О. Юстин (Попович) – духовник и подвижник от нашите дни

Архим. д-р Юстин (Попович), преподавател в Белградския университет, спада към реда на онези наши наистина редки съвременници, които по своя целокупен живот, творчество, работа и личен монашески подвиг могат да се сравнят с древните отци на Църквата от първите столетия. Казано накратко, о. Юстин е автентичен християнин от нашето двадесето столетие и наш съвременник, който по чудесен начин споява в себе си високообразования европеец и монаха-подвижник – молитвеник, който през целия си дълъг земен живот отрича всичко, което е заквасено от греха и е подчинено на греха – нещо рядко за нашите дни. Преди всичко, сам той живее и преживява в самия себе си всички заповеди и целия евангелски Христов закон, а сетне тихо и ненатрапчиво пише – така, както са учили и апостолите, духовниците и изповедниците, чиито имена откриваме в календара на Православната църква. Което обаче е важното за нас, това е, че о. Юстин е жив пример и доказателство, че Христос и Св. Писание не са мит, нито легенда, а живо свидетелство за реалност, засвидетелствана и осветена от вековете; че във всяко време, на всяко място, сред всеки народ и във всяка житейска ситуация е възможно да бъдеш християнин без остатък и резерва. От друга страна, о. Юстин е наш съвременник, който постоянно е готов да бъде християнин и верен Христов последовател не само на думи и в написаните от него книги, но и на дело, вследствие от което – подобно и на древните мъченици за вярата в Господа Иисуса – страда и понася със своето тяло и голготските Христови рани.

В последно време много се пише и говори за владика Николай (Велимирович), по повод пренасянето на неговите мощи в отечеството, в родния му Лелич при Валево, и по повод издаването на неговите събрани съчинения. За по-младия негов ученик пък, о. Юстин, у нас се пише и говори само мимоходом. Тези месеци манастирът Челие при Валево, където о. Юстин прекарва повече от три десетилетия, подготвя второ издание на неговия най-обемен труд – Жития на светците, в дванадесет тома. Към това, както и към всички произведения на о. Юстин, се наблюдава все по-голям интерес както у нас, така и в православния свят, поради което е необходимо да направим кратък преглед на живота и делото на о. Юстин. Кой в действителност е Юстин (Попович)? Защо неговото име се изговаря с особено уважение в много краища на света? За мнозина той е светец. Неговите трудове се търсят и се издават. Неговото писано слово не оставя равнодушен никого, напротив – задвижва много хора в тези наши немирни и тесногръди времена, в които падат всички лъжливи авторитети и разни квази-науки, в които т. нар. напредък и прогрес смила и унищожава много свой последователи.

Юстин, със светско име Благой, е роден в Кралство Сърбия при управлението на сръбската владетелска династия Обреновичи, във Враня, на празника Благовещение на Пресвета Богородица на 25 март (7 април по новия календар) 1894 г. Неговото презиме, Попович, произлиза от стар сръбски свещенически род, дал на Сръбската православна църква няколко столетия назад, в околностите на Враня, повече от седем поколения свещеници, до Юстиновия дядо, където линията се прекъсва, за да продължи достойно в началото на това столетие в неповторимата личност на свещеника о. Юстин. Денят на раждането, Благовещение, му донася и неговото име – Благой. Това име и празникът на Христовата църква, на който той вижда този чуден Божи свят, играят важна роля във формирането на неговата личност и определят целия му земен живот и път. През целия си живот Благой ще благовести, преди всичко чрез самия себе си, с житейския си пример, най-вече благо-радостната вест, която човечеството някога е чуло и е приело – Въплъщението на Божия Син, Господ Бог и наш Спасител Иисус Христос: Вестта, че Бог е станал човек като нас, за да ни спаси и да ни приведе при Бога! Още дете, Благой често ходи заедно с родителите си на поклонение и молитва в манастира на св. Прохор Пчински. Тук много пъти става очевидец на чудесата, които се случват при кивота на св. Прохор.

Като трето дете на своите родители, малкият Благой приема от своето семейство православната набожност. Завършил с отличен успех четирикласното основно училище във Враня, той се записва в деветокласната семинария „Св. Сава”, където учи в периода 1905-1914 г. Наред с останалите, негов преподавател там е йером. Николай (Велимирович) – доктор по философия и богословие. По това време в белградската семинария съществуват и работят разни секции, литературно-богословски дружества и братства, които стимулират младите богослови да се усъвършенстват интелектуално и духовно да се издигат и в извънучебно време. В тези секции-братства младият Благой особено се изтъква като надарен с красноречие разсъдлив младеж, който още тогава вече сериозно познава светската литература. Освен това, още като млад ученик по богословие, от 14-годишна възраст той специално се посвещава на четене и изучаване на Св. Писание повече отколкото е предвидено в учебната програма. Това ще определи и неговите крайни интереси.

Трябва да се каже, че освен това като трезвен и буден младеж Благой-Юстин има голям интерес към светската книжнина и философия. Тъкмо в това търсене за най-висшата област на общочовешката култура и цивилизация трябва да се търси и ключът към успешното израстване и съзряване на Благой-Юстин като интелектуалец – европеец по образование и същевременно безкрайно обожаващ вечната и вечно младата, непреходна стойност на човека, което е и единствено стойностното. За това специално той се въодушевява от произведенията и мислите на великия славянски мислител Фьодор М. Достоевски. Така, още от самото начало о. Юстин е предоставен и воден от вечния Божи промисъл и е даруван на сръбския народ и неговата светосавска църква – подобно на отците от древната Христова църква (св. Юстин Философ и Мъченик, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст), внимателно, от младежките си дни, да изучава светската философия и мъдрост, но и също така, на самия старт твърдо и непоколебимо трайно да се определи за Господ Христос, за Богочовека – като Път, Истина и Живот. Целия си живот и дейност и всяко свое движение той ще измерва с Христос и ще ги съпоставя с Него. За това, нека го кажем отново, той намира образец и пример в светците на Църквата, чиито свят живот открива в тъмата на отлетелите столетия. За него, както и за всеки друг истински право-мислещ и право-живеещ християнин, светците са били и остават жив пример и чисто олицетворение на първообраза – Господ Христос. Именно те са образ на Христовия живот, който на практика повтарят и на който подражават в своя живот и в своето време. Затова не е случайно, че по-късно именно на писането и превеждането на житията на светците о. Юстин посвещава толкова много труд и мъка, което в края на неговия живот намира израз в отпечатването на 12 тома Жития (Белград: „Челие” 1972-1977 г.), за всеки месец в годината по един том, като незаменимо четиво, енциклопедия и галерия на светците на Вселенската църква. Такова научно-богословско начинание, наистина единствено и досега, – а в хилядогодишната сръбска християнска история неповторимо – е могъл да създаде единствено човек, който, за наше щастие, слава Богу, е живял светителски и евангелски в наши дни. Биографиите на светците – агиографията – са важен дял от духовното наследство на православието през столетията, както и сам Челийският авва казва: „И днешният християнин може да бъде истински християнин, ако бъде воден от светците от ден в ден”.

По свидетелството на Благой-Юстиновите училищни другари, той е много живо и темпераментно момче и такъв остава през целия си живот. Както и всички деца, прави и детски пакости, но никога злобно. Могъл е да се разсърди, но винаги е бил готов пръв да се покае, да прости и да помоли другите за прошка.

Биографът на о. Юстин (сега владика Атанасий) изтъква, че силен подтик младият Благой да стане монах е трагичната смърт на по-големия му брат Стоядин – студент по право в Белград. Благой завършва семинарията през юни 1914 г., когато избухва трагичната за сърбите Първа световна война. Благой е мобилизиран в медицинска рота и има удобен случай на място да види цялата трагедия на своя измъчен народ, което още повече утвърждава неговото решение да се посвети на Бога. През 1915 г. се оттегля с войската до Шкодра. В православния храм на Шкодра, в навечерието на празника на св. Василий Велики, той приема монашеския постриг (13.1.1916 г.) и монашеското име Юстин. Името на този светител, св. Юстин Философ и Мъченик от 2 в., е едновременно и име, и житейски наслов за нашия о. Юстин: Философ – тълкувател на неизречимите тайни на Божията Премъдрост, а мъченик означава, че мъченически, чрез отричане, търпение и страдание, и той е бил и е останал наистина искрен и верен свидетел – за всичко до самата смърт за Богочовека Христос.

През януари 1916 г., заедно с група даровити младежи, той е изпратен в Русия, в Петроград, да учи в Духовната академия, но поради тамошните безредици остава само до юни с. г., когато заминава за Англия, в Оксфорд, където остава до май 1919 г. В Русия има удобен случай да опознае православната руска набожност и да придобие особено уважение към руските светци: св. Серафим Саровски, св. Йоан Кронщадски, св. Сергий Радонежки. В Оксфорд, изучавайки богословие, той пише докторската си дисертация – „Философията и религията на Ф. М. Достоевски”, която, за съжаление, не е приета, тъй като във всичко изразява православни позиции, диаметрално различни от римокатолическите и протестантски богословски възгледи.

Лятото на 1919 г. Юстин е в родината си. Живее като ярък молитвеник и покаяник, работи над личното си духовно преобразяване и усъвършенстване. По-късно и записва това, казвайки че законна и истинна е онази революция, в която човек успее над самия себе си, в преобразяването си. Често цитира речта на св. Григорий Богослов († 391 г.): „Трябва най-напред да очистиш себе си и след това да учиш другите на чистота; трябва най-напред себе си да направиш мъдър и след това да учиш други на мъдрост… трябва най-напред сам да се приближиш до Бога и след това да водиш другите при Него…”.

През септември 1919 г. той заминава за Атина, като стипендиант на Св. Синод, за да изучава богословие, където пише новата си докторска дисертация: „Учението на св. Макарий Велики за тайната на личността и на нейното познаване”. Дисертацията си защитава, след известно прекъсване, през юни 1926 г. Пребиваването му в православна Гърция има многостранна полза както за Сръбската, така и за Гръцката църква.

След завръщането си от Гърция е назначен за учител в семинарията в Сремски Карловци, където преподава Св. Писание на Новия Завет, Догматика и Патрология. Като преподавател и възпитател в семинарията се бори със схоластичното и рационалистично възпитание на младите богослови. Лично се труди да ги възпитава с живи светителски примери на вяра, подвиг и духовно усъвършенстване. Като има такива възгледи, той често стига до конфликт и неразбирателство с някои свои колеги, поради което често е преместван на различни служби. За учителстването си казва: „Православното възпитание е всестранен подвиг. То не може да се натрапва нито със сила, нито механично. От началото до края то е доброволно, лично дело на човека като имащ и носещ своя собствена душа… Възпитанието в духа на Евангелието не е нищо друго освен евангелско сътрудничество между възпитателя и възпитаника във всичко, което е Христово. В това е и радостта и мъката: радост – защото човекът работи за създаването на едни истински радости и мъка – защото е трудно да овладееш душата и доброволно да я подчиниш на божествените закони на Евангелието”. С група свои съратници той започва издаването на сп. Християнски живот, на което няколко години е редактор. Между другото в списанието има рубрика: „На редакторската маса”, в която редовно се появяват критики и похвали за отделни събития в нашата църква, поради което о. Юстин много е нападан, та чак и прогонен. През 1927 г. е „преместен” от Карловци в семинарията в Призрен, а списанието е спряно. Така се потвърждава истината, че „правдата на този свят идва на нозете на страданието”. По повод на това о. Юстин пише: „Ако аз съм Йона на ладията на Сръбската църква, хвърлете ме в морето, само нека бурята утихне, само нека ладията се спаси. А мене може някой гостолюбив кит да ме приеме в своята утроба и когато потрябва да ме изхвърли навън…”. През 1930 г. Св. Синод го изпраща заедно с еп. Йосиф (Цвийович) в Чехия, в Прикарпатския край, за да работи за организиране на Православната църква, която се създава и развива там, след като много християни се връщат от унията, в която Римокатолическата църква и пропаганда ги е въвела. Тук работи като мисионер за разширяването и утвърждаването на православието. Като такъв му предлагат да стане пръв епископ на новооснованата Мукачевска епархия в Подкарпатието, но от скромност той отхвърля предложението. В 1934 г. е избран за доцент по Догматика в Богословския факултет в Белград. Преди това има предложение да преподава догматика във Варшавския университет в Полша. По това време той вече е завършил втория том на своята Догматика, по която тогава се преподава не само в Белград, но и в Гърция, България и Америка. О. Юстин (Попович) е един от основателите на Сръбското философско дружество, основано в Белград на 22.10.1938 г. Много трагичната за нашия народ Втора световна война той преживява главно като пребивава в манастирите на Сърбия. След като войната завършва, комунистическата власт го прогонва от Белградският университет, като неподходящ, заедно с голям брой други преподаватели и интелектуалци. Той дори е в списъка за разстрел. От 27.5.1948 г. до края на живота си, следователно 31 години, той прекарва в малкия, живописен и скромен манастир Челие, при Валево. Там той е духовник, изповедник и свещенослужител, като прекарва цялото си време в молитва и работа, пишейки богословско-научните си трудове. Описът на неговите литературни творения съдържа около 40 книги, от които до днес не е публикувана нито една. Лично о. Юстин не разглежда отстраняването му от университета от комунистите като прогонване и заточаване в манастир, но неговите действия и работа, както и самото му движение, са строго контролирани от полицията. Официалните църковни власти на Сръбската православна църква не го преследват явно, а само го пренебрегват. Той има свои лични приятели и много почитатели сред мнозинството от епископите и сред огромен брой свещеници, особено сред монашеството.

Така, в личността на о. Юстин се изпълнява евангелската дума, че „не може да се укрие град, който стои на връх планина”. Набожните сред сръбския народ откриват в авва Юстин велик духовник и се препоръчват на неговите молитви и съвети. Мнозина, от Европа и от най-отдалечени кътчета на света, идват, за да видят и да чуят Челийския авва. Това се проявява особено, когато на Благовещение 1979 г. той се преставя, заспива в Господа. Погребан е до манастирската църква в Челие, от южната ѝ страна. Неговият гроб е място, което набожният православен народ посещава при всеки удобен случай и особено на Благовещение, когато се пада годишнината от блажената му смърт.

Обикновените наши съвременници – не само добронамерените, но и всички – се интересуват дали о. Юстин е светец и дали Църквата го разглежда като такъв? Трябва веднага да кажем, че в манастира Челие при Валево той се почита като светец и Божи угодник от нашите дни. Почита се от всички, непринудено и спонтанно, без никаква официална процедура, тъй като още приживе той притежава основните елементи и, така да кажем, атрибутите, които един светец има в Църквата на Богочовека Христос и Неговите светци: има икона (изобразен свят образ), тропар (молитва към него, в част от която се съдържа основно кратко съобщение за евангелския му живот и подвиг). Освен това много православни, не само в Сърбия, но и в Гърция, и особено на Света гора, православните във Франция, след това в Америка и Австралия му оказват светителско уважение. Същевременно официалната Сръбска православна църква, а и Вселенската Христова църква още не са го включили в календара на светците, но вероятно това скоро ще бъде направено.[1] В тропара, който се пее на службата в Света гора в чест на о. Юстин се казва, че той е „богомъдър” и че е „жива книга” на Светия Дух.

Днес написаните от о. Юстин трудове все повече и повече се четат, тъй като съдържат духовна свежест и актуалност, която не остарява. За най-големите духовни тайни той пише с ясен, хубав и разбираем за всеки стил. Трудовете му се четат с лекота и се разбират както от полуграмотните, така и от високообразованите интелектуалци. Челийският авва не оставя никого равнодушен. Той говори еднакво за великите тайни на духовността на православното наследство и за тайните, трепетите и тревогите на човешката душа, както и за модерните илюзии на съвременния човек. Пише, че е страшно и отговорно да бъдеш човек и казва: „Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падане?”. Без Христос и извън Христос спасение няма: „Никъде извън Богочовека няма мир за човешката душа. Навред я застрашават урви и страшни бездни”.

В следната кратка мисъл, може би, е изразено цялото значение на о. Юстин за съвременния християнски свят: „Той представлява скритата съвест на Сръбската църква и непокътнат мъченик на православието” (акад. Йоанис Н. Кармирис).

Превод: свещ. Петър Петров

* Поповић, Р. „Отац Jустин Поповић духовник и подвижник наших дана” – В: Глас Цркве, 2, 1992, с. 27-32; настоящият превод е извършен според публикуването на текста в: Поповић, Р. Српска црква у историjи, Београд 2007, с. 307-315 (бел. прев.).

[1] Официалната канонизация на о. Юстин (Попович) е извършена осем години след публикуването на настоящия текст – на 29.4.2010 г. (бел. ред.).