпознали своя Спътник?
Кога ще стъпим на пътя на покаянието – личното и общественото; кога в скърбите, униженията, престъпленията ще почувстваме, че „истината е все същата“[5] и спасението е само в нея – както личното, така и националното, и историческото? Та нали не бива да допускаме, че тези страдания са ни били изпратени напразно. Че Страстната седмица и Голгота са били напразни. Зазорява се вече светлината на възкресното утро. В историята се извършва и назрява нещо нечувано, нещо велико.
Ние живеем в атмосфера на велики предчувствия, в атмосфера на приближаващо се чудо… Ние преживяваме и навечерието на своето национално възкресение. Рано или късно това възкресение ще се случи, преобразявайки външните и вътрешните форми на народа. Накрая руският народ ще победи своя действителен „вътрешен“ враг, ще разбие тъмницата, в която се намира, ще пробуди своето омагьосано, приспано царство, ще се изпълнят отколешните, свободолюбиви и човеколюбиви мечти.
Руският народ ще завоюва и ще получи своята свобода, ще устрои своя бит върху християнските, а не върху мюсюлманските, не върху турските начала, на които той днес се основава. Само че това е малко, толкова малко, че ако ставаше дума само за това, тази перспектива нас не би ни вдъхновявала, макар и да би ни радвала. От руския народ обаче ние не очакваме само това. Отвъд зарите на свободата ние започваме да виждаме новата, нетукашна зора. Ние очакваме щото, освободен от външното робство и духовната опека, нашият народ ще осъществи своето висше, религиозно призвание, ще изрече неведомото слово, словото за спасението на света.
Както и преди, ние споделяме вярата на Достоевски и Соловьов, че нашият народ, този погромаджийски хулиган с образ на звяр, затънал в смрадни грехове, е при все това народ-богоносец и има своята важна и определена задача в световната история, в плана на спасението на света. Само да бъде отвален тежкият камък от гроба, който не пропуска нито мъртвия, нито живия и откъдето четиридневният, вмирисан, но възкръснал Лазар ще излезе, за да срещне своя Господ. От тази вяра се въодушевява нашият патриотизъм, чрез нея се осмислят и съвременните исторически събития, освободителното движение и започващото разкрепостяване на Руската църква – от тази вяра е всичко, всичко. И тези религиозни очаквания съгряват живота и освещават за нас нашата всекидневна борба и работа.
Но възкръсни, Христе, в Твоя народ, озари с Твоята правда тъмнината на злобната вражда на човек към човека, на племе към племе, разпръсни враговете на Твоето дело, изпепели нашата слабохарактерност и хладното ни равнодушие, възпламени и разгори сърцата ни с Твоя огън.
Да, дойди, Господи Иисусе![6]
Превод: Борис Маринов
* Булгаков, С. „Пасхальные думы“ – В: Народ, Апрель 1906; настоящият превод е извършен според текста, публикуван в проекта Булгаковиана – тук (бел. прев.).
За първи път тази статия е била публикувана в първия брой на вестник Народ, който е бил издаван в Киев през м. април 1906 г. Като редактори на вестника се изявяват Сергей Николаевич Булгаков и Александър Сергеевич Глинка (с псевдонима „Волжский“). Вестникът е бил замислен като печатен орган на несъстоял се политически проект – „Съюз за християнска политика“. Между 2 и 10 април излизат общо седем броя, след което вестникът е закрит с решение на съда. Във всеки от тези броеве е имало статия от С. Н. Булкаков. (бел. рус. ред.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин