Св. Марк Ефески и Флорентийската уния – Епилог

Пред нас премина велика епоха от борбата за православие. Възкръсна образът на великия борец за вярата и светилник на православието – св. Марк Евгеник, митрополит Ефески, пред когото ние – чедата на православието, се прекланяме като пред избран съсъд, който с пламенната си борба е отстоял Истината на православието.

Флорентийската уния е била най-голямата опасност, пред която когато и да било се е изправяла Православната църква в своята история. През 1438-1439 г. е съществувал риск православието да изчезне, като бъде сведено до търпим до време Източен обряд на Римската църква. Светоотеческото наследство, богатството на православието, дълбината на неговата духовност – всичко това е трябвало да бъде унищожено. Както вече видяхме, Флорентийската уния се е свеждала до пълно подчинение на Православната църква от Ватикана – не само в административно, но и в духовно отношение, до пълно потъпкване на нейните свещени традиции и нейната еклисиология. С други думи, Флорентийската уния е трябвало да доведе до това, щото Православната църква, като такава, да престане да съществува.

Господ Бог обаче не допуснал православието да загине и явил духовния исполин, който на Изток е трябвало да пренесе православието към бъдещите поколения и да го съхрани в сияеща чистота, както и – като епископ и като пазител – да опази непорочна Невестата Христова – Православната църква.

Мнозина не удържали на изкушенията, били прелъстени от илюзии или от лични облаги и се показали като съзнателни предатели на Църквата – всички, освен св. Марк Ефески, подписали унията-документ за „ликвидирането” на Православната църква. На черния фон на тези отрицателни явления обаче, на фона на тези слабости и измени към православието, които се случили на Флорентийския събор, още по-светли стават за нас имената на онези малцина борци за православието, които са отстоявали Православната църква. Особено, изключително място измежду тях заема св. Марк Ефески. В тежките за православието времена Господ избира онези единици, които именно се и превръщат в Православна църква, като изразители на нейната правда, святост, непогрешимост. Такива са били: светият авва Максим Изповедник – със своята отсечена ръка и отрязан език, а заедно с него и св. Мартин, папа Римски – пребит, опозорен и захвърлен в заточение, във време, когато цялата Църква, може да се каже, е била в ръцете на еретиците монотелити; такива са били и преподобните Теофан и Теодор Начертани – осакатени и измъчени от своите мъчители, във време, когато цялата и светска, и духовна власт е била в ръцете на иконоборците; такъв е бил и св. Марк Ефески – самичък в борбата, търпящ всевъзможни гонения, смъртно измъчен от болестта на рака, във време, когато дворът, патриархът и епископатът са униати и врагове на православието. Тъкмо в тези самотници обаче се е съхранила Православната църква и те са били тези, които са успели да съхранят искрата на православието, която е трябвало да бъде запазена от тях в тези тъмни периоди, така че при първа възможност огънят на православието да може да се разгори отново. Силата Господня се показва в немощта.

В края на нашия труд ни се иска да кажем нещичко и за самия духовен образ на св. Марк. За неговото богословие, за дълбочината на душата му, за светостта и ревността му по православието достатъчно вече ни казаха неговите съчинения и онези източници за неговия живот, които ние приведохме в нашето изложение за историята на унията и в житието на светеца. Какъв обаче е бил той като човек, защо така пламенно го е обичал Георги Схолар, така се е прекланял пред него Йоан Евгеник, толкова много го е уважавал императорът и въобще толкова силно е било неговото влияние?

Преди всичко, авторитетът на св. Марк Ефески е почивал на неговата велика святост и духовни подвизи, свързани и с голямата му начетеност и красноречие. Тази святост е правела така, щото сърцето на светеца, изпълнено от благодатта на Светия Дух, да бъде чувствително за Истината и за всяко отклоняване от нея на онези лица, които са имали святото задължение да я пазят, предизвиквала е праведния му гняв и желанието му да коригира отклоняващите се от пътя на Истината. Несъкрушимата сила на светостта и на правдата е правела от този духовен исполин светилник за целия православен свят и – по израза на Йоан Евгеник – „магнит”, привличащ към себе си всички.

Към това обаче трябва да отнесем и онези черти, свойствени на светеца, които са го правели – независимо от недостижимата висота на неговия духовен живот – близък и достъпен за всеки. Тези черти са неговата любов, неговата снизходителност, готовността да прости, а след това и крайното смирение и изтънчена деликатност. В службата за него Йоан Евгеник представя неговия образ така: „С радостността и красотата на нрава си, с красотата на речта и светостта на живота си той привличаше към себе си всеки човек така, както магнитът привлича желязото”.[1] В образа на светеца Йоан като че ли е виждал образа на първия човек преди грехопадението.[2] Да приведем обаче и думите на Георги Схолар, който в написания от него панигирик още по-пълно рисува пред нас образа на светеца: „Той беше повече правосъден, отколкото самото правосъдие изискваше, защото не си присвояваше правото да изрича отсъди и избягваше шумните прения. С кротостта си и със своето човеколюбие той надминаваше всички, които се отличаваха със същите тези добродетели. Кой беше повече достъпен от него за всички, обръщащи се към него? Кой по-доброволно от него отдаваше себе си за всичко полезно? Кой по-убедително от него изказваше всичко онова, което трябваше да бъде казано? И кой повече от него беше готов да помогне на своя ближен? Кой беше по-беззлобен от него против тези, на които се случваше да го оскърбят? Кой повече от него бе чужд на всяка завист? Сам той обаче, когато намираше причини да заподозре когото и да било в хитрувания против вярата на православните, безстрашно влизаше в борба с красноречието на противниците си и не даваше на силата на лъжливото учение да тържествува. И ето затова го обвиняваха в прекомерна раздразнителност, и ето затова го възненавидяха някои от приближените до него! Като не вникваха в подбудите му и движени от човешки страсти, те уязвяваха този велик мъж както със своето мълчание, така и със своите думи. О, колко страдах аз от безумната реч на един от тях, който по време на съборните прения дръзна да го нарече – него, учителя на Истината – прелъстител, отклоняващ [другите] от Истината!… Този наш велик отец обаче изслушваше кротко злобните речи, тъй като не желаеше сам да се превъзнася и смяташе за достатъчна отбрана против клеветите борбата си за Истината. Той помнеше, че Сам нашият Господ е бил оклеветен и така понасяше поругаванията. И никой от нас – о, срам! – не му се притече на помощ. И самият аз, уви, мълчах. С това обаче аз не предпазвах себе си, а бях принуден да се съобразявам с обстоятелствата на времето… Сетне съобщавах на блажения отец своите съображения – той ме извиняваше и се съгласяваше с мен, и се готвеше отново да се подвизава в предстоящата борба. Като не се съмняваше в моите чувства, той се надяваше да победи всички свои противници с едната само сила на Истината. Той дори предполагаше, че аз значително му съдействам в този подвиг, както Тезей на Херакъл, но, разбира се, само великодушието на блажения отец можеше да ми приписва такова важно съдействие! С такива „чарове” на светата си душа и на светата си реч той пробуди цялата ми гореща любов към него. Ние обаче не бихме се приобщили достатъчно до познанието на Истината, ако той със своето учение и своите молитви, в които често изпросваше от Бога нашето оплодотворяване, не беше посял в нас първите нейни семена – и той, повече от когото и да било, събуждаше в нас ревността към Истината. По този начин той твърдо ни привърза към себе си, привлечени към него от нашата признателност, искрено се увери в нас и ни се довери… И не можем дълбоко да не скърбим задето, утвърдени в това истинно вярване, запазвахме мълчание, когато в действителност трябваше да говорим. Но ние изпросваме милосърдното Божие опрощение, което лекува обхванатите от немощи, свойствени на човечеството, на които понякога са били подлагани някои и от знаменитите учители”.[3]

В същото това слово Георги Схолар свидетелства колко силно е било влиянието на св. Марк върху не съвсем твърдите във вярата: „Тези, които, когато ти бе жив, удържаше тяхното лично уважение към тебе, сега ще се поколебаят; казано с една дума, колко бури ще възникнат в умовете и сърцата, увлечени от своите собствени подбуждения. Разбира се, някои ще предпочетат, понасяйки твоите теготи, да продължат неотклонно по пътя, но други, увлечени от временните блага, ще свърнат от него”.[4]

Дълбоко отчаяние обхваща всички, обичали св. Марк, при неговата кончина. Такава любов, такова влияние е печелел той! За това говори същият този Георги Схолар в своето надгробно слово за светеца, от което ще приведем още един откъс: „Делата на Църквата и на нейната неразделна спътница – Истината, както при тебе, така и след твоята смърт винаги ще бъдат опазвани от Самия Бог. Ние обаче повече няма да чуем твоето слово на нашите съвещания; няма вече да имаме в твое лице съветника във всички наши дела и ободрителя в нашите правилни действия; вече няма тържествено да поразяваме онези злобни хора, които поради завист клеветят нашите вярвания – сега, когато могъществото на твоето величие вече го няма! Когато то бе с нас, ние пренебрегвахме безумството на противниците на нашето изповедание. Едничък ти, сам, запазвайки в себе си образеца на всичко, което е високо, можеше правилно да оцениш съвършенството на изкуствата, красотата на речта, силата на мислите и правотата на догматите, и без никаква завист да ги признаеш [когато ги виждаше] в другите. И никой повече от мен не чувстваше твоето превъзходство в тези качества, а затова мога ли да се похваля с това, което е нещо съвсем естествено – че повече от всички те обичах, почитах те и мъчително изнемогвах, когато те виждах болеещ; че страдах заедно с тебе; че се плашех от предстоящото бедствие – и че ето, сега, когато то ни постигна, аз недоумявам в моето отчаяние, какво ще бъде с мене занапред!”.[5] Нататък в своето слово, което тук повече няма да цитираме, Георги Схолар изразява безутешната си скръб, която, – както му се е струвало, – е направила и самата пръст по-тежка, и всички е изпълнила с мъка, и в която той не вижда светлина.

Потопен в скръбта от застигналото ги бедствие, Георги Схолар тогава не е виждал, че възкресението на Църквата вече е започнало, че Истината ще победи и че усилията на св. Марк не са били напразни, а подвигът му в борбата за православната вяра ще остане за вечни времена залог за всякогашната победа на Църквата и на светата Истина. Тогава Георги Схолар не е знаел и това, че името на този самотен борец за православието, над чийто гроб той така безутешно скърби, както и неговото собствено, ще бъдат записани в историята на Църквата със златни букви; че благодарната Църква ще увенчае тези имена с наименования, по-скъпоценни от всяка титла, всеки сан и всички звания на този свят, а именно, че пред тях ще се пише думата „светите”: светият Марк, митрополит Ефески, и светият Генадий Схоларий, патриарх Константинополски.

Ще завършим тази книга с онези думи, с които и Йоан Евгеник завършва синаксара си за св. Марк:

„По молитвите на свети Марк, Христе Боже, и на всички Твои свети учители и отци богослови, вовеки в православното изповедание Твоята Църква съхрани!”.

Свети отче Марко, моли Бога за нас!

Приложения

Служба на св. Марк Ефески

Съгласно гръцкия Синаксарник, както и в руския месецослов, паметта на св. Марк, митрополит Ефески е положена под дата 19 януари.

Двете служби на св. Марк, с които ние разполагаме, обаче ни предлагат други дати за празнуване на неговата памет. Тези служби са писани, разбира се, преди паметта на св. Марк да е била определена за 19 януари. Така, първата от тях предлага тази памет да бъде отбелязвана в Петата неделя на Великия пост, а втората – на 23 юни, т. е. в деня на успението на светеца. Тъй като в Петата неделя на Великия пост се извършва паметта на св. Мария Египетска, а в четвъртъка на същата тази седмица се чете пространното житие на преподобната и два тропара във всяка песен от Великия канон са посветени на нея, така щото сякаш цялата пета седмица от Великия пост се явява посветена на покайния подвиг на преподобната Мария Египетска, то – предполагаме – би било неуместно да се отменя службата ѝ и да бъде заменяна от друга служба. И така, като ден за празнуване паметта на св. Марк Ефески остават 19 януари или 23 юни.

В първата глава на нашия труд, говорейки за източниците за съставянето на житие на св. Марк Ефески, споменахме за двете налични негови служби. Сега трябва да кажем за това малко по-подробно.

И така, разполагаме с две служби на св. Марк Ефески.

Едната принадлежи на Великия ритор Мануил и има следното заглавие: „Подобни стихири и канон на светейшия Ефески митрополит господин Марк Евгеник, изпявани в Петата неделя на светите Пости. Творение на великия ритор на Великата църква [на Св. Софѝя в Константинопол] Мануил”. В тази служба има три стихири на Славата, кондак, канон, ексапостиларий и три стихири на Хвалите.

Службата е отпечатана, съгласно един атонски ръкопис, в: Φιλολογικός Σύλλογος Παρνασσὸς Ἐπετηρίς, τ. 6, Ἀηήναι 1902, σ. 90-102. Публикувана е от проф. Атанасиос Пападопулос-Керамевс.

Другата служба на св. Марк Ефески принадлежи на Йоан Евгеник и има заглавието: „В месеца юни, в двадесет и третия ден, на светият наш отец Марк, архиепископ Ефески и Нови Богослов. Творение на неговия брат, Йоан Номофилакс”. Тази служба е пълна и съдържа шест стихири на Господи воззвах и стихири на Слава, след това всички стихири и Слава на стиховните, тропар, канон, кондак и пространен икос, ексапостиларий и всички стихири на Хвалите със Слава. Отделно има канон на св. Марк, написан от същия автор. И едното, и другото е отпечатано в гръцкия си оригинал от г-н Луи Пти в Studi Bizantini, t. 2, Roma 1927, p. 201 sq. Голямата служба е възпроизведена по един атонски ръкопис, а отделният канон – съгласно Parisinus 1925.

И двете запазени служби са били публикувани изключително в гръцки оригинал – без съпровождане от какъвто и да било превод.

Имайки предвид чисто литургичния интерес, т. е. в желанието си да предоставим възможност на отците-свещенослужители да отслужват последованието на този велик изповедник на Църквата, ние съединихме двете служби в едно (запазвайки имената на авторите), като съставихме една полиелейна служба на св. Марк, имаща два канона на утринната. Превода направихме непосредствено от гръцки на славянски, при което, като следвахме традицията, се старахме по възможност да пазим стила на оригинала.

Из текста на канонизацията на св. Марк Ефески от синода на Константинополската църква в 1734 г.

„Преосвещеният Марк, именуващ се Евгеник, който беше предстоятел и пастир, и архиерей на Ефеската църква, общопризнато се явява светец в нашата Христова Източна църква и се приема и почита несъмнено като свещен отец на Църквата. Нашата света Христова Източна църква познава, почита и радостно приема този свят мъж и богоносен и преподобен, и пламенен ревнител на Благочестието и на нашите свещени догмати и на правото мислене, преосвещения Марк Ефески Евгеник – поборник на православието и най-доблестен защитник, и на преди него поборствалите в древните времена свещени богослови и воеводи на Църквата подражател и съ-ревнител”.

Служба на светия наш отец Марк, митрополит Ефески, изповедник[6]

Мѣ́сяца Іаннуа́рія въ 19-й де́нь.

Слу́жба и́же во святы́хъ отцу́ на́шему Ма́рку, митрополи́ту Ефе́сскому, Исповѣ́днику.

На вечерни,

Блаже́нъ му́жъ.., 1-й антифо́нъ. На Го́споди воззва́хъ: стихи́ры на 8, гла́съ 4. Подо́бенъ: Зва́нный свы́ше.

[Іоа́нна Евге́ника:] Отъ чре́ва ма́терня бы́въ просвѣще́нъ, егда́ непостоя́нство мірски́хъ ра́достей, тлѣ́нность же и суету́ благоразу́мно позна́лъ еси́, тогда́, возненави́дѣвъ мíръ и вся́ кра́сная и веселя́щая его́, прите́клъ еси́ къ боже́ственнѣй схи́мѣ, вмѣни́въ болѣ́зни въ наслажде́ніе, бдѣ́ніе въ ра́дованіе и упокое́ніе, на земли́ лега́ніе и всено́щное стоя́ніе вои́стинну въ прія́тное наслажде́ніе, по́стъ въ сла́дость, воздержа́ніе въ весе́ліе. [Два́жды.]

Це́ркве послѣ́дній воево́да, труба́ великозву́чная, гро́мъ боже́ственный, благоче́стія учи́тель, соверше́нства свяще́нныхъ догма́товъ вѣ́ры вѣ́датель изя́щнѣйшій, Ду́ха Свята́го исхожде́ніе богосло́вивый я́ко влады́ка, и учи́тели собо́ровъ святы́хъ, и всесвята́го Сѵмво́ла непобѣди́мый побо́рникъ, и предста́тель по до́лгу свѣ́тло да восхва́лится.

Вселе́нныя вели́кое свѣти́ло, егда́ возше́лъ еси́ отъ восто́ка, свѣ́тло ра́дуяся, я́ко исполи́нъ, пу́ть Госпо́день тещи́ и къ за́паду приплы́лъ еси́, тогда́ лучи́ твоя́ свяще́нная испусти́лъ еси́, вѣ́рныя у́бо просвѣща́я, отпа́дшія же въ беззако́нное и противозако́нное но́вшество во всесвятѣ́мъ и всесвяще́ннѣмъ Сѵмво́лѣ вѣ́ры и пока́ятися не восхотѣ́вшія, я́ко мо́лнія, попали́лъ еси́.

Гла́съ то́йже, подо́бенъ: Яко до́бля въ му́ченицѣхъ.

[Ману́илово:] Свяще́ннѣйшій хра́мъ бы́лъ еси́ Свята́го Ду́ха, Ма́рко всехва́льне, добродѣ́телей блиста́ніи ве́сь просвѣти́въ у́мъ. Сего́ ра́ди ны́нѣ предстоя́ со а́нгелы Творцу́ твоему́, моли́ отъ тли́ и бѣ́дъ изба́витися вѣ́рою соверша́ющимъ всечестну́ю па́мять твою́. [Два́жды.]

Умно́живъ тала́нтъ, его́же прія́лъ еси́, преподо́бне, отъ руки́ всѣ́хъ Творца́, приснопѣва́еме, въ ра́дость вше́лъ еси́, му́дре, Го́спода твоего́, я́ко ра́бъ до́брый и слуга́ вѣрнѣ́йшій, и ны́нѣ моли́ отъ тли́ и бѣ́дъ изба́витися вѣ́рою соверша́ющимъ всечестну́ю па́мять твою́.

Ма́рка восхва́лимъ, въ концы́ мíра возвѣсти́вшаго Свята́го Ду́ха, отъ Оте́ческія Ѵпоста́си бытіе́ иму́ща, но не у́бо, и отъ Сы́на, я́ко не двѣма́ вина́ма бы́ти, но еди́на вина́ е́сть Оте́цъ обою́, Иже и всего́ Божества́ е́сть Исто́чникъ и Еди́ный Безвино́вный.

Сла́ва, гла́съ 1.

[Іоа́нна Евге́ника:] Взира́юще на равноа́нгельное житіе́ твое́, богоно́сне Ма́рко, я́ко во о́бразѣ тя́ ви́димъ пе́рваго человѣ́ка, пре́жде преступле́нія бы́вша ма́лымъ чи́мъ ме́ньша отъ а́нгелъ, я́ко безче́стное пораже́ніе, е́же отъ преступле́нія, исправля́я и е́же по о́бразу удержа́въ соверше́ннымъ дѣ́ланіемъ за́повѣдей, во е́же по подо́бію Бо́жію, па́че ины́хъ восте́клъ еси́ и до́брымъ исповѣ́даніемъ и богосло́віемъ благочести́выя на́шея вѣ́ры предъ цари́, и мучи́тели, и всѣ́мъ мíромъ соверше́нно украси́лся еси́. Сего́ ра́ди человѣ́ческое естество́, хва́лящися твои́ми добро́тами, и вселе́нная, чудя́щися твои́мъ исправле́ніемъ, Це́рковь же Христо́ва, укра́шена су́щи всему́дрыми твои́ми богонаставле́ніи, вку́пѣ ны́нѣ прино́сятъ ти́ ра́дованіе, и мы́, утвержде́нніи тобо́ю, усе́рдно вопіе́мъ ти́: моли́ сохрани́тися на́мъ въ до́бромъ исповѣ́даніи твое́мъ.

И ны́нѣ, догма́тикъ:

[Всемíрную сла́ву, отъ человѣ́къ прозя́бшую и Влады́ку ро́ждшую, небе́сную две́рь воспои́мъ, Марíю Дѣ́ву, безпло́тныхъ пѣ́снь и вѣ́рныхъ удобре́ніе: Сія́ бо яви́ся не́бо и хра́мъ Божества́, Сія́, прегражде́ніе вражды́ разруши́вши, ми́ръ введе́ и Ца́рствіе отве́рзе; Сію́ у́бо иму́ще вѣ́ры утвержде́ніе, Побо́рника и́мамы, изъ Нея́ ро́ждшагося Го́спода. Дерза́йте у́бо, дерза́йте, лю́діе Бо́жіи, и́бо То́й побѣди́тъ враги́, я́ко Всеси́ленъ.]

Вхо́дъ. Свѣ́те ти́хій. Проки́менъ и чте́нія три́ святи́тельская.

При́тчей чте́ніе. [Глава́ 3.]

