Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие

Ваше Високопреосвещенство, уважаеми отци, госпожи и господа колеги от цял свят,

Този семинар се открива тази вечер в сътрудничество с Богословския факултет на Солунския университет Аристотелис и Богословското училище на Светия Кръст в Бостън, с тема „Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие” и е посветен на многоуважаемия преподавател и бивш ректор на Атинския университет г-н Евангелос Теодору, и бивш декан на Богословския факултет в Солунския университет. Нашият уважаван колега отбелязва 60 и повече години международно признат научен принос по темата на семинара. Също така настоящият семинар е първата част от двугодишна изследователска програма на Центъра за икуменични, мисионерски и екологични изследвания „Митрополит Пантелеймон (Папагеоргиу)”, в качеството си на скромен богословски принос към усилията на Вселенския престол за свикването на Всеправославния събор през 2016 г. под общото заглавие: „Скромен богословски принос към Православната ни църква по пътя към Всеправославния събор през 2016 г.”.

Преди две години центърът „Митрополит Пантелеймон (Папагеоргиу)” се занима с тема с мисионерски характер (тук ще спомена международния симпозиум „Православен поглед към Богословието на религиите”), а през изминалата година бяха разглеждани въпроси, свързани с икуменизма. За тази пък година бяха предвидени екологични въпроси. Миналогодишното решение на предстоятелите на поместните православни църкви обаче да бъде най-накрая свикан Всеправославният събор в 2016 г. ни принуди да преразгледаме приоритетите си. Въпреки че темата за дяконисите и за хиротонията на жените не стои в дневния ред на този изключително важен събор, официалното изявление на Блажения архиепископ на Кипър Хризостом по време на последния събор на предстоятелите през март миналата година ни провокира да направим богословски, но и научен прочит на темата. В изказването си архиепископът на Кипър тогава заяви: „Вярвам също, че трябва да ни вълнува въпросът за мястото на жените в Църквата. Много големи изповедания като англиканите са въвели хиротония за жените. Би трябвало ние да изясним своята позиция, стъпвайки на агиографски и на светоотечески основи, като изучим най-сериозно и вземем предвид всички аспекти на въпроса за връщането на института на дяконисите в Църквата”. Към това се прибавя и обстоятелството, че бъдещето на църковното свидетелство и богословие е обърнато преди всичко към участието на жените в църковния и по-широк социален живот.

Преди около 60 години уважаваният проф. Евангелос Теодору, който днес е на 94 години, със своя докторат върху дяконисите започна в православните богословски кръгове разговора по неудобния въпрос за ръкоположението на жените в мистичното свещенство. Поради тази причина и в чест на този изключително уважаван богослов Центърът за икуменични, мисионерски и екологични проучвания „Митрополит Пантелеймон (Папагеоргиу)” реши да му посвети този семинар, за което допринесе и личното мнение на Вселенския патриарх Вартоломей, което той сподели по време на нашето посещение при него, а именно, че темата за дяконисите в Църквата действително е ценна. Замисълът на семинара не е да прокарва един или друг възглед в продължаващия и на междухристиянско, и – в последно време – на православно ниво диалог, нито пък постигане на строго научни, обективни резултати, без отношение към реалния живот на Църкавта, а задълбочен анализ на целия проблем и предоставяне на постигнатите резултати пред компетентните канонични комисии и синодите на всички православни църкви по цял свят и основно в координиращия център на Православната църква – нашата Вселенска патриаршия.

Православната църква от много десетилетия е формулирала, разбира се, не съборно, но по време на работата на прочутия общоправославен семинар в Родос през 1988 г., конкретна богословска позиция по въпроса за хиротонията на жените. Днес обаче бързото развитие на библейските, литургичните, историческите, патристичните и социологичните науки, както и трудовете на Диоклийския митр. Калистос (Уеър), който бе първият съвременен православен богослов, изложил системно богословските си възгледи по тази тема, на приснопаметната Елизабет Бер-Зигел и на православния догматист в Солунския богословски факултет, Николаос Мацукас, както и някои нови докторски и постдокторски монографии на православни учени, правят абсолютно наложително по-доброто формулиране на официалната позиция на Православната църква, както и на другите християнски изповедания – най-вече на Римокатолическата църква, а защо не и на християнските църкви като Англиканската, които вече са възприели женското ръкоположение, и на другите консервативни евангелски църкви, които пък твърдо го отхвърлят. В програмата на настоящия семинар са включени както трезви православни богословски мнения, критикуващи наложилата се аргументация по този въпрос, така и нейни поддръжници, които обаче имат различен богословски и научен подход. Включени са също и изложения, описващи позицията по темата на други църкви и християнски изповедания, както и научните мнения на инославни изследователи, които симпатизират на православието.

Тук бих искал да отбележа, че преди доста години Пергамският митр. Йоан (Зизиулас), в качеството си на представител на Вселенска патриаршия се обърна към англиканската общност по време на редовното й събрание в Лебет и привлече вниманието на всички с твърдението си, че решението на този труден проблем, който вълнува християнския свят и е разделил по вертикала и хоризонтала различни християнски изповедания, не може да се търси нито с аргументи от историята и от социалното развитие (arguments from sociology), нито на основата изключително на аргументи от преданието (arguments from tradition). Това, от което християнският свят спешно се нуждае, са преди всичко богословски аргументи. Именно в това се състои и целта на този семинар без, разбира се, да се пренебрегват и другите научни области.

Едноименен семинар на същата тема през изминалата академична година, в който участваха основно преподаватели и изследователи от Богословския факултет на Солунския университет, анализира всички аргументи „за” и „против” възможността жените да участват най-вече в дяконското мистично свещенство, с основната цел да предостави на Православната църква и световната християнска общност всички автентични богословски (а не само социологически или традиционни аргументи) по този въпрос. Работните езици на семинара са гръцки и английски, като дискусиите протичат както в традиционната форма, така и онлайн, благодарение на съвременните технологични средства, които ни предоставя Солунският университет и за което много благодарим. Електронната форма е избрана не само по финансови съображения, – да припомня, че подобна организация не изисква бюджет – но и защото съответства на принципите на центъра, който, както отбелязахме, насърчава екологичните изследвания. Затова всички изказвания ще бъдат публикувани на страницата на семинара, както и в аудио и видеоформат на страницата на Солунския университет. Както ще видите сами, докладите покриват всички области на библеистиката, патристиката, литургиката и систематичното богословие.

Центърът на семинара и основната му отправна точка е заложена в неговото наименование: „Православно богословие” и „дякониси”, без да бъде пренебрегнат и вторият по значение аспект за богословското измерение на „хиротонията на жените”, или, с други думи, за допускането или изключването на жените от мистичното свещенство. Тук бих искал да спомена основния богословски проблем, който беше разгърнат на миналогодишния семинар във връзка с радикалните позиции на проф. Теодору. Цитирам дословно думите му, които бяха публикувани и в църковния печат: „В разговора за общата хиротония на жените православното богословие не би трябвало да прибягва до употребата на антропологични, биологични понятия за пола и да говори за уж мъжка или женска природа в лицата на Светата Троица, като така отхвърля апофатичния характер на непристъпния за човешкия разум Троичен догмат. Трябва да бъдат използвани еклисиологични критерии, насочени към икономѝята в Христовата Църква. Също така трябва да се използва христологичното богословие, което учи, че спасителното дело на Богочовека включва, че то обхваща цялата човешка природа – мъжка и женска. И така, би трябвало да се изяснява разпределението на отговорностите на служителите на Църквата според разнообразните им харизми. Това харизматично разнообразие е било особено развито в древната Църква”.

Отбелязвам накратко и някои от проблемите, обсъждани на миналогодишния семинар: „Божествено право или човешко право (de jure humano или de jure divino) е в исторически план изключването на жените от висшето свещенство? Доколко в избора на богословски критерии трябва да се дава предимство на многовековното „първично” литургично предание на Църквата пред формулираните в по-късно време догматични постулати? Как и в каква степен фундаменталното богословско твърдение, че в есхатона няма да съществува разграничение по биологичен пол може да бъде използвано в разговора за хиротонията на жените? Противоречи ли позоваването на елементите на онтологичното падение и разделение на човека на два йерархично разположени пола на догмата за божественото въчовечаване и обезсмисля ли то неговата цел? Може ли изключителният характер на „мъжкото свещенство”, поради исторически безспорния мъжки пол на въплътения Бог, да бъде обвързващ елемент за божествената благодат и доколко този аргумент може да има голяма богословска тежест?

Ако за православната християнска антропология архетип на човека е Христос, то дава ли позоваването на мъжкия пол (а не на съвършената човешка природа) на [Сина и] Словото на Бога богословски, канонични, историко-критични, но и литургични основания за изключването на жената от мистичното свещенство? Ако дори и големи богослови-йерарси като св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст използват за свещенството метафори, които се основават не на мъжкия патриархален модел, а на образцовите добродетели в общността, още повече, че и двамата използват както мъжки, така и женски метафори за описване на метода и действието на свещенството, с кои богословски аргументи може убедително да се оправдае изключването от него на жените?

И, да стигнем до централния въпрос на семинара, възстановяването в литургичен план на института на дяконисите – колко важен е за богословската аргументация на Православната църква фактът, че този институт има вселенско съборно и канонично основание, което никога не е било отменяно с по-късно съборно решение? И ако, както ни показа уважаемият наш колега, а и вече не се оспорва от никого в научните среди, дяконисите са били въвеждани в служението си чрез хиротония, която е същата, като тази на висшия клир (дякони, свещеници, епископи), а не чрез ръковъзложение (както е в нисшите степени на клира (четци, иподякони, псалти, катехизатори), ако и в православното литургично предание тяхната хиротония е абсолютно идентична със съдържанието и формата на висшите степени на клира, то какво би могло да бъде значението на този факт при разрешаването на проблема за хиротонията на жените? Същото важи и по отношение предложението да се различава във висшата хиротония и свещенство дяконично служение и свещенослужение – разграничение, което според колегата преподавател има количествено, а не качествено измерение. Ясното твърдение в древните молитви, че Христос не е забранявал в църква жените да имат и литургични функции („ὁ μηδὲ γυναίκας… λειτουργεῖν τοῖς ἁγίοις οἴκοις σου ἀποβαλλόμενος”), доколко би могло да повлияе на богословската аргументация на Православната църква по този въпрос?

Тук бих могъл да припомня много стойностната забележка на проф. Теодору, че тълкуванието на каноничните извори, че дяконисата като символ на Светия Дух е имала по-високо място и от презвитерите, които са били смятани за символи на апостолите, би трябвало поне да допринесе за издигане на мястото на жената в богословската аргументация за участието й в мистичното свещенство. Никой, абсолютно никой от православните богослови, които са се занимавали или се занимават с богословското тълкувание на въпроса – митр. Калистос (Уеър), митр. Антоний Сурожки и други – не оспорва, че според преданието и каноничния ред на Православната църква жените са изключени от свещенослужението, но не и от дяконското служение.

Следователно аргументът на „преданието”, което е толкова важно понятие в историческия път на Православната източна църква – а за мнозина днес е, уви, много по-важно и от учението на самия Иисус Христос – продължава да бъде много силен, въпреки настояването на Пергамския митрополит, за което споменах по-горе, и в много отношение то е неподлежащ на обсъждане критерий срещу задълбочаването на богословския разговор по този въпрос. А в много случаи този аргумент се прилага дори без да се прави необходимото разграничение между Апостолското предание и различните по-късни „предания”. Освен това необходимо разграничаване, което Православната църква официално обявява с твърдението си, че приема апостолското Предание и е негов автентичен носител и пазител, съвременната богословска наука е направила едно важното разграничение между автентичната, но латентна традиция (аuthentic but latent tradition), и онази, която се е оформила исторически. Класически пример тук е институтът на дяконисите. Освен това, според православното предание от последните няколко столетия не би ли трябвало да се вземе предвид и постепенното понижаване статута на жените в западния християнски свят, проявено в три примера: Мария Магдалина, света Юния и института на дяконисите, докато източното предание, както е вече научно доказано, уважава посочените лица и институти? Не трябва ли православната богословска аргументация по темата за възстановяването на института на дяконисите да се повлияе от безспорното вече наличие в Новия Завет и в първите християнски векове на жени „апостоли” (например, Юния)?

И преди да завърша това кратко въведение в характера и богословския замисъл на този семинар, позволете ми да направя кратък преглед на написаното, забележете в 6 век, от светеца на нашата Църква и Антиохийски патриарх Григорий, който свързва жените както с апостолското достойнство, така и с хиротонията („Нека научи и Петър, който се отрече от Мен, че мога и жени да ръкополагам за апостоли”; „Μαθέτω Πέτρος ὁ ἀρνησάμενός με, ὃτι δύναμαι καὶ γυναῖκας ἀποστόλους χειροτονεῖν” – PG 88, 1864B). Това текстово свидетелство, което се отнася пряко към латентното автентично Предание, може би показва, че в източното християнско предание се срещат и различни мнения от днешното отношение на Църквата към литургичното място на жените?

Въпреки всичко изброено досега, длъжен съм поради причини от областта на научната деонтология да заявя, че съществуват и много трудности и проблеми пред възстановяването на чина на мистичното свещенство на дяконосите. Неотдавна в православната диаспора, и преди всичко в средите на прозелити от крайно-консервативните протестантски среди, бяха изказани следните аргументи: евентуалното възстановяване чина на дяконисите, макар този чин да е засвидетелстван във вековното православно източно предание и да е утвърден съборно и литургично, не е желателно, защото би отворило врата пред възприемането на идеята за хиротонията на жените.

Тези мнения, които, както често става, станаха популярни и в консервативните християнски среди в родината ни, са основание в наименованието на семинара да се отбележи изрично, че става дума за богословски поглед към проблема за хиротонията на жените изобщо. И да се върнем към основната тема за дяконисите. Подобни аргументи, които за щастие не са формулирани официално от нашата църква, създават усещането за недопустима богословска непоследователност и раняват непоправимо достоверността на православното богословие. Защото как можем да продължаваме да се позоваваме на преданието по общата тема за хиротонията на жените и в същия момент да игнорираме случая с хиротонията на дяконисите?

Това е замисълът на настоящия семинар и това бяха някои от темите, които през следващите два дни ще обсъждат участниците, стъпвайки неотклонно върху научното познание и достоверност на Преданието на Православната църква.

Превод: Златина Иванова

* Π. Βασιλειάδη „Διακόνισσες, Χειροτονία των Γυναικών και Ορθόδοξη Θεολογία”. Уводен доклад при откриването на едноименната конференцията, проведена в Солун, 22-24 януари 2015 г. (бел. прев.).