Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

От какво да се страхуваме или отново за Църквата и нейната мисия

Написана от Борис Маринов

Salt of_the_EarthНякога Христос нарекъл учениците Си „солта на земята“ (Мат. 5:13). Днес все по-често се препоръчва да се готви без сол и въобще да се внимава с нейната консумация, и за това вероятно има достатъчно основания – от гледна точка на здравето на организма. Само че на този призив се отзовават малцина – мнозинството продължава да си живее като преди и солѝ ли, солѝ. Та нали животът трябва да е „вкусен“! Как иначе?

Христос, разбира се, е имал предвид една друга „сол“. Имал е предвид онова, без което не може и не следва да се живее: усещането за живота и отговорността към него, без които, също както и в кулинарията, резултатите са плачевни. Сетне пък с властта, присъща на Неговото господство, наредил: „Научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светаго Духа“ (Мат. 28:19). Повеля, на която Църквата винаги е гледала като на мисионерски императив и на отворена възможност за разтваряне на небесните порти за всекиго – буквално за всекиго, когото неведомият за човеците Божи промисъл водел в нея. Изводът не е сложен: солта на земята е и онова, което в собствен смисъл кръщава за живот. Тези, за които Христос рекъл, че без тях животът не е същият – замисленият от Него живот, са и същите, които във всеки момент трябва да са готови да преподадат живот на своя ближен (в когото също така им е казано да умеят винаги да виждат и Божия образ) – да му преподадат онази сладост, която само Божието царство и неговите земни проекции са в състояние да предложат.

Тук свършва и „кулинарно“ украсеното ни встъпление. За да кажем онова, което сме длъжни да си кажем, а то е, че живеем… безсолно. Не в кулинарния, а в църковния смисъл. Че няма с какво да посолим онези, които Господ ни изпраща най-вероятно като възможност да допринесем нещо, макар и малко, за Църквата, за онова завещано ни от апостола на народите „… докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).

Съвършенството обаче, поне в Църквата и в християнството, е съвършенство в любовта. Тогава, когато я има, когато в лицето на ненадейно изправилия се пред тебе непознат успееш да видиш Христос и да му поговориш за Христос (за предпочитане и с това, което вършиш, не само с приказки); вместо по стар навик да видиш в него враг, дошъл, не за да потърси при тебе прибежище, а да завладява (по презумпция) дарената ти от Господа земя и да нарушава и без това тънкия етнически баланс в каноничната ти територия. Когато изпълниш повеленото ти от същия Господ, във вярност към Когото всеки ден се кълнеш, тогава ще го има и съвършенството, за което говори апостолът. В противен пък случай всички дълбоки размисли над „Мисията на Църквата в съвременното общество“ и въобще всички витиеватости, с чиято помощ зле прикриваме безсолността си и само си въобразяваме, че овкусяваме безнадеждно безвкусната си трапеза, ще остават само „мед, що звънти, или кимвал, що звèка“ (1 Кор. 13:1).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hcwq 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме