Късна модерност, време и православие
Ритъмът на съвременния свят е неистов. Ескалаторът, някога символ на прогреса, вече не може да обслужва нуждите на съвременните хора, които винаги са забързани. Не само работата, но също и личният живот е структуриран според новия принцип: „скоростта е всичко“. „В един свят, в който всичко се движи толкова скоростно, просто да си бърз не е достатъчно; трябва да си по-бърз от всеки и от всички. Ускори, докато си отпред и се движи бързо, за да останеш там“ – по думите на един предприемач в дигиталния маркетинг. Високата скорост обаче не е просто средство за постигане на целите на производителността и личното щастие, и двете оценени от гледна точка на успеха и иновативността; тя се е превърнала в последна „обективна“ реалност: вие съществувате „наистина“ само дотолкова, доколкото напълно изживявате светската култура на ускорение (виж Социално ускорение: Нова теория на модерността от Хартмут Роза[1]).
Този напрегнат ритъм продължава въпреки пандемията от COVID-19, оказвайки силно влияние дори върху екзистенциални състояния като любовта и смъртта. Самата криза престава да бъде внезапно разкъсване на определен начин на живот; по-скоро тя се появява като „новото нормално“, докато хората се приспособяват към разнообразие от постоянни кризи, които настъпват много бързо.
Социологически погледнато, времето е социален и културен феномен. Въпреки общоприетите начини за измерването му, хората и социалните групи го преживяват различно. Например, един овчар в Белите планини на Крит усеща, че времето минава по-бавно в сравнение с вирусолога, и това се дължи на особеностите на професиите и на местожителствата им: от една страна, външната, висока и открита област на планините, а от друга – вътрешната среда на изследователската лаборатория на града. Такива антитези обаче не са абсолютни; общите идеологически и структурни трансформации на съвременния пазарен капитализъм (например – индивидуализъм, глобализация, напреднали комуникационни технологии) насърчават още повече светския дух на ускорение не само в западните общества, но и в световен мащаб. Ако се върнем към предния пример – дори овчарят (особено ако е от по-младото поколение) може днес да има смартфон в планината, докато се грижи за стадо си.
Как тази култура на ускорение въздейства върху православното християнство? Може ли и трябва ли православието да следва този ритъм на живот, дори ако това е съвременният начин за отправяне на собственото му послание? Може ли това да става без да оказва влияние върху „вечната“ (в смисъла на Дюркем) природа на свещеното? В опасност ли са отношението на Православната църква със съществуващия социален ред и нейният отговор на непрекъснато нарастващите призиви за промяна? Без да се пренебрегват разликите в отделните богословски течения в православието (например: активистко, на социалното трансформиране – противопоставено на ориентираното навътре, мистично[2]), безспорно е, че православието има подчертано духовен характер, който е очевиден в неговото мистическо богословие и аскетическа практика, както и в богослужебната атмосфера на Евхаристията. Този контекст култивира определено духовно усещане за време – като вечно присъствие на цялата общност (Бог и верните; починалите и живите), която мистично преживява „тук и сега“ както миналите, така и бъдещите измерения на времето; например, като спомен за светите събития от миналото и предвкусване на есхатона. За осъществяване на това духовно преживяване обаче задължително е едно състояние на бездействие и на вътрешен покой. В рязък контраст със съвременната високоскоростна култура, от гледна точка на православието тъкмо чувството за вътрешна неподвижност е това, което може изцяло да отвори душата към Бога, а по този начин – и пътя към спасението. Погледнато в тази светлина, неистовият ритъм на ежедневието се смята за пречка или дори дяволско изкушение, отвличащо вниманието и отчуждаващо вярващия от Бога. Още повече, според съвременна гръцка поговорка, „και αύριο μέρα είναι“ („и утре е ден“), така че защо да бързаме? От противоположната гледна точка на духа на ускорението, това е непростима поза на отлагане, причинена от мързел или от невъзможност за изпълнение на кариерните цели. Предприемачът от нашата начална парадигма не би прегърнал следното религиозно поведение:
„Доколкото сърцето остава необезпокоявано от разсейването от светските неща, дотолкова умът разбира и се любува на понятията за божествените неща“.
