Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Третият църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, „отразен“ в архива на проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков

Понеделник, 20 Ноември 2023 Написана от Борис Маринов

Fr Stefan TsankovВсяка кръгла годишнина от значимо историческо събитие е добър повод за поглед назад във времето, припомняне на най-важното и неговото осмисляне в контекста и от гледната точка на съвременността. Казаното важи с пълна сила и за навършилите се през настоящата 2023 г. седем десетилетия от провеждането през месец май 1953 г. на Третия църковно-народен събор на Българската православна църква – тогава все още екзархия, прераснал в Патриаршески избирателен събор, възстановявайки на два пъти отнемания в миналото патриаршески статут на Православната ни църква.

Предисторията и историята на това повече от историческо събитие са известни на всички интересуващи се от най-новата ни църковна история. Своевременно съставеният едноименен сборник съдържа необходимото.[1] Темата е осветлена и в съответните броеве на официоза на БПЦ – Църковен вестник, в сп. Духовна култура, както и в други църковни издания.[2] Нови възможности пред изследователите у нас се откриха след политическата промяна от 1989 г.[3] Всичко това до голяма степен обезсмисля поредното припомняне на добре познатите факти и техните не по-малко добре познати интерпретации. Далеч по-смислен би бил един поглед отвътре, каквато възможност предоставя личният архив на един от участниците и главни действащи лица в паметните събития от май 1953 г. – проф. протопрезвитер д-р акад. Стефан Станчев Цанков (1881-1965).[4]

Както е известно, след блажената кончина на о. Стефан Цанков неговият архив се съхранява в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. В този архив редом с всичко останало се съдържа и архивна единица – папка, посветена тъкмо на събора от май 1953 г., съответно на възстановяването на Патриаршията ни[5] и избора на Светейшия Български патриарх академик д-р Кирил (1901-1971).

Съдържанието на тази папка може да бъде обособено в три групи:

1) документи с официален характер;

2) конспективни бележки и чернови;

3) извадки от периодичния печат.

Сред документите с официален характер в тази папка откриваме:

- Възложение до о. Ст. Цанков от 25 февруари 1953 г. да изготви Кратко изложение върху историята и устава на Българската православна църква след 1871 г.,[6] подписано от Пловдивски митрополит Кирил, наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от 23 април с. г. за участие в работата на Третия църковно-народен събор в качеството му на член на събора от квотата на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, избран за такъв от Академичния съвет на ДА, с подпис отново на Пловдивски митрополит Кирил, наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от името на Светия Синод за интронизацията на Българския патриарх на 10 май с. г. в Патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски“;

- Покана до о. Цанков от Дирекция на изповеданията при Министерски съвет за присъствие на „приема, който тя от името на Министерския съвет на НР България дава по случай Третия църковно-народен събор на Българската православна църква“;[7]

- Покана до о. Цанков от 7 май 1953 г. за официалната вечеря по случай избора и интронизацията на предстоящия да бъде избран три дни по-късно Български патриарх и Софийски митрополит, която отново е подписана лично от Пловдивски митрополит Кирил, все още само наместник-председател на Светия Синод;

- Покана до о. Цанков от Светия Синод на БПЦ за приема, „който той дава на 17 май т. г., в 20:30 ч. в ресторант „България“ по случай избора и интронизацията на Българския Патриарх и Софийски Митрополит“;

- Входна карта на о. Цанков в качеството му на член на „Патриаршеския църковно-народен събор“ с посочване на определеното му място в Големия салон на БАН (ред 3, стол 39);

- Проекто-правилник за вътрешния ред на Църковно-народния събор (3 страници – машинопис);

- Списък на лицата, които ще служат в храм-паметника „Св. Александър Невски“ за празника Възнесение Господне, 14 май 1953 г.[8] (1 страница – машинопис), заедно с две страници указания за реда по време на богослуженията;

- Списък на „лицата, на които се възлага изпълнението на някои работи във връзка със свикването и работата на Църковно-народния събор“ (6 страници – машинопис);

- Списък на разходите на Църковно-народния събор (1 страница – машинопис);

- Списък на автомобилите по ведомството на Църквата (1 страници – машинопис).

Една част от тези документи са били, разбира се, достояние на всеки от членовете на събора, а други, като молбата за изготвяне на изложение върху историята и устава на БПЦ, са били предназначени лично за о. Цанков, предвид неговия огромен авторитет и всепризната експертиза в областта на каноничното право и миналото на Православната ни църква, което е определяло и по-особения му статут като член и участник в работата на самия събор.[9] Тези документи заедно с ръкописните му записки, водени педантично по време на (а най-вероятно и извън) заседанията на събора, ни помагат от първа ръка да придобием представа за действителните мащаби и значимост на това истинско събитие в живота на Православната ни църква. Събитие, увенчало с успех усилията на поколения поборници за духовната ни и църковна самостоятелност.

Накрая, интересно е да проследим и съхранените от о. Цанков материали, с които е отразен в църковната преса Третият църковно-народен – Патриаршески избирателен събор. Те включват вестниците:

- Народен пастир, бр. 16-18 от 16 май 1953 г., който е посветен почти изцяло на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор;

- Народен пастир, бр. 19-20 от 27 май 1953 г., с. 3-4, където е публикуван препис от „Паметен протокол на тържественото съвместно заседание на Св. Синод на Българската православна църква с пратениците на светите сестри – Православни църкви“ заедно с поздравления до новоизбрания патриарх (от председателя на Свещеническия съюз иконом Иван Юлиев и от Варшавския и на цяла Полша митрополит Макарий) и отразяване на посещението на Българския патриарх Кирил в Рилския манастир (16-17 май 1953 г.);

- Църковен вестник, бр. 19-22 от 28 май 1953 г., посветен открай-докрай на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор;

- Народен пастир, бр. 23-24 от 26 юни 1953 г., където на с. 5 откриваме „Послание на Негово Светейшество Патриарх Кирил до христолюбивия клир и до благочестивите християни“, а на с. 3 – материала на Константин Тулешков, озаглавен „При майката на Патриарх Кирил“;

- Църковен вестник, бр. 35-38 от 10 ноември 1953 г., в който са отразени някои от първите архипастирски посещения на новоизбрания Български патриарх Кирил (в гр. Ловеч, в Троянския манастир и във Великотърновска епархия).

