(Ръководство за благочестивия православен християнин с посочки от Евангелието)

В лукави времена, живеем братя (и сестри), нищо не е черно и бяло, а всичко е в полутон. Едно време не е било като сега: кой кого напада, защо напада – все сложни въпроси, върху които вие не бива да се измъчвате, за да не изгубите своя душевен мир. Всички тези неща, братя (и сестри) са от този свят: лукави, греховни и нямат нищо общо със светата наша метафизична вяра, която никак не е от този свят. Затова ще споделя с вас от моя дългогодишен духовнически опит как може си пазим спокойствието и съвестта ни да си е чиста.

На първо място, братя (и сестри), трябва да се научите да гледате възвишено на нещата. Така да се каже, отгоре. По този начин няма да се налага да се омешвате с хората около вас, които нищо не разбират от духовни работи и ще можете да отсявате маловажните от важните работи. А кои са маловажните и кои са важните работи, ще попитате? Много е просто: важните работи не са от плът и кръв (Ефес. 6:12), те не миришат, не мрънкат, не досаждат, а те възвисяват. Например, важни работи са отношението между ипостас и същност, апокатастасисът, перихорезата, в краен случай митарствата. Но по-долу от това не бива да падате.

На второ място, братя, не трябва да се занимавате с битовизми и да се морите. Ние, православните, трябва, според Евангелието (Мат. 6:26), да сме като птиците небесни и да не работим. Нашата мисия е да приказваме, сиреч да проповядваме. От труд файда няма, само ядове. Нека работят безбожниците и еретиците (то си е едно и също), та със своя неправеден труд да спечелят милост у Бога. А пък ние като праведни работници на Господнята нива заслужаваме да се ползваме даром с плодовете от техния труд. То и Господ го казва, че Мария е постъпила по-добре от Марта, че не работила, а само слушала (Лука 10:42). Но това е, понеже е жена и не й подобава да говори, а само да слуша (1 Кор. 14:34). А пък ние, православните мъже, подобава по цял ден да приказваме във фейсбук и на другите полета на мисията и да борим нашите врагове (тоест, не нашите, а на вярата, ама то си е едно и също).

И на трето място, братя (и сестри), помнете Метафизиката (цитат по евангелието на Дугин). Метафизиката е алфата и омегата на нашата вяра. Метафизика е да можеш да си затвориш очите, да си запушиш ушите и да не забелязваш никого и нищо. Ако гледаш и слушаш, ще си нарушиш спокойствието, а те, ближните ти, само това чакат. От опит говоря, пък и Христос го потвърждава: нашите домашни са нашите врагове (Мат. 10:36). Пречат на духовното безметежие. Човек тъкмо се настрои метафизично и дойде някой да се оплаква и да иска нещо. Но така е с безбожниците. Не им се гневете много, просто ги игнорирайте.

И така, братя (и сестри), стигнахме до съкровената тайна на моя духовнически опит: ако искате да имате духовно безметежие, игнорирайте всичко и всички. Отделете се от грешниците (знаейки, че само Господ е без грях), а ако общувате с тях, то е само, за да ги изобличите (Тит 3:10). Пазете се, щадете се, не се морете и голяма ще е наградата ви! (това точно не знам къде го пише, но няма как да не е вярно, изпитано е!). Повярвайте ми!