Сладко-уморен и доволен от себе си, отец М. се запъти към дома си. Там, без да се разсейва с постоянните претенции на презвитерата и детското празнословие, които вредят на духовното вглъбяване и исихия, той се затвори в работната си стая – чакаха го важни и спасителни за Църквата дела. Първо пусна във фейсбук своята проповед – така де, трябва да се възползваме от тези постижения на безбожниците, но само и единствено с цел да ги изобличим и направим православни. Тъй си мислеше отецът и все по-сладко му ставаше на сърцето, като гледаше множащите се лайкове... Да не помислите, че за своята слава се радва – не, да не бъде! Всичко е заради Божията слава. Сетне, като видя, че лайковете минават сто, смиреният църковен служител се зае да пише ново изобличение срещу двама свои събратя, поддали се на зломислие. Ама да не си помислите, че отецът е доносник? Да не бъде! Само заради правдата отецът пишеше изобличения до владиката (и заради туй пусто гъделичкане под лъжичката, дето мира му не дава нито денем, нито нощем – и сигурно ще е от постната храна, да знаете, не от нещо друго)... И пишеше даже не само до своя, но и до този на съседната епархия. А съвсем тайно ще кажем, че един път писа и до Вселенския патриарх, за да го вразуми, не за друго. Така де, отецът чувстваше дълг пред Бога: всичко трябва да е изрядно, не само в богоповерената му енория, но и в съседната, че и в другите епархии, а защо не за цялата Вселенска църква?! И като му е дал Бог ум да различава православието от зломислието, защо да не използва този свой дар – за Божия слава, разбира се. За ревността по Бога граници няма.

И тъй, много бързо, така да се каже, на един дъх, отец М. спретна два огнени текста, надлежно снабдени с канони и цитати на Светите Отци от „Азбука.ру“. Първият събрат беше паднал в греха на модернизма и маловерието: въвел някаква карантина в църквата си, все едно не е Господ силен да опази верните Си... Той не знае ли, че нашата Църква се крепи на мъчениците?! И вместо да напълни енорията си с мъченици, той взел да предупреждава вярващите, че можело да се заразят... Маловерник! А другият му събрат, от съседната епархия, и той дваж по-голям маловерник. Уж за хората се загрижил, да не се разболеят, а хули светата наша Традиция (да бъде славата ѝ вовеки!) и спасителната лъжица!

Отец М. огледа двете писма и тайно си призна, че много му харесват – напълно светоотечески и монахолюбиви, предани на Традицията. Побърза да ги публикува, за да ги прочетат и се поучат повече верни (а и всички събратя да имат едно наум). Но да не помислите, че отец М. е горделивец и за своя чест и слава пише срещу братята си? Да не бъде! Той е много смирен и никога не подписва текстовете си, но ги пуска от името на своята епархия. Туй е хем по-авторитетно, хем по-смирено. Така правели навремето Светите Отци, а благочестивият отец се учеше най-вече от тях...