Миналата седмица в София се проведе семинар на тема „Душеспасителните последици на принудата в преподаването на Религия от 1 до 12 клас“. В проявата бяха принудени да участват учители по история и български език и литература. Заниманията бяха водени от утвърдени преподаватели от далечното минало, експерти в областта на задължителното, задължаващото и душеспасително обучение на ученици от всички класове.

Учителите са били запознати с техниките за най-дълга лекция, на която може да бъде подложен ученик, методи за преодоляване на агресията чрез упражняване на пасивно поведение, начини за изкореняване на критичното мислене и проактивността у подрастващите. Дългогодишният практически опит на лекторите ги е убедил, че всички тези неща са големи пречки пред въцърковлението на българското училище. Затова е добре те да бъдат изкоренени не само при учениците, но и при учителите им. Като успех беше отчетено, че учителите са се запознали с изпитаната в религиозната педагогика теза, според която всяко творчество и активност от страна на учениците са рисковани, тъй като водят до задълбочаване на греха и отдалечаване от благочестието, към което всяко дете е призвано.

Лекторите успешно са демонстрирали пред учителите изброените техники в преподаването на религия, довеждайки ги до пълно изтощение от скука и безсмислие.

Семинарът е завършил с обща клетва на участниците, че ще прилагат стриктно наученото по време на обучението и никога няма да се влияят от каквито и да е иновации в областта на педагогиката.

Всеки от учителите, принуден да участва в душеспасителния формат, е получил игра за своите учениците, наречена „Разпънете Христос на кръст“. Така децата ще могат да приложат на практика получените в часовете умения.