Св. Епифаний Кипърски[3]
„С вярата, с отбягването на светското знание и с отвращаването от него човеците достигат до чистота на сърцето и така вкусват от благодатта и радостта в Светия Дух (духовно познание)“.
Св. Исаак Сириец[4]
Разбира се, нуждите на живота в света налагат и редица неизбежни компромиси. Докато обаче за Църквата е сравнително лесно да приеме неща, свързани с външната реалност (например, технологични такива), трудността остава по отношение на идеи и практики, които могат да провокират (дори и неволно) промяна в нейните сърцевинни богословски вярвания и така да изменят нейната структура и идентичност. Погледнато идейно-типологично, тук могат да се отворят три пътя.
Първият от тях е отбранителният отговор на фундаментализма – едно откровено отричане на промяната, защото тя се възприема като дяволска заплаха за „истинското“ православие. Понеже последното се гледа като убежище от секуларния свят, желаното отношение е движение „с пълна пара назад“, а именно – императивно връщане към сърцевинните вярвания, ценности и практики на православието.[5] Така, скоростта тук се приема само ако има обратна посока към едно идеализирано (тихо и мирно) минало.
Вторият път е предлаганият от придържащите се към един рационален морал секуларисти: краткосрочно реализиране на широка програма от реформи, насочени към модернизиране на Православната църква, така че тя да не възпрепятства желания напредък, който ще донесе блестящото бъдеще по-бързо. Противно на общоприетото схващане и независимо от очевидната им пълна противоположност, тези два „пътя“ се срещат в абсолютността си и в идеализацията на предпочитаната времева ориентация. Ясните отговори на въпроса за връзката на православието със света, а именно цялостно отрицание ценностите на съществуващия ред (фундаментализмът), противопоставено на абсолютната идентификация със света (осветскостяването), са изключително трудни за реализация.
Между тези два избора стои средният път на едно критично приемане – както на традицията, така и на модерността, което всъщност се предлага в рамките на широкото постмодерно и постсекуларно движение. Това средно решение се представя като помирение между вярата и историята. То обаче не задоволява нито фундаменталиста, нито секулариста. Първият го отхвърля с обвинението, че е еретическо – протестантско, да речем, изкривяване на аскетичната и исихастска традиция на православието, докато вторият, защото е твърде плах в популяризирането на необходимия дневен ред на реформи и твърде отстъпчив към изискванията на миналото. Защитниците на третия път също се сблъскват с вътрешно препятствие: тъй като сами са много разделени, те изпитват затруднения при договарянето къде да се тегли чертата, така че да се създаде баланс между изискванията на другите две течения. Като цяло, това е становището на едно ново, добре образовано интелектуално поколение православни, чийто дневен ред е отворен на интернационално равнище. Тези православни интелектуалци възприемат рефлексивно и критично отношение към миналото (например, приемат богословието на личността, но отхвърлят разлните форми на православен национализъм), подкрепят ценностите на демокрацията, гражданското общество и мултикултурализма, заедно с икуменическия и междурелигиозния диалог. Шансовете за прилагане на тяхната визия относно църковната организация и нейното отношение към света зависят, може би, от способността им да развият работещ съюз било то с ултраконсерваторите, било то със секуларистите, в зависимост от конкретния заложен в обществения диалог въпрос. Ако обаче случаят е такъв, сигурно е едно: този съюз може да има само временен характер, тъй като противоречията между всички тези течения са вродено-присъщи.
Превод: Георги Пърликов
* Kessareas, E. „Late Modernity, Time, and Orthodoxy“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
- Вера 21. О православии сегодня
- Сретенский сборник (периодично издание на Сретенската духовна семинария и академия)
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Георги (Джордж) Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова
- Кафе със сестра Васа (Ларина)
- Лична страница на Владимир Бибихин