Седем години Живо Предание

Ако се доверим на добре известната приказка за първите седем години, които били най-важните и определящи във формирането на човека и които, в случай че се пропилеят, не могли да бъдат наваксани, вече можем да кажем, че и проектът ни Живо Предание: образци на съвременното православно богословие направи своите „първи седем“. За нас, като редакционен екип, това е повод за радост и за нова надежда – вярваме, че е такова и за нашата аудитория, която през тези седем години следи работата ни, обогатява се с нови и нови познания, запознава се с нови и нови автори, а понякога изразява и своята благодарност чрез писма до редакционната поща и в лични контакти с нас.

Преди точно седем години проектът ни стартира тъкмо на днешния ден, с празника на светото Благовещение Богородично, и този избор съвсем не беше случаен. Защото от самото начало и до днес животът на Църквата и животът на нейното богословие е едно продължаващо във времето благовестие – благовестие за най-важните неща, свързани с Боговъплъщението и с делото Христово, с „тайната, скривана от векове в Бога“, а сега „чрез Църквата известна на началствата и властите небесни“ (Еф. 3:9-10). Благовестие за това, че „с нас е Бог“ (Мат. 1:23; Ис. 8:10) и че заключените някога за нас, поради греха на прародителите, двери на Царството Божие са повторно отворени. Защото нашият Небесен Отец не желае смъртта на грешника, но иска и търпеливо очаква той да се обърне, за да бъде жив (Иез. 18:23), а нали Неговата дума никога не остава празна, понеже Бог е верен на Своите обещания!

Това дивно и спасително благовестие, започнало на днешния ден с посещението на архангел Гавриил при Пречистата Дева, продължава в делото на апостолите, а по-късно през столетията намира своето разяснение в живота и в творчеството на отците и учителите на Църквата, за да достигне до нас днес, две хилядолетия след събитията във Витлеемската пещера, в Гетсимания и на Голгота, отливайки се в творчеството на нашите съвременни отци и учители, в които действа същият този Дух на Истината, Който е слязъл някога и над апостолите в деня на тяхната огнена Петдесетница.

Противно на някои подвеждащи и объркващи представи и внушения, идващи към нас от неразумни в ревността си люде, този Дух действа и до днес в Църквата Христова – в нейните съвременни отци и учители, наши съвременници, и Неговото действие не ще се прекрати докато я има и Църквата, защото тъкмо това Негово присъствие и действие е, което конституира нейния богочовешки живот, нейното предназначение и смисъла на нейното съществуване. На тези съвременни носители на Духа посветихме и ние този наш проект и никак не е случайно, че го нарекохме именно Живо Предание – затова защото и днес Преданието на Църквата е живо и ще продължава да бъде такова дотогава, докато Бог благоволи над Църквата Си, „която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20:28).

Тъкмо за да напомняме, че всичко това е така, вече седем години ние поддържаме живо и нашето Живо Предание. И ще го правим дотогава, докато можем – надяваме се все по-добре и все по-живо, защото летвата на богословието е висока и не позволява никакви компромиси или подмени на Живото Предание на Църквата с каквито и да било лъжливи и изкривени предания, опитващи се да ни внушат, че живеем – видите ли! – в епохата на църковното и богословско безплодие, когато всяко богословско творчество е призовано само и единствено към папагалски повторения на своите древни образци. Своеобразна „ледена епоха“, в която всеки порив на Духа попада под подозрителност и се заклеймява като „модернизъм“ и всевъзможните там „-изми“, които и в този случай могат само да свидетелстват за това, че „гроздето е кисело“ – просто „защото е високо“... Не, разбира се, че не е така, а свидетели за това сме всички ние, които днес черпим с шепи от опита и от дълбоките интуиции на съвременните отци и учители на Църквата, изучавайки тяхното книжовно наследство и откривайки в него същите повеи на Духа на Истината, които са белязали и живота и творчеството на Христовите апостоли и на всички отци и учители на едната и света, съборна и апостолска Църква на нашия единствен Учител, Когото изписваме с главна буква: Господ и Спасител наш Иисус Христос.

Ако е Божия воля и ако нашето дело не е просто „замисъл… от човеци“ (Деян. 5:38), то няма да се разруши. Лъч надежда в тази посока ни дава и настоящата наша седемгодишнина.