*   *   *

Педантичността, с която са подредени материалите в папката от личния архив на о. Стефан Цанков, посветена на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, самият подбор на тези материали, записките, водени от него час по час по време на заседанията – всичко това е поредното свидетелство за достойнствата, значимостта и присъствието на този изтъкнат наш духовник и богослов в живота на Православната ни църква, както и изобщо за онази пословична всеотдайност в делото на служението, която е била толкова характерна за някогашните поколения наши духовници и църковници.

1 1953 Fr Stefan Tsankov

2 1953 Fr Stefan Tsankov

3 1953 Fr Stefan Tsankov

4 1953 Fr Stefan Tsankov

5 1953 Fr Stefan Tsankov

6 1953 Fr Stefan Tsankov

7 1953 Fr Stefan Tsankov

* За първи път този текст е публикуван в сп. Епархийски глас, бр. 2, 2023, с. 25-28 (бел. ред.).

[1] Деяния на Третия църковно-народен събор (София 8-10 май 1953 г.), С.: „Синодално издателство“ 1953.
[2] Например: Българската патриаршия през вековете, ред. Хр. Кодов, Н. Кочев, В. Пандурски, Хр. Стоянов, Ил. Цоневски, издание на Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия, С.: „Синодално издателство“ 1980. По-специално студията на проф. протопрезвитер д-р Радко Поптодоров „Възстановяване на патриаршеския институт в ново време (1953 г.)“ (с. 31-44).
[3] Най-сериозният принос към разработването и осветляването на най-новата история на БПЦ след 1989 г. безспорно принадлежи на историка проф. Момчил Методиев. Измежду множеството негови публикации в тази връзка най-важно с оглед на настоящата тема е богато документираното изследване: Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989 г.), С.: „Институт за изследване на близкото минало“ – „Сиела“ 2010.
[4] Повече за о. проф. Стефан Ст. Цанков виж в: Маринов, Б. „Академик протопрезвитер д-р Стефан Цанков: богословът и духовникът в служба на Църквата и обществото“ – В: Християнство и култура, бр. 5 (82), 2013, с. 5-16.
[5] На пръв поглед встрани от темата, намираме обаче за необходимо да припомним, че говорейки за събора от 8-10 май 1953 г., говорим тъкмо за възстановяване, а не за въздигане (което нерядко може да се срещне както в специализираната литература, така и в периодичния печат), тъй като Третият църковно-народен събор – прераснал в Патриаршески избирателен – не провъзгласява някаква в собствен смисъл „нова“ за православния свят патриаршия, а единствено възстановява (макар към онзи момент и без всеправославна санкция) статута, на който Православната ни църква на два пъти вече се е радвала в своята история – през Първата и през Втората българска държава, и който и двата пъти ѝ е бил отнеман също без всеправославна санкция.
[6] За изпълнението на това възложение о. Цанков докладва на митрополит Кирил с Докладна от 10 март с. г., чиято чернова в ръкопис, заедно с черновата на самото изложение (в 14 страници), озаглавено „Основи, изменения и значение на Устава на Българската православна църква“, също са запазени в личния му архив.
[7] Този прием е обявен за 10 май 1953 г., от 20:30 ч., „в салоните“ на ресторант „България“.
[8] Едва ли трябва да учудва, че о. Цанков е единственият свещеник от БПЦ определен да служи заедно със свещениците, представители на Московска патриаршия, Чехословашката православна църква и Полската православна църква – както за Всенощното бдение, така и за празничната св. Литургия.
[9] В тази връзка заслужава да се отбележи, че между 1948 и 1950 г. о. Цанков е съветник на Светия Синод по каноничните въпроси и консултант по изработване на Устава на Българската патриаршия от 1953 г., както и автор на един от встъпителните текстове към сборника с Деянията на Третия църковно-народен събор (виж тук – бел. 1), озаглавен „Нашите църковно-народни събори“ и отпечатан на второ място, веднага след „Животописни бележки“ за Българския патриарх Кирил от проф. Христо Н. Гяуров.

*   *   *

Описание на изображенията

1. Първо благословение от новоизбрания Български патриарх Кирил.
2. Възложение до о. Цанков за изготвянето на Кратко изложение върху историята и устава на Българската православна църква след 1871 г.
3. Чернова на отговора на о. Цанков до митр. Кирил във връзка с възложението за изготвяне на Кратко изложение…
4. Първи лист от черновата на Кратко изложение…
5-6. Входна карта на о. Цанков за заседанията на Третия църковно-народен събор.
7. Преброяване на бюлетините.

Изображения от 2 до 6 са от личния архив на о. Цанков, съхраняван в ЦИАИ.

За изображения 1 и 7 авторът изразява благодарност на църковния изследовател Борис Цацов, който беше любезен да ги предостави за настоящата публикация.

На тези снимки, запечатали два важни момента от работата на Третия църковно-народен – Патриаршески избирателен събор, а именно – преброяването на бюлетините (Изображение 7) и първото благословение от новоизбрания Български патриарх Кирил (Изображение 1), протопрезвитер Стефан Цанков е, съответно седнал и прав, вдясно от – съответно митрополит (Изображение 7) и патриарх (Изображение 1) – Кирил.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d89q4 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме