„Ние, братя и сестри, не сме от този свят. Не се поддавайте на съблазните на сатаната, да мислите, че имате нещо общо с този свят. Нищо общо нямаме с него...“. Богомолците слушаха напрегнато проповедта на своя свещеник, о. М. Монахолюбивий, както го наричаха, и сърцата им се изпълваха със сладка гордост. „Така е, да, ние православните не сме от този свят, – продължаваше проповедникът. – И макар да не сме земни ангели, а каещи си митари, все пак не сме като онези адови създания, постоянно замислящи коварни планове как да унищожат нашето Свето Православие. Но ние, братя и сестри, сме постоянно на своя пост – и няма да пропуснем нито една конвенция, стратегия и друг коварен замисъл да мине през Народното събрание. Вижте само какви грозни, неправославни думи – конвенция, стратегия, социални услуги (ууу, да пази Господ!)... – кога Светите наши Отци са използвали такива думи. Чуждици на българомразци и църквоненавистници, които нощем не могат да спят от яд, че ни има... И като чуете, братя и сестри, някоя дума, която не разбирате, да знаете, че е от лукавия, еретици са я измислили. Ние православните всички наши думи си ги знаем! Чуйте само: мшелоимство, неправдоглаголание, скверноприбытчество, гортанобесие и чревобесие, злославие и клятвопреступство... Не разбирате ли? Не разбирате, защото сте грешни! С единия крак сте още в тоя свят, а с другия – в отвъдния! Определете се най-накрая!“.