Па́мять пра́веднаго съ похвала́ми, и благослове́ніе Госпо́дне на главѣ́ его́. Блаже́нъ человѣ́къ, и́же обрѣ́те прему́дрость, и сме́ртенъ, и́же увѣ́дѣ ра́зумъ. Лу́чше бо сію́ купова́ти, не́жели зла́та и сребра́ сокро́вища. Честнѣ́йшая же е́сть ка́меній многоцѣ́нныхъ, все́ же честно́е недосто́йно ея́ е́сть. Долгота́ бо дне́й и лѣ́та живота́ въ десни́цѣ ея́, въ шу́йцѣ же ея́ бога́тство и сла́ва. Отъ у́стъ ея́ исхо́дитъ пра́вда, зако́нъ же и ми́лость на язы́цѣ но́ситъ. Послу́шайте у́бо мене́, о ча́да, честна́я бо реку́, и блаже́нъ человѣ́къ, и́же пути́ моя́ сохрани́тъ: исхо́ди бо мои́ — исхо́ди живота́, и уготовля́ется хотѣ́ніе отъ Го́спода. Сего́ ра́ди молю́ ва́съ и предлага́ю мо́й гла́съ сыново́мъ человѣ́ческимъ. Я́ко а́зъ, прему́дрость, устро́ихъ совѣ́тъ, и ра́зумъ и смы́слъ азъ призва́хъ. Мо́й совѣ́тъ и утвержде́ніе, мо́й ра́зумъ, моя́ же крѣ́пость. Азъ мене́ лю́бящія люблю́, и́щущіи же мене́ обря́щутъ благода́ть. Разумѣ́йте у́бо, незло́бивіи, кова́рство, ненака́заніи же, прилага́йте сердца́. Послу́шайте мене́ и па́ки, честна́я бо реку́, и отве́рзу отъ усте́нъ пра́вая, я́ко и́стинѣ поучи́тся горта́нь мой, ме́рзки же пре́до мно́ю устны́ лжи́выя. Съ пра́вдою вси́ глаго́лы у́стъ мои́хъ, ничто́же въ ни́хъ стро́потно, ниже́ развраще́нно. Вся́ пра́ва су́ть разумѣва́ющимъ и про́ста обрѣта́ющимъ ра́зумъ. Науча́ю бо ва́съ и́стинѣ, да бу́детъ о Го́сподѣ наде́жда ва́ша, и испо́лнитеся Ду́ха.

Прему́дрости Соломо́ни чте́ніе. [Глава́ 10.]

Уста́ пра́веднаго ка́плютъ прему́дрость, устнѣ́ же муже́й му́дрыхъ вѣ́дятъ благода́ть. Уста́ му́дрыхъ поуча́тся прему́дрости, пра́вда же избавля́етъ и́хъ отъ сме́рти. Сконча́вшуся му́жу пра́ведну, не поги́бнетъ наде́жда. Сы́нъ бо пра́веденъ ражда́ется въ живо́тъ и во благи́хъ свои́хъ пло́дъ пра́вды объи́метъ. Свѣ́тъ пра́веднымъ всегда́, и отъ Го́спода обря́щутъ благода́ть и сла́ву. Язы́къ му́дрыхъ до́брая свѣ́сть, и въ се́рдцѣ и́хъ почíетъ му́дрость. Лю́битъ Госпо́дь преподо́бная сердца́, прія́тни же Ему́ вси́ непоро́чніи въ пути́. Му́дрость Госпо́дня просвѣща́етъ лице́ разу́мнаго: постига́етъ бо жела́ющія ю́, пре́жде да́же разумѣ́ти ю́, и удо́бь у́зрится отъ лю́бящихъ ю́. Утреневавый къ не́й не утруди́тся, и бдя́й ея́ ра́ди вско́рѣ безъ печа́ли бу́детъ. Яко досто́йныхъ ея́ сама́ обхо́дитъ, и́щущи, и во стезя́хъ ея́ явля́ется и́мъ благопріе́мнѣ. Му́дрости никогда́же одолѣ́етъ зло́ба. Си́хъ ра́ди и рачи́тель бы́хъ добро́ты ея́, и возлюби́хъ ю́, и поиска́хъ отъ ю́ности моея́. И взыска́хъ невѣ́сту привести́ себѣ́, я́ко всѣ́хъ Влады́ка возлюби́ ю́. Таи́бница бо е́сть Бо́жія хи́трости и обрѣта́тельница дѣ́лъ Его́. Труды́ ея́ су́ть добродѣ́тели: цѣлому́дрію же и ра́зуму та́ учи́тъ, пра́вдѣ и му́жеству, и́хже потре́бнѣе ничто́же е́сть въ житіи́ человѣ́комъ. Аще же и мно́гаго иску́сства жела́етъ кто́, вѣ́сть дре́вняя, и бы́ти хотя́щая разсмо́тритъ. Свѣ́сть изви́тія слове́съ и разрѣше́нія гада́ній, зна́менія и чудеса́ проразумѣ́етъ, и сбытія́ време́нъ и лѣ́тъ, и всѣ́мъ совѣ́тникъ е́сть бла́гъ. Яко безсме́ртіе е́сть въ не́й и благосла́віе во обще́ніи слове́съ ея́. Сего́ ра́ди бесѣ́довахъ ко Го́споду, и помоли́хся Ему́, и рѣ́хъ отъ всего́ се́рдца моего́: Бо́же отце́въ и Го́споди ми́лости, сотвори́вый вся́ сло́вомъ Твои́мъ и му́дростію Твое́ю устро́ивый человѣ́ка, да владѣ́етъ бы́вшими отъ Тебе́ тварьми́ и да управля́етъ мíръ въ преподо́біи и пра́вдѣ. Да́ждь ми́ Твои́хъ Престо́ловъ присѣдя́щую прему́дрость и не отлучи́ мене́ отъ о́трокъ Твои́хъ, я́ко а́зъ ра́бъ Тво́й и сы́нъ рабы́ни Твоея́. Посли́ ю́ съ Небе́съ отъ свята́го жили́ща Твоего́ и отъ Престо́ла сла́вы Твоея́, да, су́щи со мно́ю, научи́тъ мя́, что́ благоуго́дно е́сть предъ Тобо́ю, и наста́витъ мя́ въ ра́зумъ, и сохрани́тъ мя́ въ сла́вѣ свое́й. Помышле́нія бо сме́ртныхъ вся́ боязли́ва и погрѣши́тельна умышле́нія и́хъ.

Прему́дрости Соломо́ни чте́ніе. [Глава́ 4.]

Похваля́ему пра́веднику, возвеселя́тся лю́діе: безсме́ртіе бо е́сть па́мять его́, я́ко отъ Го́спода познава́ется и отъ человѣ́къ, и уго́дна Го́сподеви душа́ его́. Возлюби́те у́бо, о му́жіе, му́дрость и поживете́: восхощи́те ея́ и нака́зани бу́дете. Нача́ло бо ея́ любы́ и соблюде́ніе зако́на. Почти́те прему́дрость, да во вѣ́ки ца́рствуете. Возвѣщу́ ва́мъ и не скры́ю отъ ва́съ та́инъ Бо́жіихъ, я́ко То́й му́дрости наста́вникъ е́сть, и му́дрыхъ испра́витель, и вся́кому смы́слу и дѣ́лу хитре́цъ. И всѣ́мъ смы́сломъ научи́тъ му́дрость, е́сть бо въ не́й Ду́хъ разу́менъ и свя́тъ, и сія́ніе свѣ́та присносу́щнаго, и о́бразъ бла́гости Бо́жія. Та́я дру́ги Бо́жія и проро́ки устроя́етъ, благолѣ́пнѣйши же е́сть со́лнца и па́че вся́каго сотворе́нія звѣ́здъ, свѣ́ту сосужда́ема, обрѣта́ется пе́рвѣйши. Та́я угожда́ющихъ е́й отъ болѣ́зни изба́ви и наста́ви на стези́ пра́выя. Даде́ и́мъ ра́зумъ имѣ́ти свя́тъ, и сохрани́ я́ отъ ловя́щихъ, и по́двигъ крѣ́покъ подаде́ и́мъ. Да разумѣ́ютъ вси́, я́ко си́льнѣйши всего́ е́сть благоче́стіе, и никогда́же премо́жетъ зло́ба му́дрости, ниже́ пре́йдетъ злы́я облича́ющи су́дъ. Реко́ша же въ себѣ́, помы́сливше непра́ведно: наси́льствуемъ пра́ведному, и не пощади́мъ преподо́бства его́, ни усрами́мся сѣди́нъ ста́рости многолѣ́тны. Бу́детъ бо на́мъ крѣ́пость — зако́нъ и улови́мъ пра́веднаго, я́ко неуго́денъ на́мъ е́сть, и проти́вится дѣло́мъ на́шимъ, и поно́ситъ на́мъ отпаде́ніе зако́на, и облича́етъ на́мъ согрѣше́нія наказа́нія на́шего. Возвѣща́етъ на́мъ ра́зумъ имѣ́ти Бо́жій, и о́трока Госпо́дня себе́ имену́етъ. Бы́сть на́мъ на обличе́ніе помышле́ній на́шихъ и тя́жекъ на́мъ е́сть и ви́димь, я́ко неподо́бно ины́мъ житіе́ его́, и измѣне́ны стези́ его́. Въ поруга́ніе вмѣни́хомся ему́, и удаля́ется отъ путе́й на́шихъ, я́ко отъ нечисто́тъ, и блажи́тъ послѣ́дняя пра́ведныхъ. Уви́димъ у́бо, а́ще словеса́ его́ и́стинна су́ть, иску́симъ, я́же сбыва́ются ему́. Руга́ніемъ и му́кою истя́жемъ его́, да разумѣ́емъ кро́тость его́ и иску́симъ беззло́бство его́, сме́ртію безобра́зною осу́димъ его́, бу́детъ бо посѣще́ніе отъ слове́съ его́. Сія́ помы́слиша и прельсти́шася, ослѣпи́ бо я́ зло́ба и́хъ, и не разумѣ́ша та́инъ Бо́жіихъ и не разсуди́ша, я́ко Ты́ еси́ Бо́гъ еди́нъ, живота́ имѣ́яй и сме́рти вла́сть, и спаса́яй во вре́мя ско́рби, и избавля́яй отъ вся́каго зла́. Ще́дръ и Ми́лостивъ, и дая́й преподо́бнымъ Свои́мъ благода́ть, и Свое́ю мы́шцею го́рдымъ противля́яйся.

На стихо́внѣ, стихи́ры гла́съ 5. Подо́бенъ: Ра́дуйся.

[Іоа́нна Евге́ника:] Ра́дуйся, Це́ркве звѣздо́, за ню́же излія́ Кро́вь Свою́ Вели́кій Па́стырь и пе́рвый Архіере́й Христо́съ, Ему́же до́брѣ па́че ины́хъ уподобля́яся, му́дре, по си́лѣ ду́шу твою́ готовѣ́йше полага́лъ еси́ о па́ствѣ Его́ и самаго́ себе́ отда́лъ еси́ проти́ву бездве́рныхъ у́стъ: ухищре́нія витíйствованія соверше́ннымъ богосло́віемъ и му́дростію Ду́ха, о Не́мже и боре́ніе бы́сть, постыди́лъ и загради́лъ еси́, приснохва́льне.

Сти́хъ: Уста́ моя́ возглаго́лютъ прему́дрость [и поуче́ніе се́рдца моего́ ра́зумъ].

Ра́дуйся, вселе́нныя свѣти́льниче, путево́ждствуяй хотя́щія разу́мный души́ кора́бль въ небу́рное и ве́ліе до́брое приста́нище упра́вити, и Правосла́вную вѣ́ру непоро́чну показу́яй, и благода́тію услажда́яй, и веды́й ко спаси́тельнымъ догма́тамъ основа́нія вѣ́ры. Ра́дуйся, свѣти́льниче многосвѣ́тлый, и́мже неврежде́нны всѣ́мъ показу́ются отце́въ словеса́, не омраче́ннымъ вну́тренними очесы́, я́коже у отпа́дшихъ.

Сти́хъ: Уста́ пра́веднаго поуча́тся прему́дрости, [и язы́къ его́ возглаго́летъ су́дъ].

Ра́дуйся, прему́дрости сосу́де, ю́же возлюби́лъ еси́ отъ ю́ности и въ супру́жницу и подру́гу до́брѣ стяжа́лъ еси́; ра́дуйся, писа́ній свяще́нныхъ рѣко́, вели́кая и неиждива́емая, и предѣ́льная чистото́ и всѣ́мъ удободосту́пная; ра́дуйся, мѵрополо́жнице слове́съ, ю́же вку́пѣ соста́виша учи́тели о святѣ́мъ исхожде́ніи Ду́ха, и мечу́ обоюдоо́стрый, изъ ко́рене посѣца́яй но́вшеская язы́ки благода́тію богосло́вія; ра́дуйся, искипѣ́ніе сла́дкое и нектароизлія́нное.

Сла́ва, гла́съ 6:

Ду́хъ Всесвяты́й, Иже издѣ́тска всели́ся въ се́рдцѣ твое́мъ и обита́ въ тебѣ́ ра́достно, я́ко во хра́мѣ та́инственнѣмъ, и укрѣпи́ тя къ боре́нію проти́ву міродержи́телей и къ одолѣ́нію, Се́й угото́ва тя́ посредѣ́ вселе́нныя хра́брствовати о Не́мъ, и благоче́стно богосло́вити свято́е Его́ бытіе́ отъ Отца́, и побо́рствовати за святы́й Сѵмво́лъ, и́же по благода́ти Того́ отъ оте́цъ напи́санный, и утверди́ти во все́мъ мíрѣ ду́ши люде́й христоимени́тыхъ во и́стиннѣй вѣ́рѣ, отъ оте́цъ преда́ннѣй, отпа́дшія же отъ на́съ и пре́жде и ны́нѣ, си́лою боговѣща́нныхъ слове́съ твои́хъ устраши́ти и постыди́ти. Тѣ́мже о Це́ркви усе́рдно моли́ся, мо́лимся, богоно́сче Ма́рко приснопѣва́еме.

И ны́нѣ, богоро́диченъ:

[Творе́цъ и Изба́витель мо́й, Пречи́стая, Христо́съ Госпо́дь, изъ Твои́хъ ложе́снъ проше́дъ, въ мя́ оболкíйся, пе́рвыя кля́твы Ада́ма свободи́. Тѣ́мже Ти́, Всечи́стая, я́ко Бо́жіи Ма́тери же и Дѣ́вѣ, вои́стинну вопіе́мъ немо́лчно: ра́дуйся а́нгельски, ра́дуйся, Влады́чице, предста́тельство, и покро́ве, и спасе́ніе ду́шъ на́шихъ.]

Тропа́рь, гла́съ 8.

[Іоа́нна Евге́ника:] Правосла́вія наста́вниче, но́вшествъ противобо́рниче, степе́нь вѣ́ры, Це́ркве свѣти́льниче, учи́телей богодухнове́нная печа́те, Ма́рко всему́дре, писа́ніи твои́ми вся́ просвѣти́лъ еси́, цѣвни́це духо́вная, моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́мъ на́шимъ.

[Сла́ва, и ны́нѣ, богоро́диченъ:

Иже на́съ ра́ди рожде́йся отъ Дѣ́вы, и распя́тіе претерпѣ́въ, Благíй, испрове́ргій сме́ртію сме́рть и Воскресе́ніе явле́й я́ко Бо́гъ, не пре́зри, я́же созда́лъ еси́ руко́ю Твое́ю, яви́ человѣколю́біе Твое́, Ми́лостиве. Пріими́ ро́ждшую Тя́, Богоро́дицу, моля́щуюся за ны́, и спаси́, Спа́се на́шъ, лю́ди отча́янныя.]

На утрени,

[На Бо́гъ Госпо́дь: Тропа́рь свята́го, два́жды. Сла́ва, и ны́нѣ, богоро́диченъ.]

По 1-мъ стихосло́віи сѣда́ленъ, гла́съ 8. Подо́бенъ: Прему́дрость и Сло́во.

[Ману́илово:] Отъ Исто́чника прему́дрости преиспо́лнивъ уста́, и се́рдце, и у́мъ, му́дре, отону́дуже привле́клъ еси́ уче́нія струи́, тѣ́ми ду́ши напоя́я, вѣ́рныхъ соверши́лъ еси́, и догма́товъ боже́ственныхъ пра́вило показа́лся еси́: Отца́ я́ко еди́наго Вино́вника вѣ́далъ еси́ Сы́на и Ду́ха и Исто́чникъ Божества́, Ма́рко присноблаже́нне, моли́ Христа́ Бо́га прегрѣше́ній да́ти оставле́ніе любо́вію пра́зднующимъ святу́ю па́мять твою́. [Два́жды.]

Сла́ва, и ны́нѣ, богоро́диченъ:

[Прему́дрость и Сло́во въ Твое́мъ чре́вѣ заче́нши неопа́льно, Ма́ти Бо́жія, мíру родила́ еси́ мíръ Содержа́щаго, и въ объя́тіихъ имѣ́ла еси́ вся́ Содержа́щаго, Пищеда́теля всѣ́хъ и Творца́ тва́ри. Тѣ́мже молю́ Тя, Всесвята́я Дѣ́во, и вѣ́рою сла́влю Тя́, изба́витися мнѣ́ прегрѣше́ній, и въ де́нь Суда́, егда́ предста́ти и́мамъ предъ лице́мъ Созда́теля моего́, Влады́чице, Дѣ́во Чи́стая, Твою́ по́мощь тогда́ пода́ждь ми́, вся́ бо мо́жеши, ели́ка хо́щеши, Всепѣ́тая.]

По 2-мъ стихосло́віи сѣда́ленъ, гла́съ 8. Подо́бенъ: Прему́дрость и Сло́во.

[Іоа́нна Евге́ника:] Прему́дрость возлюби́въ, я́ко Соломо́нъ, цѣлому́дрію поревнова́въ Іо́сифову, Моисе́еву незло́бію, Иліинѣ́ боже́ственнѣй ре́вности, Дави́довой кро́тости, Па́влову проповѣ́данію, Іоа́ннову свы́ше богосло́вію, я́ко му́дръ у́бо вои́стинну, лжему́дрыя постыди́лъ еси́, я́ко цѣлому́дръ, сохрани́лъ еси́ себе́ чистѣ́йша, незло́бна и кротча́йша, ре́вностію испепели́въ мы́сленно преда́телей вѣ́ры и проповѣ́давъ еди́ное благоче́стіе. [Два́жды.]

Сла́ва, и ны́нѣ, богоро́диченъ:

[Пречи́стая Дѣ́во, Ма́ти Бо́жія, души́ моея́ стра́сти лю́тыя исцѣли́, молю́ся, и проще́ніе да́руй мнѣ́ мои́хъ прегрѣше́ній, я́же безу́мнѣ содѣ́яхъ, ду́шу и тѣ́ло оскверни́хъ, окая́нный. Увы́ мнѣ́, что́ сотворю́ въ ча́съ о́ный, внегда́ а́нгели ду́шу мою́ разлуча́тъ отъ стра́стнаго моего́ тѣлесе́? Тогда́ Помо́щница мнѣ́ бу́ди и Предста́тельница теплѣ́йшая: Тя́ бо и́мамъ наде́жду, ра́бъ Тво́й.]

По поліеле́и сѣда́ленъ еди́нъ отъ обою́ вы́ше.

[Сла́ва, и ны́нѣ, богоро́диченъ:

Небе́сную две́рь и киво́тъ, всесвяту́ю го́ру, свѣ́тлый о́блакъ воспои́мъ, неопали́мую купину́, слове́сный ра́й, Евы воззва́ніе, вселе́нныя всея́ вели́кое сокро́вище, я́ко спасе́ніе въ Не́й содѣ́лася мíру и оставле́ніе дре́внихъ согрѣше́ній. Сего́ ра́ди вопіе́мъ Ей: моли́ся Сы́ну Твоему́ прегрѣше́ній оставле́ніе дарова́ти, благоче́стно покланя́ющимся всесвято́му Рождеству́ Твоему́.]

Степе́нна. Проки́менъ и Ева́нгеліе святи́тельское: [Степе́нна, 1-й антифо́нъ 4-го гла́са. Проки́менъ: Честна́ предъ Го́сподемъ сме́рть преподо́бныхъ Его́. Сти́хъ: Что́ возда́мъ Го́сподеви о всѣ́хъ, я́же воздаде́ ми? Вся́кое дыха́ніе... Ева́нгеліе Іоа́нна, зача́ло 35 отъ полу́.]

По 50-мъ псалмѣ́, стихи́ра, гла́съ 6.

[Ману́илово:] Излія́ся благода́ть изъ усте́нъ твои́хъ, Ма́рко, о́тче на́шъ, свѣти́льниче богодухнове́нне, и бы́лъ еси́ свѣти́льникъ Христо́вы Це́ркве, уча́ слове́сныя о́вцы вѣ́ровати въ Тро́ицу Единосу́щную во Еди́номъ Божествѣ́.

[Кано́нъ Богоро́дицы со ирмосо́мъ на 6 и] святи́телю два́ [кано́на на 8].

Пе́рвый кано́нъ [святи́телю]. Творе́ніе ки́ръ Іоа́нна Евге́ника Номофи́лакса. Его́же краестро́чіе: Язы́къ единоро́дный да бу́детъ по обы́чаю родны́й бра́тъ, пое́тъ ки́ръ Іоа́ннъ. Гла́съ 4.

Пѣ́снь 1.

Ирмо́съ: Отве́рзу уста́ моя́, и напо́лнятся Ду́ха, и сло́во отры́гну Цари́цѣ Ма́тери, и явлю́ся, свѣ́тло торжеству́я, и воспою́, ра́дуяся, Тоя́ чудеса́.

Земна́го исхити́ и веще́ственнаго пристра́стія мо́й у́мъ, содержа́щая не́бо и зе́млю Ѵпоста́сная Бо́га Отца́ Му́дросте, и сло́во ми́ да́руй, вѣнча́ющему служи́теля твоего́.

Благода́ть слове́съ, сладча́йшихъ ме́да, богодухнове́нно объе́мши свяще́нную твою́ ду́шу, соверши́ наслажде́ніе стра́нное, о́бщее вѣ́рнымъ услажде́ніе, бра́шно спаси́тельное.

Яко вели́кое жи́зни свѣти́ло міровожделѣ́нное, возсія́лъ еси́ отъ восто́ка, и восте́клъ еси́, я́ко исполи́нъ держа́внѣйшій, и просвѣти́лъ еси́ концы́ мíра луча́ми слове́съ твои́хъ, Ма́рко боже́ственне.

Уста́ благода́ти бы́ша богоглаго́ливіи устнѣ́ твои́ и гла́съ медото́чный, язы́къ же свяще́нный тво́й, я́ко тро́сть писца́, показа́ся, му́дрость соста́ви, благода́ть излія́.

Богоро́диченъ: Умъ небе́сный, чи́стую и возвы́шенную ду́шу, и помышле́ній и та́инственныхъ Писа́ній открове́ніе, предѣ́лъ прему́дрости, ли́къ умо́въ прія́тъ съ Ма́терію Бо́жіею.

Инъ кано́нъ, творе́ніе вели́каго ри́тора вели́кой це́ркви Ману́ила, его́же краестро́чіе: Архіере́я Асíи знамени́тѣйшаго пою́, Ма́рка. Гла́съ 8.

Пѣ́снь 1.

Ирмо́съ: Колесницегони́теля фарао́ня погрузи́ чудотворя́й иногда́ Моисе́йскій же́злъ, крестообра́зно порази́въ и раздѣли́въ мо́ре, Изра́иля же бѣглеца́, пѣшехо́дца спасе́, пѣ́снь Бо́гови воспѣва́юща.

Добро́ты ра́ди добродѣ́телей сія́нія Вы́шняго прія́телище бы́въ, па́ству Христо́ву, Ма́рко, просвѣти́лъ еси́, сего́ ра́ди къ Свѣ́ту невече́рнему преста́влься, воспѣва́ющимъ боже́ственную па́мять твою́ вдохни́ сло́ву озаря́ющую благода́ть, сла́вне.

Тща́щемуся ми́ досто́йно дости́гнути похва́лъ твои́хъ, блаже́нне, глубоча́йшій зри́тся бы́ти исто́чникъ слове́съ боже́ственныхъ твои́хъ исправле́ній, но, о́тче, моли́твами твои́ми любви́ ра́вную благода́ть и си́лу ми́ да́ждь.

Благода́тей Боже́ственныхъ всесвяты́й хра́мъ, отъ него́же благово́нія та́инственная всѣ́мъ, благоче́стно живу́щимъ, раскры́шася во сла́ву и хвалу́ Несозда́нныя Тро́ицы, Еди́наго естество́мъ Бо́га на́шего, да восхва́лится Ма́ркъ всечестны́й.

Богоро́диченъ: Дре́вле проро́ковъ свя́щенныя прови́дѣша взо́ры, Чи́стая, Тя́ у́мную го́ру, купину́ неопали́мую и врата́ непроходи́мая, ста́мну и маннопріе́мницу, мы́ же вѣ́рою возвѣща́емъ Тя́ Богоро́дицу вои́стинну, Богоневѣ́сто.

Пѣ́снь 3.

Ирмо́съ: Твоя́ пѣсносло́вцы, Богоро́дице, живы́й и незави́стный Исто́чниче, ли́къ Себѣ́ совоку́пльшія, духо́вно утверди́, въ боже́ственнѣй Твое́й сла́вѣ, вѣнце́въ сла́вы сподо́би.

Отве́рзъ боже́ственныя хля́би му́дрости и вѣ́дѣнія твоего́, всю́ зе́млю наводни́лъ еси́, правосла́внѣйше богосло́вя бытіе́ Свята́го Ду́ха то́чію отъ Отца́.

Ре́вность до́му Госпо́дня, ре́вность догма́товъ оте́ческихъ, свяще́нное се́рдце твое́ объе́мъ, согрѣ́ и честны́й язы́къ тво́й на но́вшества изостри́.

Велича́йшая боре́нія и ну́жды благоду́шно, преблаже́нне, подъе́мъ и добродѣ́тель избра́въ и оте́ческое благоче́стіе, велича́йшую сла́ву на небесѣ́хъ ны́нѣ наслѣ́довалъ еси́.

Ве́лій свѣти́льникъ и́же въ мо́ри су́щимъ, ве́лія въ мíрѣ жива́я звѣзда́, свѣ́тъ сла́дкій и всеуслади́тельный, со́ль земли́ крѣ́пкая, дре́во боже́ственнаго зна́нія, чу́дный Ма́ркъ да вѣнча́ется.

Богоро́диченъ: Состарѣ́вшееся естество́ человѣ́ческое, я́ко ро́ждши всѣ́хъ Творца́, о всѣ́хъ преесте́ственно Человѣ́ка бы́вшаго по естеству́ невеще́ственному, Ты́, Богоро́дице, обнови́ла еси́.

Инъ.

Ирмо́съ: Небе́снаго кру́га Верхотво́рче, Го́споди, и Це́ркве Зижди́телю, Ты́ мене́ утверди́ въ любви́ Твое́й, жела́ній кра́ю, вѣ́рныхъ утвержде́ніе, еди́не Человѣколю́бче.

Зерца́ло сія́ній Всетво́рческаго Ду́ха, блаже́нне, показа́лся еси́, просвѣща́я вѣ́рныхъ исполне́нія незаблу́дными твои́ми уче́ніи и увѣря́я воспѣва́ти Тро́ицу Несозда́нную.

Ри́торствуя посредѣ́ собо́рнаго ря́да, утверди́лъ еси́ бытіе́ Ду́ха Свята́го, отъ Оте́ческія Ѵпоста́си происходя́щее, и вѣ́рныхъ составле́нія, Ма́рко, возвесели́лъ еси́.

Всесли́чная труба́, мусикíйскій орга́нъ, духодви́жимый язы́къ и сладкозву́чный, испо́лненный благода́ти исто́чникъ и́стинныя прему́дрости, да похва́лится дне́сь Ма́ркъ всечестны́й.

Богоро́диченъ: Неизъясни́мое чу́до, е́же на Тебѣ́, Всечи́стая! Яко всѣ́хъ Бо́га неизрече́нно родила́ еси́ и по рождествѣ́ Дѣ́ва су́щи яви́лася еси́, сего́ ра́ди Богоро́дицу Тя́ и́стинную почита́емъ.

Конда́къ, гла́съ 4. Подо́бенъ: Яви́лся еси́.

[Ману́илово.] Прему́дрыми слове́съ твои́хъ исплете́ніи, всеблаже́нне, вся́кая уста́ ху́льная загради́лъ еси́ и вѣ́рныя боговѣща́ніи просвѣти́лъ еси́ чести́ Тро́ицу въ то́ждествѣ естества́.

Сѣда́ленъ, гла́съ 8. Подо́бенъ: Прему́дрость и Сло́во.

[Іоа́нна Евге́ника:] Облета́я лу́гъ свяще́нный и ра́й, вои́стинну благоцвѣту́щій, я́ко нѣ́кая пчела́, отъ писа́ній Ду́ха и святы́хъ оте́цъ пе́рвыхъ, вѣ́ры основа́ній возвѣсти́телей и учи́телей, преподо́бне, ро́су поче́рплъ еси́ прія́тную и благово́нную, отъ нея́же содѣ́лалъ еси́ со́ты вѣ́ры и ме́дъ вѣ́дѣнія, его́же ца́ріе и простецы́ во здра́віе пріе́млюще, благода́рственная вси́ воспису́ютъ тебе́, всему́дре: моли́ Христа́ Бо́га прегрѣше́ній да́ти оставле́ніе пра́зднующимъ любо́вію святу́ю па́мять твою́. [Два́жды.]

Сла́ва, и ны́нѣ, богоро́диченъ:

[Въ напа́сти многоплете́нныя впа́дъ отъ вра́гъ ви́димыхъ и неви́димыхъ, бу́рею одержи́мь безчи́сленныхъ согрѣше́ній мои́хъ; и я́ко къ те́плому Твоему́ заступле́нію и покро́ву моему́, Чи́стая, ко приста́нищу притека́ю Твоея́ бла́гости. Тѣ́мже, Пречи́стая, изъ Тебе́ Воплоще́нному безсѣ́менно моли́ся прилѣ́жно о всѣ́хъ рабѣ́хъ Твои́хъ, непреста́нно моля́щихъ Ти ся, Богоро́дице Пречи́стая, моля́щи Его́ при́сно, согрѣше́ній оставле́ніе дарова́ти воспѣва́ющимъ досто́йно сла́ву Твою́.]

Пѣ́снь 4.

Ирмо́съ: Неизслѣ́дный Бо́жій совѣ́тъ, е́же отъ Дѣ́вы воплоще́нія Тебе́, Вы́шняго, проро́къ Авваку́мъ усмотря́я, зовя́ше: сла́ва си́лѣ Твое́й, Го́споди.

Одолѣ́тель изя́щнѣйшій трепобѣди́тельный проти́ву лука́ваго міроде́ржца издѣ́тска му́жественно яви́лся еси́, проти́ву же пре́лести но́вшества послѣди́ ра́товалъ еси́.

Крѣ́пкое благобо́рственное кре́стное ору́жіе и зна́меніе нося́ на пре́лесть, я́ко Моисе́й, разсѣ́клъ еси́ мо́ре страсте́й, та́же супоста́ты твоя́ потопи́лъ еси́.

Все́ твое́ жела́ніе ко Христу́ просте́ръ издѣ́тска, приснохва́льне, къ необы́чному наслажде́нію, къ сла́дости душе́внѣй, къ добро́тѣ неизрече́ннѣй, сла́дкая мíра возненави́дѣлъ еси́.

Зна́менія боже́ственнаго внутрьу́ду и а́нгельскаго нра́ва свѣтлѣ́йшія и святы́я твоея́ души́ лѣ́пота, и боже́ственность лица́ твоего́ изобрази́.

Богоро́диченъ: Отве́рзла еси́, ю́же заключи́ преслуша́ніе, ра́йскую две́рь, Всечи́стая, угото́вавъ Себе́ къ те́плому послуша́нію за́повѣдей Творца́ Твоего́, и жи́зни пу́ть показа́лася еси́, Влады́чице.

Инъ.

Ирмо́съ: Услы́шахъ, Го́споди, смотре́нія Твоего́ та́инство, разумѣ́хъ дѣла́ Твоя́ и просла́вихъ Твое́ Божество́.

Въ твои́хъ, всеблаже́нне, устна́хъ благода́ть излія́ся и просвѣти́ Це́ркве тве́рдь сла́достію разсужде́ній боже́ственныхъ.

Свяще́ннѣйшій хра́мъ Свята́го Ду́ха бы́лъ еси́, боже́ственное благоуха́ніе богосло́вія всѣ́мъ испуска́я, свяще́ннѣйшій.

Свѣ́тлая твоя́ возсія́ па́мять и просвѣти́ мы́сли любо́вію восхваля́ющихъ твоего́ богосло́вія соверше́нство.

Богоро́диченъ: Во́инство невеще́ственныхъ умо́въ превзошла́ еси́, Чи́стая, ро́ждши вся́ Осуществова́вшаго и на́съ отъ пре́лести Изба́вившаго.

Пѣ́снь 5.

Ирмо́съ: Ужасо́шася вся́ческая о Боже́ственнѣй сла́вѣ Твое́й: Ты́ бо, неискусобра́чная Дѣ́во, имѣ́ла еси́ во утро́бѣ надъ всѣ́ми Бо́га, и родила́ еси́ Безлѣ́тнаго Сы́на, всѣ́мъ, воспѣва́ющимъ Тя́, ми́ръ подава́ющая.

Всего́ себе́ сама́го же́ртву возноси́лъ еси́ благопрія́тную Бо́гу, за ны́ погребе́нному, хра́мъ украси́въ Боже́ственный — тѣ́ло твое́, и же́ртвенникъ святы́й — чи́стое се́рдце твое́, я́ко заколе́ніе свѣтоза́рное — ду́шу твою́.

Избѣ́глъ еси́ до́блѣйше житія́ волне́нія, вся́ благоразу́мно, блаже́нне, отве́ргъ, я́ко да пріобря́щеши еди́ное многоче́стное, еди́ный би́серъ — Христа́, и возсокро́виществуеши Боже́ственное просвѣще́ніе и вѣ́дѣніе Бо́га.

Ма́лая и недосто́йная ны́няшняго вѣ́ка страда́нія къ иму́щей яви́тися свѣ́тлѣй и Боже́ственнѣй сла́вѣ непрестаю́щей разсужда́я, вся́ искуше́нія крѣ́пко и до́блѣ претерпѣ́лъ еси́ съ Па́вломъ, блаже́нне.

Крѣ́пость необори́мую и си́лу тебѣ́ даде́ Еди́ный Си́льный и Влады́ка я́ко всецѣ́ло проти́ву змíя, та́ко и коне́чнѣ проти́ву лука́ваго смѣше́нія вѣ́ры и догма́товъ наруше́нія.

Богоро́диченъ: Святы́ня оскудѣва́вшая святы́я невѣ́сты Сы́на Бо́жія, Це́ркве Христо́вы, Свята́я Дѣ́во Всечи́стая, исправля́ется и возстановля́ется свѣ́тло въ сла́вѣ оте́ческой по благода́ти Твое́й, Ма́ркомъ Твои́мъ.

Инъ.

Ирмо́съ: Вску́ю мя́ отри́нулъ еси́ отъ лица́ Твоего́, Свѣ́те незаходи́мый, и покры́ла мя́ е́сть чужда́я тма́ окая́ннаго? Но обрати́ мя, и къ свѣ́ту за́повѣдей Твои́хъ пути́ моя́ напра́ви, молю́ся.

Посредѣ́ Це́ркве пѣ́снь богодухнове́нную сла́дко воспѣ́лъ еси́, Отца́ то́чію Божества́ уча́ Вино́вника бы́ти, Роди́теля у́бо Сы́на и Изводи́теля Свята́го, всесла́вне, Ду́ха.

Словесе́мъ оте́цъ и Боже́ственнымъ разсужде́ніемъ, блаже́нне, послѣ́дуя, Сы́на и Ду́ха, Отцу́ равноче́стна бы́ти, возгласи́лъ еси́, я́ко бытіе́ и́ма отъ Отца́, я́ко отъ Вины́, отъ Него́же вку́пѣ и происхо́дятъ Обоя́.

Богоро́диченъ: Ра́дуйся, лѣ́ствице Іа́ковля, е́юже сни́де Бо́гъ и привлече́ сме́ртное естество́ въ небе́сную сла́ву, Богоневѣ́сто; ра́дуйся, а́нгеловъ ра́досте, вѣ́рныхъ же всѣ́хъ упова́ніе и тве́рдое прибѣ́жище.

Пѣ́снь 6.

Ирмо́съ: Боже́ственное сіе́ и всечестно́е соверша́юще пра́зднество, богому́дріи, Богома́тере, пріиди́те, рука́ми воспле́щимъ, отъ Нея́ ро́ждшагося Бо́га сла́вимъ.

Благода́тію Еди́наго, укрѣпля́ющаго упова́ющія на Него́, сокруши́лъ еси́ главы́ беззако́нныхъ наси́льниковъ человѣконенави́стныхъ и мече́мъ Ду́ха посѣ́клъ еси́ язы́ки вводя́щихъ но́вшества.

Вся́ земля́ пое́тъ, и мо́ре чуди́тся, и возвѣща́етъ Це́рковь чудеса́ твоя́ и побѣди́тельная и ра́дуется, супоста́ты вся́ обраща́ющи въ бѣ́гство, всему́дре.

Пото́цы Ни́ловы златостру́йныя и сладча́йшія ме́да яви́шася то́ки нектароизлія́нныя богоглаго́ливаго язы́ка твоего́, Правосла́вія всѣ́мъ иска́пающія догма́ты.

Рѣка́ приснотеку́щая устремле́ніи весели́тъ лице́ Бо́жіяго гра́да, Це́ркве исполне́ніе, богоглаго́ливый Ма́рко, пра́выми догма́ты.

Богоро́диченъ: Но́во Отроча́ родила́ еси́, Безлѣ́тнаго Сы́на Отча, Всечистѣ́йшая, и была́ еси́ честнѣ́йшая тва́ри, я́ко всѣ́хъ Творца́ тва́ри яви́ла еси́.

Инъ.

Ирмо́съ: Очи́сти мя́, Спа́се, мно́га бо беззако́нія моя́, и изъ глубины́ зо́лъ возведи́, молю́ся, къ Тебѣ́ бо возопи́хъ, и услы́ши мя́, Бо́же спасе́нія моего́.

Проповѣ́дателей Христо́выхъ вѣ́ру наслѣ́довавъ неума́ленную, невре́дну соблю́лъ еси́, сла́вне, предъ власти́тели, ничто́же страша́ся италíйскихъ ко́зней.

Удали́въ себе́ скве́рнаго смѣше́нія, всеблаже́нне, къ духо́вному и ра́достному отше́лъ еси́ стоя́нію, идѣ́же Трисо́лнечный зри́ши Свѣ́тъ, на́мъ благода́ть прося́.

Догма́товъ благочести́выхъ смы́слъ на́мъ изъясни́лъ еси́ и мня́щихъ то́ежде бы́ти Существо́ и дѣ́йство до́блестно отгна́лъ еси́, я́ко Су́щаго прису́щее е́сть, блаже́нне, разли́чіе.[7]

Богоро́диченъ: Сотвори́ Тебѣ́ вели́чія Си́льный, Всечи́стая, посредѣ́ те́рній кри́нъ обрѣ́тъ Тя́, и́мже испо́лни всю́ тва́рь благоуха́ніи Божества́.

Конда́къ, гла́съ 8. Подо́бенъ: Взбра́нной Воево́дѣ.

[Іоа́нна Евге́ника:] Богосло́вовъ богому́драя писа́нія, я́ко богоглаго́льникъ и́стиненъ, пріе́мъ въ се́рдцы, исхожде́ніе Ду́ха Свята́го возвѣсти́лъ еси́, я́ко до́лжно е́сть, приснохва́льне, и всесвяты́й запечатлѣ́лъ еси́ Сѵмво́лъ, сего́ ра́ди пое́мъ: ра́дуйся, Ма́рко богоглаго́ливе.

Икосъ:

Ангелъ у́бо, предста́въ, ра́доватися благовѣсти́ иногда́ Богоро́дице со стра́хомъ. Азъ же еди́нъ отъ зря́щихъ тя́, вы́ше естества́ я́вльшася, я́ко а́нгела, я́ко человѣ́къ удивля́юся и пою́ ти съ любо́вію такова́я: ра́дуйся, чистоты́ святы́я прія́телище; ра́дуйся, прему́дрости Бо́жія сокро́вищнице; ра́дуйся, богосло́вовъ святы́хъ печа́те; ра́дуйся, учи́телей отце́въ предѣ́ле; ра́дуйся, пучи́но неизмѣ́римая мышле́ній духо́вныхъ; ра́дуйся, мо́ре простра́нное та́инственныхъ писа́ній; ра́дуйся, я́ко показа́лся еси́ Це́ркве свѣ́тъ ве́лій; ра́дуйся, я́ко до ны́нѣ постыжда́еши противомы́слящія; ра́дуйся, исто́чниче догма́товъ вѣ́ры; ра́дуйся, закола́телю но́вшескихъ ухищре́ній; ра́дуйся, и́мже утверди́хомся вси́; ра́дуйся, и́мже и́стина сія́етъ. Ра́дуйся, Ма́рко богоглаго́ливе.

Пѣ́снь 7.

Ирмо́съ: Не послужи́ша тва́ри богому́дріи, па́че Созда́вшаго, но, о́гненное преще́ніе му́жески попра́вше, ра́довахуся, пою́ще: препѣ́тый отце́въ Госпо́дь и Бо́гъ, благослове́нъ еси́.

Не поколеба́ столпа́ неруши́маго крѣ́пости твоея́ искуше́ній тя́жкая зима́, ниже́ въ нача́лѣ, ниже́ по́здѣ, я́ко на ка́мени, тве́рдо основа́ни бы́ша благочести́выя дѣя́нія и словеса́.

Оскверне́ну зря́ неприкоснове́нну иму́щую сохрани́тися чи́стую ри́зу Христо́ву, ю́же Христо́съ Кровьми́ Свои́ми удобри́ и даде́ Це́ркви, возстена́лъ еси́ и великоду́шно побо́рствовалъ еси́.

Непревра́тенъ по́мыслъ стяжа́въ, испыта́нію бы́вшу о Бо́зѣ и святы́хъ догма́тахъ вѣ́ры, я́ко ле́въ, обрати́лъ еси́ въ бѣ́гство и порази́лъ еси́ ца́рскимъ ры́каніемъ но́вшествующихъ полки́.

Весе́лостію и нра́ва удобре́ніемъ, слове́съ лѣ́потою и житія́ свя́тостію вся́каго человѣ́ка я́вѣ привле́клъ еси́, я́ко си́ла магни́та желѣ́зо, богому́дре, и къ сла́вѣ подви́глъ еси́ Бо́жіей.

Богоро́диченъ: Угрызе́ніемъ змíя истлѣ́вшій человѣ́ческій ро́дъ, Кла́съ ро́ждши Живота́, всѣ́мъ да́рующа дыха́ніе, оживи́ла еси́, и назда́ла, и рая́ о́бщника содѣ́лала еси́, Богоро́дице.

Инъ.

Ирмо́съ: Бо́жія снизхожде́нія о́гнь устыдѣ́ся въ Вавило́нѣ иногда́, сего́ ра́ди о́троцы въ пещи́, ра́дованною ного́ю, я́ко во цвѣ́тницѣ лику́юще, поя́ху: благослове́нъ еси́ Бо́же, оте́цъ на́шихъ.

Возше́лъ еси́, ра́дуяся, къ Трисо́лнечному Свѣ́ту и прича́стіемъ Того́ наслажда́ешися, я́ко правосла́вно на земли́, уча́, явля́лъ еси́ всѣ́мъ: благослове́нъ Бо́гъ оте́цъ на́шихъ.

Отъ еди́ныя Ѵпоста́си Оте́ческія безвре́менно возсія́ша Сы́нъ и Ду́хъ, Овъ у́бо рожде́ніемъ, Се́й же исхожде́ніемъ, — догма́тствовалъ еси́ и вѣ́рныя пѣ́ти утверди́лъ еси́: благослове́нъ Бо́гъ оте́цъ на́шихъ.

Возвѣсти́лъ еси́ всѣ́мъ Утѣ́шителя Боже́ственное исхожде́ніе, су́щее то́кмо отъ Отца́, я́ко отъ Вины́, му́дре, и постыди́лъ еси́ богоку́пцевъ гнила́я мнѣ́нія, не вѣ́дущихъ вопи́ти: благослове́нъ Бо́гъ оте́цъ на́шихъ.

Богоро́диченъ: Свободи́ся Плодо́мъ Твои́мъ, Богороди́тельнице, естество́ сме́ртное отъ дре́внія кля́твы и благослове́нія удосто́ися свята́го, сего́ ра́ди сла́витъ и воспѣва́етъ, зову́ще: благослове́нъ Бо́гъ оте́цъ на́шихъ.

Пѣ́снь 8.

Ирмо́съ: Отроки благочести́выя въ пещи́ Рождество́ Богоро́дичо спасло́ е́сть, тогда́ у́бо образу́емое, ны́нѣ же дѣ́йствуемое, вселе́нную всю́ воздвиза́етъ пѣ́ти Тебѣ́: Го́спода по́йте, дѣла́, и превозноси́те Его́ во вся́ вѣ́ки.

Вели́кій Домострои́тель всего́, вся́ содержа́яй же и промысля́яй, Се́й, предумы́сливый о́бщее, блаже́нне, всеблагоче́стное исповѣ́даніе, о́бщаго тя́ учи́теля, отца́, па́стыря всѣ́мъ устроя́етъ и побо́рника крѣ́пкаго.

Младе́нцевъ стрѣля́нія противомы́слящихъ догма́товъ софисти́ческая ухищре́нія показа́шеся, дѣ́тское игра́лище, паучи́нное тка́нія исплете́ніе, и си́ла язы́ковъ тѣ́хъ ослабѣ́ проти́ву твоего́, богоглаго́ливе, богодви́жимаго и богосло́вскаго язы́ка.

Возве́дъ о́чи по́мысла и всего́ себе́ спросте́ръ ко Го́споду, во е́же сокруши́ти у́бо си́льнаго, спасти́ же благочести́выя, Сего́ необори́маго обрѣ́лъ еси́ Спобо́рника, сло́во ти́ да́рующа, я́ко досто́йному и мно́гою си́лою благовѣству́ющему.

Бо́гу взаимода́въ любо́вь къ бли́жнему и благодѣ́яніе, многокра́тное, я́коже То́й обѣща́, обрѣ́лъ еси́ воздая́ніе въ настоя́щемъ и въ бу́дущемъ вѣ́цѣ, бога́тство небе́сное, и сла́ву, и наслажде́ніе неиждива́емое, и живо́тъ во вѣ́ки, и Ца́рство.

Богоро́диченъ: Изри́ну за́висть дре́вняго льстеца́ и отсту́пника изря́дное творе́ніе Творца́, ро́дъ человѣ́ческій, въ тмочи́сленныя пре́лести, и пре́жде и ны́нѣ, отъ ни́хже ны́нѣ спасе́ни есмы́ Твои́мъ, Влады́чице, споборе́ніемъ боговѣща́нному Ма́рку.

Инъ.

Ирмо́съ: Седмери́цею пе́щь халде́йскій мучи́тель, Богочести́вымъ неи́стовно разжже́; си́лою же лу́чшею спасе́ны сія́ ви́дѣвъ, Творцу́ и Изба́вителю вопія́ше: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́діе, превозноси́те во вся́ вѣ́ки.

Отъ главы́ до сто́пъ озаря́емь, богоно́сче блаже́нне, святи́тельства честно́е и свято́е Ева́нгеліе чи́сто священнодѣ́йствовалъ еси́ и, вѣ́рныя уча́ ему́, увѣря́лъ еси́ пѣ́ти: дѣ́ти, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́діе, превозноси́те во вся́ вѣ́ки.

Яко со́лнце отъ восто́ка, возсія́лъ еси́, преподо́бне, и богосло́вія блиста́ніи осія́лъ, и просвѣти́лъ еси́ вселе́нную, и вѣ́рныя научи́лъ еси́ Тро́ицѣ воспѣва́ти со стра́хомъ: дѣ́ти, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́діе, превозноси́те во вся́ вѣ́ки.

Не Дру́гъ отъ Дру́га имѣ́ютъ бытіе́, Яже отъ Еди́ныя Вины́ происхо́дятъ, сла́вне, всѣ́мъ возвѣща́лъ еси́, я́ко Сы́нъ и Ду́хъ я́вѣ Обоя́ отъ Отца́, не Дру́гъ отъ Дру́га вся́ко, я́коже о́трасли отъ ко́рене еди́наго неувяда́емаго; сего́ ра́ди у́бо па́мять твою́ че́ствуемъ во вѣ́ки.

Богоро́диченъ: Всесвѣ́тлая Пала́то всѣ́хъ Влады́чествующаго, омраче́нную страстьми́ ду́шу мою́ испра́ви къ добродѣ́тельнымъ стезя́мъ, Чи́стая, да, спасе́нъ бы́въ ми́лостію Твое́ю, пою́: дѣ́ти, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́діе, превозноси́те во вся́ вѣ́ки.

Пѣ́снь 9.

Ирмо́съ: Вся́къ земноро́дный да взыгра́ется, Ду́хомъ просвѣща́емь, да торжеству́етъ же безпло́тныхъ умо́въ естество́, почита́ющее свяще́нное торжество́ Богома́тере, и да вопіе́тъ: ра́дуйся, Всеблаже́нная Богоро́дице, Чи́стая Приснодѣ́во.

Се́ ны́нѣ да соберу́тся христоимени́тіи лю́діе, ра́дующеся, и правосла́вныхъ свята́я непоро́чная Це́рковь да возвесели́тся дне́сь и благода́рственная да воспое́тъ Христу́, исто́ргшему лови́тельство но́вшества чрезъ еди́наго му́драго.

Знамени́тость нело́жную и сла́ву небе́сную, блаже́нне, наслѣ́довалъ еси́, сла́ву бо ги́бнущую со ины́мъ вся́кимъ житія́ угожде́ніемъ отъ души́, я́ко не су́щая, оттря́съ, съ чи́нми богосло́вовъ учи́телей, я́ко единонра́вный, сора́дуешися.

Голуби́ца, свобожде́ніе отъ бѣ́дствованія на́мъ возвѣсти́вшая, напа́ствуемымъ тягча́йшимъ волне́ніемъ но́выя пре́лести, Утѣ́шителя благода́тію добродѣ́телей кры́лы позлаще́нными прелетѣ́вши, предвари́ во святы́я ски́ніи святы́хъ.

Избавле́ніе всего́ мíра, честну́ю Кро́вь Творца́ твоего́, блаже́нне, предлага́я въ ско́рбныхъ испыта́ніяхъ вѣ́ры, хода́тай Бо́гу и чина́мъ вѣ́рныхъ поста́вленъ бы́лъ еси́, благопрія́тными моли́твами умилостивля́я Иже по существу́ су́щаго Человѣколю́бца.

Богоро́диченъ: Укрѣпи́ся зія́вый, о Всечи́стая Влады́чице, а́дскій льсти́вый змíй началозло́бный, и́же, я́ко младе́нца, порази́ человѣ́ка. Но́ваго же, я́ко новорожде́нна Младе́нца, неизмѣри́маго Бо́га Сло́ва Ты́ ро́ждши, земле́ неора́нная, изба́вила еси́ ро́дъ человѣ́ческій, Всехва́льная.

Инъ.

Ирмо́съ: Вои́стинну Богоро́дицу, Тя́ исповѣ́дуемъ, спасе́нніи Тобо́ю, Дѣ́во Чи́стая, съ безпло́тными ли́ки Тя́ велича́юще.

Благода́ть слове́съ и богосло́вія твоего́ Це́рковь Христо́ву возвесели́, е́йже сохрани́тися въ ми́рѣ не преста́й моли́тися всегда́.

До́брѣ ны́нѣ наслажда́ешися жела́ннаго, всеблаже́нне, кра́йняго и боже́ственнаго просвѣще́нія, его́же уча́стники моли́твами твои́ми и на́съ сотвори́.

Ре́вность Правосла́вія, воспыла́въ въ твое́й чи́стѣй души́, испепели́ еретико́въ языкобо́лія, Ма́рко блаже́нне.

Богоро́диченъ: Яко вы́сшая умо́въ и Бо́гу бли́жняя, Дѣви́це Чи́стая, у́мъ мо́й просвѣти́, изъ глубины́ многови́дныхъ ну́ждъ изыма́ющи мя́.

Ексапостила́рій, гла́съ 6. Подо́бенъ: Свѣ́те неизмѣ́нный.

[Ману́илово:] Утѣ́шителева благода́ть въ тебѣ́ обита́вши, Ма́рко, боже́ственнѣйшихъ догма́товъ яви́ тя́ рѣку́, еретико́въ потопля́ющую полки́, вѣ́рныя же вся́ веселя́щую. [Два́жды.]

[Сла́ва, и ны́нѣ,] богоро́диченъ:

Тя́, Госпожу́ всѣ́хъ, я́вѣ воспѣва́я, мо́лимъ, Богоро́дице: бу́ди на́мъ боже́ственный покро́въ, отгоня́ющи дале́че отъ на́съ мра́чныя стрѣ́лы веліа́ра.

На хвали́техъ стихи́ры на 4, гла́съ 1. Подо́бенъ: Небе́сныхъ чино́въ.

Пребоже́ственныя Тро́ицы бы́въ жили́ще, всему́дре святи́телю, добродѣ́телей сія́ніи и твои́хъ уче́ній свѣ́томъ Христо́ву Це́рковь озари́лъ еси́ и происхожде́ніе Ду́ха Свята́го то́чію отъ Отца́ проповѣ́далъ еси́. [Два́жды.]

Существо́ Боже́ственное и дѣ́йствіе то́ежде бы́ти исповѣ́дающія, о́гненными твои́ми словесы́ посрами́лъ еси́, всеблаже́нне, я́ко Существо́ разли́чно е́сть отъ сво́йства, а́ще и обоя́ несотворе́нна, и́стинна и присносу́щна су́ть.

Гла́съ 8. Подо́бенъ: О, пресла́внаго чудесе́!

О, пресла́внаго чудесе́! Исто́чникъ жи́зни, Христо́съ Бо́гъ на́шъ, исто́чника тя́ свяще́нныхъ догма́товъ яви́, веселя́ща вѣ́рныя жизното́чными словесы́, я́ко струя́ми, напоя́юща сердца́ благочести́выхъ, непоколеби́мо соблюда́ющихъ до́брое исповѣ́даніе отце́въ, всему́дре, о не́мже ре́вность и вѣ́ру показа́лъ еси́ Боже́ственнѣйше.

Сла́ва, гла́съ 1.

[Іоа́нна Евге́ника:] Яко въ златоистка́нную оде́жду, и многоче́стный вѣне́цъ, и несокруши́мая броня́, въ свѣтлѣ́йшее житіе́ твое́ и боговѣща́нное сло́во Христо́ва Це́рковь обле́кшися, свѣ́тло ра́дующися и крѣ́пко огражда́ющися проти́ву супоста́тъ, приснохва́льне, несе́тъ побѣди́тельная, и тебѣ́, до́блему одолѣ́телю, мы́сленныя вку́пѣ и чу́вственныя враги́ мо́щно побѣди́вшему во Христѣ́, да́вшемъ вла́сть и си́лу, пра́ведно побѣ́ду воспису́ющи, пѣ́ніе ти́, я́ко мзду́ за боре́ніе, по си́лѣ прино́ситъ и вѣ́рою и любо́вію вопіе́тъ ти́: непреста́нно моли́, къ Нему́же отше́лъ еси́, Тріѵпоста́снаго Бо́га, Отца́ и Сы́на и отъ Отца́ исходя́щаго Ду́ха Всесвята́го, въ правосла́вномъ исповѣ́даніи твое́мъ сохрани́тися во вѣ́ки и отъ лови́тельства мы́сленныхъ волко́въ соблюсти́ па́ству Христо́ву бѣ́дствующую.

И ны́нѣ, богоро́диченъ:

[Святѣ́йшая святы́хъ всѣ́хъ си́лъ, Честнѣ́йшая всея́ тва́ри, Богоро́дице, Влады́чице мíра, спаси́ ны, Спа́са ро́ждшая, отъ прегрѣше́ній тмори́чныхъ и бѣ́дъ, я́ко Блага́я, моли́твами Твои́ми.]

Славосло́віе вели́кое, и про́чая.

На литургiи,

Слу́жба святи́тельская: [Блаже́нна, отъ кано́на святи́теля пѣ́снь 3 и 6. Проки́менъ, гла́съ 1: Уста́ моя́ возглаго́лютъ прему́дрость,* и поуче́ніе се́рдца моего́ ра́зумъ. Сти́хъ: Услы́шите сія́ вси́ язы́цы, внуши́те вси́ живу́щіи по вселе́ннѣй. Апо́столъ ко Евре́омъ, зача́ло 318. Аллилу́ія, гла́съ 2: Уста́ пра́веднаго поуча́тся прему́дрости, и язы́къ eго́ возглаго́летъ су́дъ. Сти́хъ: Зако́нъ Бо́га его́ въ се́рдцѣ его́, и не за́пнутся стопы́ eго́. Ева́нгеліе Іоа́нна, зача́ло 36. Прича́стенъ: Въ па́мять вѣ́чную бу́детъ пра́ведникъ, отъ слу́ха зла́ не убои́тся].

*   *   *

Послание 15 на преп. Максим Изповедник, в което се намира разсъждение относно понятията естество (или същност) и божествено Лице (или Ипостас)

Тъй като в съчиненията на св. Марк Ефески нееднократно срещахме понятията за божественото естество (или същност) и божественото Лице (или Ипостас), то сметнахме за необходимо да представим разяснение на тези понятия, тъй като в противен случай и тези логически построения, особено в Силогистични глави, могат да останат не съвсем разбрани, а изясняването на разликата между тези две понятия е нещо съществено.

Тук привеждаме именно Послание 15 на св. Маским Изповедник, тъй като от всички разсъждения в светоотеческата литература върху понятието естество като обща природа и личност-ипостас, като такава, както и върху техните взаимоотношения, това съчинение на преп. Максим Изповедник е най-пълно и изчерпващо. Привеждаме това послание не изцяло, а приблизително половината, т. е. само това, което е посветено на споменатите въпроси, защото по-нататъшната му част е посветена на изключително христологически въпроси и стои вън от сферата на непосредствената ни задача.

Предишното Послание 14 на св. Максим носи наименованието „догматическо”, но, както може да се види (PG 91, 534, n. “a”), това наименование е погрешно и принадлежи именно на Послание 15 на св. Максим, което действително се явява догматическо, докато Послание 14 само случайно и като че ли мимоходом засяга обясняването на католичната вяра.

Посланието се превежда за първи път на руски език, като преводът е извършен по изданието на абат Мин: PG 91, 544-553.

От същия за общото и особеното, т.е. за същността (ἡ οὐσία) и ипостаста (ἡ ὑπόστασις) до Козма, пребоговъзлюбения дякон на Александрия

До пребоговъзлюбения кир Козма дякон, смиреният Максим с пожелание за радост

Понеже от нас беше започнато пространно разсъждение за Божието въплъщение, възприел сложните догмати на благочестието и взимайки от тях отправна точка, ти, човече Божи, попита мое смирение, що е всецяло и общо, и що частно и особено, за да ни стане от там ясно цялото учение за единството [на] двете естества в Христа. Аз няма да кажа нищо от себе си, а ще предам наученото от отците, без да променя нищо в тяхното учение за тези неща.

И така, общо и всецяло (т. е. родово), според светите отци, е същността и естеството, за които те казват, че по отношение едно на друго са тъждествени. Особено и частно са ипостаста и лицето, защото според тях и те по отношение едно на друго са тъждествени. Великият Василий изяснява това на Теренций със следните думи: „Ако трябва и ние накратко да изразим мнението си, ще кажем, че каквото е отношението на общото към особеното, такова е то и между същността и ипостаста. Нали всеки от нас чрез общото понятие за същността е причастен на битието (τοῦ εἶναι), а чрез присъщите си свойства е такъв и такъв”. И пак същият, когато разглежда тези неща [в писмото си] до Амфилохий, казва: „Същността и ипостаста имат тази разлика, както общото спрямо единичното. Например – както се отнася живо същество към отделния човек”. И след това: „Онези, които твърдят, че същността и ипостаста са тъждествени, ще трябва да се съгласят, че [различните] лица са едно. И пак, учейки, той съобщава какво е каноничното понятие за единосъщието: „Това изречение изправя и Савелиевото зло, защото отхвърля тъждествеността на Ипостасите и въвежда съвършената мисъл за Лицата, доколкото не някое от Тях е единосъщо на Себе си, а Те са такива едно спрямо друго. Поради това то е добро и благочестиво, разграничавайки конкретното свойство при Ипостасите и представяйки неразличимостта на естеството”. И на свой ред във второто [послание] до неокесарийците той учи, говорейки: „Понеже трябва да се знае, че както неизповядващият общността на същността, изпада в многобожие, така и неотнасящият [личните] свойства към Ипостасите, се отвежда към юдаизъм”. Също и в словата, които той е съставил за да бъдат подписани от Евстатий Арменски, виждаме да пише изрично: „Затова трябва открито да се изповядва, че във вярата те следват изреченото от нашите отци в Никея и в здраво изразяваното в думите им. Понеже има някои, които в тази вяра [т. е. в Символа] подменят словото на истината, придърпвайки смисъла на изреченото към замисленото от тях. Така и Маркел дръзна да извърши нечестие спрямо Ипостаста на нашия Господ Иисус Христос, тълкувайки Го като голо слово, като търси предлог [в Символа] и сякаш изхожда от него [като от принципи (τὰς ἀρχὰς)], когато неправилно тълкува смисъла на единосъщието. Така също някои [последователи], които следват нечестието на ливиеца Савелий, разбират ипостаста и същността като тъждествени и оттам извличат поводи, за да изградят своето злословие от написаното във вярата [т. е. в Символа]: „Ако някой говори, че от друга същност или ипостас е Синът Божи, него светата и всеобща Църква предава на анатема”. Отците обаче не са казали, че същността и ипостаста са тъждествени. Та ако думите означаваха една и съща мисъл, каква полза щеше да има от всяка от тях поотделно? Ясно е обаче, че едните отричат [Синът] да е „от същността [на Отца]”, а другите казват, че е от някаква друга ипостас и по този начин и в двата случая мненията им се отхвърлят като чужди на църковната мисъл. Но след като [отците] са разкрили своята мисъл, те са казали, че Синът е „от същността на Отца”, без да добавят „от ипостаста”. Така първото е дадено за да се отхвърли лукавата мисъл, а второто изяснява спасителното учение”.

На това приглася и именуваният по богословието Григорий, в Първото богословско слово, разкривайки го с думите: „Когато говоря за средата, казвам истината, която единствено е правилно да се има предвид, отхвърляйки както негодното смесване, така и още по-нелепото разделение, за да не сведем заради страха от многобожие в словото си [Бог] до една ипостас, оставайки с голи имена, след като приемаме, че Отец, Син и Свети Дух са Един и същ”. И малко по-нататък пак: „Трябва да съблюдаваме Единия Бог, но да изповядваме също трите Ипостаси, т. е. трите Лица, и всяка заедно с личното свойство. При това ние бихме съблюдавали, според мен, единия Бог и Причина, ако Синът и Духът се отнасят към една причина, но без да се съчетават или смесват, а три Ипостаси – когато не се примисля никакво смесване, разтваряне или сливане, така че възвеличаването на една повече от необходимото, да доведе до разрушаването на всичко. Така се държи сметка за единството и тъждеството на божествеността, за да Го нарека с това име, и за движението, волята и тъждеството на същността”. И още в Прощалното слово: „Вярваме в Отца, Сина и Светия Дух – единосъщи и единославни, в [името на] Които и кръщението достига до съвършаване. Виждаш ли, посветени, отрицанието на безбожието и изповядването на божествеността – така възстановяваме признанието на единството по същност и неделимостта на поклонението, както и на троичността по Ипостаси, т. е. по Лица”. И в Словото за светлините той говори все същото: „От Бога, за да се изразя така, вие сте се просветлили и с Една, и с Троична светлина: троична – с оглед на личните свойства, т. е. Ипостасите, или ако някой предпочита да ги нарича така, „Лицата”, защото ние няма да се впрегнем в спор за думите, докато привеждат слова, обясняващи техния смисъл; единна – въз основа на същността, т. е. на божествеността”. Ето такова съгласие по отношение на божествените догмати има при богогласните наши отци Григорий и Василий, които изрично казват, че естеството е тъждествено на същността като общо и всецяло, а лицето на ипостаста като особено и частно, без по никакъв начин да смесват мисълта за казаното чрез тяхното размесване и сливане. Така чрез енергиите на Един и същия Дух те са преподали на народа право изповедание на вярата. Ти ще намериш че в съгласие с тях са и всички онези, на които по благодатта на Духа са били поверени кърмовите весла на Църквата и които са се застъпвали за словото на благочестивата вяра, без изобщо с нищо да се отклоняват от тази мисъл.

Едно изхождащо от естеството установяване [на тези понятия] показва, че нищо не е тъждествено с друго по същност и ипостас, но едни са тъждествени по същност и различни по ипостас, а други са тъждествени по ипостас, но са напълно различни по същност.

Ако същността и естеството са тъждествени, а тъждествени са също и лицето и ипостаста, ясно е че онези от тях, които са единоестествени и единосъщи, са напълно иноипостасни спрямо другите. С оглед на двете (говоря за естеството и ипостаста) нищо в съществуващото не е тъждествено на друго. Затова нещата, които се единят по това, че са с едно и също естество (или същност), т. е. които са с една и съща същност и естество, не биха могли някога да се съединят като една и съща ипостас (или лице); ще рече, че няма да имат едно лице и една ипостас. На свой ред онези, които се единят като една и съща ипостас (или лице), не биха могли някога да се съединят като една и съща същност (или естество), т. е. никога не биха изглеждали като принадлежащи към една и съща същност и естество. Обаче обединените като едно и също естество, или същност, т. е. притежаващи една и съща същност и естество, се различават едно от друго по ипостаси (или лица), както е при ангелите, хората и всички твари, принадлежащи към някакъв род и вид. Нали ангелът от ангела, човекът от човека, бикът от бика и кучето от куче се различават по ипостас, а не по естество и същност. Словото ще дръзне да каже и нещо повече: ние не виждаме същността и ипостаста да са тъждествени и при самата първа, безначална и творческа Причина на съществуващото, щом познаваме една същност и естество на божествеността, съществуваща в три ипостаси, различаващи се една от друга по личните си свойства, и три ипостаси в една и съща същност и естество на божествеността. Нали Единица в Троица и Троица в Единица е това, на което се покланяме: Отец, Син и Дух Свети – Един Бог; и нито Синът е Отец, а което е Отецът, нито Отецът е Син, а което е Синът, понеже Синът е всичко, което е Отец, освен неродеността (защото е роден), и Духът Свети е всичко, което е Синът, освен раждането (защото е изходил). Неродеността, раждането и изхождането не разделят едното естество и сила на неизречимата божественост на три неравни или равни същности и естества, но те характеризират Лицата и Ипостасите, в Които (или като такива) е едната божественост, т. е. същността и естеството. Също и съединените като една и съща ипостас, т. е. принадлежащи към една ипостас и изпълващи едно лице, се различават по определението си за същността, както е по отношение на човешката душа и тяло, а също и на нещата, които имат съчетаване едно с друго по ипостас. Те обаче не се единосъщи едно спрямо друго.

Превод от руски: Борис Маринов

Превод от старогръцки: Иван Христов

---

* Амвросий (Погодин), архим. Святой Марк Эфесский и Флорентийская уния, Jordanville, N. Y.: „Holy Trinity Monastery” 1963, с. 378-407. Публикуваните досега части от книгата виж – тук (бел. прев.).