Тия дене чух от нашио владика таа странна дума: попурбанизация. И щото я не знам (я са не срамувам да си кажем, кога не знам нещо), си я записа̀х точно. А владиката ни е млого учен, той и више е кара̀л и комай го е изкара̀л. Затова говори млого учено, нема майтап. Щото като заговори и половината му приказки не разбирам. Ама кво да праим, като я само за тракторист учѝх, па сетне булката ме натисна̀ да стана поп и я, мир да има, я послуша̀х. Но не съм сгрешил, да ви кажа. И дедото (на булката татко ѝ) беше прав, кога ми рече: „Йоло, като те гледам, арно момче си, не псуеш, а кога нещо ти е криво, ще се прекръстиш и ще речеш: да пази Господ!“. Старият поп, дето вече ногите го не държат, ме научѝ криво-ляво да чета по черковнославянски. За пеенето ми беше по-лесно. Я толкоз години, докато орех с тракторо, сѐ си пея̀х – едни песни, дето баба ми ги пееше едно време.

Та нашио владика ни извика̀ у митрополията на конференция. Я не знаех що е то конференция, но се подстрига̀х, поизмих се и одѝх на конференцията. Владиката си говорѝ неговите работи, все умни приказки, и сите попове слуша̀хме внимателно, защото и на владиката очите му непрестанно сновеха по нас, да види да не за̀спи некой. Говорѝ ни за това, дека поповете от селата все към градовете се преселват – уж попадиите, уж децата им така иска̀ли. А в селата ретко одат, черковите западат, покривите им протичат – лоша работа. Прав си е човекот! Затова рече горе-доле това: „Тя урбанизацията е световно явление, селата се изпразват, всички в градовете се местят. Но свещениците не трябва да правите така. Нали Господ и за една-едничка овчица се е погрижѝл? Така и вие не бива да оставяте малкото стадо на село. Иначе ще настане истинска попурбанизация!“.

Като рече таа дума владиката и се засмея̀. И я се засмея̀х, а̀ко и да не я знаях думата – не върви началнико да се смее, а я да не се смеем и да ме мислят колегите за толку глупав. Но си я записа̀х думата, други път да знам, че съм я чува̀л.

А владиката рече още, че тая попурбанизация (ей, от повтаряне вече я запомнѝх таа дума!) е лошо нещо и той щел да следи строго поповете (той си го казва свещеници, ама на мене попове ми е по-лесно да го речем) да си служат по селата, за които получават заплата от държавата и че, ако не го правели, държавата щела да им търси сметка. А държавата (я най-добре си знаем!) на никого не е простила, нито ще прости! Она̀ не е Господ.