Група български монаси от човек и половина подобриха световния рекорд за най-дълго непрекъснато песнопение. Те започнали малко преди залез слънце и пели без прекъсване до следващия залез. Техният рекорд веднага бил оспорен от конкурентен манастир с цели два монаха, които наистина пели със 17 минути по-малко, но сетне се оправдавали, че това се дължало на разположението на манастира в дълбоко планинско усое, където заради късия хоризонт слънцето греело обителта с около 35 минути по-малко всеки Божи ден.

Затегнал се тежък спор, още повече че духовият хронометър отчел на много места по 0.5 секунди прекъсване на звука от поемането на дъх, защото половината човек не осигурявал достатъчно звуково покритие.

Православното сдружение за правата на човека (което предстояло да се учреди след няколко десетилетия) обаче подкрепило автентичността на рекорда за най-дълго монашеско песнопение, защото се оказало, че някакви там нечестиви далекоизточни квазибудистки ужмонаси и истински настоящи близкоизточни башдервиши също излезли със свои предложения, придружени от целоседмични изпълнения на не знам какво си, но представяно като религиозно песнопение на хора от видимо първи пол без белези на брачни отношения с други индивиди (независимо от пола им). А бе, накратко казано, заради опасения от силна конкуренция истинноправославните сдружбаши от ПСПЧ настояли пред самото ООН и пред също самото ЮНЕСКО да не се бъркат вероизповеданията и всеки конкурс за най-дълго песнопение да си е чисто конфесионален.

Ако се наложи да се подкрепи това предложение с подписка, ние ще известим нашите най-егоистични читатели да ни помогнат с поне два подписа на човек, за да постигнем свещената си цел.