Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Благословен е само идещият в име Господне!

Написана от Живо Предание

Него посрещат с Осана, пред Неговия път постилат палмови клонки и заради Него въздават Слава във висините. И макар накрая да Го разпъват и предават на позорна смърт, Неговото име обаче остава в хилядолетията като име на Спасител: Единственият, Който действително спасява човеците от всяка смърт – както духовна, така и телесна, както и от цялото зло на света, в който те живеят. За разлика от останалите „спасители“, идващи в име свое, а не Господне.

Тези последните биват много и най-различни. Общото, което ги обединява, е че, представяйки се от име Господне, всъщност имат единствената „свещена“ цел да налагат собствената си, а не Божията воля. Това са тези, които обясняват кое как трябва да бъде и за които добре е казано, че от тях трябва най-много да се страхуваме. И не просто казват, но се опитват и да налагат със сила кое как да бъде.

Тъкмо такива едни „спасители“ преди повече от година прекрачиха с войските си границите на една съседна, уж „братска“ тям страна (а още по-точно, по тяхно виждане, не-страна, измислена страна, населена с измислен народ) и вече втора година се опитват да се представят за нахлули там… „в име Господне“. Защото били водели война „против злото“; война, която била „метафизична“ и от която едва ли не били зависели бъднините и съдбините на целия човешки и Божи свят!

Докато всъщност вече втора година вършат все онова, което са вършили и винаги: насилствено заграбване и присвояване на територии, подчиняване на племена и народи на собствената си воля, в подражаване на стари империи, представяйки всичко това като нещо естествено, за което едва ли не били имали призвание свише.

Тъкмо заради това обаче в поредната „освобождавана“ от тях страна съвсем не ги приемат и срещат нито с хляб и сол, фанфари и друга духова музика, нито с каквато и да било проява на спонтанен ентусиазъм, нежели с радост и осана. Защото, противно на цялата съпътстваща „освободителната“ им операция „църковно“, „духовно“ и „богословски“ подплатена пропаганда, са дошли там съвсем не в име Господне, а в името на собствените си империалистически амбиции, резултат от драматичен дефицит на каквато и да било цивилизованост и човечност.

Някога, в древен Йерусалим, Този, Който е истинският Спасител, е бил посрещнат с „Осана“, а изпратен с „Разпни Го“ и смъртна присъда. Такава е била не само Неговата участ, а и участта на всеки истински спасител, който действително идва в име Господне. В заслепението си нашите нови и всички подобни на тях „спасители“ днес също очакват да бъдат посрещани като Него, без обаче да са готови да понесат и втората част: да бъдат изпратени като Него. Трябва ли тогава да е учудващо, че като отговор още от самото начало получиха направо от второто? И че ще продължават да го получават – дотогава, докато не успеят да съберат „две и две“ и, вместо да „спасяват“ другите, не спасят и отърват другите от себе си?

Заедно с онези „традиционни“, според тях, „ценности“, с които си въобразяват, че възпират злото, и които, точно защото са само в кавички, имат една единствена истински „свещена“ цел: да биха оправдали някак цялото съвсем реално зло, извършвано и днес от тези „спасители“ и „освободители“…

Благословен е само идващият в име Господне – друг не!

9 април 2023 г.

Вход Господен в Йерусалим



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dxppp 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме