Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Право на правда

Сряда, 21 Януари 2015 Написана от Иван Илин

Ivan IlynЖивеем в епоха на огромен смут. Правдата и лъжата, честта и безчестието, верността и предателството, вярата и лицемерието – ето вече повече от тридесет години те преднамерено се смесват и подменят, за да заглушат и ослепят хората, да предизвикат в душите объркване, замайване и безпомощност, и така заблудените и обезсилените да бъдат подчинени на чужда им власт. С това намерение – да излъжат и поробят – възникват цяла редица организации, начело, разбира се, с левите и десни тоталитаристи…

Който е чел през годините съветската преса и не се е поддавал на нейната пропаганда, той е минал през добрата и нагледна школа на интелектуалната и духовна бдителност. В съветските вестници лъжата е непрекъсната вълна. Тя се поднася с тона на безпрекословния авторитет и фалшивия, лицемерен патос, присъщ на грубите драматични актьори. Четеш и си мислиш: лъже! И сам знае, че лъже; и даже не крие, че знае… „Да, лъжа! А ти ме слушай и мълчи! И само опитай да не се съгласиш! И повтаряй моята лъжа след мен! Да, без уговорки, без колебание! Уверено! С чистосърдечно убеждение! Лъжи искрено! Лъжи с патос, заедно с мен! Лицемер с темперамент, за да мога аз – първолъжецът и оберизмамникът – да имам основание да стоя с доверчива физиономия…!”.

Четеш и чувстваш, че главата ти започва да се върти, световъртежът е съпроводен с отвращение към лъжеца и с тайно презрение към самия теб – заради мълчанието…

И внезапно – в този поток на лъжи и измама – със същия тон се изговарят цели парчета фактическа правда… И тази правда се изговаря именно в състава на лъжата – за да я подкрепи и удостовери. Знаеш, че това е истина… и започваш да не ѝ вярваш. Защото и тя лъже! Тя лъже с това, че говори със същия тон и нагъл апломб, със същите лицемерни и афектирани „жестове” (умствени, нравствени и стилистични!). Тя лъже и затова, защото се появява, обкръжена от лъжа, като част от лъжлива картина и заради лъжата. И ето, ти се стараеш да отцедиш в тази компрометирана „правда” истинската правда от лъжата, да задържиш единствено честната фактическа правда, да я укрепиш и чрез нея и със своя свободен разум да осъдиш цялата лъжа, която те обкръжава…

Този тон, предизвикващ и провокиращ лъжа, се настани още от самото начало на революцията в съветските вестници и слова, и постепенно, но здраво завладя всичко в Съветия [Съветския съюз]: и съда, и всички останали учреждения, и списанията, и науката, и изкуството, и началното училище, и средното, и висшите учебни заведения, и частните разговори, и самото мислене на съветските „граждани”, и особено мирогледа на съветската младеж, която нищо друго не е видяла!

Страхът и хипнозата развиха в душите на хората велико духовно безвкусие, с което мнозина от тях наивно се гордеят…

В Съветия лъжат всички: всичко е така изкривено, всичко е двусмислено, всичко лъже. Помислете само: какво се нарича в съветския съд – „чистосърдечно признание”? Какво се уважава в съветската наука – като „доказана” теория, добър учебник, научна „заслуга”? Кое изкуство се препоръчва и отличава и кое бива охулвано и забранявано? Ето, по радиото пускат Евгений Онегин на Чайковски – защо? За да представят Съветия за Русия и нагледно да демонстрират пред света „свободата на съветското изкуство”… Защо комисариатите са преименувани в министерства? Защо в съветската пропаганда се появиха драгоценни руски имена – Александър Невски, Петър Велики, Суворов? Защо бе направена кощунствената декорация на „патриаршеската църква”? В Съветия всичко е пронизано от лъжата – дори до парите, които не струват своята собствена валутна стойност и не принадлежат на техния частен собственик; дори до тракторите, които служат не на труда, а на поробването; дори до полицейските кучета, които ловят не частни бандити, нито държавни разбойници, а мъченици на режима и герои на борбата; дори до „поправителните трудови лагери”, които никого не поправят, а само експлоатират и избиват най-добрите хора в страната. В Съветия лъжат и „чинове” и „ордени”, защото чиновете се дават за предателство спрямо Русия, а „ордените” – за лъстиво угаждане на нейните врагове…

Хората, израснали в тази атмосфера, я носят със себе си, в себе си – зад граница. И самите войнствени вестници на емиграцията (независимо от тяхната ориентация), в същността си са проникнати от съветския дух: безотговорни са, лъжливи, нравствено-разхайтени и провокационни. Терорът отучва хората от правдата и ги учи на лъжа. И те са длъжни да забележат това в себе си, да го осъдят и преодолеят. Това развратно правило, че „всеки човек лъже през целия си живот в своя полза и единственото, което трябва, е да се научи да лъже умно, изкусно и правдоподобно”, е плод на дяволска измама и нейно тържество. Длъжни сме да разберем и почувстваме това. И лъжещите не бива да си въобразяват, че уж не виждаме техните лъжи, че не умеем да ги разпознаваме. Как разбираме това? По очите, неспокойно бягащи натам и насам; по изражението на лицето, по интонацията на гласа, по жестикулацията, по вътрешните противоречия; по разнобоя в собствените им показания, по разминаването с фактите, по маниера всеки да бъде лъган по различен начин – по силата на приспособяването…

И ето, който лъже така, той губи в самия себе си чувството за правда; а пред другите хора и пред Бога той губи и правото на правда. Самата негова правда започва да лъже. И той самият чувства това и сам не вярва на себе си. И другите не му вярват. И ако не разбере всичко това – то самият той става мним човек, социален призрак, фалшива монета, картонена тухла, евтина стока от съветската витрина. Кому е нужен такъв?

Само не и на бъдеща Русия!

В живота трябва да имаш право на правда! Не всеки, който се опитва да я изкаже, може да направи това. Човекът с хитро бягащ поглед, с фалшива усмивка, с лицемерно лице, с изкуствена интонация, с афектирани жестове, с мътно, измамно или откровено безсъвестно минало, с лукави цели, с тщеславно-актьорски обноски – ще казва и най-истинската правда неискрено, ще буди у всички подозрение, ще компрометира истината и ще ѝ навреди… Зад думите трябва да стои личната мисъл; да се чувства характер, а не жажда за нова кариера; трябва да звучи искрена убеденост; да прозира чувство за собствено достойнство. Словото трябва да бъде изстрадано и казано от сърце. Тогава убеждава и побеждава; тогава то носи не лъжлива полуправда, а честна правда. И напразно мислят, че всичко това са теоретични измислици, защото това е достъпно за всеки обикновен порядъчен човек, а не за обременения с „теории”.

Когато Хитлер е водил своята пропаганда против болшевизма-комунизма, той е лъгал. Лъгал е в дълбоката световна криза – с темперамента на безсрамник; лъгал е и тогава, когато произнасял думи за достоверни факти. Искрено руските антикомунисти, които от години работели върху отговорното и правдиво изобличение на болшевизма, са усещали, че тази двусмислена, лъжлива пропаганда на лъжеца компрометира и тях, и тяхното дело. Има съседи, от които всички странят; има „единомишленици”, които внушават на всекиго отвращение. Както има и „награди”, които са по-лоши от всяко петно.

„Орденът на червеното знаме” съвсем не възвисява човека. Напротив, задължава го да докаже, че не го е заслужил с никаква противоруска мерзост. И който е правил в Съветия „кариера”, той не е можел да се спре пред низостите. И който я е направил, подобно на Вишински, той носи на плещите си цяло бреме на злодейство. Кой ще повярва на „премислилия” ен-ка-ве-дек?[1] Когато предателят проповядва вярност и с важност изказва правилни мисли – той лъже. Когато наемният агент на чужда държава зове към безкористно служение на Русия – той лъже. Лъгал е Зиновиев, призовавайки за „социална справедливост”. Лъгал е Дзержински, възхвалявайки и „практикувайки” „хуманност”. Лъгал е Литвинов, препоръчвайки финансова коректност. Лъже „бащата на народите”, призовавайки за миролюбие. Защото мирът е нужен на човечеството, но неговият „мир” е обратното.

В епоха на велики смутове и лъжливост ние трябва да пазим чувството за правда като зеницата на окото си и да изискваме от себе си и от хората право на правда. Защото без чувство за правда ние няма да разпознаем лъжеца, а без право на правда можем да погубим всяка истина, всяко убеждение, всяко доказателство и всичко свещено в живота. В Русия може да се строи само на основа на взаимното доверие; а ако руските хора се лъжат взаимно, то те ще се разпилеят по света и ще загинат от взаимно недоверие и предателство.

Евангелието не напразно нарича дявола „баща на лъжата” (Иоан 8:44).

Превод: Златина Иванова



 

Ильин, И. А. „Право на правду” – В: Наши задачи. Историческая судьба и будущее России, статьи 1948-1954 годов, Москва 1992 г., т. І, с. 36-38 (бел. прев.).

[1] Служител на Народния комисариат по вътрешните дела на СССР в периода 1934-1946 г. (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dhq3 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме