Благословен е само идещият в име Господне!

Него посрещат с Осана, пред Неговия път постилат палмови клонки и заради Него въздават Слава във висините. И макар накрая да Го разпъват и предават на позорна смърт, Неговото име обаче остава в хилядолетията като име на Спасител: Единственият, Който действително спасява човеците от всяка смърт – както духовна, така и телесна, както и от цялото зло на света, в който те живеят. За разлика от останалите „спасители“, идващи в име свое, а не Господне.

Тези последните биват много и най-различни. Общото, което ги обединява, е че, представяйки се от име Господне, всъщност имат единствената „свещена“ цел да налагат собствената си, а не Божията воля. Това са тези, които обясняват кое как трябва да бъде и за които добре е казано, че от тях трябва най-много да се страхуваме. И не просто казват, но се опитват и да налагат със сила кое как да бъде.

Тъкмо такива едни „спасители“ преди повече от година прекрачиха с войските си границите на една съседна, уж „братска“ тям страна (а още по-точно, по тяхно виждане, не-страна, измислена страна, населена с измислен народ) и вече втора година се опитват да се представят за нахлули там… „в име Господне“. Защото били водели война „против злото“; война, която била „метафизична“ и от която едва ли не били зависели бъднините и съдбините на целия човешки и Божи свят!

Докато всъщност вече втора година вършат все онова, което са вършили и винаги: насилствено заграбване и присвояване на територии, подчиняване на племена и народи на собствената си воля, в подражаване на стари империи, представяйки всичко това като нещо естествено, за което едва ли не били имали призвание свише.

Тъкмо заради това обаче в поредната „освобождавана“ от тях страна съвсем не ги приемат и срещат нито с хляб и сол, фанфари и друга духова музика, нито с каквато и да било проява на спонтанен ентусиазъм, нежели с радост и осана. Защото, противно на цялата съпътстваща „освободителната“ им операция „църковно“, „духовно“ и „богословски“ подплатена пропаганда, са дошли там съвсем не в име Господне, а в името на собствените си империалистически амбиции, резултат от драматичен дефицит на каквато и да било цивилизованост и човечност.

Някога, в древен Йерусалим, Този, Който е истинският Спасител, е бил посрещнат с „Осана“, а изпратен с „Разпни Го“ и смъртна присъда. Такава е била не само Неговата участ, а и участта на всеки истински спасител, който действително идва в име Господне. В заслепението си нашите нови и всички подобни на тях „спасители“ днес също очакват да бъдат посрещани като Него, без обаче да са готови да понесат и втората част: да бъдат изпратени като Него. Трябва ли тогава да е учудващо, че като отговор още от самото начало получиха направо от второто? И че ще продължават да го получават – дотогава, докато не успеят да съберат „две и две“ и, вместо да „спасяват“ другите, не спасят и отърват другите от себе си?

Заедно с онези „традиционни“, според тях, „ценности“, с които си въобразяват, че възпират злото, и които, точно защото са само в кавички, имат една единствена истински „свещена“ цел: да биха оправдали някак цялото съвсем реално зло, извършвано и днес от тези „спасители“ и „освободители“…

Благословен е само идващият в име Господне – друг не!

9 април 2023 г.

Вход Господен в Йерусалим