Истинският смисъл на постенето в Православната църква

Когато мислим за постенето в Православната църква днес, почти неизбежно умът се насочва към правилата, отнасящи се до това какво можем и какво не можем да ядем. Казаното е особено характерно за периода на Великия пост. И така, когато стане дума за „четиридесетдневния“ пост, има хора, които почти изключително ще се съсредоточат да се запознаят с всички църковни предписания относно това, кога трябва да се въздържат от определени храни. Има и други, които ще отидат още по-далеч, като най-щателно ще проверяват всички съставки на дадена храна в супермаркета, например, за да са сигурни, че там няма следи от храни, които те знаят, че не са позволени през периодите на поста. При това с удоволствие ще се радват, когато се случи да открият заместители на любимите си храни. Това, което неизбежно идва в резултат от подобно разбиране за постенето сред онези, които го практикуват, е вярването, че ако те са били „успешни“ в това усилие, те са, следователно, подготвени да приемат възкръсналия Господ в нощта на Пасха.

Оправдано обаче се появява въпросът дали постенето наистина представлява това. Ако Великият пост е подготвително време от църковната богослужебна година, което е предназначено като средство за подготовка на верните за тяхната среща с възкръсналия Христос в деня на Пасха, как едно такова разбиране за постенето помага в това „духовно“ пътуване? Нима това е истинският смисъл на постенето? Или ние сме го свели просто до правила относно това какви храни са позволени и какви – не?

Надежда да преоткрием същинския смисъл на постенето ни дава изучаването на някои от песнопенията, които намираме в Триода – богослужебната книга, от която изпяваме множество прекрасни химни през периода на Великия пост. Подобен подход е оправдан, доколкото в един по-общ смисъл песнопенията на Православната църква отразяват нейното богословско виждане и те наистина разкриват – в певческа форма – богословския възглед на Православната църква.

По-специално ще се спрем накратко върху химните, известни като „самогласни стихири“ от вечерната, тъй като те всички се фокусират специално върху представянето на разбирането на Църквата за постенето. В действителност тези химни са били нарочно вмъкнати във вечерната служба, за да могат да напомнят на верните за същинския смисъл на постенето. За съжаление, понастоящем връзката на тези химни с постенето остава извън вниманието ни, а поради това днес тяхното значение като цяло бива пренебрегвано.

Дори беглият преглед на тези великопостни химни ясно показва, че постенето има отношение на първо място към обновяването на нашата връзка с Бога, с ближния и в по-общ смисъл със света. Още на вечерната за понеделника от първата седмица на Великия пост на нас ни се припомня, че постенето включва в себе си пълно лично очистване, а не просто диетичен „детокс“.

Нека постим с пост приятен, благоугоден на Господа. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

В този пример постенето е във връзка с динамиката на очистването. Като следват призива на Христос към святост (срв. Мат. 5:8), много от отците на Църквата говорят за очистването като необходима първа стъпка към срещата с Бога. Постенето следователно следва да бъде съпроводено от усилие за очистване.

По този начин химнът, за който говорим, е предписание за очистване. Значението на очистването, също както и на постенето, не трябва да бъде подценявано. По същество думата „очистване“ [κάθαρσις] обозначава процеса, водещ към цялостност [κατ-ἄρτιος] – обърнете внимание на етимологичната близост между двете понятия. В съответствие с това очистването се разбира като вътрешна съгласуваност или цялостност на характера, който, изправен пред изкушението, остава изцяло отдаден на Бога. Казано с други думи, очистването включва постепенно преобразяване от греховност към святост. И така, този химн ни казва, че истинското постене е способ, използван по пътя към светостта.

Освен да насочи вярващия към въздържане от страстите, целта на постенето е да открие пред него великолепието на новия живот, който се издига от Кръста, а именно – изпитването на слаб физически глад е надежда този глад да се отлее в глад и жажда за Христос. Този аспект на преобразяването при постенето е уловен в тропара, изпяван във вторника от първата седмица на Великия пост:

Да съблюдаваме поста не само с въздържане от храна, но и с очистване от всяка телесна страст, … за да се удостоим да вкусим от Агнеца [τῆς τοῦ Ἀμνοῦ μεταλήψεως], … Сина Божи… Така ще бъдем възнесени в радостта на добродетелите и във възторга от превъзходните дела ще се радваме в Бога, Който е човеколюбец.

И така, постенето намира своя истински смисъл, когато външното въздържане от храна е свързано с вътрешна борба за усилване на нашия копнеж по Бога – посредством динамиката на очистването и покаянието, чиито завършек намира своето осъществяване в св. Причастие.

Със съблюдаването на равновесието между материалния и духовния аспекти на истинското постене е свързано и едно трето измерение – практическото състрадание към ближния. На първата литургия на Преждеосвещените дарове самогласната стихира (ἰδιόμελον) ясно показва това:

Като постим телом, братя, да постим и духом, да отслабим всяка връзка с неправдата… Да дадем хляб на гладните и да поканим в домовете си бедните, които нямат покрив над главата, за да могат да получат от Христос, нашия Бог, велика милост.

Истинското постене изисква не само постене от храни, но още и практически дела на състрадание, които в този случай включват усилия за преодоляване на неправдата и оказване на гостоприемство (φιλοξενία) – особено към онези, които са в нужда. Казано с прости думи, този химн подчертава, че не може да има автентично постене без любов към другия, особено към този, който е в нужда. Накрая, постенето е способ, който ни припомня не само за нашата зависимост от Бога, но още и често забравяната истина, че Бог може да бъде видян в лицето на другия.

Без тази борба за насочване на очите ни към Бога чрез съзерцаването Му в нашия ближен и в цялото Негово творение, обикновеното въздържане от храна няма никаква стойност. От друга страна, когато бъде истински практикувано, постенето се превръща в позитивно действие – нищо по-малко от една същинска теофания, отваряща пред нас красотата и великолепието на възкръсналия Господ.

Превод: Борис Маринов

* Kariatlis, P. „The True Meaning of Fasting in the Orthodox Church“ – In: Public Orthodoxy (бел. прев.).