Развитието на богословието в България представено в авторитетен румънски сборник
Предлагаме кратка рецензия на издадения преди няколко години авторитетен румънски сборник, озаглавен Teologia ortodoxă în secolul al XX-lea şi la începutul secolului al XXI-lea, Bucureşti: „Basilica” 2011 (Православното богословие през 20 век и началото на 21 век, Букурещ: „Базилика” 2011, 859 с.). Неговата голяма значимост ни дава основание да го представим и пред българската богословска аудитория. Съставен е по инициатива и с благословението на Румънския патр. Даниил под ръководството на свещ. проф. Виорел Йоница. В сборника се цели „панорамно представяне” на историята на православното богословие в 20 и началото на 21 век. Включени са общо тридесет видни представители на съвременното румънско богословие.
Трябва също да подчертаем и активната роля на Румънската православна църква в обществото и нейната ревностна грижа за издигане на авторитета и достойнството на многобройното ѝ духовенство. РПЦ е успяла да издейства от държавните институции преподавателите в духовните семинарии и богословските факултети, които са клирици в преобладаващата си част, да бъдат по достойнство обозначени като духовници (у нас, за разлика от там, преподавателите-духовници в учебните заведения се титулуват само с научните си степени, без означаване на духовния сан, т. е. представени са като светски лица, което е неиздействано право на нашето свещенство в научната сфера). Затова и тук титлите на всички отци-професори се изписват дословно – така, както е прието в научните среди в Румъния.
В 2013 г. издателството публикува и английско издание на сборника (в превод на богослова Ремус Рус – преподавател по история на религиите): Orthodox Theology in the 20th century and early 21st century. A Romanian Orthodox Perspective, Bucharest: “Basilica” 2013.
Сборникът е съставен в две части: 1) Историческите проблеми на православното богословие днес и 2) Главни насоки на православното богословие и духовност през 20 – началото на 21 век.
Първата част е съставена от следните обширни обзорни студии:
- „Модерното и съвременно православно богословие – моменти, фигури, проследяване, тълкувание” от протодякон проф. д-р Йоан И. Ика (младши) (с. 17-84);
- „Признаването на нови автокефални църкви: лингвистичното разнообразие на православното богословско мислене” от свещ. проф. д-р Николае Кифър (с. 85-96);
- „Двустранните диалози на православните църкви с останалите християнски църкви: насърчение за православната богословска мисъл” от свещ. проф. д-р Александру Морару и свещ. проф. д-р Виорел Йоница (с. 97-118);
- „Всеправославните съвещания през 20 век: нов тласък за православното богословие” от свещ. проф. д-р Виорел Йоница и свещ. проф. д-р Константин Пътуляну (с. 119-135);
- „Православните институции за богословско образование: решителни фактори за насърчаване на православното богословие” от свещ. проф. д-р Виорел Йоница (с. 136-164).
Втората част на сборника е съставена от следните студии:
- „Развитие на библейските изследвания” от свещ. проф. д-р Василе Михок (с. 165-224);
- „Развитие на изследванията по Обща църковна история” от свещ. проф. д-р Виорел Йоница, свещ. проф. д-р Адриан Габор, свещ. доц. д-р Даниел Бенга, лектор д-р Йонуц-Александру Тудорие и асист. докторант Себастиан Назъру (с. 225-260);
- „Специфика на изследванията по византология в православното пространство” от свещ. проф. д-р Емануел Бабуш (с. 261-278);
- „Специфика на изследванията по история на националните (поместни) църкви” от свещ. доц. д-р Михай Съсъужан (с. 279-301);
- „Патрологията и специализираните изследвания в рамките на православието през 20 и началото на 21 век. Изследователски школи и направления” от проф. д-р Адриан Маринеску (с. 302-365);
- „Развитие на изследванията по догматическо богословие” от свещ. проф. д-р Щефан Букиу и доц. д-р Кристинел Йожа (с. 366-426);
- „Няколко значителни акцента в нравственото богословие и православната духовност на 20 век” от свещ. проф. д-р Георге Попа (с. 427-502);
- „Изследванията по литургическо богословие в Румънската православна църква през 20 век” от Н. Високопреосвещенство проф. д-р Лауренциу Стреза, свещ. проф. д-р Николае Некула, свещ. проф. д-р Виорел Сава, свещ. доц. д-р Мариан Вълчу и доц. д-р Чиприан Стреза (с. 503-591);
- „Развитие на каноничните изследвания” от свещ. проф. д-р Константин Рус, свещ. доц. д-р Иримие Мара и свещ. лектор д-р Патричиу Влайку (с. 592-637);
- „Развитие на мисионерските и социалните изследвания” от свещ. проф. д-р Валер Бел, лектор д-р Раду Преда (с. 638-703);
- „Развитие на пастирските изследвания: Омилетика, Катехетика и Пастирско богословие” от свещ. проф. д-р Василе Гордон, свещ. асист. докторант Силвиу Тудосе (с. 704-770);
- „Пеенето в богослужението на Румънската православна църква във всеправославен контекст” от свещ. лектор д-р Стелиан Йонашку (с. 771-799);
- „История и философия на религиите в православното богословие” от свещ. проф. д-р Дорин Оанча (с. 800-813);
- „Index nominum personarum et locorum” от дякон д-р Михай Къцой [индекс на имената на личности и места] (с. 814-841);
- списък на авторите.
Ще представим накратко и основните направления в изданието, засягащи БПЦ и развитието на богословието у нас.
Протод. проф. д-р Йоан И. Ика (младши), като посочва годините на обявяването и признаването на автокефалията на поместните православни църкви (с. 56), пише, че признаването на БПЦ за патриаршия става през 1952 г., докато исторически коректна е датата 10 май 1953 г., както правилно отбелязва в своята статия и о. Михай Съсъужан (с. 293).
О. проф. Николае Кифър очертава историческите събития при признаването на автокефалията на БПЦ (с. 88-89). Споменава за Богословския факултет на Софийския университет с преподаватели „канониста и догматиста Стефан Цанков, професорите Пашев, Гошев и др.”, както и за Православния богословски факултет във Велико Търново и двете духовни семинарии в София и Пловдив (с. 94).
Отците-професори А. Морару и В. Йоница описват (с. 116) диалога между БПЦ и Евангелската църква в Германия. „Диалогът, известен под името Хернхутски диалог, е започнат през 1978 г. между БПЦ и Федерацията на църквите от бившата ГДР и е продължен през 1992 г. с Евангелската църква в Германия”. По-главните обсъждани теми в този диалог са: 1) Проповядване на евангелието; 2) Изворът на вярата; 3) Кръщение и Евхаристия; 4) Свещенство.
Отец проф. Виорел Йоница (по сведения, предоставени от българския му колега проф. д-р Иван Ж. Димитров) представя (с. 153) в сбита форма историческото развитие на богословските ни факултети в София и Велико Търново, както и на катедрите по богословие в Шумен и Пловдив, като се споменават изтъкнатите български богослови, преподавали и днес преподаващи в тях. Поради ранното набиране на информацията, тук не е споменато името на доц. д-р Свилен Тутеков – изследовател с вече над 1500 страници научна продукция.
Сред по-значимите учебници по Обща църковна история се споменава (с. 228-229) по едно заглавие от българските автори Т. Събев, Н. Кочев, Т. Коев и Г. Бакалов.
Лектор д-р Йонуц-Александру Тудорие накратко представя покръстването на славяните, като дава обширна библиография по темата (с. 237-240).
Свещ. доц. д-р Михай Съсъужан (с. 292-293) представя като главни направления в българската църковна историография: 1) покръстването на българите; 2) отношенията с Константинополската патриаршия и Византийската империя и 3) османския период с неговите последици в църковен и културен план. Посткомунистическите исторически изследвания за страната ни са посветени на държавната атеистична политика към БПЦ като се отбелязва, че тогава „ролята на Църквата в обществения и културния живот на обществото е много стеснена”. Други предмети на нашата историография според М. Съсъужан са събитията след 1989 г. и целият процес на възраждане на църковните структури. Накрая авторът обобщава: „Културният и духовният ръст на църковния живот е специално анализиран. Изтъкната е, например, ролята на Рилския манастир, „основан през 14 в.” [манастирът е основан през 10 в., а през 14 в. е обновен от Хрельо Драговол], и други средновековни български манастири в развитието и единството на българската култура и език и в съпротивата срещу елинизаторските и ислямизаторски тенденции, регистрирани в средновековния и в съвременния период”. Привежда се и кратка библиография на автори като Константин Иричек Димитър Цухлев, Иван Снегаров, И. Ж. Димитров и др.
Отците В. Гордон и С. Туросе привеждат по няколко по-значими изследвания на българските богослови прот. Хр. Димитров, Т. Поптодоров и Ив. Денев (с. 735-736).
Отец Стелян Йонашку (с. 780), анализирайки църковната музика в БПЦ, споменава за паралелната употреба на византийската невмена нотация и хоровото пеене (каквато е и настоящата румънска практика). В катедралите на големите градове у нас църковните хорове изпълняват композиции на български и руски композитори „и изненадващо – хорови творби на румънските композитори Георге Куку, Николае Лунгу или Гавриил Мусическу”. Това твърдение действително е валидно, по-специално за ПКСХП „Св. Александър Невски”, където се пеят пет произведения на румънски църковни композитори: Александру Одоляну – „Владику и священоначалника нашего”, Георге Куку – „Многолетствие на патриарха”; Гавриил Мусическу – „Херувимска песен”, вместо причастен концерт „Кто взыдет на гору Господню” (Пс. 23:3); Николае Лунгу – „Воскресения день”, Фр. Хубик – „Хвалите Господа с небес”.[1]
Инициативата за съставянето и издаването на сборника е повече от похвална. Поради големия обем на поставената задача обаче някои области са представени частично, съответно представя се единствено състоянието в Румънската православна църква – такова е представянето на литургическото богословие само в РПЦ. Ето защо ред въпроси остават открити и предстои тяхното допълнително осветляване в бъдеще.
По скромната ни преценка това изследване е добре да присъства в библиотеките на нашите богословски школи в страната, защото само при познаване на тенденциите в научните изследвания на водещите богослови от поместните православни църкви ние можем да видим „къде сме” и да работим в екип за разрешаването на немалкия брой въпроси, на които предстои да се намерят и дадат адекватни богословски отговори.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин