Православната и Римокатолическата църква: какво се промени за петдесет години?

Когато на 25 и 26 май 2014 г. папа Франциск и Вселенският патриарх Вартоломей ще се срещнат в Йерусалим [текстът е писан преди тази среща], те ще припомнят за срещата, в същия град през 1964 г., на своите предшественици папа Павел VІ и Вселенския патриарх Атинагор. В молитва и в съзерцание в Светите земи, водачите на Римокатолическата и на Православната църква ще благодарят на Бога за сериозните промени в отношенията между техните църкви в последните петдесет години. Както и ще припомнят молитвата на Господа за Неговите ученици „да бъдат всички едно” (Иоан 17:21).

За тези пет десетилетия Римокатолическата и Православната църква официално се придвижиха от изолация към сближаване, от монолог към диалог и от неразбиране към взаимно обогатяване. Тези пък развития можаха да станат само с вдъхновението на Светия Дух и с обвързване на освещения клир и на миряните в процеса на помиряване.

Въпреки че отношенията между църквите могат да се различават на едно или на друго място, ето и някои от значимите развития през последните петдесет години:

- Вселенската патриаршия пое особена отговорност за воденето на православния диалог с Римокатолическата църква. Този православен диалог с Църквата на Рим има одобрението на четиринадесет автокефални православни църкви.

- Римокатолическата църква призна превъзходството в лидерството на Вселенска патриаршия сред всички православни.

- След векове на отчуждаване Православната и Римокатолическата църква поеха официално задължението за възстановяване на своето пълно общение при съгласувано разбиране на апостолската вяра. И двете църкви вече се виждат като „сестри-църкви”, с отговорност за поддържане на апостолската вяра и изцеряване на своето разделение.

- За римокатолиците това ангажиране с процеса на помиряването беше изразено на Втория Ватикански събор (1962-1965) и в последвали го техни официални изявления. За православните то беше изразено в решенията на всеправославните конференции (1961-1968) и в съответните последващи техни изявления.

- И двете църкви признаха съществуващото състояние на схизмата. В основата си тази схизма е резултат от различни разбирания за властта в Църквата и по-специално – за ролята на Римския епископ. С вековете това различие се е задълбочило и е достигнало до точката на схизма през 15 век (1484 г.). Богословските различия са били примесени и с лингвистични, политически и културни фактори.

- И двете църкви признаха, че възстановяването на тяхното единство изисква от тях молитва за помирение, разрешаване на различията в учението и в практиките им и общо свидетелство за Евангелието пред света. Схизмата е нещо, което се е случило във времето, така че и процесът на помиряване също ще отнеме време.

- Православните и римокатолиците гледат към деня, когато ще са в състояние да излекуват схизмата и да възстановят евхаристийното си общение. И едните, и другите признават, че Евхаристията е центърът на църковния живот и на личното благочестие. Схизмата обаче представлява пречка за обединяването на вярващите от двете църкви и пред тяхната обща Евхаристия.

- Анатемите от 1054 г. са свалени от Римската и от Константинополската църква през 1965 г. Тогавашните актове на прекратяване на църковното общение са насочени против конкретни хора, а не против целите църкви. И макар някои по-късни историци да поставят 1054 г. като годината на начало на схизмата, в действителност случилото се тогава е само едно от поредица от събития, отслабили връзките между двете църкви. И наистина, техните отношения продължават и след тази година, най-малко поне до 15 в.

- След 1964 г. папите и вселенските патриарси започнаха често да се срещат, като тези срещи символизират новите отношения между църквите, давайки възможност на техните предстоятели да се молят заедно и да обсъждат въпроси от църковния живот.

- Всяка година Вселенска патриаршия изпраща делегация в Рим – за празника на светите апостоли Петър и Павел на 29 юни. По същия начин и Римската църква праща официална делегация в Константинопол за празника на св. ап. Андрей на 30 ноември.

- Редовно се срещат и богослови от двете църкви – за да обсъждат въпросите на разделението и моментите на съгласие. През 1965 г. започна работа и Северноамериканската православно-римокатолическа богословска консултация, а през 1981 г. – и съвместният Комитет на православните и римокатолическите епископи в САЩ. През 1979 г. пък бе учредена и съвместната Международна комисия за богословски диалог.

- Въпросите, които са разделили църквите, биват изследвани в дълбочина. Което включва техните различни разбирания както за първенството и съборността, така и за вътре-троичните отношения. Същевременно, богослови от двете църкви заявиха общо разбиране за Светата Троица и за Църквата, както и за Кръщението и за Евхаристията. Гледайки към бъдещето, те признаха, че ранната Църква е утвърдила разнообразие на практиките, при акцентиране върху запазването на единството на вярата.

- Тези официални богословски диалози бяха обогатени от най-нови изследвания на православни и римокатолически учени, които проучиха допринеслите за схизмата богословски, исторически, културни и лингвистични фактори.

- Римокатолически богослови изследват православната практика на съборността, на жененото свещенство и на процеса на признаване разтрогването на брака.

- Студенти по богословие и семинаристи от всяка от църквите се обучават заедно със свои колеги от другата традиция.

- Православни и римокатолически епископи отправят общи критични социални и морални обръщения към американското общество.

- Водени от своите епископи, мнозина православни и римокатолически клирици и миряни участват в поклоннически пътувания в Рим и Константинопол.

- На поместно равнище мнозина православни и римокатолици се обединиха – за специални молитви, моления и конференции.

- Членове и на двете църкви признаха почитанието, което те отдават на Мария – Божията майка, както и към светците и към мъчениците. И достигнаха до взаимно почитане на светци от другата традиция – служещи като непрекъсваема връзка между Православната и Римокатолическата църква.

- Мощите на много светци бяха върнати от страна на Римокатолическата църква на Православната църква. Така например, в 2004 г. папа Йоан Павел ІІ върна обратно в Константинопол мощите на св. Григорий Богослов и на св. Йоан Златоуст.

- Православни и римокатолици четат духовни и богословски трудове на учители от другата традиция и се обогатиха от взаимното изучаване на Писанието и на Отците на Църквата.

- Мнозина римокатолици задълбочиха разбирането си за значението на иконите и на тяхното място в богослужението и в учението на вярата.

- Значително нарасна броят на браковете между православни и римокатолици – Римокатолическата църква призна брака на православни и римокатолици, извършен от православни свещеници.

- С благословението на своите пастири православните младежи са свободни да се обучават в училищата на Римокатолическата църква, при признаване на различията в практиките на двете църкви и без никакви опити за прозелитизъм.

- Православни и римокатолически хуманитарни организации заедно често си сътрудничат в подсигуряването на помощи при бедствия.

- Много римокатолически и православни енории се обединяват за спонсориране на храна за нуждаещи се. По този начин те изразяват общия си ангажимент в името на Христос към благосъстоянието на обществото.

Говорейки за търсеното единство, Вселенският патриарх Вартоломей казва:

„Ние знаем, че процесът на помиряване не винаги е лесен. Разделението между Православната църква и Римокатолическата църква е продължавало с векове. И все пак ние твърдо вярваме, че, под водителството на Възкръсналия Господ, нашите различия е възможно да намерят своето разрешение. Още повече, ние вярваме, че имаме сериозно задължение пред нашия Господ да изцерим болезнените разделения. Ето защо трябва да бъдем настойчиви в нашата молитва и да засилим изразяването на нашата любов и взаимно уважение. Ние трябва да засилим нашия богословски диалог”.

Превод: Борис Маринов

* Fitzgerald, Th. “The Orthodox Church and the Catholic Church: What Has Changed in Fifty Years” – In: Apostolicpilgrimage.org (бел. прев.).