Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

За Българската патриаршия с нова надежда

Вторник, 26 Февруари 2013 Написана от Живо Предание

Patriarch NeofitНадали след избора на новия Български патриарх има дума, с която по-точно да бъдат изразени чувствата и настроенията на църковния ни народ, от думата надежда. Не, не защото възлагаме надеждата си на човеци. Истинската ни надежда все така си остава в Господа, но пък нали вярваме, че тъкмо Той ни е посочил новия ни предстоятел! Едва ли също така някой очаква от Светейшия патриарх Неофит да поведе народа вместо премиера в оставка. Не живеем във времето на св. Евтимий Търновски. Надеждата ни е за Църквата в България или Българската православна църква – Българска патриаршия, каквото е официалното ѝ наименование. Че от разединена институция с несвойствени подменени функции като пазител на българщинàта тя ще се завърне към истинската си същност: единна Църква на Христос и на Божия народ, на Евхаристията, на високата духовност и църковната просвета – такава, каквато я познаваме от вековната ѝ история. 

Не че от новия Български патриарх очакваме чудеса. Не че си го представяме в ролята на фокусник, който с появата си и с няколко вълшебства ще разреши трупани с десетилетия проблеми. Надяваме се обаче и вярваме, че може да постави ново и добро начало. Да продължи започнатото и удържано с толкова търпение от предшественика му обединение на Църквата ни и да ни поведе като истински Пред-стоящ за нас пред Господа: не напред, а нагоре – към Царството Божие, за което се проповядва вече цели две хилядолетия, но за което все по-рядко се говори в секуларизирания ни век. Защото такава е Църквата на Христос – общност, в която се живее истински, а не с фантазии, с напоителни исторически реминисценции и триумфалистични очаквания. Защото вече е крайно време и при нас разговорът за Църквата да бъде освободен от господството на дребнотемията и върнат към нейната действителна същност, за която, все едно поради какви причини, се казва – когато въобще се говори за нея – твърде малко.

Силата на Църквата е в нейните божествени основания, в нейната истинност като Църква на Живия Бог, „стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). И верността ни към истината е онова, което ни прави Църква. Именно Църква, а не добре затворено в себе си общество от странници, наблюдавани с насмешка от останалия свят. Който впрочем съвсем не се интересува от Църквата и неговата враждебност към нея не се корени в нищо друго, освен в това, че тя е, може би, последното препятствие пред пълното тържество на либерализма като розово „християнство” без Бог. Последно препятствие, но затова пък непреодолимо, защото Църквата не е само човешко, но Богочовешко дело, а там, където е Бог, портите адови не надделяват. Но Църквата не е и само Божествено дело, от което се ползваме, така да се каже, наготово. Участието ни в нея изисква онова съработничество, за което толкова често говорим и слушаме, да бъде не само на думи, но и на дело.

Делото пък на Църквата, действителният смисъл на нейното съществуване – вече две хилядолетия – се корени не просто в бъдещето, а в охристовяването на творението, в завръщането към първоначалния творчески замисъл за него. Тук именно е и ролята и функцията ни като Църква. Като Църква на Христос и Неговия род (Деян. 17:28), а не на подменените човешки версии за нея. Като Църква на автентичната, извиращата от нея самата, от нейното Предание духовност, а не на псевдодуховността, псевдостарчеството и псевдоблагочестието. Като Църква на високото образование, просвета и култура, а не на повтарянето до оглупяване на формули от миналото, чието съдържание и смисъл са отдавна загубени именно поради това, че биват само и просто повтаряни, а всеки опит за вникване в тях – провъзгласяван за смъртен грях. Консерватизмът на Църквата не е в отказа от новите прочити на нейните вечни послания, а във верността ѝ към истината – към онази Истина с главна буква, Която е Христос, Синът на Живия Бог. Едва когато за всичко това започне да се говори смело и открито и не просто да се говори, но и това говорене да започне да дава плодове, едва тогава ще можем да кажем, че действително сме Църква, а не етнически клуб или групичка от отказали се да разсъждават папагали.

Колкото пък до историята ни, – и като Църква, и като народ – с която толкова прехласнато обичаме да се кичим и която така обичаме да изтъкваме в повече или по-малко неосъзнато желание да оневиним бедното си настояще, би било повече от добре, ако намерим сили да я прочетем честно – не безпристрастно, защото подобен прочит просто не е възможен, но именно честно – такава, каквато е, а не каквато ни се иска да е била. Което не предполага себепринизяване, защото достойното и стойностното в тази история не е никак малко и то трябва да бъде изтъквано, но да бъде изтъквано именно то, а не онова, което там е съмнително, защото и съмнителното там не е никак малко. А честният прочит на историята ни ще ни помогне не само да прочетем честно и нашето настояще, но и да изправим в него онова, което отдавна има нужда от изправяне.

Тогава ще бъдем действително, наистина ще бъдем онази „Църква свята, чиста и неопетнена, опазила неизменните и неподвластни на времето истини на вярата и на светото Православие, неотделен член на Едната, света, съборна и апостолска Църква на Символа на вярата, на Отците и на Съборите”, за която чухме вчера в Патриаршеското и синодално послание до клира и народа по повод избора на Светейшия ни патриарх Неофит. Желание и готовност за всички тези неща видяхме и чухме не само тук, но и в останалите първи послания на новоизбрания ни патриарх. И това ни радва и ни прави оптимисти за бъдещето на поместната ни Църква. Така че с чисти помисли и с много надежда можем да извикаме от сърце: На многая лета, Ваше Светейшество!



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xa6dc 

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 190Прот. Павел Събев
Страдащият Бог

Александър Смочевски
Кратък коментар към предложението за приемане на Синодна наредба за избор на митрополити

Панайотис Трембелас
Участието на миряните при избор на епископи

Ренета Трифонова
Социално-нравствената проблематика в българската богословска традиция на 20 в.

Полезни връзки

 

Препоръчваме