Това право е много право, мене ако питате. И е много старо, ако не знаете. Още таман била основана Църквата на нашия Господ и един от Неговите апостоли (не помня дванайстият ли беше, тринайстият ли), като се намерил натясно, поискал да се възползва от правото си на апелация. С други думи, той не бил съгласен с решението на местния съд и направил апелация пред императора. И затова си сменил името от Савел на Павел. Това ми го каза една колежка, докато чакахме за изпит в Богословския. Може и да не е вярно, ама пък не знам защо иначе човекът ще си сменя името. То не цялото име, де – само една буква. Но тя пък точно съгласна буква. А по еврейски професорът все ни набиваше в главата, че евреите пишели само със съгласни. И сигурно е било така, защото те ако не са съгласни, какво ще напишеш с несъгласните?!

Тогава апостолът отървал кожата, ама сетне му станало съвестно и втори път отишъл в Рим, когато вече определено не му се разминало, та дори му отрязали главата с меч. То, мене ако питате, няма никакво значение с какво ще ти отрежат главата, щом се стигне до рязане, ама нали професорите все искат да им кажеш нещо, дето въобще не е важно, защото те така се правят на важни пред нас, студентите.

Това право на апелация, ако един ден стана професор, аз ще го нарека Павлово право, ама засега съм още по средата на следването си.

Това право някои дякони, презвитери и епископи от зор го вкарали и в каноничното църковно право, демек значи, ако аз съм дякон, презвитер (поп демек) или епископ (не съм сигурен дали важи и за владиците) и ме осъдят за нещо си в църковния съд, а аз не съм съгласен (да не съм будала да се съгласявам?!) с присъдата, да мога да се оплача на цариградския и даже на вселенския патриарх. И тогава щяло да ми се размине, но подробности не запомних.

Един колега пък, дето е голям зубрач, а е и попски син, твърди, че това право било някога право на арменските попове, но откакто на Четвъртия вселенски събор арменците се разсърдили и напуснали Православната църква, православните решили ролята на арменския поп да играе патриархът на Цариград.

Това важало и досега. Разказваха някои от по-зубрещите колеги, че вече в последните години имало един куп дякони и попове на разни църкви, които се оплаквали на цариградския патриарх и той веднага ги опрощавал, даже ги назначавал на работа, че то поп без работа поп ли е?!

Само от нашата църква още нямало такъв случай, макар че споменаваха за нещо подобно с някой си Хари, но не съм сигурен. Аз съм чувал само името Хари Потър, но той пък си бил здрав и читав и не се е чувало да са го съдили и осъдили – да пази Господ!

Онзи ден край кафеавтомата на първия етаж в Богословския се говореше все пак за някои клирици на Бепецето (не разбрах дякони ли били, или попове), дето все ровели и чакали да ги осъди църковният съд, за да направят и те апелация пред цариградския патриарх и той да ги опрости, и да ги назначи даже сред своите хора. Аз не вярвам цариградският патриарх толкова да е изпаднал откъмто кадри, та да прибере баш наши осъдени попове, ама това съм чул, това ви и казвам. А в тия приказки, както се сещате, право на апелация няма.