Църковен егоист

Подозират дякон Андрей Кураев, че е пророк

Написана от Катеринка Пухлева.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (11 Votes)

kuraev2Има основателни подозрения, че дякон Андрей Кураев е станал  пророк. Латинската буква Z, изписана върху бойната техника на руската армия, нападнала Украйна, предизвика недоумение и различни тълкувания. Оказва се обаче, че дякон Андрей Кураев е видял в тази буква символ на настъпващите мракобесни времена и разгул на насилието още преди години.

През 2019 г. в "Църковен егоист" за първи път публикувахме разказа на дякон Кураев "Курс към...", в който главен герой е отец Z. (можете да го прочетете тук). През следващите години, 2020 и 2021 г., в блога на автора излизат още от приключенията на свещеника, като всяка буква з е заменена със z. Един нов правопис, който за първи път официално беше промотиран във връзка с войната в Украйна.

 

xl путин сценаДали дякон Кураев е пророк или пък визионер, провидял в бъдещето как ще се развият определени тенденции, или пък е тайният вдъхновител на руския президент, харесал буквата на вярващия сляпо във великата руска държава отец Z., това ще решат читателите. В този брой на "Църковен егоист" публикуваме още два разказа за отец Z. от 2020 г. (Изписването на буквите з (z) в текста са според оригинала):

Всички са такива...

Един ден отец Z. дойде в епархийския склад и купи всички портрети на митрополита, които бяха в наличност. Работниците в склада много се учудиха, но с удоволствие продадоха на отец Z. всичките ненужни и zалежали портрети – и големите официални, и средните – zа кабинети, и малките, които се слагат на бюрото, например.

Отец Z. натовари покупките си в багажника и потегли със своя таралясник към село. След месец до епархийското ръководство достигнаха някакви нелепи слухове, че отец Z. е направил нещо невъобраzимо в храма си.

Владиката, иzмъчван от скука и беzделие, реши лично да раzбере с какво се zанимава отец Z. в поверената му енория и zаедно с това zа първи път да посети таzи енория.

Като се натовари в своя скромен седан премиум-клас, митрополитът пое към дън-горите в края на епархията, където според слуховете се намираше търсената църква.

Когато пристигна, владиката митрополит се иzкачи по скърцащите стълби и влеzе в малкия дървен храм. Отначало той не zабеляzа нищо странно – всичко в храма беше както трябва: трепкаха и припукваха свещите, а от стените гледаха едва раzличими в мрака свети обраzи. След миг очите на митрополита привикнаха към тъмнината и той иzвика от учудване. От иконостаса, от стените, с една дума, от всички страни го гледаха неговите портрети. В храма нямаше нито една икона и дори на главния аналой имаше портрет на митрополита - таzи снимка, на която той е с губернатора на фона на катедралата.

Владиката се притесни и zабърzа към иzхода. Такова нещо още не беше виждал. Скръцна страничната врата и от олтара иzлеzе отец Z.  Като видя митрополита, отец Z. се хвърли да иска благословение от светителя. С треперща ръка светителят го благослови.

“Какво е това тука при тебе, а? Какво е това?”

“Владико свети! Както слънцето се ражда, свети и грее, така сте и вие, владико наш! От колко време не е стъпвал първосвещенически крак в нашите краища и ето вие, владико, отделяте скъпоценна минута, за да посетите днес нашето село, иzпълнявайки евангелската zаповед! Ние като деца ви се радваме, скъпи наш владико! Щастие, голяма радост днес осени нашите грешни души! Припомняме си думите на светителя Киприян Картагенски: “Епископът е в Църквата и Църквата е в епископа, и който не е с епископа, тоzи не е и в Църквата”! Вие, по думите на преподобния Никодим Светогорец, сте местопаzител и обраz на Иисус Христос! Вие, владико, и само вие сте жив обраz на Бога на zемята и иzобилен иzточник на всички тайнства на Вселенската църква. Вие сте ни нужен като въzдуха zа човека и като слънцето zа света! Каквото е Бог на небесата, това е архиереят на zемята; чреz вас ние, многогрешните и недостойни послушници ваши, се освещаваме, съгряваме и ставаме храм Божий! Сам Господ Бог е пожелал мястото, което той zаема в небесната йерархия, в zемната Църква да zаема архиереят! Това оzначава, че архиереят е иzточник на всички благодеяния и одушевена съкровищница на божествените дарове! Това са свети думи, владико свети! Това е древното и свещено предание! И ние, грешните, нямайки сили да сдържаме в себе си теzи чувства на любов към вас, на енорийското събрание с едни уста и с едно сърце решихме вместо онеzи стари икони да сложим в храма иконите на живия обраz на Бога – вашите портрети! Обичаме ви, владико наш!”

Докато слушаше речта на отец Z., митрополитът все повече идваше на себе си. Накрая той съвсем се успокои и се иzпъчи, иzвисявайки се над свития в поклон отец Z.

“Право каzваш, отец. Всичко е вярно и правилно, точно така подобава да мисли православният християнин. Беz епископа няма спасение! Словото на архиерея в същността си е Божие слово и аz иzкаzвам похвала на тебе и твоята енория zа таzи любов към моя светителски сан”.

Владиката митрополит иzлеzе от храма, седна в автомобила си и zамина много доволен от окаzания му прием. След като иzпрати митрополита, отец Z. се наведе край оградата и zапочна мъчително да повръща. След като му олекна, махна на иподякона, който стоеше  до врата:

„Сваляй портретите и ги гори! Каzах ти, че всички са такива, а ти не вярваше! Сега убеди ли се?“

Иподяконът въzдъхна и след малко иzнесе навън голям куп с архиерейски фотографии. Zапламтя огън.

Големите надежди

Отец Z беше в магаzина zа електроника и беше страшно раzстроен. Около него кръжаха консултантите с червени фирмени фланелки, те вече не раzбираха какво да направят zа такъв вzискателен клиент.

Отец Z. кипеше от гняв и беше готов да гръмне.

“Искам да говоря с мениджъра! Веднага!”, - мърмореше недоволно отец Z.

Накрая от складовите помещения на магаzина иzлеzе администраторът със zалепена на лицето професионална усмивка.

“Zдравейте!,  – радостно се ухили  той. – Какъв е вашият проблем? С какво мога да ви помогна?”

“Дали можете? Вие сте длъжни!!!” – негодуванието на отец Z беше на предела. “Търся си хубав компютър, последна дума на техниката, моля вашите подчинени да ми дадат техническото ръководство към него, те, zначи, ми носят, чета теzи брошурки и какво?!”.

“И... какво?” – внимателно се осведомява администраторът беz да zабравя да се усмихва.

“Как какво? В нито една! На нито една нещастна страничка няма и намек zа споменаване на Бога! Как е въzможно това! У нас, zначи, в конституцията Него го има, гледахте ли новините? В конс-ти-ту-ци-ята Го има! В главния zакон на нашата велика държава Него го има, а тук в главния документ на компютъра Го няма? Как е въzможно това?! Как сега да си намеря нормален, правилен, православен компютър? Беz Бога не можеш да стигнеш и до прага – чували ли сте това? Ще се оплача от вас и вашия беzбожен магаzин! Шефовете ви сигурно са от чужбина... С една дума – чуждестранни агенти беzбожни...”.

Отец Z. иzлеzе от магаzина, като силно тръшна вратата след себе си. Администраторът се zарадва, че проблемът се самоликвидира, и му се прииска да се пошегува с мракобесните попове, но иzведнъж видя, че отец Z. се връща в магаzина zаедно с полиция.

Администраторът раzбра, че проблемите му едва сега zапочват. Усети как ще отиде на топло по член 148 (член от наказателния кодекс на РФ, който предвижда наказания за оскърбяване на чувствата на вярващите).

Разпространяване на статията:

Още от последния брой: