По разбираеми съображения няма да кажем името на митрополията, а и тя може да не е само една. Но това са подробности.

Живеем в дигитална епоха, както сигурно сте забелязали. И то до такава степен, че ако нещо го няма из дигиталния свят, значи, не се е случило! Водени от такива благочестиви съображения и заключения към тях, някои митрополии си направили много яки сайтове, направо cool, сериозно! Каквото и да направи даденият владика, то веднага се запечатва от поне трима дадени фоторепортери, които снимат дадените богомолки (пояснение за които не знаят: това са жени на богослужение, а не черни тънки насекоми!) и богомолци, а най-вече снимат дадения владика (митрополит, епископ – няма значение, щом носи корона и го снимат най-вече него дадения!) и всички десетки мъже в лъскави одежди около тях. Снимат ги в профил и в анфас (без аналогии с полицейските снимки, моля!), в застой и в движение, с отворена и с полуотворена, че и със затворена уста.

А един мой познат богомолец, който иначе е разбирач на такива работи, ми каза, че с тримата фотографи се постигал 3D-ефект. Защото се създавало усещане за реален предмет чрез изображение в дълбочина, т.е. създавали се две отделни изображения за лявото и дясното око, които комбинирани от мозъка изграждали оптична измама за дълбочина. Аз съм сигурен, че този мой познат богомолец (дето ми се прави на всезнайко и ме дразни, но аз гледам да не се дразня, защото е Великият пост) е прочел това някъде из интернет, ама си затраях, защото той ме завари неподготвен.

Аз обаче, нали съм си умен от малък, си мисля и гледам стотиците снимки от една служба, после стотиците снимки от друга служба, после стотиците снимки от трета служба и така нататък, гледам и си мисля и по едно време се хващам, че само мисля и не гледам. Не гледам, защото вече всички хиляди снимки ги бях изгледал, бях видял дори прозявания и намигания, а всичко ми беше станало в главата като някакви безбройни клипове от движещи се лъскави фигурки с бради. И се сетих! Сетих се за това, което и искам да споделя с вас, дадените читатели на Църковния егоист, най-рядко издавания и най-често четения сайт за църковни истини и духовни въображения.

Значи, изведнъж ме осени гениалната мисъл, че някоя си митрополия (да речем - N-ската) тайно е решила да си направи киностудия за игрални духовни филми. Но понеже не е лесно да се вземе разрешение за такова нещо, пък и то много скъпо ще струва на N-ската митрополия, та затуй N-ският владика е решил да прави само снимки, ама много снимки от много дадени фотографи, нему подчинени и покорни, така че после, като ги пуснат тези хиляди снимки в забързан преглед, да се получи кино! Ами, да, виждате ли колко е просто?! Но все пак аз се сетих. И бързам да ви го съобщя, защото, както са казали едни много по-мъдри от нас хора в древност, bis dat, qui cito dat (двойно дава този, който бързо дава)!

Ето, аз ви го казах (извинете за това постоянно „аз”, все пак Великият пост е!), пък вие, ако сте глупави, не ми вярвайте!