Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Слово в деня на Рождество Христово

Събота, 25 Декември 2021 Написана от Херсонски и Таврически архиеп. св. Инокентий (Борисов)

Nativity Theophanes 1456„Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Може ли след това да не се преизпълваме с радост, виждайки, че нашето бедно естество се е удостоило с честта да бъде съединено в лицето на Изкупителя със самата божествена природа, така че в него сега „телесно обитава всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9)? Как да не се радваме, виждайки, че на славния и превъзвѝшен престол на Божеството, към който ние, грешните, не сме смеели и очи да повдигнем без страх, сега седи Този, Който е във всичко подобен на нас, освен в греха? Бедна плът, жилище на греха и смъртта, при цялата твоя слабост и склонност към греха, сега вече аз не мога да те гледам с това отвращение, което ти по принцип заслужаваш. Не, ти си била осветена, когато Най-светият от Светите се е съединил с тебе. В Адам моето естество е паднало – в Изкупителя то е било превъзнесено. В прославената човешка природа на моя Господ имам несъмнен залог, че и моята бедна човешка природа някога ще се прослави, че и моята смъртна човешка природа ще бъде облечена в безсмъртие. Където е Главата, там ще бъдат и членовете; където е Първенецът – там ще се явят и по-малките братя; където е Предвестникът – Иисус, там ще се съберат и Неговите последователи. „Нашето живелище – написал е някога св. ап. Павел до филипяните – е на небесата, отдето очакваме и Спасителя…“ (3:20). Защо тези, които все още живеят на земята, получават жителство и на небесата? Затова – както разсъждава на друго място същият този апостол, защото там, на небето, живее Господ Иисус, а в Него живеем вече и всички ние. И какво, божествени апостоле, какво ли ще бъде следствието от това чудно наше съжителство с Христа? Такова – отговаря той, че Господ не само „… ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло“ (Фил. 3:21), но и ще посади всички нас на този Престол, на който Сам Той сега седи (Откр. 3:21).

Толкова величествени перспективи ни се откриват, братя, в бъдещето поради това, че нашият божествен Изкупител е подобен на нас човек! В същото време обаче Неговата човешка природа съдържа в себе си всичко онова, което е необходимо, за да въодушеви нас посред настоящите наши бедствия…

Кое е онова, което е карало апостолите да понасят всичките трудове и опасности, крайната нищета и презрението на света, самите мъки и смъртта? Това – отговаря ни от името на всички св. ап. Павел, – че „… зная в Кого съм повярвал“ и съм уверен, че Той, моят Спасител, бидейки Бог, „… е мощен да запази моя залог“ (2 Тим. 1:12) до славното Свое пришествие. Кое е онова, което е карало мъчениците да презират цялото могъщество на царете и на земните владетели, и цялата лютост на мъчителите, та не само да не бягат от тях, но даже и да искат смъртта?

Това, че Спасителят, заради Когото те са принасяли себе си в жертва, не е някакъв слаб човек, чиято власт да не може да се простре отвъд пределите на този живот, а е Бог – Бог правосъден и всемогъщ, Който не може „да забрави делото ви и труда на любовта“ (Евр. 6:10), Който не може да остави победителите без венеца на победата. И кое, братя, е онова, което и днес услажда многострадалния живот на тези, които, търсейки небесното отечество, се скитат по пустините, из планините, в пещерите и пропастите земни? Това, че те, подобно на Моисей, виждат „Невидимия“ (Евр. 11:27) за плътта и кръвта Спасител и са уверени, че Той, като Сърцеведец, вижда всичките техни сълзи, чува всичките техни въздишки и че – като Всемогъщ – им устройва обители в светлия дом на Небесния Отец. „Отнемѝ истината за божеството на Иисуса Христа – казва св. Атанасий Велики – и падат апостолството, мъченичеството, подвижничеството“. И е така! Защото както апостолите, така и мъчениците, така и подвижниците са вървели и продължават да вървят не подир човек, а подир Единородния Син Божи. Защото своето утешение всички ревнители на благочестието черпят в истината, че Спасителят, в Когото те вярват, е Бог истинен, Който винаги може „… да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога“ (Евр. 7:25).

Превод: Борис Маринов

* „Слово в день Рождества Христова. Отрывки из слова архиеп. Иннокентия Херсонского“ – Във: Вестник РСХД, 4 (43), 1956, с. 2-3 (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8hd38 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме