Драги ми Многозъбко, изтърколи се една година, откакто ти писах. За това време ти успя да направиш много работи по света, за което се гордея с теб! Особено те похвалявам за успехите ти сред православните. За тази година те още повече си повярваха, че са солта на земята и даже били „удържащите“ ни, сиреч катехон – както те обичат да се изразяват, тъй че никой да не може да ги разбере. Това нас много ни устройва – нека си говорят и служат на разни стари езици. Тях това ги успокоява, а нас – улеснява. Иначе току-виж разберат нещо от книгите си и се събудят. И тогава ще трябва да се променят, а те никак не искат.

Православните най-много държат да не се променят – наричат това „вярност към традицията“. Това е слабото им място и ти тук можеш да постигнеш големи успехи. Те обичат да говорят за своя Господ (и нашия Враг) неразбираемо, така че не само другите, но и те да не разбират за какво иде реч. Казват, че така се говорело в миналото. Освен това обсъждат само въпроси, за които се е говорило в миналото и, както ние от тамян, така и те бягат от истинските си проблеми. Използвай това. Убеждавай ги, че нямат никакви проблеми. Ако все пак забележат някакви, внуши им, че другите са им виновни. Православните много лесно се лъжат в това, тъй като обичат да имат много врагове. Това ги кара да се чувстват значими. Накарай ги да живеят в кръгова отбрана. Накъдето и да се обърнат – все да виждат врагове. Обърни внимание на враговете от Запад. На тях особено им вярват и обичат да се борят с тях. Научи ги, че православен, който не се бори със Запада, не е никакъв православен. Много лесно ще ти повярват и ще престанат да се борят с нас. Те не че сега се борят, но все пак от време на време им мине някоя опасна мисъл през главата… Тя веднага трябва да бъде премахната. Вместо това да мислят, че са „катехон“ – насърчавай ги, на нас това не ни пречи, даже ни помага. За две хиляди години така и не научиха, че на нас ни пречи само смирението. Поощрявай ги да се гордеят – с миналото си, със светците си (те от силата им са се отрекли) и особено с ценностите си. Нека повярват, че Христос и ценности са едно и също. Лесно ще се подлъжат, защото да останат верни на Христос ще им е трудно – ще трябва да се променят, а те, както ти казах, никак не обичат да се променят. Но на ценностите лесно ще останат верни, защото те са им по мярка.

Затова те похвалявам за успеха ти през тази година. Продължавай в същия дух – насърчавай православните да бъдат верни на себе си, като се борят с враговете си. Това ще им отнеме толкова време и сили, че ще забравят за Христос.

Виж и старото писмо: Из най-новите писма на Душевадеца